[ceasar]

Има доста материали публикувани в мрежата за храненето на кучетата въобще. Всички те отразяват нещата по принцип, без да отчитат спецификите на всяка едно отделна порода кучета. Такива специфики са винаги налице и особенно при американският стафордшир териер. За това е и наложително според мен съществуването на такава тема в подфорума.

Тук в тази тема бихме могли да пускаме материали свързани с храненето, хранителния режим и грижите за правилният растеж на тази порода. Да споделяме опита си в тази насока, както и начина на хранене и комбинирането му с различни хранителни и други добавки за наистина правилното израстване на стаффа.

[ceasar]

Това са няколко мнения свързани с правилното хранене и хранителен режим. Държа да отбележа, че за това няма универсална панацея и както и при хората всичко е строго индивидуално. Аз също не споделям изцяло накои от схващанията отразени по-долу, но това не ги прави по-малко логични или неправилни. Наистина теорията е едно, а практиката съвсем друго.

Кучето и човека от толкова дълго време живеят заедно, че то така се е приспособило към неговите навици, в ключително и с хранителните, че е всеядно като него.
Храненето на кучето е израз на сериозно взаймоотношение между стопанина и животното, имайки се впредвид съществуващите основни физиологични и телесни различия между кучетата от групите породи - малки, средни, едри, гиганти:
- Продължителност на периода на растеж от 8 месеца при дребните породи до 24 месеца при едрите породи.
- Интензивност на растеж дребните породи в зрялата си възраст увеличават теглото си до 20 пъти, а едрите до 100 пъти, спрямо това при раждането им.
- Енергийните изисквания на дребните породи са два пъти по-високи от тези на едрите породи.
- Храносмилателният канал при дребните породи представлява 7%, а при едрите2,7% от теглото им. Процеса на стареене при кучетата с по-големи размери при телесно тегло започва по-рано. Състава на храната за периода от раждането до зрелоста силно се различава през отделните стадий на развитие на организма: бозаене, растеж, зрялост, възрастни кучета. През своя живот кучето се нуждае от мазнини и въглехидрати осигуряващи енергийния баланс на организма; белтъчени строителния материал на тялото; вода и неголями количества минерали и витамини. Водата насъщна потребност за всяко животно.
Започвайки от три дневна възраст на кученцето е необходимо да се предоставя дневно неколкоктратно вода за пиене, независимо от това, че то пие мляко. Първите няколко седмици от своя живот кученцето суче и спи, ако майката е здрава то получава всичко необходимо от нея. Показател за недостатъчност на полученото мляко от майката се явява постоянният писък и изоставане от растежа. Най-лесният и безопасен начин за дохранване или заместване въобще на майчиното мляко поради някъква причина се явяват промишлено изготвените храни за кучета бебета и кърменето им с бутилка и биберон, пипетите са неодобни поради попадене на голямо количество въздух. На пазара вече има одсатътчно вносни заместители на майчиното мляко, специално адаптирани за кученца. При изкуственото хранене на кученцета може да се получи повръщане за което трябва да се вземат бързи мерки. Отбиването е необходимо да стане постепенно и да се започне във възраст 3-4 седмици. Кученцето получава своята храна във вид на гъста каша, като постепенно се намаля количеството на вода във храната. Към петата седмица, на няколко порции за деня може да се дава месо в преработен вид. След започване на самостоятелно хранене и пиеене на вода, кученцето може да се отдели от майката, което обикновено става между 5-7 седмица. Отделените от майката кученца нямат повече нужда от мляко, още в ранна възраст много от тях прекратяват способноста да усвояват в храносмилателния си канал млечната захар. През периода на растеж, изискванията към храната са да осигури оптимален прием на хранителни съставки за покриване изсванията на късия и интезивен период при дребните породи и дългия и деликатен растеж при едрите;висока смилаемост - за правилния баланс на чревната микрофлора. Размер, форма, структура на гранулата за правилното оформяне на зъбите и челюстите. Високо съдържание на мазнини и протеини - за осигуряването на необходимата енергия при дребните породи; контролиран прием на енергия при едрите - за оптимално повишаване на теглото и нормално развитие на скелета. Фирмите производителки предлагат голяма гама от junior програми, даващи указания за броя на храненията и грамаж. Най-общо казано, вече на възраст 12 седмици, хранете кученцето става на три пъти, а след 9 месец един път дневно.
Завършилите растежа си кучета навлизат в най-активната си част от своя живот. През него следва чрез храната да осигурим правилен прием по отношение съдържанието на:витамините С и Е, необходими за противодействие срещу свободните радикали и забавящи стареенето. Оптимално съотношение на мастни киселини за здрава кожа и козина, L-карнитин, осигуряващ правилното използване на мазнините и прeдпазване от затлъстяване. Силно завишено енергийно съдържание при условията на натоварване на ловните и спортни кучета, силно занижено калорийно съдържание за запазване на мускулната маса. Ограничено съдържание на фосфор за нормалната работа на бъбреците, повишено съдържание на таурин за нормална сърдечна дейност. Предполага се, че дългокосместите породи се нуждаят от поголямо количество сяросъдържащи аминокиселини. Храненето на кърмещото куче изисква четирикратно завишаване на белтъчините заради загубата им с млякото и предаването им на малките кученца по този път. Изхождайки от приведените дотук сведения една дневна доза или порцион (извън заводски приготвените програми adult, би могъл да изглежда така: 250 г варено месо с добавяне на черен хляб, една лъжица костно брашно и една капка рибено масло или течни поливитамини. Ако, кучето се чувства добре и фекалиите са му правилно оформени и с правилна консистенция, то ние сме намерили правилния рационален начин на хранене и следва да го спазваме ежедневно с изключение на случайте когато е необходимо изменението му по някакви други причини. На потребности от храна влияние оказват такива фактори: като степен на активност на кучето, околна температура, индивидуални особенности в обмяната на веществата за всяко едно куче и за всяка една порода.
Кучето, което се храни добре е пълно с енергия си личи, то е жизненорадостно, със здрав косъм и блестящи очи, не са налице флегматичност и вялост на разходките, нежелание за игра, при отсъствие на явни признаци за заболяване ако има такава признаци то те може да бъдат следствие от прехранване.
Кости големи, но необразуваши остри ръбове при чупене, могат да се дават на кученцата при смяната на млечните им зъби, от шестата седмица до към шести месец. Но в покъсен етап когато зъбите и челюстите са станали силни най-добре е да не даваме. Аз лично предпочитам да се дават заместители на кости от животински жили, така се избягват всякакви неблагоприятни последици. Много от нещастните случай при които се налага спешна хирургична намеса са предизвикани именно от "истински" кости.
Староста над 8 години за дребните породи и 7г и 5г за средните и едрите кучета, е времето когато тяхното общо състояние зависи от подържането на добро за породата телестно тегло. Завишени са изискванията по отношение на таурин - за подобряване на сърдечната дейност, съдържанието на глюкозамин и хондроитин сулфат за осигуряване защита на ставите. Развалените зъби често пречат при храненето и водят до загуба на апетит, обърнете се към ветеринарен лекар за да ги отсрани. Препоръчително е да се дава лека храна в неголеми количества и на няколко приема, поради забавената перисталтика на червата.
При заболяване кучето обикновено отказва да се храни, през въстановителният процес то се нуждае от специален режим на хранене.

[ceasar]

Хранене и хранителен режим

И до сега се спори дали кучетата спадат към месоядните или към всеядните животни. Присъединяването им към месоядните не значи непременно, че тяхната диета трябва да се ограничава само до месо. За разлика от котките, които се числят към облигатните месоядни заради късия си гастроинтестинален тракт, кучетата не се нуждаят от високо протеинова диета, за да задоволяват основните си хранителни нужди. Те могат да усвояват голямо разнообразие от храни, включително зеленчуци и зърнени храни.

Практически тези хранителни продукти могат да заемат голяма част от диетата на кучетата. Дивите каниди не само ядат растения, за да задоволят нуждите, но си набавят хранителни вещества и от чревното съдържание на плячката си което много често поглъщат. Домашните кучета могат да живеят пълноценно ако се изхранват с една балансирана вегетарианска диета особено ако са включени яйчени и млечни продукти. Някои източници сочат, че кучета на стриктна вегетарианска диета могат да развият дилативна кардиомиопатия (заболяване на сърцето, при което се намалява неговата способност да изпомпва кръв), тъй като в зеленчуците липсва L-карнитин.

Той обаче се среща в много ядки и семена от където може да се набави. Доказано е обаче, както в лабораторни условия, така и в условията на много състезания с кучешки впрягове че при екстремни условия диетите, богати на животински протеин (около 40 %) предотвратяват загубата на мускулна тъкан и по този начин намаляват действието на стресовите фактори върху организма. Нивото на протеин в тези диети отговаря на нивото на протеини при дивите каниди когато плячката е обилна. По-високи нива не водят до по-добри резултати.

Кучетата често ядат трева, което е напълно безобидно. Обяснения за това поведение има много, дори рационални такива, като това, че така подтискат образуването на киселини или че предизвикват повръщане, за да се освободят от вредни вещества от техните стомаси, са в най-добрия случай догадки.

На кучето трябва да се дават и каши, ориз овесени ядки или всякакъв вид зърнени смески в различни форма допълнени с известно количество варени или сурови зеленчуци. Тези храни съдържат въглехидрати, растителни белтъчини, мазнини и минерални съставки, а също и витамини.

На кучето може и да се дава и най-евтиното отпадъчно месо в случай, че е е допуснато до оборота, след като е прегледано от ветеринарните служби. От време на време храната трябва да се обогатява с дреболий:шкембе, бъбреци, сърце; да се разнообразява с млечни произведения, като сирене, извара, също с яйца (не пачи) и риби.

Кучетата наистина повръщат често, което невинаги е симптом на заболяване. Тази поведенческа черта е характерна за животните, живеещи на глутница където всяко животно се стреми да изяде колкото се може повече от плячката. Домашните кучета обаче когато се отглеждат сами много често стават придирчиви към храната си поради липсата точно на този еволюционен дразнител.

[ceasar]

Хранене със сурови продукти

Преимущества:

Според стопаните, които хранят любимците си със сурова храна, готовата храна и тази, преминала термична обработка, представляват просто един лош заместител. Според тях високата температура при термичната обработка унищожава много полезни елементи в храната. Някои нискокачествени готови храни съдържат канцерогенни консерванти като етоксиквин и хидроксианизолбутилат (BHA). Те също така съдържат високи нива на зърнени продукти, които са трудноусвоими за кучето. Царевицата, която се използва като източник на въглехидрати и като пълнител, преминава през кучешкия стомашно-чревен тракт много бързо и допринася за лошата миризма на фекалиите. Нискокачествените храни съдържат също и много животински субпродукти като глави, крака, човки, пера и некачествно месо. За да се подобрят вкусовите качества, се използва употребявано олио от ресторантите. При висококачествените храни обаче тези недостатъци са избегнати напълно. Някои смятат, че добавките в готовата храна имат по-малка биологична стойност, отколкото балансираната сурова храна. Въпреки това, в някои рецепти за сурови храни се използват добавки като рибено масло, витамин С, оцет и т.н.

Недостатъци на суровите храни:

Суровото месо може да съдържа бактерии, опасни както за животните, така и за човек. Поради това някои сравнителни тестове показват че недостатъците надхвърлят преимуществата на суровите храни спрямо висококачествените готови храни и тези преминали термична обработка. Привържениците на диетите със сурови продукти пренебрегват този факт с аргумента, че в устата и стомаха има силни ензими и ниско pH които са с бактерицидно действие. Така че повечето бактерии ще бъдат унищожени. Техният чревен тракт е много къс и други бактерии нямат време да го колонизират.
При изследването на фекалийте на кучета хранени със сурово месо бе установено че 30% от тях са носители на salmonella/това са бактерии които предизвикват заболявания и при хората/. Това показва че кучета хранени със сурово месо могат да представлявят опасност за човешкото здраве. Други бактерии които представляват риск са от род Campylobacter
Суровото месо може да съдържа опасни паразити. Някои диети затова препоръчват месото да се подложи на замръзяване. Това обаче води до намаляване на опасността но не я премахва напълно защото след замръзяването част от паразитите остават жизнени. Трябва да се обърне внимание на факта че ние се явяваме междинни гостоприемници на паразитите на които кучетата се явяват крайни. Такива са taenia hydatigena; ecinococcus granulosus (позната под името кучешка тения която представлява голяма опасност за човешкото здраве защото нейното лечение е хирургическо и не е надеждно)и много други.
Домашно приготвените сурови храни както и тези преминари термична обработка не се следят нито една организация по отношение на състава им затова при тях има риск от появата на хранителен дисбаланс. Дори привържениците на тези храни препоръчват периодичен ветеринарен контрол за преценка на усвоените хранителни вещества. Те често отхвърлят нуждата от такива стандарти с твърдението че много нискокачествени готови храни са със значително по-ниско качество по отношение на хранителната стойност.
Някои сурови диети препоръчват даването на цели кости. Това обаче води до повишаването на риска от зъбни счупвания, перфорации на червата или тяхното запушване. Въпреки че някои вярват в положителния ефект от костите по отношение на зъбната хигиена това се явява неадекватен заместител на миенето на зъбите. Трябва да се отбележи че в никакъв случай не трябва да се дават кокали минали през термична обработка.
За да се приготви домашна храна се изисква висока степен на отдаденост, нужни са много знания в областта на храненето и физиологията на кучето и не на последно място повече финансови средства за да можете да осигурите качествени продукти за да приготвите качествена храна.

[ceasar]

Кратност на храненето и количество на храната

Кога да храня кучето си? Колко често да го храня? Колко храна да му давам? Това са едни и от най-честите въпроси, които начинаещите стопани си задават. Да храните кучето си когато то поиска и по колкото може да изяде никак не е умно. Това може да доведе до много здравословни проблеми и нежелано поведение.

Когато говорим за това колко често трябва да храните кучето си трябва да знаете че кратността зависи от възрастта на любимеца ви. Между едномесечна и двумесечна възраст трябва да храните кученцето по 6 пъти на ден от 7 сутринта до 7 вечерта. От 2 до 4 месечна възраст малкото се храни по 5 пъти,когато навърши 5 месеца-4 пъти дневно, а в периода от 6 месеца до една година 3 пъти дневно. След като навърши една година кучето се храни по 2 пъти. Когато навърши 18 месечна възраст кучето вече се е развило напълно и най-добре е да се храни по веднъж на ден. Веднъж в седмицата дажбата на кучета трябва да се намали на половина. Това се отразява добре на кучетата и им помага да очистят организма си.

Друго важно нещо при самото хранене е създаването на режим. Кучето трябва да се храни винаги по едно и също време. Така можете да планирате целия ден на вашия любимец.

За да определите колко храна трябва да изяде вярното ви куче за един ден трябва да направите няколко прости сметки и това е достатъчно. Преди това трябва да разясним понятието енергия за поддържане на жизнените функции. Това е енергията която е необходима на вашето куче ако цял ден само почива или с други думи това е енергията която се използва за жизнените функции на животното.

[ceasar]

Хранителни навици и затлъстяване

Храненето с кухненски отпадъци като цяло не е препоръчително, особено когато те са в големи количества. Кучетата получават балансирани дажби по отношение на хранителните вещества чрез продаваните храни. Иначе тяхната храна като човешката трябва да съдържа протеини, въглехидрати, мазнини, минерални вещества незаменими аминокиселини и мастни киселини, витамини и т.н. Човешката храна не е предназначена за кучетата. Кухненските отпадъци често съдържат повече мазнини и по малко протеин което не е добре и за хората и за кучетата. Не на последно място хората много често прехранват любимците си било със специализирана храна било то с отпадъци от собствения обяд.

Резултатът от тези неправилни действия е затлъстяването. Това е все по-голям проблем както при хората така и при кучетата, въпреки че нашите любимци не са така чувствителни към сърдечносъдовите заболявания както нас хората.

Допълнително храненето на кучетата с отпадъци по време на вечеря направо от масата може да доведе до развитие на рефлекс за молене от страна на кучето и дори да го насърчи да посяга и взима храна директно от масата.

[ceasar]

Опасни субстанции

Някои храни широко разпространени в човешкия бит са опасни за кучето. Това са храни като шоколада(теоброминово отравяне), лук, грозде, стафиди, някои видове дъвка и т.н. Сега когато се смята че единствената опасна субстанция в шоколада е какаото белият шоколад маже да се използва, но само като лакумство, но не постоянно. Теобромина е химически стимулант заедно с теофилина и кофеина спадат към групата на метилксантиновите алкалоиди. Кучетата не могат да го метаболизират ефективно и той се натрупва в кръвта им като може да остане там до 20 часа. Тези животни могат да покажат симптоми като тахикардия, халюцинации, остра диария, епилептични припадъци, сърдечен удар, вътрешни кръвоизливи и накрая смърт. Дозата шоколад опасна за кучета е около 30g/kg жива маса. Опасността идваща от гроздето и стафидите беше открита едва през 2000г. Самия механизъм на този процес все още не е открит но някои учени смятат че се касае за провокиран от вирус автоимунен отговор или за неизвестен нефротоксин , наличие на охратоксин(токсин продуциран от гъбички), или просто за високи нива на витаминD. Каквато и да е причината поради това че само малко количесво е нужно за да се развие остра бъбречна недостатъчност (описани са случаи на отравяния само след 7 зърна) кучетата не трябва да се хранят с грозде или стафиди.

Лукът и в доста по-малка степен чесънът съдържат тиосулфат който предизвиква хемолитична анемия при кучетата и котките. Нивата на тиосулфат не се повлияват от обработката която търпи лукът. Еднократното приемане на малки количества лук особено при възрастните животни не е опасно, но продължителното приемане е сериозна заплаха за животните. Чесъна е известен с това че води до диария и повръщане.

Кости минали термична обработка не трябва да се дават на кучетата защото се изменят техните свойства, стават трошливи, образуват остри парчета които причиняват травми, перфорация на червата и са трудно смилаеми. Това се отнася и за птичите кости били те и сурови.
Лекарства предназначени за хора не бива да се дават на животните без надзора на ветеринарен лекар. Това до голяма степен се отнася до нестероидните противовъзпалителни средства като парацетамола.

Кучетата биват привличани от някои отрови вкючително от антифриза, отровите за плъхове, за насекоми и т.н. Отравянето с антифриз е едно от най-коварните защото той е сладък на вкус и защото кучето може да лежи в локва от разлян антифриз и после да се оближе. Кучетата трябва да се пазят далече от помещенията в които се държи антифриза . той се резорбира много лесно в стомашно-чревния тракт и се метаболизира до много токсични вещества. Самия антифриз е вид алкохол така че в началото животното може да проявява симптоми напомнящи на пиян човек. Той силно дразни стомаха и води до повръщане. Освен това животните започват да куцат, появява се тремор на главата, намаленo уриниране, повишена жажда, хипотермия, учестено дишане и смърт. Ако се усъмните че вашето куче е поело антифриз веднага го заведете при ветеринарния ви лекар при това отравяне всяка минута е решаваща за оцеляването на любимеца ви. Антифриза е много токсично вещество и минимални количества като четири милилитра са достатъчни да доведат до смърт.

Растения като каладиума, дифенбахията и филодендрона могат да бъдат живото-застрашаващи защото атакуват сърдечно-съдовата система. Хмелът (humulus lupulus) е изключително опасен защото може да доведе до силна възбудимос, неспокойствие, безсъние и липса на апетит. Някои породи като грейхаундът са особено чувствителни. Амарилиса нарциса лалето (особено луковицата) водят до дразнене на стомашната лигавица и до повишаване възбудимостта на ЦНС последвано от кома и при по-тежките случаи и смърт.

Всички растения, съдържащи сърдечни гликозиди, каквито са зокумът, червеният и вълнистият напръстник, грицветът, момината сълза и т.н. Те предизвикват кървави ентерити, повръщане, диария и освен това те водят до брадикардия и накрая сърцето спира.

Тисът макар да не спада към растенията съдържащи сърдечни гликозиди също предизвиква брадикардия и спиране на сърцето.

Много от домашните почистващи препарати като белина, дезинфектанти, сода каустик, сапуни и детергенти, нафталин, козметични продукти са опасни за кучетата.

[fibichkaa]

Мерси , за хубавата тема жив и здрав да си

[bulldogmen]

Храна за кучето. Техника на хранене на кучетата

1. Храна за кучето.

Храната трябва да е разнообразна. В опитни условия е установено, че при консумация само на мазнини смъртта настъпва след 65-70 дни. При хранене само с белтъчини смъртта настъпва след 35-40 дни и при хранене само с въглехидрати - след 30-35 дни.

През зимните месеци количеството на мазнините в ежедневната дажба се увеличава. През лятото количеството се намалява, но не трябва да спада под 1 гр на килограм тегло.

Основна храна за кучето е месото и субпродуктите. Както вече беше отбелязано, в дажбата е неотменно и наличието на храни от растителен произход. Това са различни видове брашна, зеленчуци, плодове, кореноплоди. Освен по разнообразие на продуктите и ниво на сухото вещество, дажбата трябва да е балансирана и по отношение на минералните вещества и витамините.

Храни от животински произход. Характеризират се с богато съдържание на белтъчини, мазнини, минерални вещества и са високо калорични.

Месото (Holme, 1982) от различните животни, без лойта, съдържа до 25% белтъчини, от 2 до 9% мазнини и до 75% вода. Усвояемостта му е 95-99%. Не по-малко от 25% от месото трябва да се дава в сурово състояние, след като предварително е проверено от ветеринарномедицинско лице.

Костите са бедни на белтъчини, но са богати на минерални вещества. Съдържат около 34% калций и 18-19% фосфор. По съдържание на калций и фосфор 15 гр кости се равняват на 1 кг месо. Като самостоятелна храна не се използват, но задължително трябва да присъстват в менюто. Особено необходими са за млади и растящи кучета, бременни и кърмещи. Не бива да се злоупотребява с консумацията им. Те обременяват храносмилателната система и предизвикват обстипация.

Животинските мазнини са богати на енергия, високо калорични са и съдържат в големи количества мастноразтворими витамини. Мазнина, в която е пържено не се дава на кучета. Тя е наситена с токсични вещества, включително и канцерогени.

Млякото е основна храна за малките кученца. Бедно е на желязо и витамин D, но е добър източник на калций, фосфор, висококачествени белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамин A и витамини от групата B.

Яйцата са добър източник на желязо, белтъчини, рибофлавин, фолиева киселина, витамин B12, витамин A, витамин D, витамин C, въглехидрати. Количеството на витамините от групата B е по-голямо в жълтъка. Кучетата не трябва да се хранят със суров яйчен белтък.

Храни от растителен произход. Богати са на въглехидрати и витамини. Усвояват се до 80-90% от организма на кучетата. Необходимо е да се подлагат на предварителна термична обработка поради трудната смилаемост на влакнините.

2. Техника на храненето.

След раждането основната храна за кученцата е майчиното мляко. Отличава се с добра усвояемост и голяма хранителност. По състав на основните компоненти превъзхожда млеката на много от селскостопанските животни. Бейнс (Baines, 1981) установява, че в 100 гр кучешко мляко се съдържат 8,1 гр белтъчини, 9,8 гр мазнини, 3,5 гр захари, 0,28 гр калций, 0,22 гр фосфор и 120 Kcal енергия.

Мазовер (1960) посочва, че за лактационен период от 43 дни кучките отделят до 33 л мляко. Според Хартл (Hartl, 1970) за същия лактационен период млякото, което отделят женските немски овчарски кучета е около 27 л. При наши проучвания през 1988 г. сме установили, че немско овчарско куче за период от 5-ия до 38-ия ден на лактацията отделя около 26 л мляко. Лактационната крива нараства до 21-ия ден, а секреция на мляко се наблюдава до 45-ия ден. Млечността се влияе в голяма степен от състава на дажбата, нивото на хранене и начинът на отглеждане.

Кърменето на кученцата трябва да продължи не по-малко от 40-45 дни. Ако са повече от 5 на брой, от втората седмица след раждането започва тяхното подхранване. При по-голямо кучило подхранването започва още от 7-ия ден. Според Бьорк (Bjoerck, 1957) пълноценна и добре балансирана е следната смес: 800 мл краве мляко, 200 мл сметана с 12 % масленост, 1 бр яйчен жълтък, 6 гр стирилизирано костно брашно, 4 гр лимонова киселина, 0,6 мг витамин A и 0,0125 мг витамин D. При собствен опит (Атанасов, 1988) с подхранване от 10-ия ден сме получили добри резултати със следната смес: на 1 л сварено краве мляко се добавят 2 сурови жълтъка от кокоши яйца, 5 мл витамин C, малко сол и захар, така че да не се чувства нито соленост, нито сладникавост. Сместа се предоставя с биберон, след като кученцата са изсукали млякото на майката. От 20-ия ден се дават по 2-3 перли рибено масло. Количеството му се увеличава успоредно с възрастта. Редица водещи фирми са разработили и предлагат на пазара изкуствено мляко за кученца. През 1974 г. Муса (Мussa) провежда експеримент, при който контролна група кученца е приемала майчино мляко, а опитната група е хранена с изкуствено мляко. Въпреки еднаквите условия на отглеждане, в края на експеримента, който продължил 30 дни, среднодневният прираст на опитните кученца бил с 23,14 % по нисък от този на кученцата, кърмени от своите майки.

През бременността хранителните вещества са необходими не само за поддържане на организма на кучката, но за развитие на ембрионите. От момента на заплождането в дажбата се увеличава участието на белтъчините, минералните вещества и витамините. След 30-ия ден от бременността се увеличава броят на храненето за сметка на обема на дажбата за всяко хранене. Няколко дни преди окучването апетитът може да спадне. Възможно е да се стигне до пълно отказване на храна. Това е естествено и животното не бива да се насилва или да се предполага, че е болно.

По време на лактация на кучката се дава предимно месо, сирене, суров яйчен жълтък и прясно мляко (ако не предизвиква растройство). Бременната и кърмеща кучка трябва да има постоянно осигурена чиста питейна вода.

Храната трябва да е разнообразна. В противен случай настъпва извращаване на апетита. Появяват се стомашночревни, минерално недоимъчни и витамино недоимъчни заболявания.

3. Вода.

При настъпване на общо обезводняване на организма (дехидратация) възниква жажда. Централните нервни механизми, които регулират съдържанието на вода в организма се намират в хипоталамуса на междинния мозък, в лимбичната област и в мозъчната кора. Съвкупността на тези нервни механизми обособяват така наречения център на жаждата. Стимулите за пиене на вода се появяват, когато около 1% от вътреклетъчната вода напусне клетката. Загубата на телесна вода в количество, равно на 0,5% от теглото на кучето, е прагът, при който възникват стимули за пиене.

Водата е основна съставна част на организма. В различна степен се съдържа във всички хранителни продукти. Немското овчарско куче приема дневно около 2-3 л вода. Това количество не е постоянно и зависи от редица фактори. При усилена работа и в горещите дни нуждата се увеличава. Потребността от вода се променя и от физиологичното състояние на животното - болест, бременност, лактация. По-темпераментните кучета пият по-често вода. Количеството на приетата вода е по-голямо, когато кучето се храни с гранули. Информацията за сухостта на храната се предава от рецептори, които са разположени в устната кухина и глътката.

Кучетата пият вода бързо, на големи глътки, като подвиват езика си подобно на лъжица (лочат).

[ceasar]

Хранене на бременни и кърмещи кучета

[ceasar]

Хранене на малки кученца