Вход
Регистрация
Помощ
Ето ви го разказът за нашето премеждие с Габи, със съответните дози.
(По немски маниер така се прави дневник за някое събитие, за което искате да известите хората независимо от благоприятния или неблагоприятния изход от него. Техните форуми за котки и кучета са пълни с подобни дневници, в които подробно са описани по дни и часове преживяванията на стопанина с неговото най-любимо на света същество. Има истории, които са направо белетристични шедьоври. Но сега нямаме амбицията да пишем такъв, а само скромен репортаж от мястото на събитието.)
- Събота. От няколко дни Габриел е вял. Не се храни охотно, спи много, не разговаря с мен, както прави винаги, когато е добре. Яде само любимите си пръчици, към друго не посяга. Наблюдавам го угрижено и не разбирам какво му е. Все пак само с лакомства не се живее, трябва и да се храни с нормална храна.
- Неделя. Днес сутринта Габи внезапно загуби гласа си. Отваря си устата, но не издава звук. Угрижвам се, че е простуден и решавам в понеделник да го водя на лекар. Докато го преглеждам за подути лимфни възли, с ужас се натъквам на едно място на коремчето му, където подкожно се опипва някаква подутина. Голяма е като бобено зърно и няма правилна форма. Като че ли не е захваната нито за мускула, нито за кожата му, а плува свободно между тях. Изтръпвам, образуванието прилича на фибросаркома на Габриела. Така започна и при нея. Опитвам да се самоуговарям, че може да е и лимфен възел, макар че на такова място не може да е лимфен възел.
- Понеделник рано следобед. Отиваме в клиниката, Габриел получава инжекция с антибиотик срещу простуда. Няма температура, няма и подути лимфни възли. Но като напипва топчето, лекарката здравата се угрижва. Не, със сигурност не е лимфен възел, казва тя. Прилича или на фибросарком, или на мамакарцином, който, макар и рядко, се появява и при мъжките индивиди. Май е склонна да го среже веднага, за да пратим тъкани за биопсия. Премислям малко и не се съгласявам. Първо, Габриел е простуден и не искам да го товаря тъкмо сега с операция. Второ, закусвал е и може да повърне от упойката и да се задави. Трето, фибросаркомите след операция почти 70-процентно рецидивират, повечето дори на старото си място. Уговаряме се да го наблюдаваме и в сряда пак да отидем за антибиотик.
- Прибираме се. Още вечерта той започва да мрявка, явно простудата се е повлияла от антибиотика. Но все така не се храни охотно и гърлото му хрипти. Това не ме безпокои толкова много, колкото топчето на корема му. То е твърдо и неправилно по форма. Засега не е променило обема си след антибиотика. Но е и много рано да се очаква някакъв видим резутат.
- Вторник. Габриел все така спи продъжително и не се храни. Яде само пръчици, любимото си лакомство, но ме безпокои, че не поглъща друга храна. Нещото на корема му сякаш е пораснало малко. Или си внушавам? Някои тумори се развиват доста бавно, но други са твърде агресивни и бързо растат по маса. Ужасена съм! Ако изобщо е тумор, нашият май е от най-агресивните.
- Сряда късно следобед. Пак сме в клиниката. Габи все така няма температура, не се напипват подути лимфни възли, но и лекарката също установява, че гадното нещо е пораснало още малко. Уговаряме се да оперираме след две седмици. Ще извадим цялата маса наведнъж и ще пратим от нея тъкан за изследване. Ще се наложи да изрежем повече от необходимото, за да стигнем със сигурност до здрава тъкан, ако туморът е злокачествен. Уговаряме се също да не чакаме срока от две седмици, ако нещото расте прекалено бързо, а да рискуваме и да оперираме веднага, въпреки скорошната му простуда. Чувствам се като пребита и преследвана от зла съдба.
- Прибирам се у дома и започвам да ровя из интернет. Научавам за една изследователска студия в Мюнхенския университет. Изработват от собствените тъкани на котката някаква генетична гъба, която вкарват на мястото на оперирания тумор и гарантират 70 процентно, че туморът няма да се върне на същото това място. Но са още в експериментален период и не знам дали ще го включат в студията си. За всеки случай ще го запиша в програмата веднага, след като се намерят изменени клетки в извадената тъкан. Дано се съгласят да го вземат, за да предотвратим серия от нови операции. Не искам историята с Габриела да се повтори.
- Четвъртък. Нещото е все така твърдо, с неправилна форма и непроменено. И май че наистина бавно расте. Габи похапва слабо, но все още хрипти. Не е весел, не ми говори, а има вече глас. Спи продължително.
- Петък. Издивявам, като виждам, че нещото продължава да расте. И се решавам на крути мерки. Тръгвам към аптеката. Купувам съставките на Recancostat. Връщам се и изравям от шкафа опаковките с капсули от Murdannia loriformis, които винаги държа в къщи за тежки случаи. Започвам алтернативната терапия. Ако поне мога да спра или огранича растежа, докато мачокът оздравее напълно, пак ще е успех. Разделям капсулата на две и му давам половинка Murdannia loriformis и правя една капсула с Recancostat. Вечерта повтарям същото.
- Събота. Никакъв резутат. Не расте, но и не намалява. Вдигам дозата на билката до три капсули на ден, а на Recancostat до две капсули, едната сутрин, другата вечер. Ужас, това е половината от дневната доза за здрав човек, но май нямаме избор!
- Неделя. Не знам дали не си внушавам, но като че ли нещото не расте вече и сякаш дори е понамаляло. Внушавам си навярно, иска ми се да е така. Странно, но вечерта съпругът ми опипва коремчето на мачока и изрича същото предположение: като че ли нещото малко е намаляло. Не смея да реагирам, нито да се надявам.
- Вторник. Вчера не го опипвах, за да не се изтормозвам с напразни надежди. Сега бързо намирам мястото, защото там съм остригала козината му и се вижда кожата. Не, не се лъжа, намаляло е!!! Успех, успех, успех! И друг път съм виждала как дори огромни тумори намаляват и омекват след употребата на глутацион, но сега, при съчетание с билката, лечението действа наистина изключително бързо. Не знам какво е това нещо, но терапията срещу рак явно помага, и щом се повлиява от нея, допускам, че е същото като при Габриела. Не искам да го режа, не искам да извличам тъкан от него и да го дразня с убождания, които могат да го активизират, не искам да облъчвам тъкмо сега мацурана и с рентгенови лъчи. Знам, че ще хлътнем пак в онзи омагьосан кръг от тумори, които непрекъснато се възобновяват, и последващи все по-тежки и обемни операции.
- Сряда. Най-после казвам на съпруга ми да опипа Мацо отново. Той е напълно изненадан, не знае какво да мисли. Нещото се топи пред очите ни. И двамата си казваме успокоително: сигурно не е било злокачествен тумор! Но все пак остава съмнението, че навярно е било, защото не се повлия от антибиотика, а именно от антираковата и дезинтоксикираща терапия. Не знам какво да мисля вече. Но парен каша духа, както се казва. Поддържам същата доза на лекарствата.
- Неделя. Повече от една седмица от началото на терапията. Намалявам наполовина дозата, защото нещото се е стопило до размера на оризово зърно. Трудно го напипвам. Казвам по телефона на лекарката резултата, тя също е доста приятно изнендана. Съветва ме обаче да продължа с терапията.
- Една седмица по-късно. Всичко е изчезнало. Габриел е отново весел, приказва ми. Но нещо в поведението му все пак се е променило. Преди само гледаше как да изчезне по баира на съседите, като му отворя вратата. И не искаше с часове да се прибере обратно. Сега се е залепил за мен като лейкопласт. Така го наричам на шега вече, моето лейкопластче. Ходи подире ми и непрекъснато си приказва с мен. Не остава нито секунда сам, следва ме като куче по петите. Даже ме е страх да прекося улицата, за да не тръгне след мен, макар да знае, че това е строго забранено. Мисля, разбрал е, че този път отърва нещо много лошо благодарение на мен. Никога не съм го виждала толкова привързан. Не ме оставя нито секунда сама навън. А преди беше обратното, вкъщи вървеше по петите ми, а навън се правеше, че сме само далечни познати. Който ми каже, че котките не са най-интелигентните същества на света и не разбират какво става, ще сгреши. Моите котки винаги са разбирали човешка реч и са проумявали всяка ситуация.
- Близо месец по-късно. Нещата са непроменени. Тумор няма. Давам му по една от двете капсули всеки ден. Габриел е бодър и весел, играе си, приказва ми. Много е обстоятелствен понякога, казвам му даже на шега, че е Мара Подробната. Само едно не спира, все така ходи подире ми из двора като моя втора сянка. Не иска нито за миг да се отдели от мен. Убедена съм, че е разбрал всичко, ама всичко до последния детайл.
- Успех на всички приятели, притежатели на този извънземен вид котката! Роза с ноктенца!
Горе
Цитиране +