[Baby Ice]

И на мен ми се стори страно,но.........Трябваше да питам.

[ssiberia]

за жалост няма как да го вземем в апартамента двустаен ни е апартамента и ние едвам се събираме четиричленно семейство,а пък камо ли и куче да гледаме тук Мисля си,когато дойде някоя по-дълга ваканция да отида на село за по-дълго време и се надявам да свикне да прави и на мен път,не само на дядо ми

Опитът ми се ограничава до три мои кучета и много съседски. Въпреки това има хора с усет, които без стабилна предварителна подготовка се справят горе-долу добре с възпитанието.
1.Започваш с думите на родителите си, защо не могат /а всъщност не желаят/ да вземат кучето при вас. Така и мен са ме лъгали и аз съм вярвала и съм повтарява убедено думите им. Те донякъде се прави, защото си само на 15 години и са преценили, че не си отговорен да поемеш грижите и възпитанието на кучето. Те едва ли имат сили да правят и това.
2.Прочети малко книжки за възпитание на куче. Ти нямаш познанията и дори само за една ваканция може да влошиш нещата.
3.Както вече друг писа... Ти нямаш куче! Баба ти и дядо ти имат и възпитават селско, дворно куче. Т.е., винаги вързано и оттам в по-късен етап може да се очаква и агресия.
4.На 7 месеца е попресилено да се говори за агресия. Кучето е младо и не изразходва енергията си. Представи си как би се държал ти самия заключен седмица в стаята си и отключван само за час???
5.При разходките ни, честичко съседските малки овчарки и хъскита ме хапваха. Нищо страшно, само малко кръвчица. Правеха го не само при игра, а и при движение на ръката да ги погаля. На 7-8 месеца още не си знаят силата, а зъбчетата им са като иглички. Веднага спирах играта /погалването/ и им обръщах им гръб. Случваше се, да продължават да ме хапят по по краката или да ми скачат по гърба. Не им обръщах никакво внимание, а ако прекаляваха с най-строг глас казвах "Не!" или "Остави!". Получаваше се. В по-голяма възраст, с някои от тези кучета правех такава игра, която отстрани приличаше на сериозен бой /дори собствениците им се плашеха/, с всичкото ръмжене и хапане и боричкане, без да ми оставят драскотина или скъсано. В момента, в който играта загрубяваше - аз рязко я прекратявах. Слушаха. На моите гласови команди се подчиняваха, а не на командите на собствениците си. Ние, собственици и кучета заедно представлявахме една глутница с водачи и подчинени.
Трудничко е да се обяснява от разстояние. Всяко куче и всяка ситуация са различни. Освен това, с гореописаните кучета се разхождахме почти всеки ден заедно на дълги разстояния извън града, за разлика от теб, който контактува с кучето веднъж седмично. Ах да! И веднъж седмично се пуска да потича.
Още нещо! Казваш, че си го удрял?
Аз нито веднъж не съм ударила куче. Като изключим чукването с два пръста по носа.
Както казах, не съм треньор на кучета и горенаписаното е само мнение.

[Shortera]

като ме хапе,до месо какво да го правя да го галя и да го оставя да ме хапе? Вече не ме хапе толкова много,но е факт че още го прави ..... И вече не го удрям Благодаря на всички за коментарите

[ssiberia]

като ме хапе,до месо какво да го правя да го галя и да го оставя да ме хапе? Вече не ме хапе толкова много,но е факт че още го прави ..... И вече не го удрям

ОК!
Като поотрасне вече няма да те хапе. Вероятно!
Моят, като го взех беше вече голям и хапеше.
Бих ползвала съветите на треньор на кучета /и на техните стопани/, но нямам тази възможност и време ... Или и аз се залъгвам ... и измъквам с това извинение ... Когато имаш желанието се намират и пари и време. Поне преди години четях доста и сега карам на спомени и напрупан опит.
Вече те посъветвах да потърсиш литература за обучение и възпитание на куче. Какво ти пречи да попрочетеш и за правилното хранене и за болестите и оказването на първа помощ.
Потърси и филмчетата на Cesar Millan /Сизър Милан/. Има ги в темата за "Повелителят на кучетата". Мен малко ме дразнят. Прекалено американски са. Дори и да не са точно за твоя проблем, ще се изненадаш как наученото се трупа и по-нататък ще ти е полезно.
По-скоро философията му ми е много близка. Излъчването или енергията, както казва той. Това е твоето поведение /увереност и спокойствие/, стойка, маниери, миризма и много други неща, които ние пропускаме, но животните безпогрешно ги усещат. /Точно това се случваше в глутницата от хора и кучета, за която ти разказвах. Животните безпогрешно разпознаваха водача сред хората и му се подчиняваха, без дори той да е техен стопанин. Там имаше и едно момченце на 10 г . с хъски, което слушаше само него от цялото му семейство. Най-послушното хъски на поляните./
Това е, когато кажа на непознато куче "Изчезни!" и то млъква, обръща се и се отдалечава.
Това е, когато ветеринарният лекар /който ни вижда за първи път/ ми се доверява и извършва медицинска манипулация без намордник или чисти без упойка зъбния камък на кучето ми.
Друго, което съм разбрала от практиката и е много важно: Научи се да мислиш като куче! Не става веднага. Трябва да наблюдаваш, пробваш и търсиш причината за нещата. Научава се! Бях принудена да мисля като него, защото в един период започна да ме пази и в началото ми се струваше, че се нахвърля върху всеки. Разбира се, че не беше така. Прогледнах през неговите очи и сега безпогрешно разпознавам ситуациите и хората с външен вид или поведение, които биха предизвикали неговата агресия. Парирам и се движим безпроблемно навсякъде. Междувременно осъзнах, че безпогрешно преценява хората.
Съвсем не на последно място: Търпение!!! Търпение! Търпение! И повторение.
Често поведението на кучето е в резултат на твоите/вашите грешки или нещо, което му се е случило. Търси първо в себе си и после тръгвай да го "възпитаваш".
И аз правя непрекъснато грешки. Но поне зная, че греша. Само дето не винаги зная къде и как да се коригирам. А пък да знаеш, колко е трудно да се коригираш. При мен проблем е гушкането и целуването, докато преглеждам за поражения след сбиване например.
Постигнах много. Сегашното ми куче не е кучето, което дойде при мен. Има още много работа!
Поне постигнах най-важното: Пълно доверие помежду ни!

[Мил@]

като ме хапе,до месо какво да го правя да го галя и да го оставя да ме хапе? Вече не ме хапе толкова много,но е факт че още го прави ..... И вече не го удрям Благодаря на всички за коментарите

Казваш много строго и силно - не! с нисък глас. Мъжът ми в началото дори му ръмжеше на кучето, и до днес му се караме с нисък ръмжащ глас - то разбира не толкова думи, а тон и енергия. "Захапваш" го с ръка - пръстите оформени като зъбки. Като му се караш, да си надвесен над него. Ако те захапва, за да иска нещо - абсолютно не му го даваш. Ако играете - прекратяваш играта. Ако отивате нанякъде - спираш да вървиш и го караш да седне. Изобщо - с хапането кучето се опитва да ти покаже, че е по-горе и (или) да те накара да направиш нещо. Номерът е да му покажеш по всякакъв начин, че когато те ухапе, не получава това, което иска, а напротив - отнема му се и това, което има.
Така ще разбере, че хапането не е печеливш метод за "искане". Трябва кучето да разбере, че не може ПРИ НИКАКВО ПОЛОЖЕНИЕ да те хапе. Но първо ти трябва да вземеш решение, че няма да позволиш на никаква цена кучето да те хапе.

Ако все още ти се качва на гърба, опитай по кучешки (само ако обаче, си по-силен) - обръщаш се рязко, заставаш зад него, хващаш го за гривата и го сдрусваш, като му се скарваш с нисък глас. Обаче, ако има и най-малък шанс той да почне да се бори с теб - не опитвай, докато не изградиш статуса си на по-високостоящ. Изобщо, ако чувстваш някакъв, макар и малък страх от него в себе си, пробвай първо с другите методи, тогава с по-драстичните. Кучетата усещат енергийно дали си решен да бъдеш лидера на всяка цена, или просто се опитваш да "се спасиш" от хапането - което е позиция на подчинен.

Гледай малко филмчета от серията Повелителят на кучетата - Сизар Милан - там той много ясно ги показва нещата.

Гледам, писали сме със ssiberia едновременно.

[ssiberia]

Мъжът ми в началото дори му ръмжеше на кучето,

Само ръмженето - Не! Старият ми кучо при ръмжене от човек директно нападаше. И право в очите му не гледай. Правеха си гаргара с кучето ми - пък после "Спасявай ме!"
Другото - Да! Върши работа!
И разтърсването на гривата. И рязкото обръщане на гръб за прекратяване на играта. И челюстта на кучето съм разтваряла с ръце, за да ме пусне. А хъскито съм го тръшвала по гръб и съм го държала така, докато се успокои. Само дето при различните кучета прилагах различен подход. Не зная как преценявах. Просто усет и ставаше.
Всичко това в първите месеци на запознанство и установяване на равновесието. Да не си помислите друго?

[Мил@]

Мъжът ми в началото дори му ръмжеше на кучето,

Само ръмженето - Не! Старият ми кучо при ръмжене от човек директно нападаше. И право в очите му не гледай. Правеха си гаргара с кучето ми - пък после "Спасявай ме!"
Другото - Да! Върши работа!
И разтърсването на гривата. И рязкото обръщане на гръб за прекратяване на играта. И челюстта на кучето съм разтваряла с ръце, за да ме пусне. А хъскито съм го тръшвала по гръб и съм го държала така, докато се успокои. Само дето при различните кучета прилагах различен подход. Не зная как преценявах. Просто усет и ставаше.
Всичко това в първите месеци на запознанство и установяване на равновесието. Да не си помислите друго?

Всъщност - зависи от кучето. Ако кучето вече има идея, че човекът е главатар на глутницата, не се осмелява да нарушава авторитета му и да ръмжи в отговор. Като го гледаш в очите - в крайна сметка отстъпва. Аз мисля, че ако кучето не е нападало директно, т.е. няма история за агресия срещу човек, трябва да се гледа в очите- защото това в природата е по-голямата част от битката. И то в крайна сметка отвръща очи. Но с непознато куче или с такова, чиито реакции не са изучени достатъчно, наистина е рисковано.

Обръщането по гръб и разтърсването на гривата са все неща, които по-доминантното куче прави - напр. майката. Наистина всичко трябва да се преценява на място. Дали ще ръмжиш или ще даваш команди с нисък глас - ефектът е същия. Дали кучето ще отговори, като се подчини на авторитета ти, или ще го оспори - наистина е много индивидуално. Нашето куче се борИ известно време, но в крайна сметка призна безспорно авторитетите и на двама ни. Обаче все още ръмжи на непознати, които преминават през или доближават неговата територия.

[ssiberia]

Ако кучето вече има идея, че човекът е главатар на глутницата, не се осмелява да нарушава авторитета му и да ръмжи в отговор. Като го гледаш в очите - в крайна сметка отстъпва. Аз мисля, че ако кучето не е нападало директно, т.е. няма история за агресия срещу човек, трябва да се гледа в очите-

Говорим за едно и също!
Аз съм "шефът" и аз мога да си позволя и ръмжене и фиксиране на погледа. Другите членове на семейството и приятелите - Не! Веднага следваше изръмжаване, подбелване на очите и приближаване... от най-благото и кротко кучешко създание, което можете да си представите. 50 кг.!
Момчето само е преценило, че има проблем с кучето и не знае как да се справи. Затова не предлагам да изпробва това. Те все още не са в установено равновесие.

[Мил@]

Говорим за едно и също!
Аз съм "шефът" и аз мога да си позволя и ръмжене и фиксиране на погледа. Другите членове на семейството и приятелите - Не! Веднага следваше изръмжаване, подбелване на очите и приближаване... от най-благото и кротко кучешко създание, което можете да си представите. 50 кг.!
Момчето само е преценило, че има проблем с кучето и не знае как да се справи. Затова не предлагам да изпробва това. Те все още не са в установено равновесие.

Съгласна - напълно.

[Shortera]

Искрено Ви благодаря,и на двете,че ми отговорихте толкова пълно :) С огромен интерес прочетох постовете ви,вече кучето не ме хапе,но ще пробвам с някой от по-грубите методи,да се озъзнае малко (само ако ме хапе) Благодаря Ви отново и на двете :)