Вход
Регистрация
Помощ
Това беше Сиса, член на семейството в продължение на 18 години и 3 месеца..... Отиде си на 19 юни 2009 от рак. Отиде си тихо, с достойнство и много мъка в последните дни ..... И сега като пиша се разревах, а съм мъж на 48 години .... Тя беше най-голямото ни дете. После с една година разлика беше Бари (пудел) с една година по-малък, който ни напусна внезапно малко преди да навърши 14 години. Най-малка е дъщеря ми с още една година разлика - сега 16.5 годишна малка жена.
Мислехме по принцип за друго коте, но някак си още не можех да забравя Сиса.... Докато на 3 август 2009 дъщеря ми не ми се обади и каза, че е намерила много красиво коте в квартала, което не е много диво и идва при хора. Отидох да го видя и бях дотук ....... Запознайте се с Феликс, сниман на 3 август, веднага след намирането му пред блок 101 в Мусагеница в София и изкъпването му в къщи, снимката е правена с телефон:
А това е Феликс малко преди да бъде прибран в естествената си среда (на същата дата):
А ето го и около 15 дни след това, вече като господар на къщата:
Сега вече е голем дзвер, много немирен, пълна противоположност на кротката покойна Сиса и пълен господар у дома. Но най-интересното е, че докторът смята че се е родил около деня в който Сиса ни напусна плюс-минус 5 дни. Та се питам дали душите им не се преселват?
P.S. И ако някой е загубил или изхвърлил рижаво коте в Мусагеница през юли/август, нека знае, че е намерило дом и много обич.
Горе
Цитиране +
Много мила история. Иска ми се повече хора да я видят и прочетат! И да осъзнаят, че когато има обич и родители, на които грижите да не им тежат, децата и животните могат да си съжителстват в перфектна хармония! Пожелавам ви новият ви домашен любимец да е поне толкова дълголетен, колкото и предишните. Дано да осъзнава какъв късметлия е, че съдбата го е събрала с вашето семейство!