[Furia_S]

Оригинал тук.

Канистерапия като начин за рехабилитация на деца с нарушение в интелектуално развитие.
Глава I
Понятие канис-терапия, нейните задачи и принципи.
Все още няма в страната ни (става дума за Русия –б.пр.) единна методика както и ясно понятие какво е канис-терапия. Ние предлагаме следното определение: Канис-терапия – това са занятия със специално обучени кучета, насочени към корекция, рехабилитация и социална адаптация на лица с нарушено развитие (лица с дефекти) от различен вид. Колегите от Полша дават по-разгънато определение: „Канис-терапия е начин, засилващ ефикасността на развитието на личността, обучение и рехабилитация, при който като мотиватор се явява специално подбрано и обучено куче, под ръководство на квалифициран канис-терапевт“. В задачите на канис-терапия влиза комплексно въздействие върху организма на детето с упор на неговите съхраните функции, насочени на стимулация на умственото му и физическото развитие, корекция на вече налични отклонения ( отклонения в едра и фина моторика, поведение, говор, емоционално-волева сфера, общуване и т.н.), а също така психотерапевтична работа със семействата, възпитаващи деца с особеностите на развитието. Канис-терапия решава както общи педагогични, така и индивидуални корекционни задачи в зависимост от потребностите на конкретно дете. Към даден момент в групата „Слънчев пес“ са разработени уникални методики на индивидуални и групови занятия по канис-терапия с децата от различна възраст, сред които има деца със забавяне на психологическото развитие, ДЦП, смущения в говора, аутизъм, нарушения в слуха и зрение, синдром на Даун, соматически заболявания и т.н. Занятията се провеждат от инструктор и неговите помощници-доброволци със своите специално обучени кучета, минали подготовката и тестиране в Учебно-киноложки Център „Кучета – помощници на инвалиди“.
Занятията по канис-терапия с децата с определени изисквания се изграждат по принципа на комплексен подход и корекция с помощта на специално разработени игри и упражнения с кучето и предполагат индивидуален подход, съобразен с „специфическа структура на аномалното развитие, общо състояние на детето, възраст и характерни особености“, насочени към формиране на умение на децата да анализират и планират дейността си, самостоятелно или с помощта на доброволец да се ориентират в изискванията за изпълнение на задание, корекция на емоционално-волева сфера. Всички упражнения трябва да се провеждат под внимателно наблюдение и задължителен контрол върху кучето и детето от страната на канис-терапевта. По времето на първо занятие и занятия с деца с поведенчески нарушения кучето трябва да е на къс повод. Занятията се провеждат в емоционално приповдигната, творческа, приятелска обстановка, което формира у детето и родителите му усещане за сигурност, предизвиква интерес, доверие и желание за сътрудничество с педагози. По-голямо значение има мотивационна съставка при занятия с кучето: повечето деца с увреждания с по-голямо желание тръгват към контакт с кучето, отколкото с хора, които ги заобикалят. Самият факт на общуване с добро, голямо, красиво и послушно куче става за детето мощен стимул за занятията. Кучета възприемат децата такива, каквито са, без да предявяват никакви изисквания. Този факт, както и приятни тактилни усещания (мека топла козина, топъл език на кучето) и спокоен ритъм на занятията хармонизират психическите процеси, детето се отпуска, по-лесно изгражда доверителни отношения. По време на занятията значително се намалява спастика и хиперкинеза при децата с ДЦП, увеличава се амплитуда на движенията, подобрява се едра и фина моторика, подобрява се самооценката на детето. Немаловажен е факта че, наблюдавайки успехите на децата си, повечето родители променят отношението към децата си към по-позитивно, заемат по-активна позиция по рехабилитация и социализация на детето. Повечето специалисти отбелязват че децата с нарушени комуникативни навици (особено аутисти и деца с аутизм-подобно поведение), започвайки на занятията по канис-терапия общуване с кучета, постепенно пренасят позитивно отношение и върху други животни, а след това и на хора: първо близките си, после специалисти, работещи с тези деца, и на околните. По този начин канис-терапия върви като перспективен метод на психологически-педагогична рехабилитация на деца с увреждания и семействата им.
Глава II.
Видове канис-терапия.
В Русия тепърва започват да се разработват методики на канис-терапия. Това е свързано както с относително нов въпрос , така и с факта че за разлика от чуждестранните колеги на руските канис-терапевти им се налага да имат работа с много различни групи заболявания, основно изискващи индивидуален подход, което значително затруднява разработката на общите методики. Освен това, все още не съществува единна концепция и стандарт на подготовка на кучето за терапия, оценка на подготовката им най-често е субективна и не отговаря на изисквания, които се предявяват на кучето при провеждане на занятията с особени деца. Обаче дори и сега, изхождайки от натрупан опит, може да се опишат общи видове, принципи на изграждане и етапи на занятията.
Среща с кучето.
Занятията са насочени към формиране на позитивно възприятие на кучето, провеждат се в занимателна игрова форма. В зависимост от целите и задачите може да се провежда както в група, в голям колектив, така и индивидуално, като еднократна акции, така и като курс. Съдържанието и трайността на занятието може да варира от състава на аудиторията, възможности и потребности на присъстващите деца. Например, при празнуването на завършване на учебната година „Път към света“ се събра около 30 деца с нарушенията на опорно-двигателен апарат, тежки поведенчески и говорни нарушения, грубо изоставане в умствено развитие и т.н. На празника имаше две кучета порода голдън ретривър, които показаха кратко (15 минути) представление, където за привличане на вниманието на децата преобладаваха трикове с предмети, издаващи звуци (звънчета, дайрета), след това кучета на повод ги доведоха до всяко едно дете за да имат децата възможност да ги погалят, желаещите – да дадат лакомство. След това децата един по един ги возиха в каляска с кучешки впряг. В Британско училище в Москва съвместно с УКЦ „Кучета – помощници на инвалиди“ сътрудник от „Слънчев пес“ с кучета си взимаше участие в програма „Уроци по милосърдие“, където на здрави деца на възраст 10-13 години бе разказано за особеностите на живота на хората с ограничени възможности, бе демонстрирана работа на кучета-водачи (някои кучета от центъра „Слънчев пес“ имат навици от водаческата служба), бе разказано за работа с деца и кучета-терапевти, след това бе показан забавен номер „Кучешко училище“, където кучета танцуват, четат, броят, решават задавани от децата задачи и т.н. След това децата ги возеха с шейна, теглена от кучета. На следващ „Урок по милосърдие“ на децата им разказваха о техника на безопасност при контакта с кучето и всички желаещи можеха да минат маршрут с кучето-водач, след това вече станало като традиция возене на шейна и т.н. За такива редовни веднъж на тримесечие уроци се събираха 100-150 души. В същото Британско училище сътрудник на „Слънчев пес“ участваше пред деца от младша училищна възраст (5-7 години), във всеки клас по 10-15 души кучето играеше с децата на топка, търсеше скрита играчка, броеше, след това демонстрираше фигури от фристайл (танц с кучето), децата по желание можеха да погалят кучето и да й дават лакомство. Едно такова представление траеше 5-7 минути. По времето на подобни занятия може да не се предвижда тесен тактилен контакт на децата с кучето, в такъв случай при работа със здрави деца могат да участват добре обучени и тестирани кучета от различни породи, не проявяващи агресия към хора и животни, с различен темперамент, отговарящи на изисквания в игри и задачи. При наличие на патология при децата към подобни занятия може да се допускат само специално подготвени кучета от порода лабрадор или голдън ретривър , отговарящи на всички изисквания, предявени към кучета-терапевти.
1.2 Обучение с кучето
По време на такива занятия преди всичко се подразбира корекционната им насока, в която кучето е задействано като мощен мотиватор за получаване на знания, като същевременно понижава нивото на психологически дискомфорт, което способства към по-добро усвояване на знанията, формиране на новите навици и умения. Занятията могат да се провеждат в образователни учреждения , детски градини, корекционни образователни учреждения, може да имат групова или индивидуална форма.
Съдържание, продължителност и структура на занятията могат да варират в зависимост от състояние на децата, целите и задачите които имат педагози. Например, в дом за умствено изостанали деца сътрудник на „Слънчев пес“ с кучето си се яви за индивидуален урок с момичето Света (умствена изостаналост умерена степен). Света писа на кучето буквите които знае, кучето ги „чете“, след това кучето „прочита“ написана от момичето думата „БАУ“ и „преброи“ колко съгласни и гласни има в тази дума. Според работещ с момичето дефектолог, на детето с труд й се отдава преброяването, трудно й бе да задържа вниманието си, но по времето на занятието момичето бе оживено, съсредоточено и решаваше все нови и нови задачи за да ги задава на кучето.
1.3. Терапия с кучето (същинска канис-терапия)
Занятията се градят като се има предвид принципа на комплексен подход и корекция с помощта на специално подбрани игри и упражнения с кучета и предполагат индивидуален подход предвид състояние на детето, възрастта му, характерологични особености и специфически потребности. Занятията се провеждат индивидуално или в мини-групи (3-5 души). Води се документация, динамика на развитие на детето се следи от специалисти (лекуващ лекар, рехабилитатор, психолог, дефектолог), със същите тези специалисти се договаря структура на занятията. Занятията по канис-терапия предполагат тесен тактилен и емоционален контакт между детето и кучето през цялото време, сериозно психическо и физическо натоварване на кучето, за това на такива занятия се допускат изключително кучета, минали отбор, тестиране, специална подготовка и отговарящи на всичките изисквания, предявени към кучета-терапевти.
1.4. Ездови/впрегатни кучета като адаптер за деца с девиантно поведение
Това е развиващ се модел на канис-терапия, в занятията с деца и подрастващи с девиантно поведение са задействани кучета от ездови/впрегатни породи (маламути, хъски, самоеди, чукотско впрегатно куче, кръстоски). Занятията могат да бъдат като еднократни (посещение на занимаващите се с впрегатни кучета спортисти в затвори за непълнолетни), така и постоянни (децата да се занимават с този спорт). Има интересен опит на развъдник на впрегатни кучета при дом за сираци (непример, село Коткишево, близо до град Нея, Костромска област), възпитаниците не само се занимават с този спорт, но и помагат за грижи, тренират кучета, водят по изложби и взимат участие в състезания. Отбелязва се значително намаляване на агресия у децата, подобрява се самоконтрол, внимание, памет и т.н.

(следва продължение)

[Furia_S]

Глава III Структура и етапи на занятия по канис-терапия
1.1. Уводно занятие
На първото - уводно - занятие се събира подробна анамнеза, изучават се медицински документи, води се разговор с родителите, по времето на който се уточняват личностни характеристики на детето и родителите, особеностите на нарушенията, чертите на характера на детето, неговите склонности, симпатии и антипатии, навици, отношението му към животните и към кучета и т.н. Инструктор обяснява на родителите особеностите около канис-терапия, дава указания за техника на безопасност по времето на занятията, информира за необходимостта да се спазва дисциплина. Провежда се наблюдение за поведението на детето, неговите реакции на кучета, доброволци, родители, оценява се развитие на едра и фина моторика, контактност, желание за сътрудничество. Въз основата на анамнеза, медицински заключения, препоръки (ако има) на лекарите, логопед, дефектолог се разработва индивидуална програма за занятията с детето, отчитаща неговите зони на близкото и актуалното развитие, особеностите на дизонтогенеза, индивидуални особености на детето. Самите занятия в зависимост от състояние и успехите на детето се делят на няколко етапа.
1.2. Пропедевтичен етап.
Като правило, на всички деца им е необходим подготовителен (пропедевтичен) етап, на който се изисква, в зависимост от състояние на детето, от едно до десет и повече занятия с продължителност не повече от 15 минути. Подобно ограничение във времето се обяснява с това, че детето на първите занятия бързо се изморява от голямо количество дразнители и въздействия на различни анализатори, особено тактилен (козина на кучето, разнофактурни играчки, килими с разнофактурно покритие), зрителен, слухов, а също така от изобилие от нови впечатления. По времето на подготовителен етап детето, ако се страхува, проявява негативна реакция, него постепенно го приучават към кучето, без да предявяват към него завишени изисквания. На този етап често използват звукова стимулация, за да се привлече внимание на детето: дайре, звънче, дрънкалки, пищящи играчки и т.н. Обикновено детето, дори когато се страхува да се хване за повода или специален твърд нагръдник, с желание посяга към същите предмети , ако върху тях има закачени звънчета, проявява интерес към кучето, играещо със звукова играчка. Често се използва и демонстрацията от страна на кучето с доброволец-стопанин на елементите от фристайл, циркови трикове, които (ако детето проявява особено негативна реакция) се изпълняват в забавено темпо. (без резки движения) на значително разстояние от детето (в другия край на стаята) с постепенно приближаване. Лаене на такива занятия е забранено. Понякога, при негативна реакция от страната на детето, изискваща възможно по-бърза корекция, се прилага упражнение „Ход конем“(израз е аналог на българското „Силен коз“ б.пр.)по времето на което детето заедно с майката удобно настаняват на мека постилка, покрита с овча кожа. След това, започвайки с едно куче, което плавно в забавено темпо изпълнява циркови трикове и елементи от фристайл в другия край на стаята, постепенно приближавайки се, включват се и другите кучета, които се движат на повод съпроводени от доброволците в различно темпо и в различни направления. Най-спокойното и най-опитното куче на повод постепенно се доближава до детето, след това ако детето го позволява и спокойно реагира на кучето, всичките кучета лягат по команда и лежат неподвижно , а на детето му се предлага повода. Обикновено при това упражнение децата достатъчно бързо проявяват интерес и започват да се доверяват на най-спокойното куче, взимат повода, опитват се да въздействат върху кучето, и понякога вече при първото занятие могат да направят първите си крачки с куче на повод. Особено това упражнение е ефикасно при изразена патологична симбиотична връзка между детето и майката. Следва да се подчертае че на първия етап е необходимо колкото си може най-внимателно да се проследят всичките реакции на детето, без да се форсира тактилен контакт и бързото приближаване на кучето при негативната реакция на детето. Желателно е на такива занятия с детето да работят възможно най-спокойни и опитни кучета, които с такива деца се движат плавно, като в забавен кадър, обръщат се с гръб към детето или отвръщат муцуната си, което помага на детето да преодолее страха си.
Освен негативната реакция на детето, изразена в нежеланието му да общува с кучето, ние често наблюдаваме друга крайност: деца-аутисти или такива с поведенчески нарушения могат да причинят болка на кучето, силно дърпайки повода, ритайки, усуквайки кожата, скубейки козината, могат дори да ухапят кучето. Причина на това поведение може да бъде както агресия, така и страхът или повишен интерес към кучето. Задача на инструктора или доброволеца в такъв момент - бързо да се установи причината на поведението, реагирайки адекватно в дадена ситуация, но твърдо и последователно да прекратява подобни опити, учейки детето на правилно взаимодействие с кучето. Много е важно на този етап да се осигури подкрепа от страната на родителите, да се изгради контакт с тях. Често родителите при събиране на анамнеза премълчават или не смятат за нужно да споделят важни подробности, които, при добре изграден контакт, постепенно излизат наяве по време на занятията. Инструктор моли родителите да следят (в идеален случай - да записват) всякакви промени в поведението и самочувствието на детето след занятията, коректирайки съдържанието на занятията според съобщени от родителите сведения. Ако родителите обективно оценяват поведението на детето, те могат да окажат неоценима помощ по времето на занятията, съобщавайки на инструктора видими само за тях нюанси на поведение на детето си, особено това важи за децата с мутизъм и аутизъм (например, детето крещи, защото се страхува, или не иска да изпълни дадена от страна на инструктора команда, или е уморено, или иска да повтори харесвано от него упражнение и т.н.). Обаче коментари относно действията на детето от страна на родителите по време на занятията са възможни само при необходимост или по молба на инструктора (доброволеца). Коментари на родителите относно действията на други деца не са разрешени, но при това родителите бързо се запознават, споделяйки информация относно рехабилитация на децата си, могат да споделят проблемите си и да получат съвети от по-опитни родители или психолог. Може да се каже че паралелно с занятията в центъра „Слънчев пес“ действа своеобразен родителски клуб, който също се явява по свой начин психотерапевтичен фактор. Инструктор по времето на занятията задължително обръща внимание на родителите върху най-малките успехи на детето, занятието трябва да приключва на мажорна нота, което подпомага за установяване на доверителни отношения с родители, формира позитивно отношение към занятията от страна на родители и деца. Игри и упражнения през този етап се подбират в зависимост от състоянието на детето и могат да включват - при адекватна реакция - апортировка, ходене и тичане в кръг с кучето на повод, при това с различно темпо, със спиране и продължаване, повтаряне след доброволеца на най-простите команди, грижа за кучето: ресане, хранене от ръка (от пода, с храна върху играчка или от ръката на доброволеца, ако детето се страхува но проявява интерес към храненето).
За деца с двигателни нарушения кучето от първите занятия може да се използва като подвижна опора (подобни упражнения се разрешават ако има показания за този начин на лечение, с разрешение от лекар-ортопед и невролог!). Задачата на даден етап е във формиране у детето на позитивно отношение към кучето, занятията, умение да се подчинява на командите на инструктора или доброволеца, да се обръща към тях за помощ, умение да се взаимодейства с кучето, умение да владее емоциите си, формиране на сътрудничество с доброволците и отговорност за кучето. Корекционни задачи – корекция на едра и фина моторика, пространствена ориентация, развитие на комуникативни навици, говор, наблюдателност. Пропедевтичен етап в зависимост от състояние на конкретно дете може да продължи от 5-6 до 10 и повече занятия. Например,
Аня (8 години, синдром на Даун) Още от първо занятие прояви голям интерес към шоколадов лабрадор Ней, с лекота изгради контакт с инструктора и доброволеца, веднага взе повод в ръцете, с желание изпълняваше командите на инструктора, с удоволствие даваше лакомство на кучето. За 6 занятия добре научи основни команди, при неголяма корекция от страна на доброволеца се справя с управление на кучето. След шестото занятие времетраенето се увеличи до 30 минути и Аня започна да усвоява елементи от фристайла (стигна се до втория етап). Интересното е че Аня – едно от малкото деца, което от първите занятия даде свое предпочитание към кучето с тъмна окраска. Често децата в началото се страхуват от тъмните кучета, с повече желание се занимават със светли, почти бели кучета. За слабовиждащи деца и деца с ослабено внимание немаловажно е и това, че добре изразен при светлите кучета триъгълник очи-нос помага за привличане на внимание.
Лера (задръжка в психическото развитие – ЗПР, с чертите на аутизм-подобно поведение, страх от кучета) на първите занятия в началото прояви негативна реакция към кучета, с нежелание осъществяваше контакт със сътрудниците. На първото занятие при приближаване на кучето крещеше, качвайки се на коленете на майка си. Момичето бе удобно настанено с майка си на масата, всички кучета освен лабрадор Ней, бяха фиксирани извън полезрението й. На фона на добре позната за момичето музика от анимационни филми лабрадор Ней със звънчета на нашийника под ръководство на доброволеца изпълняваше елементи от циркова дресура и фристайл, постепено приближавайки се към момичето и майката. Доброволец и инструктор внимателно следяха реакциите на детето, при негативна реакция приближаването временно се приустановява. Към края на занятието между момичето и кучето остана само условна преграда (масата). По време на следващото занятие след повторение на гореописаното упражнение момичето до такава степен започна да вярва на кучето, че към края на занятието вече с желание хвърляше апортите на Ней, седнала върху стола (запазваше се условната преграда между кучето и детето – облегалката на стола). Топките от устата на кучето изземваше доброволеца и предаваше ги на детето. Още след три занятия Лера вече започна да води кучето на повод, изпълняваше елементарни упражнения, също така упражнения с апортиране, самостоятелно взимайки апортите от кучето.
Семьон (6 години, ранен детски аутизъм – РДА, мутизъм, страх от кучета) На първите занятия прояви негативна реакция, седейки на ръцете на майка си, не искаше никакъв контакт с никой от сътрудниците, при най-малко приближаване на кучето виковете се засилваха. По времето на първите пет занятия инструктор с най-спокойно и опитно куче (голдън ретривър Олли) на повод и нашийник със звънчета постепенно и плавно се приближаваше към седнало в скута на майка си момче, привличайки вниманието му със звуците на звънчета, дайре, свирене на флейта (момчето започна да се заслушва и замълчаваше, при това допускайки кучето по-близо) като същевременно кучето изпълняваше в забавено темпо елементите от фристайл. След петото занятие Семьон започна спокойно да допуска кучето до себе си, но и като преди избягваше контакт и с кучето и с инструктора. Предлагаха му се упражнения като „Кой по-силно ще удари дайрето“ – Семьон се редуваше с кучето като удряше дайрето, „Украсяване на кучето“ – на врата на кучето детето слага а после и маха нашийници със звънчета. „Хвани дайрето“ – за да вземе дайрето детето трябва да се пресегне над кучето и т.н. Всички позитивни действия на момчето бяха подкрепени с малки парченца шоколад. Постепенно той започна не само да се интересува, но и да взима в ръце специален твърд нагръдник и повод със закачени по него звънчета, съпроводен от майка си да ходи в кръг с кучето, държейки се за нагръдника. На десето занятие, което се проведе след новогодишни празници ( Семьон за първи път взимаше участие в представлението и успя самостоятелно да мине с кучето по сцената) и след кратко прекъсване, Семьон изведнъж самостоятелно взе повод и нагръдник и самостоятелно обиколи в кръг с кучето, по команда на инструктора заведе кучето при майка си, махна от кучето украсена шапка, решеше го и се опитваше да му дава лакомство. На следващите занятия проявяваше изразена негативна реакция (крещеше, понякога падаше на пода) дори при въвеждане на новите упражнения, при предявяване на нови, по-високи изисквания. Подобни реакции са били по-малко изразени ако майката излизаше от стаята, за това нея я молиха да излезе (обичайно се приветства присъствие на родителите). Постепенно той започна все по-спокойно и адекватно да реагира на кучета, на задания от страна на инструктора, изпълняваше все по-сложни упражнения, радваше се на успехите си, започна да повтаря словесни команди. Подкрепление с лакомства вече не му трябваше, момчето започна еднакво да се държи както в присъствието на майката, така и без нея.
Илья (5 години, РДА – ранен детски аутизъм) По думите на майка му не само се страхува от кучета, но и не понася звуци на детски гласове. На предварително занятие не е общувал с никого, крещеше, запушвайки ушите. На първото занятие Илюша (само с влизането си започна да крещи, запушвайки ушите си) бе удобно настанен с майка си на мека и висока седалка, след упражнението „Ход конем“(виж описанието му горе), Илья седнал в скута на майка си, започна спокойно да наблюдава кучета, позволявайки на голдън ретривър Олли да се доближи до краката му. Когато кучета легнаха неподвижно, прояви интерес към предложен повод, опита се да въздейства с него върху кучето, да го докосне с крак, но след всеки нов опит се връщаше в скута на майка си. Постепенно успя да слезе на пода, кучето Олли плавно се изправи и, по команда на инструктора, започна бавно да се движи напред, леко опъвайки повода и подканвайки детето да се движи след него. На това занятие момчето успя да направи първите си крачки отдалечавайки се от майка си, към която има изразена патологична симбиотична зависимост. На следващото занятие Илья го доведоха малко по-рано от назначеното време и той, седнал на дивана в майка си, наблюдаваше занятията на групата. Крещеше само през първите минути след влизането си в залата където се провеждаше занятието, не си запушваше ушите, после на приближаващите се кучета и деца реагираше спокойно. Когато децата от групата ги слагаха между легналите кучета, самостоятелно отиде при легналата Олли, намери повода и се опита с помощта на повода да въздейства върху кучето. Когато повода сложиха на нашийника на кучето, активно подканваше кучето да се изправи, , след като упражнението свърши и на кучето му бе разрешено да стане, тръгна в кръг с Олли, при спирането самостоятелно съкращаваше или увеличаваше дистанцията. Правеше опити да докосне кучето, но веднага след опита увеличаваше дистанцията до дължината на повода. Заинтересува се от топка със звънче, по команда на инструктора хвърли топката, която бе донесена от кучето Джой. След като Джой няколко пъти донесе апорта на момчето, то се засмя и за първи път в живота си погали куче. По думите на родителите му след тези занятия Илья започна спокойно да реагира на срещнати на улицата кучета. На следващите занятия Илья веднага взимаше повода, тръгваше да обикаля в кръг с кучето, започна да преодолява с кучета малки препятствия, хвърляше апорт, но бързо губеше интерес към занятията, превключвайки се на различните предмети. При смянана звукова стимулация (предложени в качеството на апорт играчки със звънчета, или пищящи такива) възобновяваше играта си с кучето, галеше го и се смееше. Започна след инструктора да повтаря команди с жест към кучето.
1.3.Основен етап.
По времето на втори (основен) етап по принципа „от простото към сложното“ както по времето на самото занятие, така и от едно занятие към друго постепенно се усложняват игрите и упражнения, също така и изисквания към самото дете, времетраенето се увеличава до 30-40 минути. Преди да започне всяко едно упражнение инструктор преговаря поставена пред детето задача, проверява доколко детето я разбира и дали е готов да започне играта или упражнението. Изходно положение: кучето в позиция „редом“ на повод до левия крак на детето, ръководител или асистент (доброволец-стопанин на кучето) се застрахова като слага допълнително закопчан повод чрез който в случай на необходимост коригира действията на кучето и детето, показвайки на детето как се изпълнява нужната команда чрез жест към кучето, контролира правилното изпълнение на жестовете на детето. Постепенно, според степента на овладяване на специална терминология, увереност, изпълняването на заданията от страната на детето ролята на асистента се свежда до контролиране на кучето. В случай на адекватно поведение от страната на детето асистента вече не придружава детето, а наблюдава малко встрани, готов ако се наложи да даде на кучето съответна команда. За правилно изпълнено упражнение детето, по команда на инструктора, дава лакомство на кучето. Доброволец-асистент следи за строго спазване на техниката на безопасност от страната на детето (лакомство се дава само по команда, подава се върху отворена длан, повода в лява ръка, свободният му край на меките гънки – в дясна и т.н.) и в случай на необходимост коригира действията на кучето и детето. На даден етап в структура на занятието може да се отбележат следните части. По времето на подготовителна част на занятието инструктор провежда кратък разговор с родителите на детето и изяснява състоянието му на даден момент (как се чувства, как се държи, дали се е наспало, има ли настъпили промени и т.н.).
Детето поздравява инструктора, запознава се или се поздравява с кучето, подготвя лакомството. По времето на първата част на занятието на детето се предлагат упражнения за пространствена ориентация: ходене с кучето на повод със зададено темпо и тичане в кръг, изпълняване на командите от Общ Курс Дресура (ОКД) на място, ходене по зададен маршрут (заведи кучето от зеления конус към червения, после към синия), лавиране между конусите, преодоляване заедно с кучето на невисоки препятствия, пързалки и тунели. Тази част продължава 5-10 минути. Детето поддържа темпо-ритъм на занятието, припомня и повтаря научените команди и начини на въздействие върху кучето, след това усвоява нови елементи и упражнения. През втората част на занятието на детето му се предлагат упражнения за отпускане в легнало или седнало положение между кучета. При необходимост през това време се въвеждат упражнения за формиране на фина моторика: посочващ жест (а къде са на Олли ушите? А къде е носът на Ника?), ресане на кучета, манипулации с играчки, пръстови игри, упражнения за формиране на взаимодействия между полукълбата, определение на частите на тялото, игри с дайрето и т.н. Упражнения за отпускане продължават 5-10 минути. Занятието може да започне и с отпускащите упражнения между кучета, ако състоянието на детето ( тетрапареза, тежка хиперкинетична форма на ДЦП) не му позволява да се предвижва, или то не е сигурно в себе си, или има зле сформирано представление за тялото си в пространство, или то има (най-често при аутизм-подобни нарушения и леки форми на аутизъм) по-висока потребност в тесен тактилен контакт с кучето. В последния случай това упражнение постепенно става един от начини за поощрение и на детето му разрешават да прегръща кучета и да лежи на пода до тях като награда за добре изпълнено задание. След това се въвеждат игри с апортиране, отработване на жестови и гласови команди, въвеждане на елементите от фристайл (танц с кучето), игра „скрий играчката“, „кажи как се нарича играчката“, „кой по-бързо по команда ще допълзи до играчката – ти или кучето?“, „Канисбол“ и т.н. 5-10 минути. В дадена част на занятието се решават най-различни корекционни задачи: за цветове, пространствено възприятие, формиране и корекция на говора и други подобни. Редуване на упражнения, изискващи двигателна активност, с упражнения за релаксация, които на свой ред се сменят с емоционално наситени игри със състезателен елемент, поддържат интереса на детето не му позволявайки да се измори. Пълзене по повърхността с различни покрития, манипулации с разнофактурни играчки, контакт с козината на кучето стимулират сензорното възприятие, влияейки на развитието на зоните на речта на кората на главния мозък. Прекрачването на препятствията подобрява равновесието, което влияе върху точността на движението, ритъм, темп, на развитие и подобряване на координационните способности. Танцуващи елементи във фристайла подобряват координация на движенията, пространствена ориентация, формират естетически вкус, чувство за ритъм, подобряват наблюдателност, самоконтрол, самостоятелност, повишават самооценката и критичност на детето. Грижа за кучето възпитава чувство за отговорност, чистоплътност, също така оказват корекционно въздействие на фина моторика, сензорно възприятие, пространствена представа, формира понятие за частите на тялото и т.н. Занятието приключва или със свободното общуване не детето с кучета, (по времето на което то, като правило, самостоятелно повтаря научените по време на занятието команди и нови елементи), или с любимо упражнение на детето, което то изпълнява най-добре, за да се поддържа положителен емоционален фон и интерес на детето към следващите занятия. Тази заключителна част продължава 3-5 минути. В края на занятието детето завежда кучето при родителите си, дава му лакомство и го благодари за свършената работа. Инструктор по време на кратък разговор с родителите обръща вниманието им на успехите на детето и особености на приключило занятие. След 6-12 месеца от началото на занятията некои деца вече могат под ръководство на инструктора да се упражняват самостоятелно или с малка помощ от страна на доброволец-асистент. В този случай можем да говорим за това че детето у готово да премине към трети етап.
Дима (6 години, ДЦП) Дима можеше да ходи само с подкрепа, дясната ръка присвита към гърдите, лявата ръка бе с по-малко изразена спастика, можеше несигурно да хване предмет. Не говореше. На първите занятия прояви интерес към кучето, с желание хвана повода, бързо запаметяваше основни жестове. След подготвителен етап започна да ходи с кучето в качеството му на подвижна опора, без подкрепа. Когато се увличаше в играта с топка, кучето преставаше да му подава топката строго в ръката, както бе обучено, а я хвърляше в краката му. На момчето се наложи самО да се навежда и да вдига топката от пода, в разгара на играта инструктора включваше по-спастичната дясната ръка. Постепенно Дима се научи да хвърля апортите с лявата и с дясната ръка, след такива игри и ресане на кучета дясната ръка практически напълно се изправи. Родителите му са забелязали че този ефект продължава няколко дни. След половин година продължили занятия Дима играеше футбол с кучето (вкарваше гол във вратата, където кучето като вратар хващаше топката), самостоятелно ходеше и тичаше с кучето на повод, научи се самостоятелно да се изправя до стената и по средата на залата, опирайки се на кучето. Вкъщи под впечатление от занятията самостоятелно започна да рисува кучета.
Шимон (ДЦП спастична тетрапареза, 4 години) В началото на занятията Шимон го слагат между две неподвижно лежащи кучета, строго съблюдавайки централната ос. Приблизително след 3-5 минути спастичните явления отслабват, увеличава се амплитуда на пасивните движения, с помощта на инструктора момчето може да хване и задържи лека дрънкалка или лакомство за кучета. Във втория случай Шимон с удоволствие предлага лакомство на кучета, когато инструктора му го слага в ръката. Понякога Шимон се старае да задържи лакомството, кучета внимателно с езиците си разгъват пръстите му. Привличайки вниманието му със звукова играчка, инструктор подканва детето да я следи с поглед, след това да протегне ръка и да я хване. След това го слагат с главата върху корема на едното куче, и със сгънати в коленете крака – върху другото. От това положение той може да стигне до главата на едното от кучета и да докосне муцуната му. Когато момчето напълно се отпусне, слагат го по корем, като гърдите му са подпрени върху едното куче, опъват ръцете му напред с дланите върху пода и разтварят палците му, което формира рефлекторна опора на ръцете и удържане на главата. Другото куче полага муцуната си върху кръста или краката, което стимулира детето да повдигне главата си. Занятието приключва с с упражнение за отпускане.
Соня (РДА – ранен детски аутизъм) В началото на занятието инструктор преповтаря план на занятието, назначава кучето, с което Соня ще работи. Понякога, като награда, на Соня й разрешават сама да си избере куче. За загряване Соня обикаля с кучето в кръг сменяйки темпото, спирайки, сменяйки направлението, лавирайки между конусите, преодолявайки невисоките препятствия. След това сресва кучето, разучава елементи от фристайл (минаване на кучето между краката, валсиране). След това задачата се усложнява, на Соня й предлага да изпълни научените елементи в комплекс, след това в синхрон с инструктора. В заключение Соня се отпуска, легнала между кучета.

(следва продължение)

[Furia_S]

1.4.Трети етап

На третия етап заданията и упражненията се усложняват все повече. На този етап освен индивидуалните форми, при които се използват както изброени по-горе игри и упражнения но в по-сложен вариант, така и нови такива, има възможност за организация на групови занятия. В групата се упражняват до пет души (според количество на кучета). Занятието продължава от 40 до 60 минути. Всяко занятие се гради по определен план. Децата през подготовителната част на занятието поздравяват един друг, инструктора и асистентите-доброволци, помагат да се подготви помещението за тренировката: помагат за носене и разстилане на килимите, слагат конусите за обозначение на границите на работната площадка, слагат уреди за препятствия, подготвят необходим реквизит и амуниция, вода и лакомства за кучета. Подготовката към занятията отнема 5-10 минути. Инструктор разпределя кучета с които ще работят децата, определя мястото на всяко дете с куче в редица или колона, обяснява какво задание престои. Заданията в основната част на занятието, която трае 20-30 минути, включват не само упражнения за пространствена ориентация, но и престрояване в движение, изменения по команда на направление на движение, елементи от ОКД (общ курс дресура) в движение, с оставяне на кучето за изчакване, упражнения за слухова памет, внимание, координация. Въвежда се изучение на циркови елементи (прескачане на кучета едно през друго, „въртолежка“), елементи от аджилити: децата трябва не само да преодоляват препятствия, но и да водят кучето по зададен маршрут (например слалом, бариера, тунел, бариера). Децата с нарушени или несформирани пространствени представи преговарят първо с помощта на доброволеца, после самостоятелно първо собствено, после по указание на инструктора и положението на кучета, другите деца, родителите и т.н. Като почивка децата 3-5 минути самостоятелно сресват кучета, почистват ги с четка. След това с децата следващите 10-20 минути се провежда индивидуална работа по закрепване на вече научени и отработване на нови елементи от фристайл, компониране на танц, подбиране на музика, или децата самостоятелно повтарят научен трик, измислят нови движения. В заключителната част на децата им се предоставя възможност самостоятелно да общуват с кучето 5-10 минути (под наблюдение на инструктора или доброволеца-асистент), след което инструктор прави разбор на занятието и настъпва момент на „ритуала за довиждане“. Съдържание и времетраене на занятията в група може да варира в зависимост от задачите и състава на групата. Състава на групата може да е еднороден (децата приблизително са равни по възраст, състояние и подготовка) и смесени (в група добре обучени деца въвеждат дете с по-ниско ниво на подготовка или по-тежка диагноза). Независимо от това, че всички деца в групата изпълняват едновременно едни и същите упражнения, целите и задачите на тези упражнения могат да бъдат различни: за Аня (синдром на Даун) е важно да се развива внимание, слухова памет, координация на движения, Стьопа (ДЦП - Детската Церебрална Парализа) отработва пространствените представи, Андрей (РДА – ранен детски аутизъм) се учи да действа в колектив, за Света (олигофрения) е важно да се отработва координация на движенията, внимание към другите членове на групата. Целта на включване в групата на по-тежко болно дете е да се постигне корекция с помощта на подражание. Според Виготски „При детето съществена разлика на подражание е в това, че то може да подражава на редица действия, които излизат далеч извън собствените възможности, които обаче не са безгранично велики. Детето е в състояние с помощта на подражание в колективна дейност, под ръководството на възрастни, да направи много повече и после да го повтори с разбиране, самостоятелно“.
Андрей (6 години, РДА – ранен детски аутизъм ) В началото на занятията обръщаше внимание само на кучета, не влизаше в контакт с инструктора и доброволеца, командите на кучето повтаряше автоматически (ехолалия), но проявяваше голям интерес към занятията. Към средата на учебната година започна да поздравява кучета, четейки имената им по медальоните върху нашийниците, към края на учебната година започна да поздравява и да взима довиждане не само с кучета, но и със сътрудниците, започна по собствена инициатива да проявява загриженост към кучето („Олли спи, трябва да я завия!“). След като майка му сподели как проявяващ преди занятията по канис-терапия емоционален студ и безразличие към околните, Андрей в детската градина утешаваше плачещо момиче, заведе я при възпитателката и й подари цветя, за да я успокои, той бе включен в състава на смесената група. След няколко занятия момчето не само започна да приема грижите на по-големите деца, но и той самия започна да се грижи за тях и да им помага.
Стьопа (ДЦП - Детската Церебрална Парализа, птоза) В групата Стьопа бе включен след препоръката на логопед-дефектолог да се поработи с момчето върху пространствените понятия (пред, по, над, наоколо, чрез и т.н.), които не му се отдаваха. По времето на занятията Стьопа изпълняваше обичайните за групата упражнения, по времето на които асистент-доброволец до него първо преговаряше сам, после молеше и него да преговаря всички промени относно положението му:“ ние вървим РЕДОМ до Тайна, СЛЕД Света, ПРЕД Аня, ПО пътеката и т.н.“. Всичко това момчето с лекота научи практически за две занятия. За засилване на ефекта на второто занятие на Стьопа му бе предложено да ходи по разнофрактурни покрития и масажни килими. По времето на групови занятия също така окончателно бе отстранен страхът му от кучета: Стьопа все още се страхуваше от кучета, намиращи се зад него, по времето на упражнения той първо вървеше в края на групата, но по време на престрояването трябваше да се окаже ту в началото, ту по средата, но тъй като вниманието му бе съсредоточено върху добро изпълнение на сложните задачи, той не е забелязвал че зад него периодически се намираше куче.

Това е накратко превод от мен, ако някого го интересува информация за самият център "Слънчев пес" ще я преведа и ще сложа тук.

[HRISI_1084]

Furia_S,благодаря ти за превода,прочетох го с огромно удоволствие и даже не съм и предполагала за невероятната им дейност!Съдържа изключително полезна информация,върху която си струва да се замислиш.Ако не съм много нахална ,дали ще имаш времето и възможността да направиш още преводи на дейността им и има ли информация как се е започнало,т.е как се стигнало до този момент,някакви специални изследвания ли са правени?А други описани случаи на работа да речем с комуникативни нарушения,как протичат сеансите или повече описани случаи и практики на деца с ДЦП и задръжки в развитието?Наистина страшно интересна ми е цялата тази информация.
Огромно благодаря!!

П.П
Само като се замислиш как използват нещо толкова естествено като стимул за работа и мотивация,удивително,а въздействието е толкова комплексно,нямам думи.Техниките,които ние използваме в подобни случаи,по лично мое мнение са не винаги,присъщи за детската природа и включва доста материали,а тук само от досегът и общуването с куче се постигат поставените цели.

[Furia_S]

HRISI_1084,
Да, организират показателни представления по празниците които ги смятат за много важна част, ще го преведа и това, а и подробности около самия център. Вчера просто вече не ми останаха сили:-))

[HRISI_1084]

Благодаря ти,очаквам с нетърпение продължението

[Apso]

Цитат

След това се въвеждат игри с апортиране, отработване на жестови и гласови команди, въвеждане на елементите от фристайл (танц с кучето), игра „скрий играчката“, „кажи как се нарича играчката“, „кой по-бързо по команда ще допълзи до играчката – ти или кучето?“, „Канисбол“ и т.н. 5-10 минути. В дадена част на занятието се решават най-различни корекционни задачи: за цветове, пространствено възприятие, формиране и корекция на говора и други подобни. Редуване на упражнения, изискващи двигателна активност, с упражнения за релаксация, които на свой ред се сменят с емоционално наситени игри със състезателен елемент, поддържат интереса на детето не му позволявайки да се измори.

[DessyD]

Furia_S, чудесна работа. Преди време разглеждах сайта им и много ми харесаха материалите. Чудесно е, че си отделила от времето си да ги преведеш, при това много добре.

п.п. - Последното го написах с едно намигване към теб, защото знаеш, че повечето българи обясняваме как говорим руски, но като стане дума за превод ....

[toshko18]

Един прекрасен булмастиф терапевт
FCI INT/ CH GB VDH CH FERDHU ROSTAR JW (не, че титлите имат значение в случая)

[Furia_S]

1.5. Празници и показателни представления.
Особено място в занятията по канис-терапия имат различни празници, когато на тържествата се канят семействата със здрави деца, организират се съвместни чаени партита, след това фолклорни игри, в които взимат участия и децата, и родителите им, и возене в кучешки впряг. За сътрудниците на центъра „Слънчев пес“ празниците и показателните представления с възпитаници им стават финални и диагностични мероприятия, по времето на които лъсват и стават най-показателните особеностите на детето, нуждаещите се в корекция, както и взаимодействието му с родителите, сътрудниците, други хора, кучета. По време на такива тържества децата с нарушение в развитието имат възможността да общуват с връстниците си, към новогодишното тържество те подготвят за представление приказка с участие на кучета, в която са задействани всички занимаващите се в групата деца. По време на театралното представление на приказката децата показват най-добрите си постижения в работа с кучета. Подготовката към такива празненства служи като допълнителна мотивация за занятията, сближава здравите и особените деца, обединява ги с общи интереси и цели, учи здравите деца на толерантно отношение, а особените деца – да общуват с връстниците си, което възможно максимално добре отговаря на целите за интегриране на децата със задръжки в развитието в обществото ни. Като правило точно след новогодишните празненства се отбелязва най-голямо количество на „скокове“ в развитието на децата. За това, колко са важни подобни празненства за особените деца и родителите им, красноречиво говорят отзивите след последното ни тържество:
Наталья, майката на Андрей, РДА – ранен детски аутизъм: Благодаря ви за празника, баща ми, дядото на Андрей, за първи път, откакто разбрахме за диагнозата на Андрюша, видя света през очите на тези деца. До сълзи се радваше на представлението и дори, струваше ми се, ръкопляскаше най-силно.
Елена, майката на Женя, РДА – ранен детски аутизъм: Женя вчера бе малко не на себе си от случилото се, макар че му обясних какво го очаква… Но днес вече пролича (при логопеда например) как му помогна вчерашното излизане „от собственото скривалище“ и включването в околната действителност.

Следва да се отбележи и другата форма на занятията-показателни представления на децата, занимаващите се в центъра „Слънчев Пес“: Стьопа (17 години, Детската Церебрална Парализа - ДЦП), Света (16 години, олигофрения), Аня ( 13 години, синдром на Даун), Андрей (13 години, нарушения в двигателно-опорния апарат) и здраво дете на един от доброволците от „Слънчев пес“ вече две години подред излизат с показателно представление на една от най-големите в страната ни специална изложба на Руския ретривър-клуб, на който принадлежат всичките работещи в центъра кучета.
На първото представление децата бяха подпомагани от педагози, децата показваха част от общото занятие и самостоятелно – елементи от фристайла. През втората година на зрителите бе показана част от новогодишната програма „Цирк с кончета“: децата с карнавални костюми самостоятелно, без педагози, правеха престрояване, по звуков сигнал сменяха темпо и направление на движението, заедно с кучета с декоративни седла („кончета“) преодоляваха препятствията („Въртележка“). След това демонстрираха елементи от фристайл, И Андрей показа с голдън-ретривър Тайна танцувален номер „Мармот“. От клуба децата получиха подаръци, книги и големи кутии бонбони. Тези представления бяха важни не само за за децата, повишавайки тяхната самооценка (след като извърши много сложен за него трик, Стьопа победно, като спортист на финала, вдигна ръцете горе – това наистина бе огромна победа за него, който преди една година примираше като виждаше куче), и давайки възможност да общуват като равни със света на здрави възрастни. Не само това – тези представления са станали един вид пропаганда на толерантност и уважително отношение към инвалиди, които в този случай не са се молили и не са взимали, а са давали представление, демонстрирайки управление на кучета на високо състезателно ниво. По този начин занятията по канис-терапия могат да заемат своето място в комплекса по лечебно-корекционни и педагогични мероприятия за децата със задръжки в развитието от различни видове, да разширят комуникационните им навици, сигурност в собствените сили, да помага във формирането на позитивен образ на света и активна житейска позиция.

За Центъра по канис-терапия „Слънчев пес“
През 2003 година бе създаден колектив „Слънчев Пес“ – група ентусиасти с кучета, обучени по курс-дресура „куче-терапевт“ или „куче-помощник на инвалиди“, които по експериментален път, в сътрудничество с лекари-невролози, логопеди, дефектолози, родители на деца с нарушения в развитието за първи път в страната ни (Русия) разработват комплексна дългосрочна програма по канис-терапия. Към настоящ момент в Центъра „Слънчев пес“ с децата се занимават четирима доброволци с кучета си от порода лабрадор и голдън-ретривър, а също така социален психолог и лекар-психоневролог. Занятията се провеждат 1-2 пъти седмично и се посещават от над 50 деца на възраст между 1.5 и 20 години с различни заболявания: Детската Церебрална Парализа (ДЦП), синдром на Даун, РДА – ранен детски аутизъм, олигофрения, задръжки в психическото и говорно развитие от различна степен, слабочуващи, слепи и слабовиждащи, деца с различни соматични заболявания. Занятията са безплатни, провеждат се в сградата на образователен център № 1492 и културно-просветителен център Йоан Златоуст, в Детски Екологичен Център „Нашият Слънчев Свят“, а също така се провеждат курсове в социално-рехабилитационен център „Димас Дрим“. Освен постоянните занятия Център „Слънчев пес“ организира занятията на други места: в рехабилитационни центрове, интернати, лагери за децата с особени възможности, показателни представления на празненствата, „Уроци по милосърдие“ в училища и детски градини за здрави деца. От 2009 година се провеждат семинари за специалисти и заинтересувани от канис-терапия. Следва особено да се подчертае, че всички допуснати до занятията кучета от център „Слънчев Пес“ са минали през подбиране, специално тестиране и обучение в Учебно-Киноложки Център „Кучета – помощници на инвалиди“.

Остана само последната глава – история на канис-терапия, ако някого го интересува – ще я преведа и нея.

Деси, благодаря ти, то преводаческа работа е 95% набиване на текста в Уорда, което отнема страшно много усилия и време, другите 5% отидоха за проверка на медицинските термини, аз не съм лекар все пак, та паралелно в два речника он-лайн рових в руския медицински и български такъв. Инак от канис-терапия се интересувам от години. Защо да не помогна на някой с материала по любимата ми тема?

[deneva]

Браво Furia_s!!!!!!
Страхотна работа!От мен "Благодаря"!

[Furia_S]

Оригинал тук.

Канис-терапия: човекът и неговото куче

На пръв поглед – какво толкова? Обикаляш си с кучето в кръг, командваш „Редом“ и „Седни“. Кучето е възпитано, послушно, даваш му лакомство. Животното е гальовно, козината му е мека – приятна за галене. Но защо тогава тази дейност се нарича „терапия“? този въпрос изниква само ако не знаете че момчето, уверено водещо кучето по залата и изпълняващо с него сложни трикове, е на 18 години и само на 7 той се е изправил от инвалидна количка. Стьопа не вижда добре, има Детската Церебрална Парализа – (ДЦП) и нарушения в пространствена ориентация. Преди няколко години около спирката на метрото бе изпохапан от глутница бездомни кучета, когато майка му за първи път го доведе за занятията, той дори не можа да влезе в залата – примираше до вратите и прикриваше главата си с ръцете. Знаейки за предисторията му, започваш да си мислиш че тези кучета вършат чудеса. Обаче те не творят чудеса,“Голдън ретривърите – не са златни вълшебни хапчета, а са само един от начините за рехабилитация“ – обяснява авторката на първата в Русия програма по канис-терапия Татяна Любимова.

Момчето с кучето.
Олли в семейството на Любимови се появи преди 9 години. Диагноза, поставена на най-големият й син, и сега е страшна за произнасяне, а тогава трябваше да се живее с това. „Много тежка степен на инвалидност – разказва Татяна – тежка симптоматика. Обездвижен, но със запазен интелект. Започнахме да се занимаваме с хипотерапия вид терапия с коне, езда и общуване с тях – б.пр) и това даде неочаквано добри резултати. След това нашият лекар ни препоръча да си вземем куче.“
Породата бе избрана като се припомниха думите на ветеринарния лекар Джейм Хериът, където в един от разказите си той описа ретривър, цяла година затворен в тъмен и мръсен обор по вината на стопаните си:“…други кучета щяха да станат страхливи и злобни, но този пес бе от тези, които не искат нищо, беззаветно вярва на хората и приема от тях всичко, без да се оплаква“.
„Мисля че по молитвите на Сашо, който много искаше куче, сме намерили Олли – припомня си Татяна – Когато отидохме за да я видим, развъдчика ни разказа как майката на това пале, никога и от никой не е обучавана, направо „пасеше“ на улицата детето с увредено зрение. Ние видяхме голдън на живо и разбрахме че „пропаднахме“! Всичките ни спестявания са отишли за закупуване на кутре на възраст месец и половина“.
Появи се кучето, но какво да се прави с него семейството нямаше представа, докато не намери центъра „Кучета – помощници на инвалиди“, инструктор от този център се захвана със сериозна дредура. „На 1 годишна възраст това бе възпитано куче, с което Сашо невероятно се гордееше – казва Татяна – Олли преобърна живота ни. По-рано хората виждаха на улицата непълноценно дете, а тук те са видели щастливо дете, което притежава много красиво голямо куче“.
А после Сашо вече го нямаше…

Къде да се денем?
„Със Сашо посещавахме психотерапевтичен лагер и там се занимавахме с Олли и другите деца – споделя първият си опит в работа вече професионален на даден момент канис-терапевт Татяна Любимова – От осем деца, които се страхуваха от кучета, към края на лагерната смяна шест от тях тичаха към кучето, прегръщаха го и го водеха на повод. Едно момче с аутизъм започна да общува: по времето на приказка за лека нощ той сядаше под масата при Олли, галеше я и нещо й шепнеше на ухото. Наблюдаващият педагог бе шокиран от видяното. “
На Татяна й остана кучето и неголям опит по работа с аутисти, даунчета, деца с Детската Церебрална Парализа – ДЦП. Тя започна да обикаля инвалидните организации по празниците, да се занимава с желаещите по паркове (помещение за занятията тогава нямаше), а за дейността си да разказва в Интернет.

Татяна Любимова – канис-терапевт, създател и ръководител на групата „Слънчев Пес“, автор на първа в Русия рехабилитационна програма по терапия с кучета.

Много скоро се появиха и съмишленици – доброволци, желаещи да помагат по времето на занятията, организацията, готови да предоставям помещение за няколко пъти седмично. Групата получи название „Слънчев пес“. Към днешната дата състава на групата е – Татяна, трима доброволци, 5 кучета, три от които ги притежава Любимова, и около 50 деца на възраст от година и половина до 20 години, посещаващи занятията.

„Повечето от децата ни просто нямаше къзе да отидат – казват доброволците – защото не ги взимат в рехабилитационни центрове, Детската Церебрална Парализа – ДЦП, слепота, тежките форми на аутизъм, множествените поражения на нервната система – от времената на съветския съюз тези деца бяха извън образователен процес. А за тези, които са навършили 18 години, изобщо нямаше специализирани учреждения“.
Възможностите на няколко души и няколко кучета не са безгранични. И въпреки това ръководителката на „Слънчев пес“ Татяна Любимова казва: „Стараем се да не отказваме на никого. А къде другаде да отидат?“
С любов и внимание.
На въпроса „как работи това“, Татяна отговаря с цитат от Честъртън:“От както имам куче, по-силно усещам че съм човек“. Колкото и да е сложно детето, каквато и да е страшна диагноза има то, и колкото дълбоко да е умствената му изостаналост, само като взима в ръцете си повод, той усеща че е човек – така го възприема кучето, и така той започна да се самоосъзнава като такъв.
„Дойде на занятията при нас едно момиче, което изобщо не можеше да подава команди – дава за пример Татяна – тя просто не може да подава команди, не се получаваше при нея. Ние правихме следното упражнение – тя трябваше да заведе кучето към кръг, очертан на килима, и да го сложи кучето с предните лапи в този кръг. Младото куче Джойка честно изчакваше, но, без да дочака командата, въздишаше и самО водеше момичето. А момичето се почувства в тандем и че някой му помага, че не е само на този свят, и вече не го е толкова страх, защото има същество, което го възприема такова, каквото е“.
Вече по-нататък кучето, знаейки че детето може самостоятелно да изпълни дадено задание, ще ослепява и ще е глухо, просто очаквайки кога малкото човече ще направи това, което може. Но първо време то ще пристига за помощ, често с такива необичайни деца намирайки повече разбиране, отколкото с обикновени и здрави.
Случва се детето да се страхува от кучето, занятие след занятие терапевта търпеливо му помага да го доближи, да протегне ръка, за първи път да докосне меката козина. Но и се случва детето да крещи, плаче и рита с краката само като види кучето, но терапевта не го жали, а го кара заедно с кучето да влиза в тунела. Защото наистина детето не се страхува, то просто не е свикнало да му сочат как да постъпи. „Обясняваме на всички – колкото и да ви се струва че твърдо работим с децата – ние го обичаме това детенце“ – казват тук.
„Андрюша преди много ревнуваше към факта че занятията се посещават от сестра му – разказва Наталья, майката на 7-годишен Андре и 5-годишна дъщеричка – Той има черти на аутизъм, а сестра му е здрава. Сега той вече й позволява да работи с него“. Наталья много активно се занимава с рехабилитацията на Андрей, благодарение на което вече не му слагат категорична диагноза. Той започна по-рядко да капризничи и може да общува с други деца. Терапевти специално молят да водят на занятията не само него, но и сестра му.


Андрюша. След занятията по канис-терапия почти всички симптоми изчезнаха.


Андрюша преди много ревниво гледаше на факта че по-малката му здрава сестричка също се занимава с кучета. Сега й позволява да работи заедно с него.

„За децата с аутизъм – обяснява Татяна Любимова – Е много важно да се действа по правила в тези рамки, които изисква от него обществото, не не тези, които той диктува на обществото. Например, Андрюша във всяка една група се стреми да е първи, но ако в училището учителката ще го сложи на втори чин, а той не е съгласен, това може да доведе до конфликт. Рано или късно той ще се сблъска с това. По-добре сега ние с него да работим по тези неща, и той в бъдещето ще може да приеме правилата на играта“.
Деца с най-различни диагнози могат да се занимават в една група и да изпълняват на пръв поглед еднакви упражнения, но целите и задачи пред тях са индивидуални. Ако за детето с Детската Церебрална Парализа е по-важна пространствена ориентация, то за момичето с олигофрения от първостепенно значение ще е тренировка на памет и внимание. На някои деца е достатъчно да им се даде направление и те сами ще работят с кучето под ненатрапчиво, но внимателно ръководство на доброволеца. Случва се и така, че с едно дете се занимават всичките доброволци.


Лекотека – специализирана група за деца с нарушение в развитие от московска детска градина 26 вече не за първи път води тук своите възпитаници. На снимка: Вика, 5 години.


Кучето усеща какво може, а какво не може да изпълни детето. Ако детето не се справя с нещо, то кучето му помага. Ако детето може, но капризничи и не иска, то кучето „ослепява“ и „оглушава“ или просто чака.
Всяко дете е уникално, и какъв трябва да е подхода към него може да определи само специалист.

(следва продължение)

[Furia_S]

Добри неща трябва да се вършат грамотно

„Слънчев пес“ е уникално за Русия явление. В различни региони на страната се създават организации, опитващите се да се занимават с канис-терапия, но най-често дейността им се ограничава с еднократни срещи на деца и животни. „Максимален психотерапевтичен ефект може да се постигне само с достатъчно сериозни занятия – казва авторката на програма по канис-терапия Татяна Любимова – Не бива да забравяме че да „причиниш“ добро не е същото като да направиш добро. Добри неща трябва да се вършат грамотно!“.
Идея на „терапия с куче“ се появи само преди 50 години, когато американския лекар Борис Левинсън за първи път отбеляза че пациентите с по-голямо желание контактуват, ако в кабинета му се намира неговия голдън-ретривър. Опит в тази област, събран за изминал половин век, все още е много малък. И най-често срещаната грешка е в заблудата че за канис-терапия са достатъчни кучето, кинолог и психолог. „Далеч не всяко куче е подходящо – обяснява Татяна – дори от породата голдън-ретривър не всяко куче има подходящ характер. Най-добре възпитано на пръв поглед куче, ако няма правилна организация, може да скочи с предните лапи върху детето само за да го поздрави. А това детето от разлика от здравите си връстници, които просто ще се разсмеят, може да падне и болезнено да се удари, защото не умее да се пази. Това, разбира се, груб пример. Но в реалността, ако не се отчита всичките тънкости, то детето от срещата си с кучето нищо, освен положителни емоции, омрачени от риск от травма, няма да получи“.
Родителите често се хващат за всяка сламка, за всяко предложение, но не винаги попадат в ръцете на професионал. Някои самостоятелно си взимат куче, надявайки се че това ще помогне. Обаче тези хора най-често дори не подозират че заедно с кучето ще получат редица проблеми и грижи, не се замислят че при ред определени диагнози е противопоказано да имаш куче вкъщи.
Дори когато семейството намира добра терапевтична програма, родителите не винаги разбират че терапията е само една от видове взети мерки за комплекса по рехабилитацията заедно с масажа, душ, вана, гимнастика, развиващи занятия… Това не е лечение, не е панацея, и резултатите могат да бъдат много значителни, а могат и да са едва забележими.

При повисен тонус детето необходимо да се отпусне. А е и чисто удоволствие да полегнеш върху живи топли „възглавници“


За добре извършената работа на кучетата им се полага лакомство. Детето, когато вади бисквити от чантичката и ги подава на животните, развива фината моторика.


В центъра „Слънчев пес“ се провеждат и индивидуални занятия, и групови такива. Занятията се провеждат в центъра „Нашият Слънчев Свят“ (район Соколники), в Културно-просветителен център именувано Йоан Златоуст към храма свети свети Козма и Дамиан на улица Маросейка (района Китай-город) и в училището номер 1492 (район Южно Бутово). „Кучета не са панацея и не са златно вълшебно хапче – подчертават специалистите – те са само начин за рехабилитация“.


Андрей на 14 години – дете на един от доброволците, така наречено „опорно“ дете ( със смущения в опорно-двигателен апарат б.пр) „Ние често слагаме най-здравото дете от пред в цялата група, защото на децата така им е по-лесно да видят кой какво прави, вместо да схващат нашите обяснения“ – казват доброволците.

Да бъдеш щастлив
„При нас идват родителите с деца с тежки нарушения – разказва Татяна Любимова – и, като правило, те самите се нуждаят в много плътна систематична помощ на психотерапевт. Защото когато родителите са напрегнати или се страхуват, то те тормозят развитието на детето си. А понякога идват в такова състояние, че не знаеш към кого първо да се обърнеш – към детето или към майката…“
Родителите се изморяват, изтощават се, често без странична помощ не могат да свикнат с детето си каквото е то, вкарват в безизходна ситуация и себе си и детето. „При нас имаше една майка – при това синът й не бе най-тежкия случай – тя твърде силно увисна в подобно неприемане. Ние сложихме детето между кучета, то се отпусна и се засмя. А тя раздразнено попита:“На какво се смееш толкова?“. Той отвръща:“От щастие“. Тук тя се промени в лицето и тази ледена стена, която се изгради между детето и майката, започна да се топи. Майката видя синът си съвсем друг и видя, че той може да е щастлив, и тя заедно с него също.“
Хората по принцип не е правилно да бъдат сравнявани помежду си, а в случая с особените деца това е изобщо противопоказано. „В нашия случай – казват доброволците – да сравняваш всяко едно дете може само с него самия в миналото, тогава се забелязват някои малки плюсове, малки крачки напред. Иначе освен депресия нищо повече няма да получиш. Може тогава и с напълно здрави деца да ги сравняваш, тогава всичко пропада“.
Често след установена диагноза семейството се оказва в един вид вакуум – предишните социални връзки често се прекратяват, а новите не се появяват: родителите не знаят къде могат да отидат с детето, къде могат да получат рехабилитационна помощ, къде се произвежда специализирано оборудване. Идвайки в центъра „Слънчев пес“ те се сдобиват и с нова социална среда, в която всички споделят новините един с друг – къде може да получиш още помощ, на какви занятия може да се запишат, и подкрепа на канис-терапевти, които винаги намират за какво да похвалят детето им:“Дори ако изглежда че нещата са съвсем зле, след всяко занятие малка стъпка напред все пак е направена. И е много важно родителите да тръгват от нас утешени, с усмивка, знаейки че детето им днес се представи добре- казва Татяна и като специалист, и като майка – при нас момичето Соня, една от първите ни възпитанички, измисли думичката „да се мъжилим“. И ето че при нас родителите „мъжилят“ един друг – подкрепят, ободряват, карат един друг да се държат като мъже. Първо, защото когато виждаш другите семейства, разбираш че не си само ти нещастен на света, а второ, защото помагаш на някого, а да се помага на другите е щастие“.
Стъпка по стъпка
Иска ми се да напиша кое е най-важното, което дава „Слънчев пес“ – това е точно умението да се радваш въпреки всичко. От една страна – да, нали точно това е може би най-важния навик в живота. Но от друга – в тази ситуация това е допълнителен бонус, и идват тук за малки или големи – зависи кой за какво – положителни промени в развитието на детето. И развитие има – едно дете се научи да чете по медальони на нашийниците с имената на кучета, а друго – четейки приказки по време на почивките на своя любимец, някой след канис-терапия започна самостоятелно да ходи на училище, а някой най-накрая започна да контактува с треньора и да обръща внимание на околните.
„понякога е страшно да си го представя как някои наши родители докарват детето от другия край на града, или отдалечените области извън града, няколко часа път за 15 минути общуване с кучето – въздиша Татяна – Обяснявам им че нищо не може да се гарантира като резултат. А те отвръщат: само да излезем от вкъщи и имаме къде да отидем“.



Като цяло в програмата участват пет ретривъра: три живеят при Татяна и още две довеждат доброволците.

В Русия почти не се поддържат рехабилитационни услуги за хора с ограничени възможности. Терапевти от „Слънчев Пес“ не се оплакват а правят това, което правят, посочвайки единствено факта че натоварване на кучета, които имат, вече е към края на възможностите им. Има нужда от повече доброволци, още кучета, още помещения и финансиране, за да се занимават с пълноценна разработка на програмата по канис-терапия и обучение на специалисти.
А докато тези неща ги няма, Татяна и доброволците продължават да работят благодарение на небезразличието на отделни хора – някои помагат с помещенията, някои оказват минимална финансова помощ, за да се закупи оборудване за занятията и амуниция за кучета. Занятията в „Слънчев Пес“ са безплатни – и това е принципно решение, защото и без това ограничените средства на повечето посещаващи семейства почти изцяло са насочени за лечение.
Перспективи за развитието на канис-терапия в страната ни за сега са доста мъгляви, но авторката на програмата Татяна Любимова не унива. Може би защото е свикнала с възпитаниците си да се движи стъпка по стъпка, радвайки се на най-малката промяна, знаейки че и най-малкото развитие – това е отчет за нов старт.
Автор:
Александра ОБОЛОНКОВА
Снимки: Надежда СОКОРЕВА
Превод – моя милост.

[Apso]

[Apso]

[Apso]

[greeneyed]

Tова е интересна история за куче , което специализира в помощ на деца - свидетели в съда.
http://www.nytimes.c...15-testify.html

15 годишно момиче е трябвало да свидетелства в дело за изнасилване срещу собствения си баща.
Кучето Pози седяло до момичето и всеки път , когато момичето е било силно стресирано, кучето го побутвало с нос , окуражавайки го. Момичето можело да гали и прегръща кучето .
Кaзват, че момичето едва ли е щяло да има кураж да свидетелства без кучето, защото бащата изглеждал доста заплашително.

Следващото дело, за което Pози се готвела, било да помогне на две деца - на 5 и 11 години да свидетелставт срещу убиеца на майка им. Очевидно , след такова изживяване децата са били под огромен стрес и кучето е трябвало да им помогне в невероятно тежката ситуация.
До свидетелставне от страна на децата не се стигнало. Yбиецът си признал. Но запознатите със случая мислят, че си е признал, след като станало ясно , че с помощта на кучето децата все пак ще свидетелстват.

Друг човек, с някаква инвалидност, получил помощ от кучето Ели да свидетелства срещу човек , които се опитал да го измами с пари. Свидетелят казва , че в съда се чувствал , все едно че няма никакви приятели, освен кучето Ели.

Има и спор за ролята на кучетата в съда.
Някои смятат, че кучето предлага морална подкрепа когато човек е в стрес , без да различава, дали е в стрес защото казва една трудна истина и преживява отново тежък момент , или защото лъже под клетва. Обаче журитo винаги ще мисли че подсъдимият е в стрес заради преживяното (както знаете в Америка има жури от обикновени граждани, а съдията е само като ръководител. Накрая обикновените граждани решават дали подсъдимият е виновен, а не съдията) Та някои смята , че журито винаги ще симпатизира на свидетеля , защото кучетата предизвикват симпатия. И че понякога кучето може да помага на свидетел просто да лъже, преодоляваики стреса от лъжата.

Междувременно треньорите на Pози казват , че са я виждали как в работа с деца с проблеми, тя просто усеща , когато децата говорят нещо и стигнат до тема която е особено трудна и болезнена за тях. Рози просто отива до тях и ги побутва с муцунка и ги окуражава

[DiDemon_96]

[Петя Кръстева]

Eто малко снимки и от мен на американска акита терапия

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Furia_S]

Огромна молба към хората, които имат дейност с канис-терапия в България. Имам няколко въпроса:
- работите ли с психолог,
- какви са подобренията на пациентите според лекарите.
- с какви диагнози работите.
- срещате ли проблеми при влизането в болници или при доближаване на едно дете някакви затруднения?

ВАЖНО! Опита ви е безценен, ако може - отзовете се. Моля ви. Ако искате на ЛС.