Вход
Регистрация
Помощ
опълномощена съм от Мартин да му помогна да си намери дом :)
Той е на около 3 месеца, безпороден (може би трябва да се каже 'порода улица Сребърна'), много умен и все още малко уплашен поради куп неприятности, които му се случиха и с които се справи. Вътрешно и външно обезпаразитен, предстои му и ваксина.
В началото беше доста уплашен и свенлив, но за последната седмица буквално с всеки изминат ден е все по-общителен, спокоен и доверчив.
За да е запознанството съвсем 'виртуално', ето и една снимка от 15 август, тъкмо преди да го настаним на хотел (по-късно ще качим и по-нови):
Още няколко снимки от тогава и 2 по-нови
По-долу в един дъъълъг пост само за търпеливи хора се опитвам да опиша цялата история на Мартин и ще съм задължена на тези от вас, които имат търпението да изчетат всичко и да помогнат с идеи за подходящ дом. На този етап това е най-важното. Финансово се справяме засега и се надяваме да успеем с парите, докато му намерим дом.
Докато още не съм ви загубила като читатели бих искала да благодаря на всички, които до момента помагат на Мартин и без които той на няколко пъти вече да е отпътувал при майка си. Много съм благодарна на dora7511, Меги, Димитър, д-р Караджов и неговата колежка, страхотните лекари от денонощния стационар в клиниката, където направиха чудо за Мартин, на Cocoa__, MechoPuh и на Maggi. Всъщност dora7511, Меги и Димитър се грижат за бебока, ние с колегите само събираме пари, за да плащаме хотела, отвреме навреме ходим да го виждаме и му се радваме как всеки път е все по-здрав, социализиран и спокоен. Опитваме се да търсим дом (чрез обяви и чрез познати) и вярвам, че тук заедно ще успеем: всички, които се вълнуват от историята и шанса за Марти.
Та да започвам с дългата история:
На 11 август пред офиса (в района на Хладилника-Зоологическата в София) се появиха 2 кучета: съвсем млада майка и бебето й. Кучетата са безпородни, но на нас с колегите ни се сториха много красиви и умни. На 14 август някакъв блъсна с кола бебето и дори не си направи труда да спре. Колеги реагираха бързо и го занесоха на ветеринара, който е до Зоологическата. За щастие докторът е казал (след като го е прегледал и му е бил инжекции 'за шока' както се е изразил), че е много уплашено, но му няма нищо и да следим дали ще се изпишка следващите 48 часа (да не би да има вътрешни наранявания). Е, бебето свърши тази работа малко по-късно и като че ли нещата бяха добре.
Обаче след като изчетох доста мнения във форума, а и след като се поразмислих, си дадох сметка, че нещата никак не са добре и само се заблуждаваме, защото така ни се иска. А всъщност трябва незабавно да вземем мерки, за да не се окаже, че утре пак блъснат кучето и този път не оживее.
Та решихме с колеги от 'комитета', който се самосформира покрай палавника, да потърсим временен дом на кучетата, за да им намерим постоянно място, а и да кастрираме майката и наблюдаваме малкия.
На 15ти ходих два пъти до офиса, за да ги хвана (за щастие Димитър, един страхотен човек, който е собственик на хотел за кучета се съгласи да ни помогне и да ги прибере. Уговорихме се да дойде с клетка, ако успеем да ги хванем и задържим). Първият път беше неуспешен – обикаляхме из целия район, завирахме се в храстите и нищо – нямаше и следа от кучетата, никой не ги беше виждал през деня, всички знаеха за тях, но не ги виждали от предния ден. След около час без резултат решихме да се върнем по-късно следобеда. Когато отидохме втория път видяхме бебока. Успяхме да го задържим с нас половин час, за да дойде човекът, с когото имахме уговорка. Оставих майка ми и сестра ми с палето, за да направя още обиколки на района в търсене на майката. Никак не ми се искаше да ги разделям, макар че видимо кутрето вече не сучеше и беше независим.
Човекът, поел ангажимент да вземе бебока дойде много бързо, така и не открих майката и в крайна сметка не ми беше удобно да го карам да ни чака още. Така че той качи палето в клетка и тръгнахме към хотела. Добре, че ни предупреди, че кутрето едва ли се е возило досега и нищо чудно да повърне. То така и стане и ако не бяхме предупредени, щяхме да сме много по-уплашени. Иначе бебето се държа храбро и макар че изглеждаше ужасено и оповръща цялата клетка, не лаеше и не направи друга беля.
Много ме беше страх, че ще се зарази с парвовироза при други кучета, но още повече ме беше страх да остане на улицата. Съвсем се убедих, че е по-добре прибран зад решетка и тъжен далеч от свободата на ул. Сребърна, когато на следващия ден разбрах, че деня, когато прибрахме палето някакъв камион е блъснал майка му и тя е умряла на място...
Вече няма значение може би, но все пак ми се ще да споделя малко информация за кучицата, зашото тя заслужава някой да я помни и споменава, пък и има отношение към това какъв би пораснал бебока. Доколкото можахме да преценим с колегите от впечатления за тази 1 седмица може би е била гледана от хора преди и да са я изхвърлили - обичаше да е сред хора, много беше добра и умна, енергична и любвеобилна. Когато блъснаха бебока тя сякаш разбираше, че колегите искат да помогнат на бебето й и нямаше и следа от агресия, докато се навърташе съвсем близо около нас, суетящите се над нейното кученце. По-скоро изглеждаше ужасно притеснена и паникьосана (като нас). Много беше красива, може би около 10-12 кг куче, слаба, един цвят - трудно ми е да го определя, може би червеникаво-кафяв (по-тъмно кафява козина от ирландски сетер), с много красиви кехлибарени очи. За съжаление не успях да я снимам, нито й дадохме име. Не видях трупа и не разбрах какво е станало, само чух историята препредадена от различни хора. Питах тук-там (в района има доста строежи, индустриални сгради с паркинги и пазачи), но бях като разносител на ужасни новини: всеки казваше, че знае за кутрето и неговата майка, но не ги бил виждал отдавна. Питаха мен дали знам повече. Много ми беше тъжно да им казвам, че майката е убита... Нищо повече така и не разбрах.
Но поне им разказах за палето и че вече е в сигурни ръце и ако чуят някой да търси куче (дори и за двор, но не вързано), да ми кажат. Говорих и с жените, които чистят офиса, една от тях събира храната, която никой не яде и я носи да храни няколко кучета вече бая време. Каза, че познава хора с двор и ще поразпита. Оказа се обаче, че хората били само лятото в къщата, а зимата не живеели за постоянно там. Така че, за мен това отпадна като вариант за дом на малкия.
Да се върна към Мартин и историята му. Той сам си дойде с името - прибрахме в уикенд, когато Мариите празнуват (та заимствахме първите букви), момчето, което на ръце го занесе до ветеринарната клиника, когато го блъсна колата, се казва така, а и най-умното и добро куче, което познавах се казваше Мартина.
Всички Мартинови перипетии можеха да са вече към края си, но бебока реши да ни тества нервите и много ни уплаши
Една седмица след като се настани в хотела и след като беше обезпаразитен, го ваксинираха (Гана, Парво и Хепатит). 2 дена след това, тъй като откакто го прибрахме беше в отделна клетка (за да не се зарази преди ваксина) все пак го преместихме при 2 други палета, защото той беше сърцераздирателно тъжен и унил (хапваше си, но не се заиграваше с играчките, котио му бяхме занесли, все се свиваше в ъгъла, опашката вечно между краката). Веднага живна и за първи път го видях да маха с опашка.
Но за съжаление може би не съм преценила правилно като реших толкова рано за местенето - 3 дена след като Марти отиде в 'детската градина', Меги видя в урината му кръв. Благодарение на нея, бързата реакция на Димитър и неговите контакти, успяха веднага да го закарат на вет. В клиниката за мой ужас диагностицираха Парвовироза. Сложиха Марти на системи и му биха няколко инжекции. За съжаление нямаше как да водим и взимаме Марти всеки ден и с невероятната помощ на Дора успяха да го преместят на място с денонощен стационар. За 4 дена го излекуваха и изписаха. За мен това е чудо и е доказателство, че Марти се бори за живота си и заслужава страхотен дом и много любов. Както и е доказателство за безкористността и професионализма на хората, които му помогнаха, особено когато аз бях тотално паникьосана.
От 27-ми август Марти е обратно в хотела. Там се грижат чудесно за него, има си и приятелка (Джили, която е може би малко по-голяма от него и мноооого любвеобилна, та го учи на добри обноски :), дават му калций и хубава храна и му отделят внимание, което бавно дава резултат. Марти вече по-често върти опашка, в петък го чух да лае за първи път и не беше от страх, а за да ме поздрави
Поздрави от Марти Плюшените уши
Горе
Цитиране +
.
