[alexy]

lunenlach, в 26 March 2011 - 06:58 AM, написа:

започвам семейни преговори за кастрация,така поне ще елиминирам единият фактор които според мен го провокира .,предполгам до две седмици ще се разбере ,ще я натоваря и хайде да я маркират.

За уличното куче добре,това което планирате може да се нарече обществено отговорно.Но желанието за кастриране на домашното ви куче,без мед.причина е направо жалко.На вашето куче му е нужно обучение в послушание а не осакатяване с доказани негативни последствия за организма.Направо ме отвращава как все повече хора говорят с такава лекота за кастрацията сякаш е някаква козметична операция.Някои даже се гордеят с това че са си кастрирали кучето.Вие имате право да вземате решение за вашето куче но моля не прокламирайте така открито кастрацията,защото хората са прости и малко им трябва да за да приемат "на сляпо" идеите и постъпките на други,без въобще да се замислят или да се поинтересуват за последствия.Само защото са им представени да звучат идилично и логично.Да унищожиш цяла система на организма която е регулатор на редица процеси и да си мислиш че по този начин ще справиш с нежелано поведение,вместо да се заемете с възпитание и обучение е жалко и безотговорно за мен и не показва желание за справяне с проблема а опит за игнориране на проблема.

[isi_ar4i]

alexy, не искам да се заяждам с теб, но аз говоря от личен опит относно кастрирането. Така че ако ти си кастрирал твоето куче и от това имаш негативно мнение по въпроса, моля те тогава коментирай. Защото аз имах неконстролируемо, агресивно, некастрирано куче, а сега имам послушно и нетолкова агресивно към другите мъжкари куче, което успявам да констролирам. Та аз съм видяла разликата в нещата и затова го препоръчвам. Ако ти си бил и от двете страни на нещата - ок, ако не, мнението ти не е компетентно.

[alexy]

Хе,хе аз пък имах неконтролируемо,доминантно, некастрирано куче.Което сега е работещо с завидно послушание, високо ниво на Прей-драйв , нестихващо желание за работа и некастрирано.
Значи човек си взема куче с което не може да се справи и вместо да се научи да се справя,посяга на физиологията на кучето , притъпява някой инстинкти и вече се е справил.Егати логиката.Вместо да имаш будно и темпераментно куче с неизчерпаема енергия жадно за живот,го превръщаш в апатичен дебил със склонност към остеопороза и затлъстяване.Честито!

[Galiadogs]

Работата е в основата на успеха,но за апатичен дебил не съм съгласна.Работя с кастрирани кучета и желанието им за работа остава непроменено.Ако някой ще ме заяде за моите,че не са кастрирани,да си доведе разгонена кучка,а аз ще му направя демонстрация на послушание и контрол.

[isi_ar4i]

Поздравления, alexy, че си се справил. За съжаление ние нямаме възможност да превърнем кучето си в работно. Как имаме кучето, че не сме го възпитавали ние и в какво състояние го взехме, е друга тема. Може да съм посегнала на животинските му нужди, но не съм го осакътила. Той все още е пълен с енергия, НЕ Е дебил, не е и застлъстял. Физически ако го видиш, не би казал че е кастриран, пълен с енергия и желание за живот.
Всеки сам решава, как да се справи с проблема. Не съм съгласна, че това не е вариант, а също и от куче до куче си има голяма разлика. Не можеш да ми кажеш, че ако моето не бе катсрирано, щеще да постигне това ниво на послушие, което има сега. Така че ако някъде съм написала за личния ни опит е, за да покажа, че има и такива решения.
Не си мисли, че всеки взима куче, с което не може да се справи, защото има мнг безодмни, които биват осиновявани за добро, но всъшност човек не знае с какво се сблъсква. Монетата има две страни, не гледай само едната.

[Ариел]

Alexy,в темата за и против кастрацията достатъчно си изложил аргументите си.Предлагам ти да продължаваш да си изказваш мнението там-тук никой не те пита дали да си кастрира своето куче или не.Ако обичаш....!

[lunenlach]

Съгласна съм с alexy,след кастрация наистина се нарушават доста физиологични процеси(за това и толкова дълго отлагам кастарация),но когато имаш едно 50 кг.доминантно куче,което в семвйството-глутницата заема почти равна позиция(това е право на избор)което няма агресивни наклоности и не търси поне за сега по високо място в ирарфията в семейството, не за друго а защото знае кой дава манджата,което има непоносимост към мъжки домашни кучета (не кастрирани)-проследих кое го провокира,след като изчетох много ,много публикаций сама стигнах до извода че няма как това поведение да бъде променено освен с много ,много бой или кастрация ,по хумано май е да се кастрира,защото боя е нож с две остриета.
Galiadogs написа ли сте че работите с кучета ,ако може телефон за връзка на лични-имаме нужда от превъзпитание и ние и кучето ни:)
На заполодено куче няма да посегна,девойката според мен няма годинка,няма маркировка за кастрация,не съм гледала женско куче и не знам кога започва продуктивният момент,ако не е бремена ще се опитам да я кастрирам, ако е прсто ще търся осиновители за малките после.
Ние минахме от строг повод на душач -но положението си е същото ,пича си е избирателен,не го виня но ми е трудно с опазването на домашни мъжкари и бабките.:)

[alexy]

Луненлъч нека кастрацията бъде последния възможен вариант за справяне с буйния алфа-характер на вашия хубавец.Методите за обучение в спортната дресура наистина помагат за много поведенчески проблеми,не търсете вината в кучето още по малко в неговата физиология.То просто следва инстинктите си.

Галя признавам че определението апатичен дебил е прекалено преувеличено и го написах в опит да предам тежест на твърдението си с лека арогантност.Работата е там че понякога забравям че не всички хора имат еднакви предпочитания и съвместимост на характерите спрямо кучетата.Просто не мога да си представя кучето ми да не е диване и да работи на "по ниски обороти" от мен.Ниските нива на тестостерон при кастриран мъжкар предразполагат към загуба на "боен дух" и за работа в защита трябва да разчиташ само на ловния инстинкт.Не че е нещо лошо ,даже някой хора ще предпочетат точно това,но зависи нали какви са амбициите на човек за неговото куче.Ама едно е кучето да отиде да захапе фигуранта и да го задържи,друго е да го захапе и да се бори с него сякаш иска да го смачка (обарзно казано).

Ариел аз обичам, но не ми се нрави да се изживяваш като хостеса на темата и настойнически да ми казваш къде какво да пиша.Прощавай за резкия тон , ама темперамент ко да прайш.

[g_tanov]

За да опосредя мненията ще споделя личния си опит. Само да вметна, че не съм ветеринар, но се познавам и разчитам на много добри специалисти и те са единствените, които могат да си позволят да определят предимствата и недостатъците на кастрацията.
Моето женско куче например, имаше проблем с млечните жлези и опасенията, че могат да прераснат в рак ме мотивираха да я кастрирам.
Иначе по темата: При мъжките, най-вероятно наистина има ефект от играта с тестостерона, но при женските такъв не се забелязва. Напротив, моята дивачка е значително по-жива и по-доминантна след кастрацията. Но, съм абсолютно убеден, че дресурата, послушанието и борбата с неврозата (ако се е стигнало до такава) са най-правилния път за вашето спокойствие, и най-вече за това на кучето. С бой не става. Трябва просто във всяко едно ваше действие насочено към кучето, то да разпознава своя водач. Променете вашето отношение към кучето и то много бързо с или без топки ще ви слуша. Между другото благодаря на Алекси за простите, но ефективни съвети, които ми даде преди време. Вече има ефект и нещата отиват на добре.

[agalina]

alexy, в 26 March 2011 - 10:43 AM, написа:

.
Значи човек си взема куче с което не може да се справи и вместо да се научи да се справя,посяга на физиологията на кучето , притъпява някой инстинкти и вече се е справил.Егати логиката.Вместо да имаш будно и темпераментно куче с неизчерпаема енергия жадно за живот,го превръщаш в апатичен дебил със склонност към остеопороза и затлъстяване.Честито!

Не е верно това просто. женската ми путбулка е кастрирана преди почти 5 години - съвсем си е "будна", че и отгоре, не само не е апатична, но ако не я моря с часове движение- ще ми прави проблеми ,типични напълно за много високо ниво на енергия.За затлъстяване пък изобщо нямам причина да се тревожа Остеопороза няма как да измеря стойности май ,но не ми се вижда да има проблем с костите .
За мъжките - дето казвате :""Ниските нива на тестостерон при кастриран мъжкар предразполагат към загуба на "боен дух" и за работа в защита трябва да разчиташ само на ловния инстинкт.Не че е нещо лошо ,даже някой хора ще предпочетат точно това,но зависи нали какви са амбициите на човек за неговото куче.Ама едно е кучето да отиде да захапе фигуранта и да го задържи,друго е да го захапе и да се бори с него сякаш иска да го смачка (обарзно казано). " Значи това също не е верно.Защото нито ловния инстинкт води кучето в хапането на ръкава ,нито тестостеронът- в хапането на фигуранта -водеща е мотивацията .Добре посочена задача и съответно добре възприета.Не зависи от топките.А пък дали ще задържа твърдо и сигурно или ще "се бори" и пеняви - зависи и от един тон други неща, независещи от нивото на хормоните

[alexy]

agalina, в 27 March 2011 - 11:34 AM, написа:

Защото нито ловния инстинкт води кучето в хапането на ръкава ,нито тестостеронът- в хапането на фигуранта -водеща е мотивацията .Добре посочена задача и съответно добре възприета.Не зависи от топките.А пък дали ще задържа твърдо и сигурно или ще "се бори" и пеняви - зависи и от един тон други неща, независещи от нивото на хормоните

А дали пък мотивацията не отключва ловния инстинкт(желанието да улови и задържи плячката)?Я помисли пак.Естествено че без топки пак ще хапе но отделянето на тестостерон в определени моменти стимулира отключването на различни механизми за контрол на съзнанието и подсъзнанието чрез отделяне на други хормони(адреналин,ендорфин,серотонин,допамин и много други) от други жлези в зависимост от нуждата в определен момент катализиран от външни дразнители.Не знам дали го обясних разбираемо но като цяло зависимостите са много сложни като има основни които са еднакви за всички индивиди от даден разред и други уникални за всеки един индивид зависещи от средата в която е изграждана и моделирана психиката. Трудно може да се обясни без сложни термини и в няколко изречения. Като цяло хормоните са тези които управляват психиката и обратното.Една постоянна зависимост..

п.п.Женския организъм също произвежда тестостерон.При махането на топките на мъжкия,организма продължава да произвежда тестостерон чрез надбъбречните жлези но в много малки количества и в изключително редки случаи компенсира същото количество както при наличието на полови жлези.Затова понякога може да се види кастриран мъжки да демонстрира сексуален нагон или доминантна агресия спрямо друг.

[alexy]

g_tanov, в 27 March 2011 - 09:28 AM, написа:

Между другото благодаря на Алекси за простите, но ефективни съвети, които ми даде преди време. Вече има ефект и нещата отиват на добре.

Чудесно! Радвам се,че моите съвети са ви помогнали.Бъдете здрави и щастливи с вашето куче и непременно предайте на свой ред тези съвети на някого който има нужда от тях.Знанието трябва да е достъпно за всеки който го поиска.

[agalina]

alexy, в 27 March 2011 - 02:11 PM, написа:

agalina, в 27 March 2011 - 11:34 AM, написа:

Защото нито ловния инстинкт води кучето в хапането на ръкава ,нито тестостеронът- в хапането на фигуранта -водеща е мотивацията .Добре посочена задача и съответно добре възприета.Не зависи от топките.А пък дали ще задържа твърдо и сигурно или ще "се бори" и пеняви - зависи и от един тон други неща, независещи от нивото на хормоните

А дали пък мотивацията не отключва ловния инстинкт

Ти кажи
Защото аз мисля ,че задържането на фигурант е преди всичко добър отговор на добре поставена задача.Не ловуваме.:)

[alexy]

agalina, в 28 March 2011 - 07:23 PM, написа:

alexy, в 27 March 2011 - 02:11 PM, написа:

agalina, в 27 March 2011 - 11:34 AM, написа:

Защото нито ловния инстинкт води кучето в хапането на ръкава ,нито тестостеронът- в хапането на фигуранта -водеща е мотивацията .Добре посочена задача и съответно добре възприета.Не зависи от топките.А пък дали ще задържа твърдо и сигурно или ще "се бори" и пеняви - зависи и от един тон други неща, независещи от нивото на хормоните

А дали пък мотивацията не отключва ловния инстинкт

Ти кажи
Защото аз мисля ,че задържането на фигурант е преди всичко добър отговор на добре поставена задача.Не ловуваме.:)

В крайна сметка говорим за едно и също само че ти го обясняваш практически а аз физиологически.Точно на базата на ловния инстинкт на кучето се гради последователноста от условни рефлекси за задържане на фигуранта.Така наречения прей драйв.Ние у бг-то си му викаме ловен инстикт ,инстинкт за преследване и задържане на плячка.А че се получава добър отговор на добре поставена задача е практическия резултат от желаната и правилна съвместимост на факторите- мотивирано куче,водач и фигурант.

[alexy]

Исках да отбележа,че едно и също куче некастрирано може да му е нужна много по малко мотивация за да се бори с фигуранта а когато е кастрирано да дава по ниски резултати колкото и да го мотивираш,защото го няма нужното количество тестостерон който да стимулира надбъбречните жлези да отделят повече адреналин.Не е задължително условие за всеки индивид,но по често е така и ако повече хора знаят това,една част от тях не биха предпочели да рискуват с кастрация ако имат амбиции за високи постижения в ИПО,Шутцхунд,ВПДЖ и различни ните рингове.Пак зависи какво иска човек в крайна сметка.Но като се има предвид че състезанията са създадени за онагледяване на възможностите на дадено куче което различни развъдчици биха ползвали за разплод заради добрите му постижения ,в крайна сметка къде е мястото на кастрацията?

[Ариел]

Къде ли-тук говорим за куче-кръстоска м-у две породи и стопанинът му едва ли иска то да работи както твоето куче.Към какви фигуранти и изложби се отнесохте?Всеки със своите амбиции.

[iamphand]

Пробвах да намеря отговор на това, което ме интересува, но темата е станала необятна и не успях. Извинявам се, ако това вече е обсъждано.
Та, кучо е мъжки териер, кастриран, на 1 година и 6 месеца. Никога не е проявявал агресия към мен или други от семейството. Пази здраво къщата - лае и ръмжи, когато идват гости, докато се запознае с тях и разбере, че не ги приемаме като заплаха. Когато сме навън, нещата са по-сложни. Пуснат на воля, е внимателен, в началото резервиран, но след 20-30 секунди започва игра - няма значение дали другото куче е мъжко, женско, голямо, малко, младо или старо. Притеснява ме, че не разбирам поведението му, когато е на повод. Тогава почти винаги при среща с мъжко куче настръхва целия, започва да ръмжи и лае, хвърля се към него, дърпа. Никого не е хапал и мисля, че няма и да го направи. На едно и също куче реагира коренно различно според това дали е на повод или не. Стига се дотам, че понякога, за да не започне да се звери, го пускам от повода. Бихте ли ми обяснили какво означава това.Страх? Териториалност? Опит за доминиране?

[isi_ar4i]

аз също не съм срещала така поставен проблем във форума. Хубаво е, че питаш. Знам, че когато са на повод, кучетата са по-агресивни и затова примерно при срещи е добре и двете кучета да не са на повод. Обаче не знам може ли кучето да настръхне и да не реши да напада. Нали самият факт, че е настръхнало, означава, че вече е преминало в агресивно състояние. Дано вещите лица във форума пишат, мнг ще е интересно. Другото, когато виждаш, че започва да се дзвери го пуснаш от повода, така ли? Той как реагира с другото куче. Веднага се успокоява ли?
Като казваш, че се дърпа към другото куче и го ръмжи, тогава откъде знаеш, че няма да го нападне? И ако няма, тогава не го спирай да иде при него, а го заведи.

[g_tanov]

Това е т.н. "агресия на повод". писано е на много места във форума, но не съм сигурен дали има отделна тема. Ако се сетя ще подам линк.

[GAG]

Leash aggression. Причини - няколко. Обяснения - също. Решение - намирате границата на търпимост и установявате как можете да насочите вниманието на кучето към Вас. После започвате да скъсявате разстоянието много постепенно, като вниманието на кучето задължително трябва да е в-у вас. Резултат трябва да се получи след много време и търпение.
А ако разбирате английски - направо напишете leash aggression.