Че това подпиране уипетско ли било? И спането надолу с главата го забелязва все при уипети, може и него да патентовате.Страхотни кучета имате, завиждам ви благородно.Знаете ли в България горе-долу колко уипета има и коя е най-близката изложба, на която ще можем да видим някои от тях?
Имат много характерни черти, които ги правят изключително забавни. Сигурно по-назад в темата съм обяснявала как ако на едно място има 2 дюшека един върху друг, а на друго място - 3, то автоматично за спане и почивка ще бъде избрана по-голямата купчинка.
Друга смешна черта, която ни кара да се смеем изключително много е заравянето на излишна храна с "клюнчица" - когато нещо не им харесва или смятат да си го складират за по-късно, започват да го заравят с нос (в случая не ровят с крака) и след всеки 3-4 бутания следва забождане на храната отново с нос. Много забавна картинка е, все се каня да я снимам, но изпускам момента.
А когато играят издават най-забавните звуци. Не е ръмжене, а по-скоро мъркане и мърморене. Понякога имат голямо желание да бърборят - "пеят" и си кривят устата, сякаш всеки момент ще кажат някоя думичка. И това си е за заснемане, ще се заема със задачата да направя видео Има и други неща, но тези са първите, за които се сетих.
В България има поне 30 уипета. На тукашни изложби обикновено има повече представители от други държави, от колкото български. Виждала съм кучета от Франция, Италия, Унгария, Германия и др. Нямам представа какви изложби са планирали останалите собственици на уипети в България. Ние тази година започваме да водим бебе Бейли по-интензивно, но още нямаме план на изложбите, които ще посетим.
Супер, ще се радвам на видео. Мисля, че преди време в един друг форум бях чела ваше мнение, в което споменавахте, че имате и други кучета, освен уипетите(мисля че бяха голдън ретривър и бернско пастирско). Не съм сигурна, но мисля че бяхте вие това. Как са с другите кучета? Обръщат ли им внимание и лудуват ли заедно? Това ще е забавна гледка.
Напоследък се интересувам от тази порода много повече от преди. Преди бях се вманиачила по голдъните, а сега по уипети .Може би доста спомогна факта, че понякога моя запъртък ми прилича на тези сладури. Не мога да не покажа това: http://www.youtube.c...h?v=pRc4GC9nvB4 Изумява ме приликата между това куче и моя Бари. Знам, че не бива да му приписвам някоя порода, но понякога забелязвам у него качества, характерни за някои породи(най-често на уипети). Сигурно никой няма да повярва, че нещата, които описвате съм ги виждала вече, въпреки че нямам уипет. Подпирането на муцуната, спането надолу с главата, заравянето на храна с муцуна. Дори понякога през нощта идва при мен на леглото, отвива ме, скупчва всички завивки и ляга най-отгоре(винаги е на най-голямата купчина). Куче е и сигурно и други кучета правят тези неща, но все пак.
Даже вече мисля за второ куче, но след години, първо искам да натрупам още опит. Това куче, за което мисля, ще е уипет. Няма съмнение, това ще е. Просто са невероятни. Най-често по изложби съм виждала, но имах възможността, докато бяхме на почивка веднъж, точно до нас да има хора с уипет. Гледах го постоянно, разговарях с хората, дори отидох с тях на разходка няколко пъти. Най-харесвам черно-белите. За сега ми е само мечта, но се надявам да се сбъдне.
Не знам дали да си позволя публикуването на снимка, на моя злодей, тук. По-скоро не, няма да се натрапвам чак толкова. И все пак, ако някой е опуснал мъжкия или женския си уипет, и така се е появил моя изтърсак, това не се ли наказва по някакъв начин, ако и приемем, че са членували към някакъв клуб или нещо такова? Никак не знам правилата на тези клубове, но и досега не съм имала породисто куче.
Освен уипетите имаме голдън и нюфаундленд - две мързеливи дебеланчета. Всички мноооого обичат да играят заедно, а голдънът се размазва по гръб и се оставя на госпожиците да го дърпат и да му се качват на главата. Ще пусна няколко снимки, които съм пускала и преди, за да дам пример.
Глутницата малки диваненца, която преследва "мама гъска"
Типичното борене, което описах
Тъй като снимките ги копирам от профила си във фейсбук, а там имам доста албуми, в момента не мога да намеря снимките с Ечелсо (нашият нюфаундленд), но на предишните страници на темата със сигурност ще откриете такива.
Клипчето определено ме разсмя, защото те наистина са майстори на тъжните и виновни физиономии, и на драмата, такива невероятни актьори са и гледат само как да ни накарат да се чувстваме гузни, ако случайно им се скараме за нещо.
Мисля, че е съвсем нормално вашият Бари да носи някои типични уипетски черти, ако някой негов родител/прародител е уипет. Май ще се повторя, ако кажа, че няколко пъти съм се заглеждала по аватара ви, защото Бари ми е приличал на уипет. Така че според мен няма да има никакъв проблем да споделите с нас някоя негова снимка, дори напротив.
Ако един ден решите второто ви куче да бъде уипет, то в никакъв случай няма да сгрешите. Аз понякога се питам как е възможно да съществуват такива невероятни кучета. Все още няма черно-бели уипети в България, но и на мен ми е мечта един ден да имам такъв. Най-много черно-бели уипети изложбен тип има в САЩ, а в Европа развъдчиците, които поддържат този цвят са много малко. Докато при състезателния тип преобладават черните, такива кучета има най-вече в Германия, в Холандия, Великобритания. Аз май ще си остана вечна почитателка на изложбените глезльовци
Възможно е някой недобросъвестен собственик да е направил опит да "изкара" кучило "уипети". Няма как да се накаже такава постъпка. За съжаление така нареченото междусъседско развъждане е голям проблем.
Най-накрая прочетох цялата тема, преди все нямах време или забравях да го направя. Видях снимки с Ечелсо. За съжаление вече някои снимки не се виждат. Много ми харесва вашата глутница, ако мога да ги нарека така. Щастливка сте с такива хубави кучета, все от невероятни породи.
Не един ден, а вече съм решила, че ще имам уипет. В момента разглеждам сайтове на различни развъдници в Европа и в Америка. За сега само си изграждам мнение за всеки един и за кучетата им. Но както споменах, скоро няма да си взема второ куче. За сега ще си гледам само този мъник.
Да, знам за проблема с междусъседското развъждане.
Към всички собственици: пускайте по-често снимки на уипетите си. Винаги се радвам, като виждам хубавите ви кучета. Да кажа, че Кая също е прекрасна, пропуснах да го спомена в предишното си мнение.
Блаодаря ти за прекрасните думи! Не мога да опиша колко много всички вкъщи обичаме тези невероятни същества.
Можете да споделите впечатления от развъдниците, които сте разгледали.
Един мой любимец - C.I.B/SBIS/Multi Ch. Twyborn Big Ben "Кензо"
И малко снежни снимки от нас
Брейди
Купър
Бейли с типичните смешни бебешки уши, които обаче не могат да променят красивото и изражение и вечната й гордост.
Мама Дайра с 3-те деца
Мама не позволява на децата си да "летят" прекалено високо
Супер са.
Ами, какво ще кажете за този развъдник - http://www.shannondownwhippets.com/
Разгледах кучетата им и повечето ми харесаха. Имат правилна стойка, хубави цветове, а както се вижда и със спорт се занимават доста. Приятна изненада за мен беше, че имат и бели кучета. Даже наскоро са имали малки от един бял мъжкар, който много ми допадна. Нямат много от моите любимци, черно-белите, но ми хареса Shannon Down I'm No Angel V Lifelong - Dido. Това е моето скромно мнение, като непрофесионалист и като човек, който сега тепърва започва да се интересува от породата. Вашето мнение за кучетата какво е? И като цяло какъв съвет може да дадете за това какво точно се гледа в един уипет, за да се разбере, че е добър? Аз например гледам как стоят. Защото има някои доста изкривени. Да имат хубави, гладки очертания и добре развита мускулатура. Цвета също им гледам. Има оцветявания, които не ми допадат толкова.
Shannon Down определено е много интересен развъдник. Първите няколко години от работата му са посветени на изложбения тип уипети, а след това (и в момента) Шанън започва да развъжда състезателни кучета. Харесвам развъдника като цяло. Харесват ми изложбените му уипети (хубаво е, че Шанън не е загърбила напълно този тип) не толкова на състезателните.
На въпроса "какво точно се гледа в един уипет, за да се разбере, че е добър", бих казала, че зависи за какви кучета говорим - състезателни или изложбени. Мога да кажа за изложбените, тъй като с такива уипети се занимавам (за това малко по-горе казах, че ще си остана вечна любителка на изложбените лигльовци). Важна е всяка частичка - от върха на носа, до върха на опашката, а също така и движенията - те са изключително важни, при положение, че наистина хубавите движения при един уипет не са толкова често срещани. Що се отнася до оценяване на едно куче, цветът е последното нещо, което играе роля (така и така при нашата порода всички цветове са позволени). Ако си избираш кученце - да, това е важно, но ако има две кучета в изложбения ринг и съдията трябва да избира - не, цвета не трябва да играе никаква роля в избора.
Разликата между изложбен и състезателен уипет (нарочно пускам снимки на две кучета от Shannon Down)
Shannon Down Scarlet Blaze "Скарлет"
Ch. Lifelong's About Face "Рупърт"
И състезателите
SDW Kismet Beat Street At Wheatland "Джаз"
Shannon Down Fire It Up "Вулкан"
Ако трябва да опиша с няколко думи как според мен би трябвало да изглежда един уипет, най-добре бих го направила със снимки. Разбира се има твърде много детайли, някои от които трудно могат да се видят по снимка, за това няма да се впускам в подробности. А и искам само да покажа главната идея. Когато погледна едно куче, било то на снимка или на живо има няколко основни неща, които първо ми се набиват на очи, а след това започвам да обръщам внимание на по-малките детайли.
Глава. Цялостното изражение за мен е много важно, обожавам уипети с тъмни очи и пигментация. В Европа светлите очи са позволини, докато в Америка са сериозен недостатък. Ушите трябва да са розовидни, типично уипетски, правите уши са сериозен недостатък. А тъй като на снимката, която съм публикувала се вижда и лебедовата шия на Стивън, шията трябва да е дълга, но не прекалено, с елегантна извивка)
Festiva's Been There Done That "Стивън"
Тяло. Има много детайли, но това, което на мен първо ми се набива на очи са горната линия - достатътчно дълга, права с лека извивка, но кучето не трябва да е изгърбено (изгърбеният уипет изглежда като инвалид) и крайници - достатъчно дълги (в Белгия се е появила "тенденцията" на късокраките уипети) с добро предно и задно заъгляване.
Adagio Captured Sunshine "Тери"
А що се отнася до движенията, най-добрият пример е видеото на таткото на нашето А-кучило JCh. Sobers Millionaire At Strip Poker "Spencer"
Вече е късно пре нощта, а аз до сега се бях заплеснала да гледам тези красиви кучета. Открих невероятно красиви и пропорционални уипети. Този развъдник ме плени - http://petrezselyemprojekt.com/ Особено ми допаднаха две от кучетата им. Обаче този ме спечели напълно - http://petrezselyemp...tfall-lunatica/ Мисля, че представите ми за уипета, който бих искала да имам, съвпадат почти напълно с този Вега. Не мога да откъсна очи от снимките му.
Кучетата на PetrezselyemProjekt са невероятни, виждала съм някои от тях не веднъж и знам колко усилия полага собственичката на развъдника. Това е един от малкото развъдници в Европа, които поддържат черния цвят.
Вега е красавица.
Тя е майка на моята любима черно-бяла уипетка НяфНяф - EJW’12, SBIS, SJBIS, JBIS, Multi JCh. PetrezselyemProjekt Nightflight
Тази красива принцеса взе BOB, JBISS и BISS на специализираната изложба в страната ни миналата година.
Тя е собственост на собственичката на развъдника Мая и моят добър приятел Даниел Новак.
Красота!
И, оххх, Sporting Fields - само като прочета това име и се разтапям!
Преди време, преди да вземем нашата Лейси, водихме "преговори" за дъщеря на ето този красавец http://www.niteskywhippets.com/ace.htm Ch. Atlantis BlackNBlack at Nitesky "Ейс"
Това е тя - Atlantis Diamonds Are Forever "Евър" (по-късно прекръстена на Atlantis Day Of Reckoning)
Но тъй като винаги успявам да се залепя за Keeper-ите, в крайна сметка развъдчичката реши да си я остави.
От доста време не съм писала и много се радвам че темата се раздвижи.Кая е все така прекрасна ,пускайте и по-често снимки да и се радваме.Симона аз също съм се заглеждала в профилната ти снимка дали това е уипет. Радвам се че по-често хората се интересуват от тази прекрасна порода и съм напълно съгласна с Ади за нещтата които казва за тях.Няма да продължавам с подробности защото съм ги казвала многократно.Ето една снимка с не много добро качество как един уипет прекарва студените дни
Имаме прекрасни новини от САЩ!
Едно от момиченцата от нашето А-кучило, което живее в Щатите - Iberia’s Pride A Nice Tan For Me “София”, собственост на Harold and Denise Tatro (р-к Redglen), е постигнало голям успех на първата си изложба. В Сан Маркос, Тексас, е станала Best Puppy! Много сме горди с тази малка принцеса!
Скоро чакаме и резултатите от първите изложби и на другите ни 2 кученца, които живеят в САЩ - Iberia’s Pride A Day On The Beach “Рина” (и двете със София са от JCh. Sobers Millionaire at Strip Poker “Спенсър” и Multi Ch. StripPoker’s Look Ma No Hands “Лейси”), собственост на Liz и Alan Arthur (р-к Stargazer) и Iberia’s Pride Because I Said So “Кийтън” (USA/Dutch Ch. Woodbrook’s Askme Howifeel “Джеймс” x Int/Multi Ch. Daira Netiketa Laime “Дайра”), собственост на Sharon Pawlak.
Тези 3 кученца са първите уипети родени в България, които живеят в САЩ.
Също така очакваме първите изложбени успехи и на останалите ни кученца:
Iberia's Pride A Dive Into The Ocean "Кейли" - собственост на Christina Steffen (р-к Dark Angles) и Iris Johann, Германия
Iberia's Pride Because I'm A Star "Стар" - собственост на Rona Harris, Англия
Iberia's Pride Because I'm Awesome "Декстър" - собственост на Carina Svemo Stokland, Норвегия
Iberia's Pride Box Of Moonlight "ДжейДжей" - собственост на Debs Ormond (р-к Denimonde), Англия
И малко снимки от нас, че от доста време не сме пускали
Бейли и една от многобройните й любими пози за спане
И още една любима поза, даже и с усмивка
И прави можем да спим
Лейси, която определено знае как да оползотворява мързеливите следобеди.
Уипетите са най-добри в заемането на две различни места едновременно.
Здравейте!
Бих казала, че уипет канегорично не може да живее на двора! Можете да разгледате малко от предишните страници на темата и ще видите колко много сме писали за характера и навиците на тези кучета. Те обичат постоянно да се гушкат по диваните и леглата заедно със своите собственици, спят под завивките, не обичат студа, не обичат да са сами. Един уипет определено би страдал, ако живее на двора!
Няма да живее сам на двора, а с други кучета. Въпроса е зимата дали ще издържи. Защото и за пинчери и пекинези казват, че не могат да живеят навън, но мои приятели имат пинчер, който живее навън и никога не е боледувал.
Определено им е неприятно да са на студа. През зимата, когато има сняг, излизат да се наиграят за 20-30 минути и след това бързо се прибират и застават пред камината. А ако вали и дума не може да стане да ги накара човек да излязат навън. Казвам Ви го като собственик, развъдчик и най-вече човек, който отлично познава породата. Например няма развъдчик, който да гледа уипетите си на двора, колкото и много да са те. Не понасят лошо време, трябва да са заобиколени от завивки и възглавници и не могат без компанията на хора.
Все пак уипетът е куче и предполагам има разни индивиди, които биха го гледали на двора, но за мен това е безумие!