In Memoriam
#41
Публикувано: 20 February 2010 - 07:29 PM
#42
Публикувано: 25 February 2010 - 07:27 PM
#50
Публикувано: 02 October 2010 - 12:26 PM
#52
Публикувано: 09 December 2010 - 06:04 PM
http://www.facebook....48&l=90c665632c
Пиша тук, защото знам, че ще бъда разбрана, а ми е много тежко и колкото повече минава времето, по-тежко става. Кокерът ни почина на 11 години, беше в страхотна форма. Тази година на морето не спря да търчи, да плува, да носи пръчки, топки и какво ли не ... Гледах го и бях толкова щастлива, че вече не е първа младост, а пък си е "пушка" ...
Август го водихме на годишен технически преглед , всичко беше наред ...
В началото на този месец намали храната, но не съвсем и пак си беше игривичък ... три дни го наблюдавахме много изкъсо, но освен намаляване на апетита нямаше никакви признаци, че нещо му има ... една неделя, аз превъртях, и го заведохме в ЦВК, където направиха ПКК и биохимия и веднага стана ясно, че нещо не е наред. Пак казвам - в неделя, кучето още беше във форма
Направиха ехография на коремни органи и се откри огромен тумор. Лекарите предположиха, че е на бъбрека, но толкова беше голям, че не можеха да кажат със сигурност ...
В понеделник отидохме при нашият си ветеринар - д-р Димов. Ние с мъжа ми не бяхме на себе си и двамата, аз името си не можех да кажа - плачех като водопад. Попитах го само какво бихте направили за вашето куче, той каза - ще го отворя и ще опитам всичко ...
Хъко се влошаваше с часове - в неделя беше ОК, в сряда преди операцията вече не можеше да ходи.
В сряда аз вече се бях стегнала и много вярвах, че ще победим гнусния тумор, доктора видя и отново беше много мил, даже получих похвала, че съм си събрала акъла ... Операцията започна, но за огромно мое съжаление точно след 15 минути, доктора излезе и ни каза, че е безнадеждно ... туморът бел на панкреаса с хиляди разсейки
Алтернативите ни бяха да не го събудят от упойката или да го зашият и да агонизира още месец ...
Мисля, че дължахме на нашето момче достойна смърт без болка и мъчения ...
Висока е цената, която трябва да платим за любовта и всеотдайността, която получаваме от тези същества, но си заслужава ... Благодаря му за всяка секунда, в която бяхме заедно.
Още спя с одеалцето му, още вдигам завивката си за да се мушне той под нея, паничката с водата му не съм я махнала, няма и да я махна ...
Сигерно ще вземем друго куче, защото след като съм живяла с Хъко не мога да си представя повече живота без куче. Не очаквам да е същото, дори се надявам да е различно ... Той завинаги ще бъде моето момче Хъкълбери със специално място в сърцето ми. Лека нощ скъпо мое момче ... идвай понякога при мен аз винаги ще те очаквам
#53
Публикувано: 10 December 2010 - 12:22 AM
#54
Публикувано: 11 December 2010 - 04:35 PM
Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят!
#55
Публикувано: 11 December 2010 - 04:43 PM
#58
Публикувано: 03 August 2011 - 02:37 PM
Hucki, в 09 December 2010 - 06:04 PM, написа:
http://www.facebook....48&l=90c665632c
Пиша тук, защото знам, че ще бъда разбрана, а ми е много тежко и колкото повече минава времето, по-тежко става. Кокерът ни почина на 11 години, беше в страхотна форма. Тази година на морето не спря да търчи, да плува, да носи пръчки, топки и какво ли не ... Гледах го и бях толкова щастлива, че вече не е първа младост, а пък си е "пушка" ...
Август го водихме на годишен технически преглед , всичко беше наред ...
В началото на този месец намали храната, но не съвсем и пак си беше игривичък ... три дни го наблюдавахме много изкъсо, но освен намаляване на апетита нямаше никакви признаци, че нещо му има ... една неделя, аз превъртях, и го заведохме в ЦВК, където направиха ПКК и биохимия и веднага стана ясно, че нещо не е наред. Пак казвам - в неделя, кучето още беше във форма
Направиха ехография на коремни органи и се откри огромен тумор. Лекарите предположиха, че е на бъбрека, но толкова беше голям, че не можеха да кажат със сигурност ...
В понеделник отидохме при нашият си ветеринар - д-р Димов. Ние с мъжа ми не бяхме на себе си и двамата, аз името си не можех да кажа - плачех като водопад. Попитах го само какво бихте направили за вашето куче, той каза - ще го отворя и ще опитам всичко ...
Хъко се влошаваше с часове - в неделя беше ОК, в сряда преди операцията вече не можеше да ходи.
В сряда аз вече се бях стегнала и много вярвах, че ще победим гнусния тумор, доктора видя и отново беше много мил, даже получих похвала, че съм си събрала акъла ... Операцията започна, но за огромно мое съжаление точно след 15 минути, доктора излезе и ни каза, че е безнадеждно ... туморът бел на панкреаса с хиляди разсейки
Алтернативите ни бяха да не го събудят от упойката или да го зашият и да агонизира още месец ...
Мисля, че дължахме на нашето момче достойна смърт без болка и мъчения ...
Висока е цената, която трябва да платим за любовта и всеотдайността, която получаваме от тези същества, но си заслужава ... Благодаря му за всяка секунда, в която бяхме заедно.
Още спя с одеалцето му, още вдигам завивката си за да се мушне той под нея, паничката с водата му не съм я махнала, няма и да я махна ...
Сигерно ще вземем друго куче, защото след като съм живяла с Хъко не мога да си представя повече живота без куче. Не очаквам да е същото, дори се надявам да е различно ... Той завинаги ще бъде моето момче Хъкълбери със специално място в сърцето ми. Лека нощ скъпо мое момче ... идвай понякога при мен аз винаги ще те очаквам
И все пак си намерила сили да напишеш всичко това , аз не успях толкова много ми липсва тя, всяка секунда все още мисля за нея,но всичко което си написала се случва и с мен, въпреки че си взехме друго кученце. Дори ми е трудно в момента да пиша при спомените ми с нея.
#59
Публикувано: 26 July 2012 - 10:55 AM
Беше блъснат от кола, дишаше много тежко, но ходеше и си мислех, че ще се оправи. По-малко от половин час преди да пристигне лекарката той започна да плюе кръв и.. си отиде. Само на три години. Никога няма да го забравя. Той беше най-обичливото куче, беше толкова дружелюбен с всички, винаги толкова весел и игрив. Дори в последните си моменти виждаше, че сме тъжни и сякаш искаше да ни успокои.. А сега го няма. Никога повече няма да го погаля, да го изведа на разходка, да играя с него.. Никога не съм си представяла, че това може да се случи така. Когато станах беше ден като всички, тогава отидох да закусвам и разбрах.. Но дори тогава аз вярвах, че ще се оправи.. Той ходеше.. Но вече го няма.. Нищо не би могло да го замени, той беше най-уникалното куче, което съм виждала.. Сбогом, Бобчо, обичам те!!!