Турска ангора
#521
Публикувано: 01 April 2008 - 05:46 AM

Tурската ангора е единствената котка с чувство за хумор!
При вида на Невските Маскарадни котки, все още никой не е успял да скрие възхищението си!
http://bendidas.com/
#522
Публикувано: 03 April 2008 - 12:15 PM
Цитат
wendy това е тъпичко ама да не ти пука нали твоята писана си е най-хубавата, са я нацелуваш от нас :wub: :wub:

Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят!
#523
Публикувано: 03 April 2008 - 06:39 PM

Tурската ангора е единствената котка с чувство за хумор!
При вида на Невските Маскарадни котки, все още никой не е успял да скрие възхищението си!
http://bendidas.com/
#524
Публикувано: 23 May 2008 - 08:22 PM

Tурската ангора е единствената котка с чувство за хумор!
При вида на Невските Маскарадни котки, все още никой не е успял да скрие възхищението си!
http://bendidas.com/
#526
Публикувано: 24 May 2008 - 08:45 AM
Много са сладички! Приличат на тати Марвин ;D. Има ли белички като мама?
Да ти отраснат здрави и хубави. На колко дни са? Моля те пусни още снимки :P
Обичам малки котенца, не съм имала от поне 20 години и сигурно вече никога, защото нямаме сили да ги гледаме, пък и имаме само мъжки.

#527
Публикувано: 24 May 2008 - 11:50 AM

Tурската ангора е единствената котка с чувство за хумор!
При вида на Невските Маскарадни котки, все още никой не е успял да скрие възхищението си!
http://bendidas.com/
#530
Публикувано: 24 May 2008 - 07:14 PM

Tурската ангора е единствената котка с чувство за хумор!
При вида на Невските Маскарадни котки, все още никой не е успял да скрие възхищението си!
http://bendidas.com/
#531
Публикувано: 25 May 2008 - 05:08 PM
днес ми е мъчно и криво, че кастрирахме Бисквитка (Куки), но го направихме за нейно добро, защото се мъчеше с непрекъснатото разгонване. Час след операцията тя се изправи на крачета, но в момента се галим и топлим, че я тресе от болка. Милата, толкова ми е виновно.
Пиша в темата за ангорки, защото от прочетеното по книжки и в нета, стигнах до извода, че Куки има мама или татко турска ангора. Не съм я водила на фелинолог, но тя е чисто беличка косматка или поне с времето става все по-космата, притежава забележително елегантна походка, вечно обърната вирната дълга опашка, дълги крачета, има завиден апетит, но е слабинко и с много весел нрав и все 'бърбори', (като мене).
През август 2007г. я намерихме пред вратата на апартамента като едно бяло космато кълбенце и както сме алергични към котета, така я задържахме, защото се оказа съкровище. Не искам да я развъждам, а и не мога да си го позволя. Затова прибягнах до операция. Гледах как я срязаха и премахнаха яйчниците и тръбите и и ужас. Приемам съвети как да облегча възстановяането на Куки след кастрацията.
#532
Публикувано: 25 May 2008 - 05:17 PM
Сега само не я оставяйте на високо, че може да падне като иска да скочи. Давайте й само вода до утре.
Слагат обезболяващи при такава операция, така че по-скоро се чуства странно от упойката, не от болка.
Не се притеснявай - ще мине и замине.
Когато ти е по-весело - покажи ни снимки на Куки. :blink:



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#533
Публикувано: 25 May 2008 - 05:57 PM
#534
Публикувано: 25 May 2008 - 06:32 PM
Е, не му е мястото тука, но така дойде. :blink:

#535
Публикувано: 25 May 2008 - 08:06 PM
Цитат



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#536
Публикувано: 27 May 2008 - 05:39 PM
Днес - втори ден след кастрацията, Куки не само се чувства добре, ами и скочи от балкона доста смело. Намерихме се бързо бързо и няма поразии, но се надявах, че кастрацията ще намали желанието и да броди по улицата... но, уви само мери с яден поглед прозореца.
#537
Публикувано: 27 May 2008 - 08:38 PM
#538
Публикувано: 27 May 2008 - 08:57 PM
Цитат
Днес - втори ден след кастрацията, Куки не само се чувства добре, ами и скочи от балкона доста смело. Намерихме се бързо бързо и няма поразии, но се надявах, че кастрацията ще намали желанието и да броди по улицата... но, уви само мери с яден поглед прозореца.
Радвам се, че е добре. Пазете само да не си къса и дъвче конците. :blink:



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#539
Публикувано: 27 May 2008 - 09:00 PM
Цитат
Заведете я да я кастрират още сега, щом сте решили.
Според мен е по-добре да си я вземете веднага след операцията. Едва ли е най-доброто едно събуждащо се от упойка, оперирано коте, вземсто да си е у дома, да се окаже в клетка при непознати хора.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#540
Публикувано: 27 May 2008 - 10:59 PM
Радвам се, че и ти си имаш мяукащо съкровище Чара. Предполагам, че под 'трудно се търпи' имаш предвид шумното и разгонване, поне Куки врещеше в пет гами, все едно целеше съседите да ме изселят. Обаче аз стигнах до решението да я кастрирам много преди да се разгони, исках да стане на годинка и когато дойде момента, пак ми беше трудно да го направя. Не го реших с едно щракване на пръстите или с четене на форуми, чудех се, мислих, питах двама ветеринари, но вероятно те не обичаха вече професията си и някак отвяло казаха 'по-добре е за котката да се кастрира' без обяснение защо е по-добре. Та... ако желаеш да живееш с Чара и за напред, идва момента, в който решаваш какво ще се правите с нея... да я пуснеш навън и да дивее... едва ли ще ти е леко от това решение, да я заведеш на расов писан - чудесно, стига да имаш възможност за грижи към още няколко писенца, да и даваш хормонални хапчета или инжекции не е никак добро решение, наистина не и помагаш така, остава или да потърпиш да и мине разгонването (което минава само за ден два и пак се почва), тогава или я водиш на котаран, или я кастрираш. Аз я кастрирах без да е помирисала писан, което е доста жестоко от женска гледна точка, нали?
Иначе, самата операция протече около час, първо вероятно анестезия с инжекция някъде в гръбчето, от което и стана лошо и малко повръща (добре е да не се храни ден-два преди това), после започна да се облизва жадно и накрая омекна в ръцете ми, но очите и си останаха отворени, те не заспиват напълно. После докторът я сложи на оп. маса и много внимателно я оперира. Куки имаше кисти на яйчниците, което можеше да е временно от разгонването, но пък кой знае. След час си тръгнахме за вкъщи С НЕЯ и след друг час тя си излезе от къщичката с клатушкаща се походка и трепереше. Носът и бе сух, синкав и очите и хич не ме гледаха добре, беше ми много криво за това, което и причиних. Докторът ми даде две инжекции антибиотик, който трябваша да и поставя подкожно... да ме беше видяла, а иначе съм смел човек. Аз си позволих да и дам хомеопатични глобулки Арника и най-странното е, че не ги изплю, а те се разтопиха в устата и. Сега се дебнем с нея, защото си умира да се навре на недостъпно за мен място и да си ближе раната и да си мърмори суетно... и както нямам климатик, се налага да стоя на затворен прозорец, щото Куки е и парашутистка.
Говори с ветеринар и успех с Чара :о)