[caya2010]

Снимки от изложбата в Пловдив

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Activate]

Благодаря, че сподели снимките! Любима ми е тази на двете принцеси в ринга!

Нашите уипетски дечица се справят все по-добре и по-добре по изложбените рингове. Вчера нашето момче в САЩ, Iberia's Pride Because I Said So "Кийтън", на едва втората си изложба е станало най-добро мъжко куче (Winners Dog), Best Of Breed и е спечелило първата си AKC точка! Ние и прекрасната му собственичка Шарън сме изключително горди! Това е стара снимка на Кийтън, но скоро очакваме официална снимка от изложбата!

[Activate]

Толкова бързо минава времето! Нашето А кучило вчера стана на 1 година. Да са живи и здрави прекрасните ни дечица и да ни радват още мнооого години, както нас така и прекрасните си собственици.

Iberia's Pride A Mojito In The Sun "Пейтън" - собственост на Антоанета Паскова, р-к за борзои Paskova и нас.
Iberia's Pride A Nice Tan For Me "София" - собственост на Harold и Denise Tatro, р-к Redglen, САЩ.
Iberia's Pride A Dive Into The Ocean "Кейли" - собственост на Christina Steffen, р-к Dark Angels, и Iris Johann, Германия.
Iberia's Pride A Day On The Beach "Рина" - собственост на Alan и Liz Arthur, р-к Stargazer, САЩ.

Снимка (и)

• 

[Activate]

Activate, в 14 June 2013 - 11:59 AM, написа:

Толкова бързо минава времето! Нашето А кучило вчера стана на 1 година. Да са живи и здрави прекрасните ни дечица и да ни радват още мнооого години, както нас така и прекрасните си собственици.

Iberia's Pride A Mojito In The Sun "Пейтън" - собственост на Антоанета Паскова, р-к за борзои Paskova и нас.
Iberia's Pride A Nice Tan For Me "София" - собственост на Harold и Denise Tatro, р-к Redglen, САЩ.
Iberia's Pride A Dive Into The Ocean "Кейли" - собственост на Christina Steffen, р-к Dark Angels, и Iris Johann, Германия.
Iberia's Pride A Day On The Beach "Рина" - собственост на Alan и Liz Arthur, р-к Stargazer, САЩ.

Днес нашето В кучило, родено два дни след А кучилото, става на 1 годинка. Да са живи, здрави и много щастливи порасналите бебешори.

Iberia's Pride By Native Design "Бейли" - живее при нас
Iberia's Pride Box Of Moonlight "ДжейДжей" - собственост на Debs Ormond, р-к Denimonde (Англия)
Iberia's Pride Because I Said So "Кийтън" - собственост на Sharon Pawlak (САЩ)
Iberia's Pride Born This Way "Купър" - живее при нас
Iberia's Pride Because I'm A Star "Стар" - собственост на Rona Harris (Англия)
Iberia's Pride Bedtime Stories "Брейди" - живее при нас
Iberia's Pride Because I'm Awesome "Декстър" - собственост на Carina Svemo Stokland (Норвегия)

[simona623]

Малко късно, но да са живи и здрави малките и да прославят България.
Много ми се иска едно уипетче, но за сега ще се радвам само на моя песчо.
Гледам разни стари представители на породата - шампиони. Доста различни са от днешните. По-малък гръден кош, по-къси муцуни, а и те по-дребни изглеждат. Ето един шампион от 1904 година:


Не можах да намеря информация, а ми е интересно дали са ги мешали с нещо през периода 1900 - 2000г. Въобще на какво се дължи тази промяна?

[Activate]

Симона, благодаря! Нашите уипетски деца се представят доста добре в чужбина и правят нас и собствениците си много щастливи и горди. Нещо, за което забравих да се похваля е, че на специализирана изложба да териери и състезателни кучета в неделя, едно от нашите английски момчета ДжейДжей е станало първо в породата си, а по-късно и второ най-добро куче на изложбата (rBIS). Скоро се надяваме да можем да се похвалим и с първите си внучета в чужбина.

Породата наистина се е променила през годините. "Старите" уипети напомнят повече на американски левретки, от колкото на съвременните, но породата не е мешана с нищо през този период.

Ето едно родословие http://thewhippetarc...ils.php?id=3526 , което можеш да проследиш още по-назад. А Зубър http://thewhippetarc...ails.php?id=395 е първият шампион в историята на породата.
Ако трябва да посоча кучета, които най-много се доближават до уипетските прародители, бих казала, че това са английските уипети и по-точно състезателните (все пак породата си е британска). И сега има различни типове уипети, което се дължи запазването/промяната и подобряването на различни черти на породата.

Ето една типична английска госпожица - Linalkin Meadow Lark



И една типична скандинавска госпожица Twyborn Swanly Gem



От двете Ларк, повече се доближава до кучетата от 1900г.

[Activate]

Това е нашето прекрасно момче Брейди, което все повече ме изумява с чудесното си развитие и вечно веселия си характер.




Лейси и Купър



"Някой каза ли бисквитки?"



Новите домашно направени уипетски нашийници за разходка.



И за финал - ето как така наречените "страшни ловци на зайци" (уипети) са превърнали зайчето в част от глутницата

[simona623]

Последната снимка е много приятна, да ти се прииска да си там с тях. Много сте сръчни, измайсторявате все красиви нашийници, легла и какво ли още не. Браво на вас.
Благодаря за разяснението, а знаете ли някой развъдник във Великобритания, който произвежда от тези по-дребни уипети, наподобяващи прародителите им? Този Зубър е само 9.75 кг., днес мъжки уипет под 10 кг. рядко се среща или поне аз останах с такова впечатление. Той ми допадна много или поне на снимката там изглежда добре - с чудесен гръб и пропорции, наситени цветове (предполагам, изглежда по-тъмен) и очите му ми се струват тъмни (това може би най ми харесва в тези кучета, като те погледнат с тези тъмни очи и се разтапяш, докато по-светло оцветените са някак странни и понякога студени).

[Activate]

Благодаря ти!

Наистина мъжките уипети с тегло 10-11 и дори 12 кг вече почти не могат да се срещнат. Дори развъдниците в Англия нямат толкова дребни кучета. Вече няма уипети, които да приличат на Зубър, заради развитието и промяната на чертите на породата. За това споменах, че тези прародители приличат повече на американските левретки.

Ето два примера




Ако посетиш една голяма чуждестранна изложба, където ще има повече уипети, ще видиш, че повечето от тях са доста едри. Това е най-вече заради влиянието на американските кръвни линии.
Напълно споделям мнението за тъмните очи. Не харесвам уипети със светли очи и пигментация, именно защото у кучетата с такива очи нещо се губи. Една от причините, поради които харесвам американския тип са именно тъмните очи, пигментация и невероятното изражение, което им придават.

Стивън

[simona623]

Ясно, за сега не съм посещавала международна изложба, но и това ще стане. Иначе вече съм успяла да видя няколко на живо - от Европа и дори три американски. Всъщност и двата типа много ми харесаха, едрите американци май повече - по-внушителни са и с тази мускулатура, особено на задните крайници, като стъпват изглеждат хем мощни, хем някак грациозни. По-дребните европейци също те грабват само като те погледнат. Общо взето всички са супер и двата типа много ми харесват, нямам любим. Напоследък много ми допадат уипети с тъмни очи и по-светло оцветяване, като бяло например, но също и с оцветяване като на вашите Лейси, Брейди и други подобни. Все още любимци са ми черно-белите, но предпочитам лицето им да е по-изчистено, като на Сити например (за да изпъкват тъмните очи), а да не е някак нашарено и странно изглеждащо. Вие имахте едно много светло момченце, което от малък ми беше фаворит, мисля че беше Кийтън името му, но вече не си спомням добре. Помня как на шега казах на баща ми да го вземем ние, още като се роди, после си помислих, че това може да не е шега и точно така започна манията ми по уипети. Но мечтите не се сбъдват толкова лесно, ако се сбъдваха веднага, нямаше да ни е интересен живота, интересно е чакането и самата мечта. Сега съм по-информирана и си изградих предпочитания към различните видове и се научих да им гледам линията на гърба, като мания ми стана.
Чувала съм, че за куче от Англия се чака много дълго и трябвало да даваш заявка няколко години преди това и дори тогава не било сигурно, че ще те одобрят развъдчиците. Това не ми звучи много добре, защото ако се роди нещо, което на теб никак не ти харесва, въпреки че харесваш и двамата родители.
Тези дребни прародители ми станаха интересни по някакъв начин. Погледнато от днешните стандарти, те имат доста недостатъци, като плиткия гръден кош, късата муцуна, дори и самата им големина. Въпреки приликата им с американските левретки, уипетите са по-различни, самото им излъчване е друго.
Още нещо, на което едва ли може да се отговори, но знам ли, може някой развъдчик да знае. Знае ли се от какви точно породи е получен уипета? Намерила съм само това, но кои са тези "други породи кучета" - "by crossing Greyhounds with several other breeds, including the Italian Greyhound and a now-extinct long-legged terrier".

[Activate]

Много се радвам, че има хора като теб, които се информират възможно най-много при подготовката си за взимане на кученце. За съжаление не всички се стараят толкова, а знаем, че когато обичаш една порода и искаш куче подготовката не спира до познанията ти относно отглеждането, а обхваща и много по-дълбоки нива свързани със самата порода.

Истински любител съм на американците. Точно поради тази причина се гордея с това, че нашите уипети приличат много на тях, а също така и татковците на следващите ни кучила са американци. Въпреки това има и кучета от други типове, които ми харесват, все пак хубавото куче си е хубаво куче без значение към кой тип спада.

Предполагам говориш за Кийтън. Малко по-нагоре на тази страница има негова снимка - Iberia's Pride Because I Said So. Когато бяхме на световното в Унгария преди 2 месеца имах възможността да видя бебетата от кучилото на моят приятел Daniel Novak, р-к Hungarian Diamonds. Те са деца на Сити и на полусестра на нашите калпазани. Той имаше едно свободно момченце, веднага се сетих за теб като го видях, но не писах нищо за него тук, понеже в последствие Дани разбра, че не може да се раздели с него.

Има развъдници, за които се чака известно време, но чак няколко години не. Чакаш в зависимост от това какво търсиш. Ако искаш изложбено куче и си абсолютно сигурен в намеренията си (важно е и развъдчиците да са сигурни) не биха ти "пробутали" кученце, което не се вписва в представите ти. Освен това и най-известните развъдчици имат периодично по някое свободно кученце, което говори, че списъците им не са чак толкова препълнени.

Относно от какво точно е получен уипетът и аз съм чела същото, което и ти. До сега с когото и да съм го обсъждала, не съм получавала по-различна информация, но обещавам отново да се поинтересувам и на се поразровя.

[simona623]

Винаги съм искала изложбено куче, но знам, че това няма как да стане в близките години. За момента няма как да пътувам с него по изложби, тази година дори не мога да изляза от града... Така че първоначално бих се радвала на едно пет клас, пък изложбеното ще си дойде с времето, когато настъпи подходящият момент за него. Със сигурност ще сбъдна тази си мечта и ще имам такова куче, но още не се знае кога ще е това (надявам се да е по-скоро).
Да Кийтън е момчето, в което ми оставаха очите. За съжалени нещо не мога да видя по-старите снимки. Разгледах по-скорошни и се сетих за момиче от другото кучило - Рина. Тези двамата са ми любимци от вашите малки, мисля че и двамата са в САЩ. Повече ми харесва Кийтън (сигурно защото е момче).
Благодаря ти, че се интересуваш за породите, но едва ли някой вече знае. Интересно ми е, заради характера им, който не прилича на характера на никоя друга порода.

[Activate]

Сигурна съм, че някой ден ще се сбъдне тази твоя мечта, а може и да се случи когато най-малко очакваш. Но трябва да знаеш, че само с едно няма да минеш, защото рано или късно уипетската треска застига всички!
И аз забелязах, че снимките от предишните страници изчезват, но нямам идея защо. Поне ги имам всички в албуми във фейсбук, така че ако искаш можеш тук да ги видиш като дребуси https://www.facebook.com/achavorska
Рина, Кийтън и Джейджей са ни най-светлите деца, по цвят се открояваха на фона на другите бежови маймунчета. Според цветовете бъдещите татковци занапред се очакват още такива светли бебета.

Колкото до характера им и на мен винаги ми е било интересно от къде е дошъл, понеже просто няма други такива същества. Но ако наистина грейхаунд участва в селекцията значи можем да си обясним тяхното пристрастяване към меки легла, завивки, възглавници и т.н.


Тази снимка е специален поздрав за теб

Снимка (и)

• 

[simona623]

Благодаря за снимката, сложих си я на десктопа.
За съжаление не използвам тази социална мрежа от доста време. Ще се радвам на новите снимки, които качваш, все пак е важно как се развиват.

[Activate]

Нашата сбъдната мечта Бейли

[Activate]

Нашето момиче в Германия - Кейли Iberia's Pride A Dive Into The Ocean

[simona623]

Страхотни са, вие сте родени да развивате тази порода - от първите кучила шампиони извадихте. Дано и следващите ви връзки да са толкова успешни.
"Its ancestors probably include the greyhound, the Italian greyhound, and the Bedlington, Manchester, and English White terriers." - http://www.whippet-r...om/whipfaq.html
На този линк пише много неща, които сте казвали и вие.
"have periods of energetic play and running and then collapse into "couch potato" mode"
"And remember, whippet owners say they're like potato chips...you can't have just one!"
Много картофена порода.
Защо на места пише, че трябва да се пускат само на оградени места? Това е странно при факта, че и до днес се пускат да ловят птици, зайци и лисици по неоградени полета и гори.
В моя град никъде не може да се види уипет, освен ако няма някоя изложба (много рядко) или на някой му е хрумнало да мине случайно от тук с кучето си (още по-рядко). Затова най-нахално ще попитам всички собственици, мислят ли и къде ще ходят скоро на изложби.

[beti_1004]

Ох тази Кейли от както се роди ми е любимка и бях сигурна че ще се развие перфектно копие на татко си.
simona623 а колкото до това да се пускат на заградени места това се отнася за градовете защото знаеш има малки градинки между блоковете или където и да е и ако е пуснат уипета ги обхожда за секунди и ако случайно види котка или друго малко животно и познай какво става и да викаш нито те чуват и те виждат гонене до дупка и може да се загуби. И за това трябва да се избягва свободното пускане в градски условия. Аз например имам доверие на Д анте а и той много ме слуша но като го пускам си имам едно на ум и избирам по спокойни градинки да няма много хора и други кучета или котки.

[Activate]

Симона, Бети, благодаря ви! Симона, радвам се, че мислиш така. Ние винаги ще правим всичко възможно да сме в полза на породата и за това се постарахме да дадем добър старт. Развъдчикът трябва да дава всичко от себе си в тази насока и да мисли само за кучетата - забравя, че името на кучето/развъдчикът играят някаква роля (хубави кучета има и при "безизвестните", не толкова хубави кучета има при и топ развъдчиците), трябва да бъде безпристрастен, ако иска изобщо да се захваща, трябва да даде максимално добър старт не просто с първото си кучило, но с първото си куче.

Относно пускането им на открити места, съгласна съм с Бети. Друго нещо е и фактът, че уипетите много се нараняват когато тичат на голяма площ. Те са кучета, които могат да спят цял ден под завивките, но когато се озоват някъде навън ще направят всичко възможно, за да потичат с максимална скорост та макар и за кратко (докато притесненият собственик не успее да ги хване ).
Когато преди две години бяхме в Холандия, събрахме групичка от 4 уипета на разходка в една гора. В момента, в който усетиха, че могат да ходят където си поискат, цялата група хуква да тича. 1. Има момент, в който всички изчезват; 2. Когато тичат се нараняват, Дайра няколко пъти си е изтръгвала по някой нокът, от такива маратони получават доста драскотини, спъват се, премятат се и се удрят (с по някое и друго салто напред).

Когато бяхме в Будапеща, след като изложбата приключи, някои от собствениците пуснаха кучетата си и както младият световен шампион си стоеше, изведнъж хукна и с пълна скорост започна да обикаля залата водейки след себе си тичаща глутница от още 8-9 случайни пуснати уипети (а след тях няколко притеснени собственици).

Хубаво е да тичат на заградени места и ако е възможно с по-малка площ, защото тогава и те ще си знаят мярката, а и собствениците няма да се притесняват от последиците. Ако има някакви последици те поне ще са по-малко. И все пак не трябва да се забравя, че те имат огромна нужда да тичат и да изразходват енергия всеки ден.

За сега нямаме ясни планове за изложби, но ако изникне нещо ще ти пиша.

[simona623]

Да, разбирам, не бях мислила за това по този начин.
Характера на моя звяр много прилича на уипетския понякога, нищо че няма нищо общо с породата може би, така че ми е по-лесно да си представя нещата. Например това с пускането в градовете и по-точно в населен квартал съм го изпитвала вече. Веднъж ми се случи да го пусна пред блока и точно тогава да мине разгонена кучка, за щастие го намерихме още на същия ден и беше загубен за много кратко. Той си пада по високите скорости, затова си мислех, че може да има някаква хрътка в него. Често се наранява заради тази си страст, вече сме специалисти по порязани лапи вкъщи. Дори в момента има раничка на един от предните си крака, получи я докато тичаше като луд по един картоф. Много ми се губи от погледа, когато го пускам (не в града и не на заградено), случвало ми се е да се върне повече от половин километър назад по пътя, защото е надушил нещо интересно. Мислила съм да му меря скоростта при тичане, но за сега нямам как, а и не се сещам много начини. А когато сме си вкъщи, той спи през почти цялото време (изключение е, когато ядем и той гледа мило до масата или когато някой го закачи за игра), най-често се завива или спи по гръб в поза "кокошка" (така сме си я кръстили ние, защото си разкрачва много краката).
Обаче той не е представител на породата, затова спирам да говоря за него. Вие трябва да говорите за вашите прекрасни създания. Честно казано в България за породата не знаят много хора. Когато се заговори нещо за хрътките по кучешките полянки, масово хората ги асоциират със зли и грозновати кучета. За мен хорските представи са необясними, защото в моите представи уипета е най-съвършената порода. Дори се чудя как може толкова хората да са харесали породи като английски, френски булдог или мопс, които за мен са малко грозновати с тези тъпи муцуни, а да не са обърнали толкова внимание на уипетите и въобще на хрътките. Да не говорим, че повечето представители на тези породи не могат да дишат нормално и се запъхтяват при най-малкото затичване, а даже и хъркат през нощта. Дано не се обидят любителите на споменатите три породи.