[Blinki]

Днес се навършиха 2 години, откакто си отиде любимата ми, златна Айра. Благодарна съм, че имах това прекрасно същество в живота си. Тя ми остави не само хубави спомени, а и много истински приятели, с които иначе не бих се запознала. Никога няма да я забравя. http://www.youtube.c...h?v=zLti3uKA0Ug

[Richi_]

В памет на Айра
http://www.youtube.c...h?v=HGChoFxzhTE

[svetlozara]

Мале направо се разплаках за Айричка.

[love_koker]

Моите съболезнования. Почиваи в мир Айра. Знам как боли, губила съм верен другар, но най-важното е да бъдете силни.

[Sesili]

Точно преди една година загубихме нашето малко,златно момче.Не е минал и ден в който да не мислим за него и да ни липсва-остави голяма празнина в сърцата ни.
Почивай в мир,Бенджи!

Снимка (и)

• 

[xrisi95]

Ех това златно момче!Толкова много обичан и щастлив го помня,макар и от снимки...
Бенджи почивай в мир!

[Brani and Max]

Почивай в мир, златна душице! Никога няма да те забравим!
Славче - ние сме с вас, бъдете силни! Помнете го само с прекрасните моменти заедно! целувки и от нашата банда!

[svetlozara]

Моите съболезнования!Почивай в мир златисти дългоушко!

[Бари_Деби]

Почиваи в мир! Ние винаги ще сме до теб!Дори да не те познавам знам че наистина имаш златно сърце!

[strasimir]

ИЗЖИВЯХМЕ ТАЗИ ТРАГЕДИЯ !! В ръцете ми издъхна Джинджър , само за 3 дни ... И месеци след това бяхме като пребити !... НО !... Намерихме сили и си взехме друга приятелка - НОРА ! Която по цял ден е като фурия на двора, но вечер се гали като малко бебе !НЕ СЕ ОСТАВАЙТЕ НА МЪКАТА ! Вземете си ново другарче, приятелче , бебе, любимче... което да запълва празнината ви ! Разбира се, че загубеният другар е вечво в сърцата ви , но новият любимец е също с място в тях! И напълно заслужено ! Ето я ... пристигна и пак ме бута с лапичката, за да я галя ! Сладураната ми !... Оставям ви, че отиваме да гоним топката на двора ...

[frajjsen]

Сбогом Реджи! Ще те помним!

[Hucki]

Точно преди две седмици си отиде моето красиво и любимо момче Хъкълбери ...
http://www.facebook....48&l=90c665632c


Пиша тук, защото знам, че ще бъда разбрана, а ми е много тежко и колкото повече минава времето, по-тежко става. Кокерът ни почина на 11 години, беше в страхотна форма. Тази година на морето не спря да търчи, да плува, да носи пръчки, топки и какво ли не ... Гледах го и бях толкова щастлива, че вече не е първа младост, а пък си е "пушка" ...
Август го водихме на годишен технически преглед , всичко беше наред ...

В началото на този месец намали храната, но не съвсем и пак си беше игривичък ... три дни го наблюдавахме много изкъсо, но освен намаляване на апетита нямаше никакви признаци, че нещо му има ... една неделя, аз превъртях, и го заведохме в ЦВК, където направиха ПКК и биохимия и веднага стана ясно, че нещо не е наред. Пак казвам - в неделя, кучето още беше във форма
Направиха ехография на коремни органи и се откри огромен тумор. Лекарите предположиха, че е на бъбрека, но толкова беше голям, че не можеха да кажат със сигурност ...
В понеделник отидохме при нашият си ветеринар - д-р Димов. Ние с мъжа ми не бяхме на себе си и двамата, аз името си не можех да кажа - плачех като водопад. Попитах го само какво бихте направили за вашето куче, той каза - ще го отворя и ще опитам всичко ...

Хъко се влошаваше с часове - в неделя беше ОК, в сряда преди операцията вече не можеше да ходи.

В сряда аз вече се бях стегнала и много вярвах, че ще победим гнусния тумор, доктора видя и отново беше много мил, даже получих похвала, че съм си събрала акъла ... Операцията започна, но за огромно мое съжаление точно след 15 минути, доктора излезе и ни каза, че е безнадеждно ... туморът бел на панкреаса с хиляди разсейки
Алтернативите ни бяха да не го събудят от упойката или да го зашият и да агонизира още месец ...
Мисля, че дължахме на нашето момче достойна смърт без болка и мъчения ...

Висока е цената, която трябва да платим за любовта и всеотдайността, която получаваме от тези същества, но си заслужава ... Благодаря му за всяка секунда, в която бяхме заедно.
Още спя с одеалцето му, още вдигам завивката си за да се мушне той под нея, паничката с водата му не съм я махнала, няма и да я махна ...

Сигерно ще вземем друго куче, защото след като съм живяла с Хъко не мога да си представя повече живота без куче. Не очаквам да е същото, дори се надявам да е различно ... Той завинаги ще бъде моето момче Хъкълбери със специално място в сърцето ми. Лека нощ скъпо мое момче ... идвай понякога при мен аз винаги ще те очаквам

[Tecmessa]

Съболезновения и от мен, искрени. Не мога да си представя буболечката да не ми скочи на главата в момента, в който отключвам и да не ме тормози цяла нощ. За съжаление, най-добрите ни приятели не говорят, нямат претенции, съобразяват се с настроенията ни и един ден отнасят тайните, мечтите и страданията ни със себе си...

[liubka]

Много съжалявам за вашето любимо кученце. Разбирам болката ви,дори мен разплакахте. Лично аз всеки ден благодаря на моето страхотно куче, че е до мен, че ме радва с безбройните си лудории,развеселява ме в трудни моменти,помага ми да живея един по-добър живот и никога не ме натъжава. Често си мисля какво ще стане един ден, когато я изгубя и се чудя дали ще мога да преживея загубата.Надявам се да бъдете силни и да преодолеете болката и празнината,която е оставил вашият верен приятел в душите ви. Вярвайте,че е на едно по-добро място и някой ден ще бъдете отново заедно.Бъдете силни,както той би искал!

[ShiBumi_GirL]

[renipetrova]

21.11.1998-06.05.2011
СБОГОМ РЕНИ
ЛИПСВАШ НИ МНОГО

Снимка (и)

• 
• 

[Kokerman]

моите саболезнования на всички и спокоино отиват на едно по добро място

[Hera_mp]

Hucki, в 09 December 2010 - 06:04 PM, написа:

Точно преди две седмици си отиде моето красиво и любимо момче Хъкълбери ...
http://www.facebook....48&l=90c665632c


Пиша тук, защото знам, че ще бъда разбрана, а ми е много тежко и колкото повече минава времето, по-тежко става. Кокерът ни почина на 11 години, беше в страхотна форма. Тази година на морето не спря да търчи, да плува, да носи пръчки, топки и какво ли не ... Гледах го и бях толкова щастлива, че вече не е първа младост, а пък си е "пушка" ...
Август го водихме на годишен технически преглед , всичко беше наред ...

В началото на този месец намали храната, но не съвсем и пак си беше игривичък ... три дни го наблюдавахме много изкъсо, но освен намаляване на апетита нямаше никакви признаци, че нещо му има ... една неделя, аз превъртях, и го заведохме в ЦВК, където направиха ПКК и биохимия и веднага стана ясно, че нещо не е наред. Пак казвам - в неделя, кучето още беше във форма
Направиха ехография на коремни органи и се откри огромен тумор. Лекарите предположиха, че е на бъбрека, но толкова беше голям, че не можеха да кажат със сигурност ...
В понеделник отидохме при нашият си ветеринар - д-р Димов. Ние с мъжа ми не бяхме на себе си и двамата, аз името си не можех да кажа - плачех като водопад. Попитах го само какво бихте направили за вашето куче, той каза - ще го отворя и ще опитам всичко ...

Хъко се влошаваше с часове - в неделя беше ОК, в сряда преди операцията вече не можеше да ходи.

В сряда аз вече се бях стегнала и много вярвах, че ще победим гнусния тумор, доктора видя и отново беше много мил, даже получих похвала, че съм си събрала акъла ... Операцията започна, но за огромно мое съжаление точно след 15 минути, доктора излезе и ни каза, че е безнадеждно ... туморът бел на панкреаса с хиляди разсейки
Алтернативите ни бяха да не го събудят от упойката или да го зашият и да агонизира още месец ...
Мисля, че дължахме на нашето момче достойна смърт без болка и мъчения ...

Висока е цената, която трябва да платим за любовта и всеотдайността, която получаваме от тези същества, но си заслужава ... Благодаря му за всяка секунда, в която бяхме заедно.
Още спя с одеалцето му, още вдигам завивката си за да се мушне той под нея, паничката с водата му не съм я махнала, няма и да я махна ...

Сигерно ще вземем друго куче, защото след като съм живяла с Хъко не мога да си представя повече живота без куче. Не очаквам да е същото, дори се надявам да е различно ... Той завинаги ще бъде моето момче Хъкълбери със специално място в сърцето ми. Лека нощ скъпо мое момче ... идвай понякога при мен аз винаги ще те очаквам

И все пак си намерила сили да напишеш всичко това , аз не успях толкова много ми липсва тя, всяка секунда все още мисля за нея,но всичко което си написала се случва и с мен, въпреки че си взехме друго кученце. Дори ми е трудно в момента да пиша при спомените ми с нея.

[_LOVE_DOGS_]

Днес, преди няколко часа си отиде първото ми и любимо куче Боби. ->
Беше блъснат от кола, дишаше много тежко, но ходеше и си мислех, че ще се оправи. По-малко от половин час преди да пристигне лекарката той започна да плюе кръв и.. си отиде. Само на три години. Никога няма да го забравя. Той беше най-обичливото куче, беше толкова дружелюбен с всички, винаги толкова весел и игрив. Дори в последните си моменти виждаше, че сме тъжни и сякаш искаше да ни успокои.. А сега го няма. Никога повече няма да го погаля, да го изведа на разходка, да играя с него.. Никога не съм си представяла, че това може да се случи така. Когато станах беше ден като всички, тогава отидох да закусвам и разбрах.. Но дори тогава аз вярвах, че ще се оправи.. Той ходеше.. Но вече го няма.. Нищо не би могло да го замени, той беше най-уникалното куче, което съм виждала.. Сбогом, Бобчо, обичам те!!!

[Hera_mp]

Съжалявам за кучо. Почивай в мир момче :(