Krasi i Bart, в 12 August 2010 - 04:56 PM, написа:
Мога да ти кажа решението на проблема, но те съветвам да намериш време и да изгледаш TV сериите с един от признатите специалисти по кучета ( от няколко години и филмиран) - "Говорещият с кучета"/ "The Dog whisperer". Изтегли си сериите от Интернет, изгледай ги - има какво да научиш!
Според мен разрешението на проблема е следния - трябва да се разграничават две неща:
1.Разходка на куче - винаги с повод; винаги следва стопанина до него. Ако стопанина спре - кучето спира до него само. Ако стопанина стои малко по-дълго на едно място - кучето сяда до него. Ако стопанина тръгне - кучет тръгва до него. Кучето трябва да се възпита така, че всичко това, което по-горе изброих да се случва без да е необходимо да се подават команди.
2.Самостоятелна разходка (игра на кучето) - винаги без повод. Това да се прави в оградено достатъчно голямо място, където има само кучета и техните стопани или сред природата, където няма други хора и домашни любимци.
Постарай се да довъзпиташ кучето!!! Забранителната заповед трябва да се спазва винаги! Следи по-добре емоционалното състояние на кучето и издавай заповедта много преди кучето да стигне до превъзбудено състояние. Опитай се да му отклониш вниманието преди да е стигнало до възбудено състояние, това трябва да има доста добър ефект, тъй като кучетата не могат да мислят за две неща едновременно. В много от случаите отклоняването на вниманието за момент, помага да не се фокусира кучето само в преследването и по този начин се прекъсва лавинообразното нарастване на превъзбуждане, а от там и на липсата на реакция относно издаваните впоследствие команди.
Надявам се да съм помогнал.