Агресия, доминантно поведение
#1841
Публикувано: 04 June 2015 - 10:22 AM
Бих искала да ви помоля за малко съвети. Имам си вкъщи една страхотна лабрадорка, изключително добра и възпитана, но днес ще ми докарат да гледам за 1 месец един мъжки пинчер на 9години, който е в общи линии не социализиран и доминантен. С лабрадорката са се виждали и не е имало никакви проблеми. Притесненията ми са, че той е изключително доминантен. Примерно : ако се е качил на диван и му се скараш почва да ръмжи, докато яде също ръмжи, ако си е харесал някой член от семейството и ти се доближиш до него да го прегърнеш почва пак да ръмжи (същото правеше и с лабрадорката ми като отида да я погаля), ако го стреснеш през ноща докато спи същата реакция ... да не говорим за гости вкъщи ...
Като стъпки знам горе-долу какво трябва да се направи. Но ме притеснява това, че е на 9 години ... Много ще се радвам ако споделите малко опит и мнения :)
#1842
Публикувано: 09 June 2015 - 01:12 PM
аз имам проблем с моето куче - не е породисто, женско, на 5 години.
Имаме малко дете на година и половина и нямаше проблеми докато той не започна да лази и в последствие проходи. Сигурно заради некоординираните му движения, но кучето много се плаши от него и му ръмжи. Снощи малкият отиде да погали кучето, а тя изглежда много се стресна от него и от гризна по ръката, нямаше кръв, но се отпечатаха зъбчета.
Кучето по принцип не е никак агресаивно, но в последните години става все по-страхлива - стряска се от почти всеки страничен шум.
Много моля да ме посъветвате какво да направя!
#1843
Публикувано: 18 June 2015 - 07:44 PM
И аз имам проблем с моето куче и ще се радвам ако ми дадете по конкретна информация за решението му,
Кучето е мъжки лабрадор на 6 месеца,подариха го на мен и приятелят ми и той наистина е страхотен! Проблемът е,
че слуша главно него,той е стопанинът и сякаш мен се опитва да ме подчини. Изпълнява и някои мои команди,но не винаги.
Когато с приятелят ми сме двамата вкъщи,всичко е наред-кучето е послушно и се подчинява,но щом той излезе на работа проблемите започват-пищкане където му падне,
лаене,с две думи-разиграва ме както си иска и не желае да ме слуша за каквото и да е.
В присъствието на приятелят ми ме слуша горе долу,но няма ли го-настъпва истинско чудо.
Като цяло той е по строгият с него и той го пошляпва,докато на мен ми е жал и аз повече го глезя.
Късно ли е все още за по строго възпитание от моя страна?
Проблемът е,че приятелят ми заминава за дълго време и аз оставам сама с него и ако не започне да ме слуша,не виждам как ще се оправим.
#1844
Публикувано: 24 September 2015 - 09:41 PM
#1845
Публикувано: 24 September 2015 - 10:52 PM
Можете да започнете с прочит на тази тема от началото й и ако продължавате да иматепроблеми, да потърсите помощ и насоки в обучението ТУК
А ако имате предвид, че вашият ФБ не ви слуша и си прави каквото иска, то значи, че проблемът е във вас и пак ви трябват уроци от специалист.
Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#1846
Публикувано: 27 September 2015 - 12:57 AM
Благодаря Ви за бързата реакция!
Още преди да прочета Вашия отговор, започнахме да коригираме поведението на кученцето и вече имаме успех. Въпреки това сме убедени, че ще се справим по - добре с помощта на специалист и затова бяхме предварително изпратили e-mail на посочения и от Вас адрес, но до днес нямаме отговор. В първия работен ден ще позвъня и на телефоните, посочени в сайта, и ако не се свържа, ще ви пиша отново за помощ Лека вечер и ще се радвам да поддържаме връзка!
#1847
Публикувано: 20 September 2016 - 05:44 PM
Имам нужда от малко помощ, защото отскоро се случват необясними неща за мен с кучето ми. Става дума за Джак Ръселка, женска на 2 години. Когато беше бебе беше много дива и правеше какви ли не лудории като ядене на чехли, неспазване на "не пишкай вкъщи", ядене на камъни, дървен материал, пластмаса и всичко, което съществува. Когато излизахме в градинката правеше обиколки с бясна скорост около другите кучета и играеха много, дори с едно копаеха на смени в една и съща дупка и се учудих, че се разбират като хора "сега аз, сега -ти". Правим си дълги разходки особено лятото - по планините, на палатки и т.н С времето всички неприятни навици изчезнаха и стана изключително послушна и дисциплинирана, всички бели вкъщи изчезнаха и е много спокойна. Но едно нещо се промени коренно - отношението и към другите кучета. С времето започна да ги лае и насмита( лае и хапе докато не ги изгони). Сякаш се опитва да ме пази - надалеч седи и не им обръща внимание, но се втурва при мен и другото куче идва за да се доопознаят и тя му се нахвърля смело докато не го изгони каквото и да изисква това. Дори на скоро се наведох да погаля едно бебе хъски на 2 месеца и мислех, че няма да е така щом е бебе, но разлика в отношението й нямаше. Знам, че териерите са малко странни, но се учудвам от това - винаги е около мен, слуша, изпълнява няколко команди, имам чувството, че разбира всяка моя дума, но това.... Другия проблем е, че било кокал(разбираемо), било пръчка(разбираемо) било одеало(неразбираемо) си ги взима и сякаш ги пази и си позволява да хапе както мен така и други хора поради това, че си е нейна собственост. Аз съм и свикнала и не я закачам, но децата на вън не знаят това и ме е страх, а не м исе иска да ходим с наморник, защото и не е чак толкова агресивна към хората. Извинете ме, ако има подобен проблем по темата, но искам да питам за конкретния случай, защото се насъбраха няколко неща, обичам я много и искам да се разбира с другите животинки и да нямаме проблеми. За пръв път гледам куче и може да греша с нещо, дано не съм объркала нещо в началото и да съм закъсняла, моля за съвет как да постъпя.
#1848
Публикувано: 30 November 2016 - 01:36 PM
От 7 месеца имаме бебе и още от началото ги събираме с кучето заедно, за да се опознаят. Кучето винаги гледа да я близне като може, но не е особено внимателен около нея (както си представях, че ще бъде). Понякога в изблик на игра, може да я бутне. Дъщеря ни вече пълзи и често отива до него, подръпва го. Преди два дни за пръв път се случи той да ѝ изръмжи. Ние веднага му се скрахме и той виновно се оттегли. Вчера, той си лежеше на неговото диванче и тя се опита да отиде при него - той отново изръмжа, но преди му се скараме, той стана и отиде в другата стая. Очевидно някъде сме сбъркали - или в процеса на възпитане, или в процеса на запознанство, или и в двете. Моля да ми кажете как да процедираме, за да не ескалира ситуацията.
#1849
Публикувано: 30 November 2016 - 02:36 PM
In@, в 30 November 2016 - 01:36 PM, написа:
Не бих се изказала категорично, но ръмженето на кучето не винаги означава агресия. Кучетата ръмжат и в игра, и за да покажат че нещо им е неприятно.
Според мен във вашия случай е това - детето отива при кучето и нарушава спокойствието му - кучето показва че му е неприятно и се оттегля.
За да определите поведението му е нужно да отчитате и други знаци - положение на тялото, опашката, ушите, изражението, дали показва зъби.
Неприятно е, че куето ръмжи детето, което малко и не може да съобрази, че "досажда", но това не значи задължително, че ще настъпи конфликт.
Наблюдавайте и двамата и когато кучето иска да бъде оставено намира, се опитайте да отвлечете вниманието на дъщеричката от него.
"виновното оттегляне" е само във вашите очи. Кучетата не чувстват вина - те действат според ситуацията и опита си.
Отделно поведението към човек от домакинството е съвсем различно от поведението към други мъжкари навън.
#1851
Публикувано: 21 January 2017 - 04:31 PM
Големия (3г) е много спокоен, кротък и толерантен. Малкия (1г) обаче, ми се струва, че проявява признаци на доминантна агресия към всички ни, за което силно се притеснявам. Те са баща и син.
Големия е глезен от малък, спал е в леглото на приятеля ми, по дивани, фотьойли, но винаги когато му се каже, че това не е неговото място е готов да отстъпи. Малкия, тъй като приятеля ми ми повери отговорността за грижите и възпитанието му, беше по ограничен, но в крайна сметка приятеля ми тук-там канеше големия на дивана и не исках малкия да се чувства игнориран. Винаги гледах да ги поставям на равни позиции, ако има шоколад за единия-има и за другия, образно казано.
Но започнаха да се карат. Първо големия започна да си пази паницата, но ядеше и от двете. После малкия започна също да пази неговата. И така докато един ден се сбиха за храна.
Опитах да контролирам храненето и разхождането по паниците и спряха, но след 2 месеца пак същото. В началото когато кажех 2 пъти Не всичко спираше, но вече не действа. Сега трябва да ги разделим в различни стаи когато стане нещо такова, защото малкия, дори вече отдръпнат от големия не спира да лае и да се спуска.
Притеснява ме, че понякога не мога да си обясня причината. Последния път си бяхме разпънали дивана, големия се беше наврял отдолу и спеше. Малкия просто отвори очи, започна да ръмжи и го нападна. Имали сме няколко такива случаи, просто защото големия е минал покрай мен или пък е изхъркал. Бият се за играчки, за внимание. И в 90% от случаите малкия скача пръв, което ме води към мисълта, че се бори за по-високо място в йерархията.
Когато си играят заедно се описва една картина, която прочетох в темата, "доминиращ-подчинен", когато малкия ляга настрани, големия е отгоре и сякаш се опитва да го гризне по муцуната, малкия обаче започна да отвръща на удара с удар и вече се сбиват дори заради това.
Освен това, ако ударя малкия повече от 2-3 пъти започва да се свива в ъгъла и да ръмжи, понякога излайва, но не скача срещу нас, по скоро се присвива още повече към стената.
Малкия е изпълнително куче, рядко се случва да се прави на глух, ако не изпълнява команда правим повторения до подчинение. Никога не се хранят с нас, преди нас или до нас. Винаги се хранят заедно в коридора, овладяхме това.
Малкия добре знае командата "пусни", оставя си играчката и чака да я взема. Както и винаги ходи до мен или зад мен. Големия изпълнява по-трудно команди зададени от мен, дори в присъствие на приятеля ми. Никога не съм се отказала естествено, но ми е трудно да се справя с него.
Имам няколко въпроса за малкия, които наистина ме тревожат, не искам да го водя на училище, поех отговорност към приятелчето си и държа сама да поправя грешките, допуснати във възпитанието му.
Незнам когато го ударя и се свие в ъгъла и ръмжи или скимти, какво да очаквам. Страх ли го е или се готви да нападне? Надявам се да е първото.
Права ли съм, че е доминантна агресия? Дали не е в резултат на това, че големия е по-послушен и по-рядко наказан?
За момента съм взела мерки да спрат да се качват по дивани, фотьойли и всичко, на което седим или лежим ние. Игнорираме молещите погледи от другия край на стаята ако хапваме нещо. Опитваме плавно да наложим на големия да изпълнява командите ми, а с малкия в момента прекарвам повече време за игри и тренировки, опитвам се да разбера на каква позиция съм аз в неговата главица.
Надцених възможностите си с поемането на грижите за тази порода и се надявам, че не е прекалено късно да се поправя.
#1852
Публикувано: 10 October 2017 - 06:57 PM
#1853
Публикувано: 10 April 2018 - 09:14 AM
#1854
Публикувано: 22 May 2018 - 05:29 AM
5. Агресивност на кучето и служебна кинология.
Здравейте! Имаме млада женска лабрадорка с примес в породата. Отглеждаме я от 40 дневната й възраст и успяхме да я научим на елементарните команди и навици у дома. Беше много дружелюбно същество спрямо хората идващи у дома и навън. Сменихме жилището и съответно местата й за разхождане. От тогава тя започна да проявява необяснима агресия спрямо минаващи хора и деца. Разбира недоволството ми, когато лае безпричинно хората и се задоволява само с приръмжаване до мен. Но това е само, когато сме у дома и се "кара" на хората минаващи под прозореца. Когато сме навън проявява сериозна агресия спрямо хората с повдигната козина на гърба и оголени зъби. Не мога да си позная животното. По този начин се налага да огранича разходките й свободно и да я водим на каишка, което пък не й позволява да се налудува. Мога ли по някакъв начин да повлияя на поведението й и да променя тази ситуация?
#1855
Публикувано: 17 January 2020 - 10:29 PM
Имайки предвид ,че автора на темата е използвал руски сайт , въобще не е за учудване ,че цялата посока на мислене е опорочена .
Но всеки има глава на раменете си и може сам да разсъждава . И ако тук са написани подобни глупости все още не е страшно - е донякъде. Лошото е, че у нас все още
има хора наричащи се треньори , работещи точно по този начин ... Жалко за кучетата.
Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/
#1856
Публикувано: 20 January 2021 - 05:08 PM
Аз пък искам да благодаря , на треньорите , които са споделили информация в тази тема и този форум въобще.
Аз имам женски пит , от над 4 години и съм го възпитавал изцяло от прочетеното тук.Мога да кажа , че като НЕтреньор или въобще професионалист , съм доволен от постигнатото.
Имам уравновесено куче , което обужава мен и семейството ми и смея да твърдя че мога да го контролирам на около 80%.
Може би малко несъзнателно , но съм му оставил малко лична свобода , нали не искам някакво пале , което да не може да се изпишка без мене.
Та , още веднъж - Благодаря на хората тук!
Забелязъл съм няколко различни настроения в кучето си:
Когато е игрива , ми се налага да повторям командата поне 3 пъти , понякога даже я виждам да ме следи с периферното си зрение докато си прави каквото си знае , в момента в който и кресна "ела тук" , запрята ушите на зад и иде да ми се гали в краката да ми се извинява , след 3 секунди пак си прави каквото си знае .Точно като хлапетата , докато не му се скараш не чува.
Има едно такова специфично настроение , когато нещо е сгафила, а аз още не съм разбрал - примерно аз си работя нещо по двора , тя си вършее наляво-надясно , и по някое време иди при мен , ушите назад и почва да ме ближе , съответно тръгвам да разследвам , в момента в който намеря творението и , запрята пак ушите и се прибира в колибката , е тогава вече е ъпсурт да дойде като я извикам , знае че ще има ритник в задника , но пък винаги си го получава.
Когато е изморена обаче е много послушна , знае какво ще поискам от нея още преди да съм го изрекъл , изключително изпълнителна и смирена.
Та искам да споделя за една случка от онзи ден.
Да вземе да направи дупка в оградата и да влезе в двора на съседите.Отишла при тяхното куче.Аз разбирам почти на момента , излизам на улицата и отивам пред тяхната врата да видя какво прави.Наща да вземе да му яде от храната в купичката , съседското куче седи и трепери.При което си изкарах ъкъла
Моето куче не ме отразяваше грам какво му говоря , седи яде , и си помислих че когато храната свърши , ще сдъвче съседското куче.
При което направих следното , тъй като няма как да вляза да я взема , тръгнах по улицата все едно ще вървя някъде , тогава чак ме отрази.Върна се през дупката и дойде при мен на пътя.Два ритника и после не я отразявам цял ден.
Оправих мрежата , и на следващия ден пак така - седя си , пия си кафе на двора и чувам ръмжене двора на съседа.Айде пак търча на вън да видя какво става.Моята хайванка , седи и му ръмжи , онова седнало гледа в една точка на пред и опашката под коремчето
Съответно веднага се развиках , моята тръгна да се прибира , пак ритници в дупето , пак го играя сърдит.Ходих купих друга мрежа , оправих всичко и така.Вече няма да може да влиза там.
Та ето това нейно поведение много трудно успявам да контролирам.Аз го отдавам само на ината и и на това че не и пука от последстията.
Иначе , не се държи доминантно - НИКОГА , знае си перкфетно мястото в семейството.От около две години спря да ръфа обувки , никога даже и не прави опит да се качва по дивани , столове и т.н.
Никога , не е ръмжала нито по мен нито по жена ми , и двамата можем без проблем да я разхождаме , храним , наказваме ...
Никога , не е показвала агресия към човек , дете и т.н. За четериногите , обаче все гледа да се скара , поради което няма много приятели
Та тук аз явно имам проблем с кучето си - когато е в игриво настроение (както по-горе написах) ,се прави че не ме чува , но това онзи ден прерастна в неподчинение , което честно казано ме притеснява.
Или да го отдам че е разгонена в момента
Та какъв съвет бихте ми дали в тази ситуация?
#1857
Публикувано: 22 March 2021 - 08:07 AM
Имам следния проблем: Живея на квартира в София и като дойдохме разбрахме, че има 2 бездомни кучета който живеят във входа. Хората си ги обичат и гледат, но просто не могат да ги приберат по домовете, защото животните са свикнали с живота на улицата и не могат да седят сами повече от 10 мин в жилище. Едното се гледа от комшията на горния етаж, то е супер добро и внимателно. Не лае и хапе. Мрънка само когато иска да влезне в входа и винаги или ние или комшията ставаме и отваряме вратата да не седи на студено. Другото беше същата душичка всички много си я обичат и гледат. Хора от близките магазини казват, че нас като ни няма е тъжна. Всичко започна това спокойно куче започна да става много териториално. В началото просто лежеше пред нашата врата. Купихме по голяма постелка (малък килим) за да може да не лежи на студения под. Всяка вечер като се прибираме от работа или тръгваме кучето ни изпраща до и от колата. Обаче в последните няколко месеца забелязваме, че като влизат непознати хора кучето почва да лае и да се държи агресивно . Пробваме с награди когато направи нещо както трябва и с липса на такива когато лае или се държи териториално. Обаче ние не можем да сме постоянно с нея. Притесняваме се, че може да уплаши някой и да дойдат и да я вземат.
Дайте ми съвет как да намаля това държание, да се върна същото спокойно и добродушно куче. Предполагам, че в нас е грешката и искаме да коригираме това поведение. Ще разбера хората които ще кажат да си я осиновим, но както писах ние сме на квартира. Ако беше апартамента наш с сигурност щяхме да сме си я прибрали и да си я гледаме. И двамата сме имали кучета с половинката ми и знаем, че истинското семейство винаги има един на 4 лапи който да го направи цяло. Който може да ни даде съвет, ще сме истински благодарни.
Поздрави
А.Ковачев
#1858
Публикувано: 22 March 2021 - 08:07 AM
Имам следния проблем: Живея на квартира в София и като дойдохме разбрахме, че има 2 бездомни кучета който живеят във входа. Хората си ги обичат и гледат, но просто не могат да ги приберат по домовете, защото животните са свикнали с живота на улицата и не могат да седят сами повече от 10 мин в жилище. Едното се гледа от комшията на горния етаж, то е супер добро и внимателно. Не лае и хапе. Мрънка само когато иска да влезне в входа и винаги или ние или комшията ставаме и отваряме вратата да не седи на студено. Другото беше същата душичка всички много си я обичат и гледат. Хора от близките магазини казват, че нас като ни няма е тъжна. Всичко започна това спокойно куче започна да става много териториално. В началото просто лежеше пред нашата врата. Купихме по голяма постелка (малък килим) за да може да не лежи на студения под. Всяка вечер като се прибираме от работа или тръгваме кучето ни изпраща до и от колата. Обаче в последните няколко месеца забелязваме, че като влизат непознати хора кучето почва да лае и да се държи агресивно . Пробваме с награди когато направи нещо както трябва и с липса на такива когато лае или се държи териториално. Обаче ние не можем да сме постоянно с нея. Притесняваме се, че може да уплаши някой и да дойдат и да я вземат.
Дайте ми съвет как да намаля това държание, да се върна същото спокойно и добродушно куче. Предполагам, че в нас е грешката и искаме да коригираме това поведение. Ще разбера хората които ще кажат да си я осиновим, но както писах ние сме на квартира. Ако беше апартамента наш с сигурност щяхме да сме си я прибрали и да си я гледаме. И двамата сме имали кучета с половинката ми и знаем, че истинското семейство винаги има един на 4 лапи който да го направи цяло. Който може да ни даде съвет, ще сме истински благодарни.
Поздрави
А.Ковачев