[bulldogmen]

Тук ще помоля всеки,който има материали или намери такива из нета, свързани с историята на булдога да ги публикува тук !

[bulldogmen]

[bulldogmen]

Булдогът може да оспорва първото място по сила на захапката с бултериера. Издадената напред челюст свирепото животно впива в устната или ноздрите на бика и нищо не може да го накара да пусне.

От английски bulldog означава: bull бик, dog куче. Както личи от името, породата е селектирана в Англия за борба с бикове. Първите сведения са от 1209 година. По това време били популярни гонитбите с булдоци. За целта мускулестото куче се съревновавало със свои събратя. Години по-късно се появили борбите с бикове и мечки. Те стигнали своята кулминация някъде към 1800 година.

Булдоците, такива каквито ги познаваме днес, са селектирани някъде около 1600 година. Техни предци всъщност са водели жестоките битки с биковете и мечките.


Римляните описали животните като британски кучета с широки челюсти, които могат да прекършат вратовете на бикове. Те били по-високи, имали издължени крака и главата им била по-кръгла. Постепенно пропорциите и на тялото и на главата се изменили с една-единствена цел да захапва противника и да го побеждава. Булдогът се познава по главата при малките екземпляри, тя трябва да е колкото тялото.

Главата е много важна при булдога, защото там е концентрирана силата му. Челюстта започва чак зад очите и затова захапката е толкова здрава.

Кинолози смятат, че булдогът е едно от най-свирепите кучета, известни на науката.

Качествата на породата били изпитвани още докато били съвсем малки на не повече от половин годинка. Ако оцелеели в борбата с биковете, значело, че породата е чиста.

Заради жестоките сцени борбите са забранени през 1835 година. Оттогава животните се отглеждат като домашни любимци.

За да си вземете обаче подобно животно в къщата, трябва да сте наясно с всички рискове, които поемате. Защото четириногото животно ще създава повече проблеми на околните, отколкото на вас. Избирайте кучето по два белега главата и стойката. Раменете трябва да са много широки, а двата задни крака трябва да са между предните, когато погледнете фронтално.

[bulldogmen]

История

История и произход на Булдога



Прадедите на булдога дълго време са били тема за дискусии между хората, изучаващи кучета, и биолозите. Буфон смята, че Булдогът е предшественик на Мастифа, а Сайденъм Едуардс го оспорва като претендира, че Булдогът е кръстоска между големия Мастиф и Мопс.

В най-ранната английска книга за кучетата, написана от Johannes Caius, от Кеймбридж, през 1576г., не се споменава конкретно думата булдог, което предполага, че булдогът като порода все още не се е появил. В своята книга д-р Caius описва Mastive или "Bandogge" като големи, упорити, грозни и енергични кучета с тежко тяло, които влизат в употреба като захапват и направо хващат бика за рогата. Авторът добавя за тези две породи, че са най-ефикасни за тази цел, колкото и неукротим да е бикът.

Булдогът ясно се различава от Мастифа за пръв път през 1631г. в писмо написано в испания от Prestwich Eaton до неговия приятел George Wellingham, тогава живеещ в Лондон, в което думата Булдог се появява отделно от mastive, когато авторът иска да му бъдат изпратени едно куче от породата Mastive, каса ликьор и те моля да ми изпратиш и няколко доброкачествени булдога. Според много историци, изследващи произхода на булдога, това е абсолютно доказателство за разделянето на породите Булдог и Мастиф.



През този период много кръстоски са направени между породите Mastiff и Bandogges с различни други породи. Така размерът, формата и цветът на булдога започнали да се отличават повече. Най-доброкачествено развъждане на породата е правено в Лондон, Бирмингтъм и в околията на Шефийлд.



По-живописно представяне на качествата на булдога могат да бъдат намерени в Cynographia Britannica от 1800г представено от Sydenham Edwards. Той описва главата на булдога като кръгла и едра, къса муцуна, малки уши, широк гръден кош, кръгло тяло, със здрави и силни крайници; опашката рядко е изправена, най-типичната черта е долната челюст, която почти постоянно е изпъкнала над горната

Кучето с подрязани уши изобразено на стара испанска плоча край Бургос от 1625 ясно си личи, че е голямо, и че всъщност е булдог: с издадена напред долна челюст, голям череп и полегнал назад нос. Много години по-късно, Bill George внася от Испания испанския булдог, когото той нарича голямоглавият Били, през 1868 Macquart води Bonhomme и Lisbon, а през 1873 Frank Adcock се сдобива с Toro и Alphonse в Мадрид. Испанските кучета били с къса муцуна и имали присъщата за булдога опашка: с извивка насочена надолу в началото и още една извивка в края на опашката. И петте кучета били наименувани чистоплътни испански булдози и били от същият тип изобразен на плочата от 1625г. Но тъй като всички кучета в Испания били със силно подрязани уши, нямало точно описание на ушите, които имали.



Заради плочата както и поради факта, че във втората половина на 19ти век много известни кучета като Toro и Billy били внесени от Испания, George R. Krehl, който бил редактор на "The Stock Keeper", съставил теория, че Булдогът се произлизал от Испания.





Тази теория обаче не може да издържи дълго. Всъщност, изнасянето на булдог-и започнало много преди това още от Филип 2-ри през 16ти век от Англия за Испания. Още повече, че е известно, че през 1154г в Англия захапките върху бикове и мечки от кучета водели до голямо изумление и много историци са съгласни, че тези кучета са прадедите на Британските кучета с широки усти. Самият факт, че тези кучета получили такъв прякор и че Клавдий заявява, че те могат да повалят бик, може би наистина показва, че тези кучета, макар и в малко по-друг вид, са истинският род, от който произхождат Булдог-а и Мастиф-a.



Това, по което почти всички историци са единодушни е, че Булдог-а дължи своето има на факта, че той едно време е бил използван да пази, контролира и хапе бикове. Хапането на биковете преди да бъдат убити се дължало на убеждението на хората, че ако говедото бъде първо ухапано, месото ще бъде по-крехко и по-полезно. В резултат, всеки касапин, който продавал месото на бик, който не е бил ухапан, подлежал на наказание и месото се считала за негодно за консумация. Хапането на бикове от кучета се превърнало във вид спорт и се гледало през средновековието от благородници и от кралските особи.

През 1802г след разгорещена дискусия Камарата на Общините приел законопроект за ликвидиране на този спорт. Въпреки това той продължил да се практикува до 1835 когато бил забранен със закон от Парламента.

Със западането на спорта хапане на бикове, броят на чистокръвните кучета Булдог започнал силно да намалява. Спортът бой между кучета, който надминал хапане на бикове по популярност, довел до значително намаляване на чистокръвния Булдог. Много хора започнали да кръстосват Булдог с Териер, защото мислели, че ще се получи по-способна за бой порода.





По това време много закони били приети, които поставяли ограничения и такси за кучетата, това, както и факта, че основното използване на Булдога било забранено, направо обрекли съдбата на породата.



Думата Bandog се използвала двусмислено и се прилагала не за определянето на конкретна порода, но за всички кучета, които били държани вързани. Усложнявайки нещата още повече, древни текстове написани от римски историци описват свирепи кучета "pugnace britannicii" или британски биещи се кучета използвани в битки. Тези британски биещи се кучета били известни още като Британските кучета с широки усти и според Р.Х. Вос почти няма съмнение, че те са далечните прадеди на нашите Мастиф и Булдог. Те много се харесвали на римляните, които внасяли значителна бройка от тях от Англия, за да участват в спортове в амфитеатрите, и още е било казано, че римляните назначили длъжностно лице да избира британски кучета и да ги експортира към римската империя.

Породата Alaunt е дефинирана в речник от 1632 като куче подобно на Мастиф, служещи на месарите като държат говедата в оборите. През вековете, приблизително до наши дни, името Мастиф се използва безразборно за определяне на различни големи и масивни кучета. Въпреки това много хора смятат, че Мастиф и Булдог произлизат именно от Alaunt.





Първите клубове за породата Булдог

и първите състезания.



Със забраната на спорта, хапане на бикове спряло и търсенето на булдози и бройката на чистокръвните булдози започнала да намалява бързо. Ако не била малка група от собственици любители на породата, Булдозите можело да изчезнат завинаги. За щастие, тази малка група любители се събрали с желанието да запазят породата и нейните добри качества.

През 1864г., първият клуб на породата Булдог бил създаден с името Hold fast. Клубът бил основан от мъж на има R.S. Rockstro, който събрал група от около 30 ентусиасти. За съжаление, клубът просъществувал само 3 години, но те били достатъчни, за да се напише първият Стандарт на породата. Това описание било наречено Philo-Kuan-ов Стандарт.



През 1875г. първият официален Клуб на Булдога бил създаден в домът Blue Post в Лондон. Той бил предшественик на всички кучешки клубове по света и съществувал още преди Английския Kennel Club да бъде учреден. Членове създали Стандарт по различни критерии подобно на Philo-Kuan, което се използва и днес и се различава много малко от официалния Стандарт. Официалният Клуб на Булдога бил регистриран през 1894г. Неговата основна функция била да следи навлизането на испански булдози, които тежали около 100 паунда и повече. Тези булдози били считани за прекалено големи и една от първите цели на Стандарта за породата Булдог била да популяризира по-умерени размери за тези кучета. Клубът провеждал ежегодишно изложения на Булдози в Лондон, но и също предлагал трофеи и медали за състезания, провеждани между членовете на клуба, които живели и в други градове. Клубът имал списък от съдии, които били избирани всяка година. Специалните награди били раздавани само на изложби, които оценявали съдии от този официален списък.

Лондонският Орден на Булдога била друга известна лондонска организация посветена на булдога. Подобно на Клубът на Булдога, тя организирала ежегодни представления в Лондон и предлагала големи награди на състезаващите се членове от организацията за повечето по-важни изложби.



Местни клубове по това време били тези в Бирмингтъм и Манчестър.



Първият Булдог, който бил показан, бил King Dick през 1860 и 1864г, собственост на Jacob Lamphier. Друг булдог от тези на Mr. Lamphier, на име Adam, бил първият от тази порода регистриран в книгата за расови кучета на клубът Kennel. Булдогът , който се смята за едно от най-близките до съвършено расов, бил известният Crib. Crib бил отгледан от Mr.Lamphier и продаден на Mr.Turton, който записал кучето в участия, достигайки по този начин своята титла. Crib никога не бил побеждаван в изложба през цялата си кариера.




Клубът на Булдога в Америка бил основан през 1890г. от H.D.Kendall от Масачузец с цел да обедини тези, които искали да окуражат внимателното и грижливо отглеждане на Английския Булдог в Америка. Клубът бил първоначално съставен от малка група хора от североизточните части на Щатите, но скоро голям брой членове от цялата страна се включили и по този начин се организацията през 1950г се преструктурирала в национална Клубът на Булдога в Америка. Клубът има уникална организационна форма, национална адмнистративна част включваща с Национални служители и с законопредставитена част включваща представители от всяка географска област или Окръг. Всеки Окръг си има свой окръжен секретар и Борд на управителите, за да изпълняват работата на Клубът в границите на района. Националните чиновници правели проверки на всеки 2 години в страната, за да гарантират, че никой Окръг не доминира. Членство в Окръга автоматично означава и членство в Клубът на Булдога в Америка.



Едно от първите кучета в представленията било Donald, кафяво с бели ивици показано от Сър William Verner на изложбата в Ню Йорк през 1880г. Според известният съдия Enno Meyer Donald имал някои недостатъци, но притежавал доста правилна глава. Най-чистокръвното куче представено в Америка по това време без съмнение е Robinson Crusoe на John E. Thayer както и превъзходната кучка Britomartis.

Друго известно куче през този период е Dan на Mr. Graves.



През 1907г. Клубът на Булдога във Филаделфия бил първият локален клуб, който бил признат. Когато Клубът на Булдога в Америка бил учреден, той използвал Стандарта, който се използвал в Англия, но скоро Стандарта бил провъзгласен като недостатъчно описателен и през 1896г. се създал комитет, имащ за цел да създаде нов Стандарт.



Клубът на Булдога в Южна Африка бил първият създаден извън Великобритания и Америка. Той бил учреден през 1908г. под ръководството на Dr. Currie и през 1913г.провел първото си самостоятелна изложба.

Хапане на Бикове


През Средновековието спортът бил изключително популярен в Англия и будил интереса на хора от всички класи, от най-богатите до най-бедните, и голямо количество пари се въртели при облози в резултат от тези състезания. Почти всеки град и всяко село си имало свой специален терен за практикуването на този спорт. Бикове, мечки, коне и други животни били тренирани.

В хапането на бикове от кучето се изисквало да изпълни захапване и задъжане т.е.да захапе бика за носа и да задържи колкото може. Носът бил считан за най-нежната част на един бик, затова бикът се смятал за безпомощен, ако е захапан там. Бикът имал нашийник на врата, с който го завързвали за кол.



Хапането на животни може да се проследи и до по-ранни времена от тези в английската история. То било любимо забавление на египтяни, гърци и римляни както и на някои други антични нации.

Кучето било тренирано да си държи главата надолу или, ако е по-голям екземпляр, направо да се влачи, допирайки корема си до земята, за да избегне рогата на бика, когато се опитва да го хвърли във въздуха с тях. Повечето кучета били толкова упорити, че се връщали обратно дори и след като бикът ги подхърлял с рогата си във въздуха. Хапането на бикова се провеждало в оградени с въжета терени в сгради, напомнящи за амфитеатрите. Те били заобиколени от кучешки колиби и отдалечени на безопасно разстояние от публиката.



Следното описание е дадено от французина Advocate Mission, който живеел в Англия по време на властването на William Трети:

След появата на Хапане на Бикове беше обявено, че бикът, украсен с цветя и цветни панделки, ще бъде показан и разведен из улиците на града, а кучето, което го захапе, ще бъде адмирирано от публиката. В края на парада бикът, с въже на рогата, ще бъде завързан за метален кол в центъра на града.

Първото състезание Хапане на Бикове се смята, че се е състояло през 1209г. в Стамфорд по времето на управлението на крал John. Въпреки това, има почва да се твърди, че всъщност спортът е започнал още преди от някои месари, които наемали кучета да гонят, хващат и хапят биковете, за да е по-крехко месото им. Още повече, че текстовете на Claudian сочат, че спортът е започвал още по негово време.

William, Граф на Warren и управител на града, стоейки до оградата на своята крепост видял два бика да се бият за една крава на ливадата, докато всички кучета на месарите не подгонили единият бик към града. Тази гледка толкова се харесала на William, че той отстъпил ливадата на крепостта си на месарите при положение, че точно шест седмици преди Коледа докарат някой бик, за да започне практикуването на този спорт и да продължи завинаги.

Това може да е било, а може и да не е било началото на стария английски спорт Хапане на Бикове. Във всеки случай, където и да е започнал, той станал изключително популярен с годините. Тази популярност довела до голямо търсене на кучета, обучени за спорта. Тези кучета били подбирани и отглеждани за кураж, сила и свирепост. От тринадесети до осемденадесети век Хапането на Бикове било национален спорт в Англия.

През последвалите години собествениците на кучетата започнали да осъзнават необходимостта от подобряване на породата за по-добро представяне в състезанията. Големите кучета, които приличали на Мастиф, били прекалено тромави и прекалено бавни. Чрез разумни кръстоски Булдогът еволюирал. Кучето започнало да си сменя формата като губело тегло около врата и главата, за да може ако а бикът го удари там, да не му счупи гръбнака. Обаче през средновековието е намяло научни програми за селектиране и кръстосване на породи, така че е очевидно, че собствениците следвали план при отглеждането на основа един индивид, който трябвало да бъде свиреп, ожесточен и упорит, а не използвали родословните дървета на кучетата.



Сред многото информативни истории за Булдозите една е относно едно ухапване в Бристол през март 1822г. Една стара и саката кучка стояла спокойно до стопанина си, гледайки боят между голям брой кучета и бика, който се отървавал от тях доста хитро и ефективно. По команда на собственика си кучката, накуцвайки, отишла на терена за бой. Тя била покрита с белези, сляпа с едното око, и като цяло лишена от услугите на единия от задните си крайници. За разлика от другите кучета, тя не тръгнала директно към бика отпред, а внимателно се промъкнала от другата страна и с останалото си око следяла бикът, чакайки удобен момент да нападне. Тази постъпка била доста необичайна за един булдог, но имайки предвид немощта на старата кучка и малкият шанс за успех ако била тръгнала срещу бика като силно, пъргаво и невредимо куче, донякъде постъпката й е извинена. Тя била хапала точно този бик дозина пъти преди това както и била спала с него в един обор много пъти.



В обора те имали дружелюбни отношения, но на ливадата ситуацията била друга. Огненочервените и кървясали очи на бикът се вторачили в нея, в момента в който тя се появила. Той явно много добре познавал нейните способности, защото през цялото време стоял с лице към нея, мърдал, когато тя мърдала, пренебрегвайки другите кучета и вторачвайки своите очи само в нея. Друго куче неочаквано влязло на терена и тръгнало към бика, но той го изпратил във въздуха, върху главите на публиката, без дори да го погледне един път и да откъсне поглед от кучката.

Минало време преди кучката да имала шанс да се приближи до бика. Най-накрая тя се хвърлила към него с бързина, която никой не би си помислил, че притежава, и с един подскок достигнала носа на бика. Въпреки няколкократните опити, тя не успяла да задържи захапката си. Въпреки че старият й силен приятел я хвърлил няколко пъти, но тя доказала своя непобедим кураж и се връщала обратно при него; единият път тя успяла умело да избяга на рогата му и да го захапе здраво, като всички мислели, че ще го повали. Но бикът я махнал от себе си, главно със сила, минал върху осакатеното й тяло и трябвало собственика да я прибере.



Не било необичайно в Англия при зараждането на спорта да видиш част от вътрешностите на кучето на земята и то с последни сили да отива към бика, за да се опита да го повали. В един случай едно популярно куче било намушкано от рогата на бика и червата му излезли. Зашивайки го с изгли и конци, част от публиката, която била вложила големи залози, пуснали кучето, почти умиращо, отново срещу бика.

Типично обществено съобщение, появило се в Седмичния Журнал:

Юли 22, 1721г.: също и побесняла мечка и зелен бик ще участват в следващата игра; с фойерверки по тялото си и комета за опашката и булдози, преследвайки ги. Куче ще бъде издигнато във въздуха с фойерверки под него; задник ще бъде охапан на същата тази сцена.

Не било необичайно в Хапане на бикове да се види булдог, заобиколен от фойерверки, издигнато над тях с въже и макара. Кучето се задържа във въздуха на безопасно разстояние от огъня като е захапло гъба, което стои в края на въжето.

Като допълнителна забава за публиката много често Хапането на бикове било съпроводено с мачове по бокс. Отчетено е, че почти 5 000 зрители са гледали през 1824г. Хапане не бикове последвало от бокс.

В много градове месарите подлежали на наказания ако продавали месо от бик, неохапан от куче на предишния ден. Това било така, зашото се смятало, че ако бикът е ухапан, месото му е по-крехко и здравословно отколкото на тези, които просто били убити. Вярата в това, която не извинява бруталния спорт, се основавала на факт: възбуденият стадий на животното точно преди неговата смърт ускорява разлагането на месото, затова то бързо трябвало да бъде сготвено и изядено.

Почти няма съмнение, че Хапането на бикове, пракикувано в ранна Англия, не било просто жесток спорт, задоволяващ най-примитивните желания на хората, но и спомогнало за използването на голямо количество здравословно и хранително месо.

В стария съд в замъка Barnard, било казано никой месар няма право да убива 2-годишен бик (и повече) освен ако не е бил ухапан преди това. Терентът (покрит с павета), където се практикувал спорта, се намирал в пазара срещу местната банка. Булдозите от рода Lonsdales, след името на собственика си Lonsdale, кръчмар и месар живял в замъка Barnard, били в недостиг за много години.


През 1802г след разгорещена дискусия Камарата на Общините приел законопроект за ликвидиране на този спорт. Въпреки това той продължил да се практикува до 1835 когато бил забранен със закон от Парламента.



Хапането на бикове продължило да се практикува от време на време в West Derby Wakes до 1853г.,а в Wirksworth до 1838 или 1840г. Последното Хапане на бикове в Aylesbury било през 1821г.,в Ashbourne и Lancashire през 1842г. Трябва да се отбележи колко много години минали след минаването на закона преди да се спре напълно практикуването на спорта.

Според един ранен писател те били отглеждани в Лондон и Бримингтъм, както и малка част в Black country.

Гравирането на Wasp, Child, and Billy било публикувано на 15ти май 1809г. било написано следното: Тези булдози, собственост на H. Boynton, част от родата на стария Дук на Hamilton, и единствените останали с тази кръв, са толкова високо оценени, че Mr. Boynton получил 120 шилинга за Billy, и 20 шилинга за нероденото кученце на кучката. Установено е, че те са единствените останали истински булдози и със смъртта им породата ще изчезне.



През 1835г. Хапането на бикове и Боят с кучета били най-накрая успешно забранени със закон.

[bulldogmen]

Снимка (и)

• 
• 
• 

Прикачени снимки

• 
• 
• 
• 
• 

[banana Bo]

Всеки аспект от структурата на булдога има предназначение, тъй като битка с разярен бик никак не е лесна.
От булдогът не се изисква голяма издръжливост, тъй като разстоянието до основната му цел бика не е голямо.
Челюстите на булдога са широки, масивни, здраво замускулени, сключващи се чак зад ушите, а това позволява многократно по-голяма мощ при захапка.Захапката е обратна позволяваща пестене на мускулна сила при задържане вурху муцуната на бика.Ушите са с формата на листо от роза което пречи на кръвта, стичаща се от бика да навлезе в тях и да разконцентрира кучето.Очите са раздалечени едно от друго, като по този начин се открива широк изглед.Когато булдога захапе бика,устата му е пълна с плът, като единствен орган доставящ кислород за кучето остава носът, който за целта е на 45 градуса спрямо долната челюст,осигурявайки свобода на дишането.Кръвта от бика не навлиза в носа или устата на кучето, а се спуска по специално структурираните бразди и ями по лицето на булдога, падайки настрани.
Тялото е устроено така че предната част е широка и замускулена.Центъра на тежестта на тялото пада върху нея.Задницата на кучето е тясна и лека.Тези особености са от голямо значение при мятането на бика, тъй като по-тежката предна част играе роля на амортисьор и пази гръбначния стълб от травми.Също така се осигурява добра защита на витални органи като сърце,бели дробове и мозък при евентуално захвърляне на кучето на страни.Коремът е близо до земята и при отскок към бика осигурява опора и стабилизира позата, непозволявайки грешки при атаката.Структурата на тялото на булдога го прави много гъвкав и безпроблемно превръщане в ,,топка при захвърлянето му от бика.
Както се вижда от казаното дотук нищо в структурата и селекцията на английския булдог не е случайно.

[banana Bo]

bulldogmen, в 26 February 2010 - 10:04 PM, написа:

<img src="http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/smile.gif" style="vertical-align:middle" emoid="" border="0" alt="smile.gif" /> <img src="style_emoticons/<#EMO_DIR#>/smile.gif" style="vertical-align:middle" emoid="" border="0" alt="smile.gif" /> <img src="style_emoticons/<#EMO_DIR#>/smile.gif" style="vertical-align:middle" emoid="" border="0" alt="smile.gif" />

Интересна е тенденцията за увеличаване на прогнатията с поколенията, което поравда въпроса ми дали е грешка при подбиране на неподходящи родители или видов генетичен еволюционен белег и как той може да повлия върху здравето на бъдешите кучета ??? подобно на бултериера и искривяването му на муцуната.....дали селектирането на тези специфики не е предпоставка за бъдеши проблеми при тези породи....благодаря

[bulldogmen]

Някои промени...

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Мира741001]

някои снимки...

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[bulldogmen]

Булдога от време оно...

Снимка (и)

• 
• 
• 

[bulldogmen]

Още малко снимки от време оно...

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Persona Grata]

... пусната е в печат книгата за история на Булдога, за която споменах преди 1 година - малко преработена и допълнена, но изключително интересна и уникална - по скоро енциклопедия за породата. Ще излезе на 15 декември Книгата ще е на руски, твърда корица. Моля, който се интересува и я пожелае, да ми пише на ЛС. Ако имате въпроси, съм насреща

[Мира741001]

http://www.youtube.c...h?v=EVIfmpRGwVE