Тя ги взе за няколко дни у тях, а вчера Грибо ми бе "предаден" за осиновяване :)
Всичко хубаво, ама милото не е социализирано (хич даже) и е толкова наплашено, че сигурно и от въздуха го е страх. За разлика от двете си черни братчета, с които живееше временно, той не хъска, не драска, не хапе а мяука. Ама под "мяука" разбирайте такова дране, все едно на голяма котка да й настъпиш опашката. Постоянно. Снощи целия блок вдигна на крака през нощта :)
Когато го взема на ръце, престава, защото явно най-много го е страх от мен. Така се тресе от страх в ръцете ми, че имам чувството, че сърчицето му ще изкочи. Колкото и да го галя и да му говоря, не се успокоява и за миг. Пусна ли го, завира се в най-голямата възможна дупка и отказва да излезе, а само мяука. От снощи до тази сутрин не е хапнал нищичко :(
Вчера е бил на лекар да се обезпаразитява и на общ преглед, приятелката ми се е притеснила от мяукането, да не би да е признак, че нещо го боли, но слава Богу - не. Вет-а е казала, че е здрав като бик и просто е много, много уплашен.
Някой има ли идея кой е най-добрият начин да социализирам мъничето и да му покажа, че не съм Торбалан :( Сърцето ми се къса да го гледам свит от страх по ъглите и мяукащ на умряло. Пък и това с яденето ме притеснява доста :( Понеже не знам какво ще му се хареса, сложила съм му няколко купички - уискъс джуниър, фрискис - суха за дребчовци и една консерва за бебета на киткет. Ама не ги е близнал дори, колкото и да го държах там, даже и с ръка се мъчех да му давам :(
А иначе може да си хапва сам, при приятелката ми е нагъвал гранули на поразия. На около месец и половина е.
Ето го бебока, скрит зад тоалетната:
