Dog.bg Форуми : Митове и легенди за породата

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
  • (2 Страници) +
  • 1
  • 2
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

Митове и легенди за породата

#1 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 25 June 2009 - 07:52 PM

История

Някои хора приемат, че историята на американския стафордширски териер започва едва 1936 г., когато породата е регистрирана за първи път от АКС (American Kennel Club). В действителност, породата съществува от доста по-рано. Възможно е историята й да се проследи до ранните години на 19-ти век. Имигранти от Англия и околните области, които се преселили в Америка, донесли със себе си кученца - малките стафордшир бултериери.

Стафордшир териерите били използвани в по-отдавнашните времена в т. нар. боеве с териери. В крайна сметка те били забранени през 1835 и хората, които залагали, изоставили този спорт. Въпреки това, тенденция към кучешките боеве била започната. Безпощадни кучета, които се стремели да удовлетворят собствениците си по всякакъв възможен начин, вече били създадени. По-късно териерите са чифтосвани със значително нахвърлящи техния размер булдози и така се родили малко по-големи кучета, предшественици на сегашния американски стафордширски териер.

Предците на стафордширдските териери - pit-кучетата - наред с това, че са изпълнявали възложените им задачи, е трябвало да могат да се предпазват с предната част на тялото си, също так да хапят и да удрят, а със задните части да скачат да нападат и да отбиват ударите. Костите трябвало да бъдат тежки и здрави, за да не бъдат наранявани, тялото - компактно, силно и съразмерно, за да може да се прояви изключителна боеспособност. Гръдният кош е трябвало да бъде голям и дълбок, ребрата гъвкави, за да може по този начин да се увеличи капацитетът на белите дробове и това да се осигури снабдяването с повече енергия. Кучето е изпълнявало 90% от работата си с помoщта на задните си крака, затова те трябвало да бъдат силни, замускулени и съразмерни - да имат сила за скачанe и отскачане. Това се забелязва и днес, когато се наблюдава съвършенството, мускулатурата и вида на днешните кучета, участващи в изложенията. Тези споменати белези на съвършенство се изискват и от днешните кучета и от друга страна те представляват произхода на тази порода. Ам стафът, който притежава само малка част или нито един от тези белези, не може да се нарече съвършен! При тази порода съвършенството се изразява не само в добрата физика, а в ЦЯЛОСТТА. Това включва съвършенство , на характера и духа! При един отлично развит ам стаф, СЪВЪРШЕНСТВОТО и ВИДЪТ са неразделни! Неговите движения са силни и скокообразни, освен това те са хармонични, изпълнени с елегантност и сякаш той изобщо не се напряга, независимо как се движи. Силните му задни крайници и цялостнота мускулна система носят компактното му тяло по много грациозен и фин начин. Никога бавен и тромав. Сила и енергия. Атлет. Не са за препоръчване скъсените втори рамене, които пречат на съответното засилване и замахване или пък удържената основа на задните крака със схванати скакателни стави. Не са правилни и правите коленни стави, изкривените навътре задни крайници или пък създаващи впечатлението, че всеки момент щи се счупят.
Американският стафордшир териер е куче, което изглежда действително като куче. То трябва да оказва положително въздействие върху наблюдателя, да е уравновесено и пропорционално сложено, за да изглежда съвършено. Нито един белег не трябва да е по- силно изразен от другите. Качеството на тази поро да е концентриран израз на неговите добродетели и на неговата обща първокласност. Качеството не означа просто липса на грешки, а наличие на ценности, ценни качества. Ние акцентираме на уравновесеността и хармоничността при тези кучета, но съществуват някои от тях , които са характеризирани като хармонични, защото са съвсем поcредствени. Но на тези кучета им липсва качество. Качеството всъщност представлява ОБЕДИНЯВАНЕ на добродетелите, първокласността на ВИДА, победоносното поведение, психическа стабилност, наличие на стил, свободни, изпълнени със сила движения. Това е комбинация от превъзхождащи физически и душевни способности. Един добър Ам стаф, който се явява на изложение, трябва да има Качество!


Историческа справка - Гражданската война
или Сали - талисманът на единадесети пехотен полк от Пенсилвания


Сали, кафяво- сивкав бултериер, се присъединила към полка още като малко кученце, в първите дни на войната. През цялото време тя била източник на утеха, гордост и вдъхновение за нейните биещи се другари. Сали смело удържала позицията си на фронтовата линия и лаела свирепо и ожесточено враговете. Едно нещо било ясно- безпрекословна любов и лоялност съществували между Сали и мъжете.

При Гетисбърг доблестното малко куче било разделено от нейното поделение в объркването, създадено в първия ден на битката. Отказвайки да премине Линията на бунтовниците, Сали се върнала при предишното местонахождение на поделението- на върха на Дъбовия хребет. Така тя се озовала сред падналите си другари, ближела раните на пострадалите и бдяла над безжизнените тела. Дни след това, когато войниците от Конфедерацията се оттеглили, тя била намерена, отслабнала и недохранена, сред отломките и мъртвите. Състрадателен и милостив войник я разпознал и я върнал при поделението й. Без съмнение, повторната среща била радостен миг!

Като по чудо Сали избегнала да бъде застреляна при Гетисбърг, но на 8.05.1864 г., на същата дата, когато капитан Кийнън бил убит, кучето е простреляно във врата. След като е прегледана в болницата, близо до полесражението, военният лекар казал, че ще оживее, но и че куршумът не може да бъде премахнат. След неколкодневно възстановяване Сали се върнала при поделението с неприятна и болезнена рана, която се превърнала в нейния боен белег. Скоро след това Сали почувствала необходимост да скъса панталоните на млад войник от друго поделение, който напуснал фронтовата линия и се върнал при Стария единадесети полк'.

Сали била на нейната обичайна позиция на 6.02.1865 г. при Хетчърс Рън, Вирджиния, когато куршум я пронизал в главата и я убил. Съкрушени от смъртта на любимия талисман, мъжете я погребали на бойното поле, под обстрела на враговете.
Някои кучета били използвани за кучешки боеве, но все пак трябвало да бъдат приятелски настроени към хората. Всяко куче, което не следвало горното правило, било убито. Тези действия се оказват предопределящи за факта, че породата никога не е била реална заплаха за човека. Именно заради това станала популярна като дружелюбна към хората порода и понякога кучетата дори били наричани кучета- бавачка. За съжаление, когато хората говорят за американския стафордшир териер и/или подобни породи, доста често си мислят за кучешките боеве. Твърде вероятно е стафордшир териерите да споделят същата история с американските питбул териери. Някои хора може би няма да се съгласят с това сравнение, но то е несъмнено, особено когато се разглеждат двете породи.
Интересен пример е кучето Пийт от The Little Rascals (Малките пакостници). Някои сайтове за американски стаф твърдят, че Пийт е бил американски стафордшир териер. И все пак някои интернет страници го причисляват към американските питбули. Също съм срещал сайтове, където се претендира, че кучето е американски булдог. Не е сигурно къде точно е погребано кучето, затова и мистерията около него продължава. Всъщност всичко това потвърждава, че ранният американски стаф и питбул териерът (дори и американският булдог) са били доста подобни кучета по това време и не са били агресивни към хората.

През 1936 американският Kennel Club приел породата стафордшир териера. През 1972 името се променило на американски стафордшир териер, за да се отличава от английския стафордшир бултериер. По това време териерът е бил превъзходно фермерско куче. Бил е третиран като такъв, а също така е бил използван за лов на прасета и изпълнението на други задачи във фермите. Териерът е всестранно развито, а и полезно куче, което спечелило доверието на хората от онова време.

От ранните години на 20ти век развъждащите породата хора се стремят да отдалечат кучетата от боевете, които се случвали в миналото. Сега се ценят кучетата със стабилен темперамент, макар че именно историята на американските стафордшир териери им е придала качества, достойни за уважение.

Породата преминава през много трудни моменти в наши дни заради малцинството от егоистични развъждащи или притежаващи кучета хора, които ги използват са боеве, или за да постигнат слава и собствено удовлетворение. Има и такива, които възпитават териерите да бъдат агресивни, за да може после да участват в нелегални боеве със залагания. Това е пречка за хората, които третират породата с уважение, но също така и причината, довела до изключително строгите закони за притежанието на кучета, които ще влязат в сила по целия свят. Бъдещето на породата изисква помощта на отдадените стопани и хората, които развъждат кучета, на тези, които се отнасят с любов и уважение към американските стафордшир териери и на тези, които желаят обществото да научи нещо повече за тази порода.
User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#2 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 25 June 2009 - 07:55 PM

Материалът е побликуван в "American Staffordshire Terrier" от Anna Katherire Nicolas през 1990г.

Call Me Staffs

Кучетата от развъдника Call Me Staffs живеят в Блек Маунтин, Северна Каролина и са собственост на Кей М.Робъртс, изключително голяма селекционерка на американските стафордширски териери (АСТ). Първата дама на това знаменито "домакинство" е една наистина разкошна женска, шампионката Tara's Muddi Fields Forever, дъщеря на шампиона Sindelar's Doctor Mudd (баща на прочутото куче шампион Tara's Doc Holliday) и на шампионката Tyarr Strawberry Fields (от потеклото на шампиона Ruffian Red Rock of Har-Wyn). Muddi е съпритежание на Кей и на Стейси Лий Браун, нейния млад дресьор и водач. Макар и показвана рядко през 1985 и 1986 г., Muddi успя да се отличи, като стана №5 след АСТ в USA. Наградите на Muddi са получени от общо 36-те й представяния на шоу-ринга през 1985 и през юни 1986 г. 22 пъти е удостоена с титлата "Най-добра в породата" - ВОВ, 10 пъти - с титлата "Най-добра от противополжния пол" (титла, типична за АКС, не съществува при FCI) и печели две трети и три четвърти места в породната си група. Петер Байнес, професионалния дресьор на Muddi имал силно желание да я ангажира за участие "на пълно работно време", но тя си имала по-важна работа: домашен любимец и компаньон на семейство Робъртс. Както казва г-жа Робъртс: "Всъщност, няколкото пъти, когато сърцето ни даде да се разделим с нея, за да може да участва в изложби, тя се бе справяла толкова добре и държала толкова примерно, че това е истинско признание за нейните качества и способности".
Тогава Muddi се бе окучвала само веднъж, но кучилото й е забележително. Покривана е от своя полубрат, шампиона Tara's Doc Holliday (също син на шампиона Sindelar's Doctor Mudd), кучилото й включва шампионката Call Me Katie Scarlet, заслужила титла на 12 месеца и собственост на г-жа Хю К. Браун, и шампиона Call Me Rhett Butler, останал при г-жа Робъртс и заслужил титла на 13 месечна възраст.
Muddi и две от малките й се надпреварват в състезания за послушание, а две други кученца са обучени да откриват следи (кучета следотърсачи).
Кучетата от развъдника Cock'N'Bull живеят в Блумингтън, Калифорния, и техни собственици са д-р Джери Е. Браун и Джулиана А. Браун. Макар да са пристрастени най-вече към американските стафордширски териери, семейство Браун имат и представители на породата питбултериер, както и струва ми се, един или два стафордширски бултериера.
Най-голямата гордост на този развъдник беше прекрасният американски стафордшир, шампионът Steeltown's Blue Monday, който, обучен от Майк Шей, си е извоювал дълъг списък от победи, последната от които в състезанието за ВОВ през 1987 г. в Уестминстър. През своята кариера на "специал" Blue Monday е натрупал голям брой титли ВОВ, многобройни награди за най-добър териер и има 50-тина други класирания в породната си група.
Blue Monday започва кариерата си на четиримесечна възраст, когато печели титлата "Най-добро кученце" в специализирано състезание за кучета от типа бул. На 9 месеца той започва да се учи на послушание, а на 15 месеца е добавил към заслугите си четири титли за ВОВ в своя клас. Малко след като навършва две години, титлите му ВОВ вече наброяват 50, а класациите в породната му група - около 20. Кариерата му продължава със същия успех.
Родословието на Blue Monday представлява особен интерес, като се започне от някои от наистина великите американски стафордшири, помогнали да се наложи породата. Неговият баща, шампионът White Rock Dusty of Steeltown, е получен от шампионите White Rock Jet Bomber (Ch. Ruffian Hercules of Har-Wyn - Champion Archer's Muneca Dulsie De G's C. D.) и Patton's White Rock Penny (White Rock Grover - Champion Patton's Texas Belle Lucy).
Майката на Blue Monday е Deno's Diamond of Steeltown. Diamonde дъщеря на шампиона Diamond's Paladin (Champion Tryarr Diamond back Redbolt-Champion Tryarr Blue Diamond), произхождащ от шампиона Circe Van Brown (потомък на линията Sooner and Patton).С такъв солиден произход Blue Monday на свой ред става баща на няколко сладки малки стафордширчета, както и би следвало да се очаква. Blue Monday и семейство Браун са сред онези американски стофордшири и техните собственици, които работят по Програмата за терапия при хора с помощта на животни. Собствениците на Blue Monday чувстват, че неговото участие като куче за терапия е едно от най-чудесните му постижения.
User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#3 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 25 June 2009 - 07:56 PM

Американски стафордширски териер - история на породата



Никоя друга порода не е имала толкова много имена. За цялата си история американския стафордширски териер е известен като хаф-енд-хаф, бул-енд-териер, пит-бултериер, питбул, пит-дог, янки-териер, бриндл-булдог, американски бултериер, американски (пит) бултериер, стаффордширски териер. Разнообразните имена на амстафа са пряко следствие от различните гледни точки за произхода и предназначението на породата.

Историята на породата има корени чак в средневековието. Някои автори условно я разделят на четири основни периода.

Първи период - до 1800 г.
В това време гладиаторските боеве - «човек-човек» и «човек-звяр» се сменят с по "хуманни развлечения" - боевете между животни.
В Англия най голямо разпрастранение получават боя с бикове и кучета, което било любимо развлечение за бедните. В началото за тези боеве се използвали огромни кучета, но с времето големината била отхвърлена, тъй като големите кучета ставали лесна мишена на рогата и копитата. Затова хората, които отглеждали кучета за тези гладиаторски битки направили подбор към намаляване на размерите и увеличаване на подвижността на четериногите гладиатори.
В края на XVIII век идеалното за бой куче било с мощен фронт, масивна глава, здрава захапка и много леки задни части. Булдозите атакували бика право в чубствителния нос, като характерния прикус на захапката позволявал на кучето да диша свободно, неотслабвайки захвата. В началото на XIX век започва кръстосването на булдога с териери, като целта била да се усъвършенства така нареченото «куче - бойна машина « : намалени размери, подвижност, хитрост. Паралено с развитието на кучетата се появяват и проблемите - през1791 год стафордширския градски съвет окончателно забранява боя с бикове в града и в цялото графство, а през 1835 г. - английския парламент забранява боя с бикове в цялата страна.

Втори период - 1800-1860 г.
Забраната на боя с бикове дал нова насока за развитието на породата. В този период продължила така наречената «териеризация» на породата.
В това време вече се изградили двете породи, които са в основата на съвременния американски стафорсширски териер.
А). Булдог. В това време той по скоро приличал на съвременните стафове, отколкото на съврмеменните булдози - атлетичен, дълги крака, муцуна с среден размер. .
Б). Териер. С. Едвард в 1800 г. описва неговия образ «... свадлив, раздразнителен, бдителен. Няма захапката на булдога, но е бърз в атака, действа изкусно и е храбър. Неговата защита - това е нападенито ».
В резултат от сливането на тези две породи се образува нова породна група, която се наричала «бул-енд-териер». Поголовието на тези кучета било нееднородно, нееднотипно, с много отклонения.
Трябва да се отбележи, че няма еднакво мнение какъв именно териер е участвал. Клифорд Ормсби (1905-1996 г.), основател на развъдника «X-Pert», човек - легенда, посветил 67 години в усъвършенствуването на американския стафордширски териер, считал, что това е бил фокстериер - най агрессивния териер в тези времена, имащ крупна глава и мощен корпус.
Анализ на съвременните линии на американските стафордширски териери позволява да се направи предположение, че всичките три породи териери са участвали в формирането на бул-енд-териера. Например, в кучетата на развъдника «Tonkawa» в формата на главата неуловимо се прокрадват чертите на белия английски териер. В литературата често се срещат описания на американски стафордширски териер с подпал и даже за трицветни кучета - при тях се наблюдава сходство с черен териер с подпал. Тук трябва да се отбележи, че трицветната окраска се счита за недостатък за американските стафордшир териери.

Трети период - 1860-1936 г.
След Гражданската война в САЩ (1861-65 г.) в Новия Свят се стича поток от преселенци от Англия. Така бул-енд-териерите и попаднали в Америка. Тук вече кучета се използвали не само като бойни, на и в качеството си на фермерски кучета. В техните функции влизало вече и охрана на жилището на стопанина, стадата, борба с хищниците. Към 1900 година в повечето щати кучешките боеве били забранени, въпреки че забраната не била стриктно спазвана. Така наречените «събрания» се провеждали редовно и се отразявали даже в списанието «Bloodlines» - официалното издание на UKC (United Kennel Club).

Четверти период - след 1936 г.
В 1936 година American Kennel Club (AKC ) регистрира породата под името «стафордширски териер». В същата година се основава и STCA - Staffordshire Terrier Club of America. Негов първ президент и автор на стандарта на породата става Уилфред Брендон. В същото време американските развъдчици, които ценяли бойните качества на свойте кучета, не записвали кучета си в клуба, а продължили да записват и регистрират кучилата си в UKC под името «американски пит-бултериер». В днешно време «американски пит-бултериер» не се признава не само от FCI, но и от АКС. С други думи, в Америка има ситуация, в която еднакви кучета, принадлежащи на една и също порода, в зависимост от клубната си принадлежност се наричат различно. В UKC наблягали на бойните качества на кучето, без да отчитат екстериор, като вземали под внимание единствено способностите кучето да се бие и побеждава. В АКС основно се набляга на екстериора и характера на кучето.

В 1972 г. АКС внася изменение в названието на породата - «американски стаффордширски териер». Порода е призната от FCI - Международна федерация по кинология, като Стандарт FCI № 286 бил утвърден на 26 май 1971 года.
User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#4 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 25 June 2009 - 07:57 PM

Материалът е побликуван в "American Staffordshire Terrier" от Rade Dakic-Kica през 1990г.

Американския стафордширски териер е доста млада порода, популяризирана с това име през 1972г., така че е логично тази порода да се появи относително късно в Европа.
Любопитен е факта, че първите стафордшири не са внесени в стария континент от САЩ, а от Венецуела. "Виновникът" за това е Пеги Гуилини, известен селекционер на АСТ от Каракас(Венецуела). Нейното развъждане е било базирано на линиите ­"CRUSAPER", и "RIP ROCK", а от развъдника и е произлязъл първия германски шампион ­Sumi's Black Bandit(SBB). Той е роден през 1966 г. и е внесен в Германия от семейство Sievers. Те са смятани за пионерите при развъждането на ACT в Европа. Разбира се въпросното куче е представяно на изложби и многократно е печелило призове. Дори през 1973 г. става световен шампион, но той практически не е имал конкуренция, така че би трябвало да имаме особено мнение към титлите спечелени от него. Sumi's Black Bandit е бил черен, висок 52 см и тежък 34 кг. Негова снимка е публикувана в книгата "Gladiatoren II" от Dieter Fleig. Сиверс подбира за SBB подходящата кучка(Victorija Zanberhafte Queen), която е гледана от неговия приятел Wickewiez от Берлин. Тази кучка има две поколения от SBB, което ускорява развъждането на ACT в Германия. Междувременно г-жа Strasser през 1974 г. внася отличната женска ACT Gantes Rebel Girl, но възниква следния проблем: Всички внесени кучета до момента са имали една и съща кръв "Crusader", включително и SBB, който е бил вече на горната възрастова граница. И все пак, чрез нов и обмислен внос, развъждането се е подобрило. Новото начало започва през 1978 г. с Ruth Riols, която внася доста кучета, едно от които е фантастичния "Knight Watch Tuckerman". Това куче на изложбите спечелва всички титли, които биха могли да бъдат спечелени.
Бил е жълт с черна маска, с некупирани уши, висок 48 см, тежък 28 кг. Спечелил е титлите Световен шампион през 1977 г., Шампион на Германия, Австрия, Франция, Люксембург, Швейцария, Чехословакия, Bundessieger, Европейски шампион и т.н. Това куче е от особено значение за развъждането в цяла Европа, тъй като той се явява твърде често в родословията на отлични кучета от Европа, както и в няколко родословия на внесени в България кучета. Освен него Riols внася и кучките "Friendship Aligator", koято е била вече шампион на USA и "John Doe's Bruja de Guajama". В края на 1981 г. Riols произвежда 47 кученца, с което дава силен тласък на популяризирането на все още не добре разпространената порода.
В началото на 80 -те в Германия започва своето развъждане Artur Hagele, който в наши дни е един от водещите развъдчици на ACT в Европа, а и не само в Европа. Ползвайки за разплод "White Devil's Killer" и "Spartan's Argo" с кучки от развъдника "Simba Camp" на Riols, той получил извънредно качествени екземпляри. Такива са: Hagele's Al Kapone, Hagele's Ares, Hagele's Carlos, Hagele's Honey, Hagele's Angelface, Bomber Kamikaza и много др.
В Германия основния конкурент на Hagele's е Herman Schaller, но сигурно е, че първенството е спечелвано от "Hagele's", чийто кучета печелят световните титли 89 и 90-та с кучето си "Hagele's Carlos". Като цяло, борбата за първите места в Европа се води от Artur Hagele's, Herman Schaller и Joseph Walstock от Холандия. И днес Германия и Холандия са далеч напред от всички европейски държави(относно селекцията на ACT). В бившия източен блок, първите ACT са внесени в Югославия чрез г-н Zeliko Lozich.
В началото на 80-те в YU са внесени от развъдника на Riols първата двойка АСТ. Това са "Fairnes vom Simba Camp" и "Gloria vom Simba Camp". От тях произлизат доста квалитетни кучета, коитo получават титлата "шампион". Това са: "Hektor Bridge", "Goja, Heksa", "Beyzi", "Hernes" и др. Качеството на Стафордширите в Югославия и в момента не е на ниско ниво и като цяло не изостава много от европейското.

От "Американски стафордшир териер" Rade Dakich Kicha
User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#5 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 25 June 2009 - 10:07 PM

American Staffordshire terrier "The legendary amstaff"



AmStaff History part 1 (by MultiKriminell)


User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#6 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 27 June 2009 - 09:31 PM

За породата

АСТ БЕЗСТРАШЕН АТЛЕТ С ЛЮБЯЩО СЪРЦЕ

От пръв поглед Амреиканският Стафордширки Териер трябва да създава впечатление за огромна физическа сила. Не случаино има най-силната мускулатура в кучешкия свят/на кг жива маса/. Това не е случайно защото АСТ притежава здраво тяло,което е буквално обвито от мощтна и красива мускулатура. Въпреки здравото телосложение, АСТ е много елегантно куче и не трябва да изглежда грубо. Той притежава изключителна експлозивност и е изключително бърз на къса дистанция. На 10 метра АСТ стартира със скоростта на грейхаунд. Отскокливостта му е невероятна,отскача на 2.5 метра от място. Катери се по дървета, скали като котка.
Всеки който погледне главата на АСТ вижда огромните мускули на бузите и на черепа, които с мощтната долна челюст създават най-силната захапка в кучешкия свят /три пъти по-силна от останалите работни породи/.
Амстаффа притежава едно качество което е уникално, той различава лошите хора, които заплашват неговия стопанин и е готов да реагира моментално на всяка заплаха. Най-ценното качество на АСТ е неговия характер. Той е абсолютно безстрашен, няма заплаха която той да не може да погледне в очите. Неговата смелост е влязла в поговорките. Кинолога Ернест Харт в 'енциклопедия за кучешките породи' казва, че АСТ е 'най-храброто животно някога раждано в света'. Амстаффа е голям джентълмен,и никога не напада малки кученца, женски и кучета които са приятелски настроени към него. Въпреки всеобщото мнение АСТ е изключително интелигентно куче. Има стотици АСТ, които са издържали работни изпити /шутцхунд, ипо, fh-следово куче, куче спасител/ Амстаффа е голяма изненада за тези които го виждат само като бойно куче.Той приема присъствието на останалите животни и се концентрира над работата която трябва да върши.
През 1993г в Америка е основана Федерация за американски стафордширски териер 'FAST', която се занимава изключително с популяризирането на работните качества на породата. Идеята е АСТ да бъде признат като всестранно работно куче. Амстаффа е всестранно работно куче което се използва за лична защита, охрана на обекти, пазач на автомобили, фермерско куче, полицейско куче, ловец на едър дивеч. Качествата които изброих, правят АСТ най-добрия телохранител в кучешкия свят.


Повечето служебни породи са били овчарски кучета, някои месарски други са съпровождали говедата. Докато амстаффа е селекциониран да бъде победител. Той се е борил с всякакви зверове /бикове, маимуни, хиени, лъвове, леопарди, мечки, и хора/. Именно това го прави по-добър телохранител от другите породи. Един самурай е винаги по-добър от един овчар. Той не се плаши от тояги, лопати и всякакви оръжия, атакува мълниеносно без значение колко и как са въоръжени неговите противници. Амстафа дори издържа огнестрелни рани без да спира своятя атака. В Русия има над 20 случая при които амстаффа е раняван от огнестрелни оръжия и въпреки всичко е побеждавал противника.

Преди всичко АСТ трябва да бъде хармоничен, нито една част от неговото тяло да не изглежда излишна. Много от хората търсят в стафа огромни размери. Но това не го прави нито по-силен нито по-пъргав нито по-здрав. Отклоняването от стандарта винаги води до грешки. Ако АСТ е с прекалено голяма глава той ще има забавени рефлекси /променя се центъра на тежеста/ което неминуемо оказва влияние на работните качества. Разбира се всеки селекционер има право на своя трактовка на стандарта /който е много свободен/но все пак не трябва да се отклонява много от него. Все пак стандарта на аст е създаден в началото на нашия век и не е променян до ден днешен. Още преди 100 години хората са забелязали че прекалено високите кучета са били прекалено тромави /падаики на земята много трудно са се изправяли, много по лесно са получавали травми и са убивани от биковете./
Амстафа трябва да бъде като котка, той трябва да отскача и да се превърта във въздуха с лекота, трябва да може да се катери на невероятни места и дори да падне по гръб да се изправи по най -бързия начин.
Амстафа по структура на своето тяло е 'котка.' Той е нисък набит, с къси и много замускулени крака и изключителна мускулатура. Именно тази структура му позволява да прави невероятни маневри, резки стартове с отскоци, преобръщане, салта. Освен по структура АСТ и по характер наподобява котката-това е единствената порода която при бой с друго куче или животно приема борбата в легнало положение което е характерно за семеиство котки. Всяка друга порода падне ли по гръб всячески се стреми да се изправи на крака докато за аст това е само една от техниките на неговите бойни умения /като казвам единствена порода да се имат впредвид всички териери от типа - бул./ Друго котешко умение е дебненето. Друго което свързва АСТ с котките е мъртвата хватка /вкопчването на противниците и приемането на борба до смъртта на един от двамата/. Най-доброто качество на породата е характера, който често бива определян като пластелин - можеш да го формираш така както пожелаеш. Дори агресивноста към кучета може да се контролира.

Най - доброто е, че АСТ са приятелски настроени към хората, но много лесно само с няколко тренировки те стават изключително агресивни към хора, ако това е нашето желание разбира се.
Има голям полов диморфизъм в характера на АСТ. Мъжките кучета са доста по агресивни и смели от женските. АСТ се нуждае от постоянен контакт с човека, в противен случай може да стане изключително агресивно и несоциализирано куче, което ще бъде много опасно за околните.

Възрастта между 1 и 3 години, особено за мъжкарите, е период на утвърждаване и здравата ръка е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА! Особено внимание при срещи с непознати кучета от същия пол. Ам стафът е изключително сериозен противник - тръгва само за победа и отприщва унищожителна енергия в това!Добре гледания и здрав стаф, особено мъжкар, на 32-35 кг, без да е тежък и с добър отскок и повратливост, една добра глава с отлични масетери и кодиран ген на боец - непукизмът му е мах - има всички качества за мощен отпор на всякакъв противник. А пък и след утвърждаването, гадинката често ще се опитва да пренареди позициите - значи все си внимаваме и не допускаме да се изживява като екшън герой....
Условията на отглеждане - не обича студ и горещина, и най- обича удобството. Цар е по угаждането. Мрази даже не така чисти постели... Той винаги ЛАМТИ за внимание. Той иска да е център на внимание. И както всички бул - и да е център на живота ви. Не може без близките си. Семейството е всичко за него.

Само дето има един куп предавани генетични заболявания, които идат да ви папкат, ако не сте си купили песа от производител или иззад океана или от ... я дa видя - 2-3 страни в Eвропа, където хората правят поколения подред селекция И спрямо това. Значи - спинална атаксия, хипотиреоидизъм, тазобедрена дисплазия ,сърдечни болести - няколко. Освен генетичните такива - проблеми са очнатa ентропия ,кожните болести, репродуктивната система при женските и т.н.

Става ли от тях куче -пазач ?


Най - лесното нещо е да научиш АСТ да напада хора. Но преди това трябва да го научиш на общо послушание, защото един агресивен стаф без контрол е най-лошото нещо. Характера на АСТ е като глина, която може да се моделира както си пожелаеш.
Най-добре е при обучение на хапане стафа да не се озлобява, а да се работи на базата на инстинкта за борба. В противен случаи мъжките стаффове могат да станат изключително опасни за околните.

АСТ за мен е една от най-добрите и подходящи породи за компанион ,личен защитник, размерите и късата космена покривка го правят удобен за отглеждане в апартамент. Амстафа е много чисто куче, не мирише, много бързо се вписва в семеиството, тази порода е живяла винаги в близост до хората и затова разбира всяко деиствие на собственика си светкавично. Това са кучета, които изключително много обичат хората. Амстафа става агресивен към човек само ако е предизвикан, или е обучаван целенасочено и неправилно. Стафа е една от малкото породи която може да бъде изключително миролюбива и общителна в същото време може при нужда светкавично да парира атаката на някои нападател.
Любовта на тази порода към децата е невероятна. Те могат да правят със стафа каквото си пожелаят, без той да реагира, това е селекция от много генерации.



АМЕРИКАНСКИЯ СТАФОРДШИР И ПИТБУЛА - ЕДНА И СЪЩА ИЛИ РАЗЛИЧНИ ПОРОДИ .
Материалът е публикуван в "American Staffordshire Terrier" от Rade Dakic-Kica през 1990г.


И днес, след толкова години, дилемата дали американският стафордшир и питбулът са една и съща, или две различни породи все още е ненапълно разрешена, много актуална и все по-открита за диалог.
Честно казано, и най-големите познавачи и специалисти, занимаващи се с тези кучета, нямат еднозначен отговор на въпроса. Четейки различна литература, лично аз с годините съм склонен да се присъединя към мнението на една група автори. Броят на тезите, касаещи приликите и разликите между стафордшира и питбула, е голям, но аз се придържам към вижданията на онази група автори, за които смятам, че имат най-достоверна позиция. Разбира се, не мога да бъда 100 процента сигурен, че именно това мнение на точно тази група е най-вярното. Искам да предупредя читателите да не се позовават изцяло на моето мнение, тъй като становището на някои други автори по този проблем е коренно различно.
В бр. 2/1983 г. на списание "Kampfhund" прочетох два различни отговора на въпроса дали става дума за една или за две различни породи. Г-н Wahl е на мнение, че става въпрос за две разновидности на една и съща порода, докато г-н Janssen от Холандия - дългогодишен развъдчик на питбултериери, защитава питбула и категорично го разграничава от стафордшира. Научна проверка дава яснота на недоразуменията, като резултатът се публикува в следващия брой на същото списание. Професор-доктор Schleger от Виенския университет, известен съдия на този тип кучета и дългогодишен селекционер на бултериери, се заема със случая и установява, че и двете породи произлизат една от друга. Де факто става дума за една и съща порода. Научното мнение обаче не съвпада с народното разбиране. Авторът на последвала статия - г-н Sewerin - също дългогодишен развъдчик на бултериери, казва: "Г-н Janssen иска да каже, че стафордширът и питбулът дълго време не са били смесвани кръвно - образно казано, и че са селекционирани по отделно, но преди да започне разделното развъждане, селекцията е била единствено за нуждите за борба на питбула."
През февруари 1983 г. в списанието на ADBA (American Dog Breeder Assotiation) излиза статия от главния редактор на "Pit Bull Gazette" г-н Ralph Greenwud, в която той пише: "Старите кучета от нашата порода в Америка до 1936 г. са наричани Американски питбултериери. Същата година АКС (American Kennel Club) регистрира тези кучета в своя племенен регистър под името "стафордшир териер"." Много от регистрираните като питбули в ADBA кучета впоследствие са записани в АКС като стафордшири и регистрирани под това име. Случвало се е, едно и също куче да бъде регистрирано едновременно в няколко организации, занимаващи се с развъждане на расови кучета, например АКС, ADBA и UKC (United Kennel Club).
През 1936 г. АКС приема стандарт за породата стафордширски териер, но истинското разделение става на практика доста по-късно - около 1972 г. Коментарът на г-н Sewerin по този въпрос е: "Би било полезно за нашите големи питбул-фанатици да прочетат и разберат мненията на учените хора. Кръстосване между питбул и стафордшир не трябва да се реализира."
От написаното дотук следва, че стафордширът е вариант на питбула, развъждан с много по-хуманни цели и регистриран от АКС като куче, предназначено за изложби, докато ADBA регистрира тези кучета, които са предназначени за борби. Днес разграничението е съвсем строго и ясно: кучета, регистрирани и произведени в АКС, могат да се състезават на изложби по цял свят, докато кучета, регистрирани от други киноложки организации в САЩ - не могат. При покупка на куче от САЩ трябва да сте особено внимателни, тъй като Международната федерация по кинология - FCI, признава единствено родословия, издадени от АКС.
Накрая ще се върна за малко в миналото, за да спомена някои известни питбули, изиграли важна роля при създаването на стафордшира такъв, какъвто го познаваме днес. Това са: Kolby, Tudor, Valas, Laytner, Pilot, Rafert, Hemel и т. н. Известна е и линията на Old Famili red nous - линия, при която носните гъби на кучетата са кафеникаво-червени, а не черни. Днес стандартът на стафордшира не допуска такава пигментация на носа, докато при питбула този цвят е разрешен.

Много се спори за разликата м/у АСТ и АПБТ/пит-бул/


Предците на двете породи са били доста дребни на ръст, и фермерите са забелязали че те не са достатъчно ефективни при охрана на фермата от чакали, вълци хора и т.н. Затова те започнали да селектират по едри животни/има съмнение че има кръв от боините кучета от канарските острови/, които да охраняват фермите.
За да стане по ясно AKC-Amstaff, UKC-Amer.pit-bul terier, и ADBA-Amer.pit-bul terier.
Kuчетата от AKC и UKC доста си приличат както на външен вид така и по характер /те имат почти еднакви стандарти/.
Кучетата от ADBA се различават доста от другите два клуба. Това са така наречените GAME кучета, те са доста по-дребни на ръст с много суха мускулатура и структура.
Кучетата родени в AKC-Amstaff, могат да се регистрират в UKC /тоест при пит-булите/ и да участват както в изложбите така и за разплод. Те могат да бъдат шампиони в AKC и шампиони в UKC /има много примери/ Обратното куче родено в UKC не може да се пререгистрира в AKC, тоест амстаффа може да стане пит-бул, но обратното не може.
Основното предимство на амстафа е че дълги години се работи да се усъвършенстват работните качества на породата. Още от 1937 започват да се провеждат състезания с АСТ по общо послушание и аджилити. Днес АСТ покрива успешно ипо, шуцхунд, мондиоринг и т н.
User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#7 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 06 December 2009 - 02:27 PM

Малко снимки от старите ленти... ae_085.gif ab_041.gif .

Снимка (и)

  • Прикачена снимка

Прикачени файлове

  • Прикачен файл  1_7.bmp (866.6K)
    Брой сваляния: 166
  • Прикачен файл  1_13.bmp (868.45K)
    Брой сваляния: 167

User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#8 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 06 December 2009 - 02:57 PM

...още две... ae_085.gif

Прикачени снимки

  • Прикачена снимка
  • Прикачена снимка

User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#9 Потребителят е офлайн   ceasar Икона

  • Лунатик
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 4415
  • Регистрация: 18-May 07
  • Gender:Male
  • Location:Пловдив

Публикувано: 07 December 2009 - 04:07 PM

Цитат(bulldogmen @ Dec 6 2009, 02:57 PM) <{POST_SNAPBACK}>
...още две... ae_085.gif


Абе Илко ти питал ли си носителите на правата дали може да слагаш снимки?! ab_041.gif ab_041.gif

User's Signature

Качена снимка

#10 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 08 December 2009 - 08:29 PM

Трябва да ги питаме от кога са носители на тези права ab_041.gif ab_041.gif ab_041.gif ...
User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#11 Потребителят е офлайн   ceasar Икона

  • Лунатик
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 4415
  • Регистрация: 18-May 07
  • Gender:Male
  • Location:Пловдив

Публикувано: 08 December 2009 - 09:17 PM

Как от кога бе човек - откакто я има породата!!!
Как може въобще да питаш такова нещо.... ab_041.gif ab_041.gif ab_041.gif
User's Signature

Качена снимка

#12 Потребителят е офлайн   ceasar Икона

  • Лунатик
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 4415
  • Регистрация: 18-May 07
  • Gender:Male
  • Location:Пловдив

Публикувано: 08 December 2009 - 10:23 PM

Хайде и аз да сложа нещо без да питам за правата.... af_089.gif af_089.gif

Yesterday!


User's Signature

Качена снимка

#13 Потребителят е офлайн   ceasar Икона

  • Лунатик
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 4415
  • Регистрация: 18-May 07
  • Gender:Male
  • Location:Пловдив

Публикувано: 08 December 2009 - 10:26 PM

Howard Heinzl


User's Signature

Качена снимка

#14 Потребителят е офлайн   MartinEden Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 36
  • Регистрация: 27-August 08

Публикувано: 09 December 2009 - 12:06 PM

Цитат(ceasar @ Dec 8 2009, 08:17 PM) <{POST_SNAPBACK}>
Как от кога бе човек - откакто я има породата!!!
Как може въобще да питаш такова нещо.... ab_041.gif ab_041.gif ab_041.gif



Бъзикате се вие, но кучето си лае, а кервана си върви и за всеки влак си има пътник.
Ако отворите частният форум, добре може да забележите, че не им липсват поддръжници и хора които са приели условията на частния бизнес и за своя кауза - Амстафф у БГ-то. И то дотолкова са навлезли в тази офанзива, че направо има двама, кото се бият за първото място на най-добрия ШУТ и Ласкател. :)) само да се пусне пост и веднага се бият, кой да се подмаже пръв. . . сигурно имат и жълто по гащите от кеф, света е шарен, дами и господа...
И не си казвайте, че това не може да е така, ЗАЩОТО е ТАКА. И може да продължи много дълго . . .все едно не гледате турси сериали и не виждате там кво става хахаха :)

п.п. извинете за Офтопика, правя вметка, само за да ви кажа, че никой не е носител на абсолютната истина!
Истината, дами и господа, зависи от гледната точка е казал Дарт Вейдър преди много години.
Хев а найс дей ..... ae_085.gif

#15 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 09 December 2009 - 09:17 PM

MartinEden,да оставим придворните шутове да се бият кой е по-по-най,както виждаш ОФАНЗИВАТА и срещу всички инакомислещи е голяма.Няма как да покажеш на някой колко е зомбиран до като той самият не бъде изритан от сектата...по точно използван и изплют.
За каузата им пък да не говорим,тук трябва да си зададем въпроса:"Що за кауза е това?".Да плюеш,обиждаш,да клеветиш,да интригантстваш,да УДРЯШ...ТОВА ЛИ Е КАУЗА ??? На всичко отгоре някой се прави на светая светих... всичко това е простичко... свързано е с пари и комплекси. А около клуб,продажба на кучета, храни и козметика,ЯК ПИЯР...се върти ПАРАТА . Както не един път съм казвал с такива хора нищо хубаво не чака никой,нито нас,нито пък клубните членове ea_103.gif .Нека всеки си направи равносметка и да се замисли,ТРЯБВА ЛИ ДА ПРОДЪЛЖАВА ВСИЧКО ТОВА !!!

п.п. ... за да има сериал не са нужни само режисьор и оператор,трябват и артисти,ако няма артисти няма и сериал !!!
User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#16 Потребителят е офлайн   MartinEden Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 36
  • Регистрация: 27-August 08

Публикувано: 09 December 2009 - 10:10 PM

не си прав, сигирно си седнал, както цитирах премъдрият носител на силата от към тъмната страна, Дарт Вейдър от близкото минало, истината за тях е друга . . . ТИ желаеш в безморална държава да се случват морални неща??? Добре, няма лошо, бива, но започни промянат от себе си!!!

затова, ще започна с нещо важно:
отхвърлянето на гнева от подобни случки и неприятни моменти ...

"Когато реагирате на взимоотношения с някого, които изглеждат трудни, погледнете дълбоко в себе си. Реагирате ли на това взаимоотношение? Има ли гняв? Има ли чувство на предателство или загуба? Има ли чувство на безсилие или безпокойство? Всяка една от тези емоции е нещо, което аз наричам отключване на убеждение, което ви ограничава и което огледалото на живота ви показва. Защо? За да се освободите от него."


когато взимате решения, ги взимайте НЕ под въздействие на подобни чуства и допълнителни стимуланти, алкохол или каквото и да било, и преди да направите крачка се посъветвайте на саме със себе си, ако зависи от теб - действай, ако не, пожелай любов и подмини, света не се изчерпва с един комедиен сериал!!!

п.п. Хвала на хората създали Малкълм, по-хубав сериал не бях гледал af_089.gif

#17 Потребителят е офлайн   bulldogmen Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1996
  • Регистрация: 14-January 08
  • Gender:Male
  • Location:Velingrad

Публикувано: 10 December 2009 - 06:53 PM

А аз искам да кажа,че гнева е от другата страна,който хич не е добър съветник ae_085.gif . Не тая никакви чувства към тях...просто коментара ми беше,че за един филм трябват артисти. Да му мислят артистите ae_085.gif !!!
User's Signature

РАЗВЪДНИК ЗА АНГЛИЙСКИ БУЛДОГ И АМЕРИКАНСКИ СТАФОРДШИР ТЕРИЕР www.desirefortouch.com
Качена снимка

#18 Потребителят е офлайн   MartinEden Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 36
  • Регистрация: 27-August 08

Публикувано: 10 December 2009 - 07:29 PM

Да ae_085.gif . . . виждам сдържаност в последно време, което е добре.
Така трябва, само така. re_037.gif Не се поддавайте на провокация от просташки тип! На добър час и успех!

#19 Потребителят е офлайн   ceasar Икона

  • Лунатик
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 4415
  • Регистрация: 18-May 07
  • Gender:Male
  • Location:Пловдив

Публикувано: 10 December 2009 - 08:42 PM

Радвам се, че и тук най-сетне може да се води нормален диалог.
Когато аз съм в особенно настроение породено от хорската глупост си чета това:

Но след като дълго бе вървял сред пясъците, скалите и снеговете, малкият принц накрая намери път. А всички пътища водя при хората.
- Добър ден - каза той.
Беше градина с цъфнали рози.
- Добър ден - казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? - попита ги той смаян.
- Ние сме рози - казаха розите.
- Ах! - възкликна малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди, всичките като нея!
"Ако види това - каза си той, - ще бъде обидена... Ще започне да кашля много силно и ще се престори, че умира, за да не изглежда смешна. А аз ще бъда длъжен да се преструвам, че се грижа за нея като за болна, защото иначе, за да унижи и мен, тя наистина ще се остави да умре..."
И добави: "Мислех се за богат, защото имам неповторимо цвете, а съм притежавал най-обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги, с тези неща аз не съм никакъв принц..." И легнал в тревата, той заплака.
Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...


Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.
- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.


Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

User's Signature

Качена снимка

#20 Потребителят е офлайн   MartinEden Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 36
  • Регистрация: 27-August 08

Публикувано: 10 December 2009 - 09:41 PM

Цитат(bulldogmen @ Dec 10 2009, 05:53 PM) <{POST_SNAPBACK}>
А аз искам да кажа,че гнева е от другата страна,който хич не е добър съветник ae_085.gif . Не тая никакви чувства към тях...просто коментара ми беше,че за един филм трябват артисти. Да му мислят артистите ae_085.gif !!!



"Артистите" очевидно са оня особен вид хора при, които мозъкът разполага с особени механизми, кои­то могат да направят човек неспособен да възпри­ема недвусмисленото и очевидното.


ab_041.gif

  • (2 Страници) +
  • 1
  • 2
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни