[nivea]

Здравейте и аз изчетох цялата тема и бях допуснала грешки с играта с ръцете и качването на диван.е ние сме и малка порода и може би и от там пренебрегнах идеята,че то също е куче.на близо 3м сме и е мн упорит.ако си му се скарал и си го пратил на място,после като го викаш (пробвах дори и с лакомство) се прави че не чува и само те гледа без никаква реакция.Наистина не разбирам къде бъркам и как да го накарам в такива моменти да дойде. а и като е мирен и не хапе и не се опитва да се качи на ддивана,кото го похваля,започва да ръфа и скача.коригирам с Не веднага,не знам дали е правилно.мога ли да се допитам до специалист за индивидуални тенировки с кучето ми или е смешно,че е порода чихуахуа

[Tali]

Не го викай след като си го нахокал/а. Трябва да го пренебрегваш 15, 20 минути (колкото е нужно)... Дори да дойде при теб и да започне да се умилква пак не трябва да му обръщаш внимание. Пренебрежението е най- голямото наказание.
След като му се скараш го игнорирай. След известно време ще дойде при теб- отново го игнорирай. Когато се отдръпне, пак след известно време го викни. Като дойде похвала и лакомство.
Това е според мен. Аз така правя в редките случаи когато Райа направи беля. Но тя си знае местото и ляга под масата докато не стане време за разходка или хранене.
Твоето кутре е още малко, трябва от сега да си разбере мястото.

[nivea]

Много ти благодаря Тали за съвета

[Tali]

Имам въпрос...
Райа се беше разгонила. Бяхме на разходка. Една овчарка (приятелче от мъжки пол, тогава на около 4, 5 месеца) ни видя и се затича с цел игра. Райа беше на повод, но Рекс се приближи и легна по гръб под главата и в знак на подчинение. Тя дори не почака той да легне напълно, а го захапа за гушата, не го давеше (както когато си играят кучетата с парцали или въжета, а просто го държеше за гушата и ръмжеше неистово). Едва я отскубнах от него.
Сега овчарката е на около 7, 8 месеца, Райа отдавна не е разгонена и всеки път като се срещнат (от тогава) започва диво ръмжене и зъбене и отново се нахвърля към гушата на Рекс (държа да отбележа, че Райа издава някакви звуци в около 3 процента от срещи с други същества).
Мислех си да ги съберем за по- дълго и често (първоначално на повод), но се съмнявам, че ще излезе нещо.
Някой може и да си помисли, че не е голям проблем, но за мен е, защото Рекс е постоянно пуснат (много е добър и слуша доста), но види ли ни преди стопанина си веднага тича (за игра) и след като се приближи става "суматоха". Очевидно мойта кучица е виновна. А и докато съм на лекции майка ми я извежда, а тя изобщо няма никаква сила да удържи Райа.
Бих искала да коригирам това поведение по някакъв начин, но как?
Приемам всякакви съвети!

[Z-ROCK]

Z-ROCK, в Apr 3 2009, 01:53 PM, написа:

Мил@, в Feb 25 2009, 12:13 PM, написа:

Наш Шаро върви добре със социализацията. Почнахме да го разхождаме на оживени места, през града, с много минувачи наоколо, той се държи добре. Полайва вкъщи и на двора - когато подуши/усети друг човек наоколо - например съседа през оградата или съседката от другата страна, през ограда, алея и друга висока ограда. Може би усеща присъствие, което го плаши, не знам, но не се е драл да лае напоследък. Пролайва 2-3 пъти и това е.

Колкото до концентрацията, сега имаме нов номер, за който не съм много наясно какво да правя. Играем на "донеси топката" - уча го да ми я подава в ръка, а не да я пуска на земята. Всичко върви много добре, той умира да търчи да гони топки и да ги носи обратно. Първо обаче тичаме, да изразходим енергия (човекът е на велосипед), после играем с други кучета или тренираме, в зависимост от обстоятелствата. Може би се изморява, макар че е по принцип с неизчерпаема енергия, но след 5 минути, като стигне до топката, грабва я с уста и се оглежда наоколо, преди да тръгне обратно. Изглежда така: "Аз я стигнах топката, ама чакай да видя дали няма нещо по-интересно, преди да дойда да ти я върна". Оглежда се за кучета, хора. Аз го викам в такъв момент, засега идва, но забавя реакцията малко.

Чудя се, дали това е нормално, или му омръзва бързо и затова така прави. Обикновено, като го видя, че почва да се ошумолява, гледам да прекратя играта или да я сменя. Понякога, ако топката падне близо до някакъв клон, той я оставя, грабва клона и се опитва да го домъкне. Носил е клонове, по-дълги от него. Вета ни предупреди да внимаваме, че може да се нарани - имало такива случаи. Много обича да носи пръчки, но ги погризва, като ги стигне - предполагам, затова ги обича повечко, имат повече вкус от топките. Понякога, като има куче, с което иска да си играе, намира топката, хваща я, вижда кучето, пуска топката, отива да си поиграе - в такъв момент няма смисъл да го викаш - той не те вижда или чува изобщо - като се срещнат с кучето, подушат си каквото има за подушване, поскачат заедно, тогава ако го повикаш, вече чува - връща се, взима си топката и пристига ни лук ял, ни лук мирисал. :lol:

Не сме ходили в онзи район, в който има навик да забягва да гони птиците, защото трябва да имаш 2-3 часа на разположение извън времето за разходка, и да си с гумени ботуши, иначе... Миналият път, беше отишъл навътре в отлива сигурно на 2-3 километра, виждахме го като точица, която плиска водата, като тича след летящите птици. Естествено, не може да ни чуе оттам, нито да ни види. Трябваше да приближа до него физически, за да ме чуе и да дотича скорострелно. Имах чувството, че не се забавлява вече, а просто не може да се откъсне от гонитбата, която си е безплодна, понеже не може да хване птица... Оттогава купихме 3-та поред свирка, за да може да ни чува от по-голямо разстояние, но не сме я изпробвали от по-далече, учим се да я различаваме и да идваме, докато сме по-наблизо.

Да добавя, когато се играе на "донеси", лакомствата изобщо не вървят. Дори и да е гладен, реагира на топка или пръчка, а не на лакомство толкова.

Ще си позволя да се намеся-защото и аз ще вземам същия "модел " куче -това е бордер коли! то иска да прави нещо и тогава се чуства най добре ,иска да работи тоест ти трябва да му осигуриш тази "работа " научи го на нещо и го карай да го изпълнява -кучето се кефи че прави нещо и не му идват простотии в главата

[nestor-nesy]

Здравейте!Изчел съм темата подробно но не мога да намеря обяснение на проблема който започва да се заражда при моето куче.Имам 4.5 месечен шар пей.Както навсякаде съм чел това са адски доминантни кучета силно независими и доста горделиви и от момента в който го взех започнах да изпълбнявам всичките правила за които бях прочел тук.Той е много спокойно да не кажа мързеливо пале но вече според мен започва въпреки всички правила които спазвам да развива доминантно поведение и то такова за което се чудя какув подход да предприема.Ще дам пример.Изискавам нещо от него той много добре знае какво се иска тъй като го е правил 1000 пъти преди това.Той категорично отказва сяда или ляга и започва да се инати.Няма никакво ръмжене или лаи или каквато и да е агресия спрямо мен,даже като повиша тон се обръща по гръб и показва подчинение и вупреки всичко се инати и държи че ще стане на неговото и няма да изпълни това което се иска от него.Спазвал съм абсолютно всички правила никога не съм му посягал или използвал ненужни корекции единствено 2 пъти съм го тръшкал на земята по гръб тъй като и 2-та пъти реши да се качи върху мен и започна да се клати в признак на доминантност и то беше още на 3 месеца.Държа да подчертая също така че това му поведение не става от прекумерна натовареност и съответно от това да е отказа,а просто от инат.Ще бъда доволен от всякакви мнения и благодаря предварително.А искам и да кажа едно свое наблюдение от днес.При отказ за подчинение днес за първи път(бях вече мнооооооооого ядосан) го хванах за врата и така му отлепих предните лапи от земята,след което той изведнъж стана доста по послуше,но това ли е начина с груба физическа намес?Не ми се ще да е така така че се надявам на по компетентни от моето мнения!

[mil_]

Вложи повече позитивизъм. Награждавай и хвали.
Може би се инати, защото няма мотив да ти изпълнява командите?
Ако вземеш лакомство в ръка и го вдигнеш високо пред носа му най-вероятно ще седне. Така работи за команда седни.
Кучето е още малко. Струва ми се, че подхождаш предубедено с тази доминантност. Преди да се вторачваш толкова в доминантността виж най-обикновените неща във вашето общуване - приятелство, игра, мотивация.

[Мил@]

Z-ROCK, в Apr 3 2009, 03:01 PM, написа:

Ще си позволя да се намеся-защото и аз ще вземам същия "модел " куче -това е бордер коли! то иска да прави нещо и тогава се чуства най добре ,иска да работи тоест ти трябва да му осигуриш тази "работа " научи го на нещо и го карай да го изпълнява -кучето се кефи че прави нещо и не му идват простотии в главата

Ох, на теория и аз го знам. На практика обаче, освен да тича и носи топки и пръчки, които сме хвърлили и да изпълнява още няколко команди, за друго не се сещаме. Някакви идеи?

[Мил@]

nestor-nesy, в Apr 4 2009, 09:42 AM, написа:

Здравейте!Изчел съм темата подробно но не мога да намеря обяснение на проблема който започва да се заражда при моето куче.Имам 4.5 месечен шар пей.Както навсякаде съм чел това са адски доминантни кучета силно независими и доста горделиви и от момента в който го взех започнах да изпълбнявам всичките правила за които бях прочел тук.Той е много спокойно да не кажа мързеливо пале но вече според мен започва въпреки всички правила които спазвам да развива доминантно поведение и то такова за което се чудя какув подход да предприема.Ще дам пример.Изискавам нещо от него той много добре знае какво се иска тъй като го е правил 1000 пъти преди това.Той категорично отказва сяда или ляга и започва да се инати.Няма никакво ръмжене или лаи или каквато и да е агресия спрямо мен,даже като повиша тон се обръща по гръб и показва подчинение и вупреки всичко се инати и държи че ще стане на неговото и няма да изпълни това което се иска от него.Спазвал съм абсолютно всички правила никога не съм му посягал или използвал ненужни корекции единствено 2 пъти съм го тръшкал на земята по гръб тъй като и 2-та пъти реши да се качи върху мен и започна да се клати в признак на доминантност и то беше още на 3 месеца.Държа да подчертая също така че това му поведение не става от прекумерна натовареност и съответно от това да е отказа,а просто от инат.Ще бъда доволен от всякакви мнения и благодаря предварително.А искам и да кажа едно свое наблюдение от днес.При отказ за подчинение днес за първи път(бях вече мнооооооооого ядосан) го хванах за врата и така му отлепих предните лапи от земята,след което той изведнъж стана доста по послуше,но това ли е начина с груба физическа намес?Не ми се ще да е така така че се надявам на по компетентни от моето мнения!

Няколко мисли и от мен. И аз като Мил се чудя дали не виждаш инат там, където го няма? КУчето е малко, дали не очакваш прекалено много от него? Кучетата, когато са приели някого за лидер, се радват да му угодят и да го зарадват - така са устроени. След като ляга по гръб при повишен тон, не ми се вижда вероятно да се инати. По-скоро може да не разбира точно какво искаш от него или да няма стимул, както каза Мил. Моето куче например схвана за секунди командата "лапа", като даваше точно тази лапа, която трябва, преди храна. Обаче докато схване, че същата тази команда трябва да се изпълнява и без храна, при прибиране от разходка, за да му избършем лапите, беше по-зор.

Липсата на натовареност може да бъде толкова вредна, колкото и прекомерната натовареност. Всъщност - дори по-вредна. Дали го разхождаш достатъчно?

Колкото до отлепянето на лапите му от земята - това си е корекция, макар и по-силна, не е чак толкова страшна физическа намеса. Имай предвид, че езикът на кучетата не е с думи, а с докосване, бутане, хапане, и т.н., т.е., физически. Точно по този начин водачът на глутницата въдворява ред, а не с глас. Забелязала съм, че дори и да подам команда на моето куче само със съответния знак с ръце, без глас, пак изпълнява.

[Galiadogs]

И аз като Мил се чудя дали не виждаш инат там, където го няма? КУчето е малко, дали не очакваш прекалено много от него?

Липсата на натовареност може да бъде толкова вредна, колкото и прекомерната натовареност.


Напълно вярно и тъй като вече имам лични впечатления и видях какво се изисква от кучето мога да подкрепя тези мнения.
Кучето,сяда,ляга и има задръжка на тези команди,а още е токова малко.Прекаленото бързане е грешката.Бавно и сигурно трябва да се затвърждават нещата.Не важно за колко време и на каква възраст кучето е научило дадени команди,а как са заучени.

[lonesome]

9 месечен френски булдог. Разхожда се свободен из двора, от него се изисква само като го повикам за прибиране да дойде. От седмица насам е непоносим. Сам се навря и се остави вързаното куче да го захапе. Едвам го извадихме от устата на другия и пак се обърна да се мъчи да го души. Ходи при вързаното куче само когато има човек с него. На подкрепа ли разчита, мъчи се да ни пази ли... нямам идея какво става. Освен това се опита да налети на питбула на едни познати, който е значително по - едър. С възрастната кучка си съжителстват идеално. Спазват си дистанция и никой не се закача с другия, освен когато не им се доиграе, естествено. Днес ходихме на изложбата в панаира. Държа се много прилично, но не пожела да има контакт с другите кучета (май го беше страх). Само на едно място се бяха скарали две други кучета и той се опита да се меси при тях. (явно си е скандалджия ) Сега по - сериозния проблем - кокошките. По принцип са разделени и то стабилно, но виждам, че са му мания. Днес се опита да убие втора. Никога не съм проявявала какъвто и да е интерес към кокошките, нито съм поущрявала него да се интересува от тях, но явно са му някаква мания. Догонва я и започва да и хапе врата, като му писне стъпва върху нея и започва да скубе перушина. Първият път почти уби една и беше наказан - майка ми го завърза за едно дърво и го остави там за два часа. Всички го игнорирахме. Днес като го пуснах пак докопа някаква кокошка. Как да му секна тези ловджийски мераци? А с другите кучета какво да правим?

[sladko_angel4e]

Здравейте,моята мини пинчерка е вече на 3,5мес.От малка обичаше да хапе и мислех,че е само бебешка игра.Но до сега не престана да хапе,искаш да я целунеш,тя пак хапе,освен ако не е сънена.И като я викам въобще не идва, а си знае името.Само,когато я викнеш за храна и й я покажеш ,веднага доприпква.Моля,помогнете

[lonesome]

Корекцията на помага ли? Нещо от сорта на "НЕ!", игнориране или нещо подобно? Сигурно ли е, че не приема целуването като някакъв вид игра? Започни да и показваш наградката като я викаш. Постепенно ще свърже повикването с лакомството и би трябвало да започне да идва дори и когато не я викаш.

[Мил@]

sladko_angel4e, в Apr 5 2009, 11:43 PM, написа:

Здравейте,моята мини пинчерка е вече на 3,5мес.От малка обичаше да хапе и мислех,че е само бебешка игра.Но до сега не престана да хапе,искаш да я целунеш,тя пак хапе,освен ако не е сънена.И като я викам въобще не идва, а си знае името.Само,когато я викнеш за храна и й я покажеш ,веднага доприпква.Моля,помогнете

Много е крайно време да покажеш на твоята госпожица, че НИКОГА не може да хапе човек. Дори и на игра. Явно не те приема като водач на домашната глутница, щом не идва при повикване. Прочети внимателно началото на тази тема - има много основни положения и полезни съвети. Свали си сериите на Сизар Милан - там е базата за отношенията човек-куче. Ако я целуваш, докато тя те хапе - правиш огромна грешка, защото тя приема това за одобрение на действията си. Както ти казаха и по-горе, трябва да направиш корекция - строго не, дръпване за нашийника и т.н. или изпращане на мястото - ако си го знае...

lonesome, възможно ли е да липсва достатъчно общуване с кучета? Моето, докато не насъбра опит, се опитваше да си играе с всяко срещнато куче, дори и с онези, които злобно му се нахвърляха. Една стопанка на куче, помня, викаше - махнете го, махнете го от моята, че ще го ухапе, докато го дърпаше в несвяст назад - а нашият наивник подскача наоколо и си мисли, че е на игра. Обаче постепенно се научи - но с времето и с много срещи с всякакви кучета. Сега някои дори не ги и наближава, други само ги подушва по веднъж и дотам. С трети препускат до забрава заедно.

[radost84]

Здравейте!Моят проблем е горе-долу (да не кажа същия) като на Сладко ангелче.Имам мопс на 3.5 месеца.За жалост откакто го взехме е все по лекари и съответно аз като една "добра" майчица го разглезих до безобразие ,признавам си.
Моята най-голяма грешка е,че му позволих да ме гризка с малките си зъбки (правеше го лекичко и много сладко)и сега нещата нямат оправяне.В началото когато започна си казвах,че го сърбят и то сигурно си беше така,а може и още да е така.Но вече сме извън контрол.
Случка от снощи:Лежа си аз на дивана,той до мен сладко си гризка кокалчето.Идилия отвсякъде!Аз като се разнежих протягам ръка да го погаля сладурчето ми, а той веднага обръща главичка и ме хапва за ръката.И е хитър,винаги започва лекичко,на закачка.В следващия миг му стана интересно,изправи се и ме ръфна за челото.Днес съм интересна гледка на работата с тези 2 зъбчета.
Вечер като се прибера от работа първо 15 минути радост небесна,на мен ми стане супер готино и го нагушквам едно хубаво,после обаче правя 2-ра голяма грешка,както разбрах-първо на него слагам да хапне.Следкато се наяде малкия разбойник започва купона,впива зъбки в краката ми и няма пускане.Буквално почти го влача.И така докато не кача краката си някъде достаъчно високо,че да не ги стига.
Сутрин около 5 ме буди със страшен лай(което звучи смешно за малък мопс) и докато не стана (ситуацията с краката се повтаря,сутрин се обличам стъпила на леглото) или не го взема на ръце не престава.А взема ли го -оооооо блаженство го обхваща впил малки остри зъбченца в пръстите ми.Аз викам "Не!'',но гласа ми се разнася като "глас в пустиня".
И след всички глупости,които изписах искам да помоля за съвет как да го отуча от този навик да хапе непрекъснато .Не го прави със злоба,то се вижда.По скоро го прави за удоволствие.Обаче най-лошото е че хапе и другите хора познати и непознати за него,които идват вкъщи.

[durka]

Божке....... все едно аз съм го писала това..........

[mil_]

radost84, мила, на теб просто ти трябва студен душ, не се сърди, че ще има такъв в поста ми.
Ти с такова умиление и радост, а и скрито одобрение, разказваш за едно недопустимо, терористично поведение на твоето куче, че преди да промениш своето отношение дори е безсмислено да говорим.
Най-напред спри да извиняваш тези прояви, било му забавно, било сладко... Не е никак забавно това, което прави. Признай, че имате сериозен проблем.
После приеми факта, че трябва да станеш водач, защото ти тази необходимост я отблъскваш.
И след това с прости стъпки въведи правила. Хвали за добро поведение, наказвай/игнорирай за лошо и всичко ще си дойде на мястото. Няма да ти е много лесно, особено стъпки 1 и 2. Погледай филмчетата на Сизър Милан, те са точно за хора като теб, особено сериите за дребните кученца. Успех!

Искам да кажа нещо, което ми прави впечатление. Всички прекалено се вторачвате в онези простички препоръки, които казват да ядеш преди кучето, да не го допускаш на леглото, да минаваш пред него. Тези неща имат хиляди пъти по-малко значение от знаците, които вие давате на кучето и вашето самочувствие, толкова насериозно се приемат като че ли са панацея, че чак съжалявам вече, че съм ги писала и превеждала. Сами по себе си те няма да помогнат на проблемни отношения. Моето куче спи на леглото ни когато ни е приятно, качва се по всички мебели, яде преди нас и пак си знае мястото.

[radost84]

Знам,че проблемът е изцяло в мен.Като мекица омеквам само да ме погледне.Наистина до скоро чак му се радвах.Сама съм си виновна ,но той ми е първото куче и аз от мерак да му угаждам за всичко му позволих да ми се качи на главата.
Благодаря ти много за съвета.Ще се опитам да не съм такава "мека Мария".

[rimela]

mil_, в Apr 9 2009, 03:04 PM, написа:

....
Искам да кажа нещо, което ми прави впечатление. Всички прекалено се вторачвате в онези простички препоръки, които казват да ядеш преди кучето, да не го допускаш на леглото, да минаваш пред него. Тези неща имат хиляди пъти по-малко значение от знаците, които вие давате на кучето и вашето самочувствие, толкова насериозно се приемат като че ли са панацея, че чак съжалявам вече, че съм ги писала и превеждала. Сами по себе си те няма да помогнат на проблемни отношения. Моето куче спи на леглото ни когато ни е приятно, качва се по всички мебели, яде преди нас и пак си знае мястото.

Ами да кажа и аз нещо по въпроса.
Като начинаеща кучкарка изчетох всичко по тази и други теми за възпитанието на домашните ни любимци, опитах се и да ги прилагам съветите на практика буквално. Срам - не срам, ще си призная, че като беше малка Линда даже опитах веднъж и легендарното "тръшкане" - при отказ да се подчини и изпълни команда, нагло лаене и "дръвчене" насреща ми.
Резултат - държа аз кучо тръшнат по гръб и чакам, както е по инструкциите, то да престане да се съпротивлява. Да де, ама Линда не е нито агресивна, нито доминантна - просто си е куче с характерче. Не се подчинява не защото иска да заеме лидерска позиция, а просто счита, че е длъжна да опита да не слуша, ако не й изнася. Та гледахме се с нея умно очи в очи, аз я държах в преса, а тя се чудеше какво става и накрая реши, че е игра и вирна лапки да я чеша по коремчето!

Тогава разбрах, че тези "техники" сами по себе си не означават нищо, ако не са част от обща система за отношения "стопанин - куче", в която основното са правилата, които стопанинът налага, а кучето изпълнява. Какви конкретно са правилата? Ами всеки сам да си решава, но има и такива, които са безусловни.

Правило НОМЕР ЕДНО - никога, ама съвсем НИКОГА куче не трябва да хапе стопанина си!
Абсолютно недопустимо е това, при никакви обстоятелства! Ръмжене и зъбене също не се допускат!

Е, има и НОМЕР ДВЕ, ТРИ, ЧЕТИРИ, но за тях кой както си реши - кога ще се храни кучо, дали ще се качва на леглото, дали му е разрешено да влиза във всички стаи и да минава пръв през вратата...
Единствено важно е правилата да са ясни и еднозначни и да се прилагат безусловно, а всеки опит за нарушаване да се наказва. Никакви "цуни - гуни", ако кучето е нарушило предварително добре обмислена забрана - показва му се ясно, че няма да стане неговата. От първия път не става - трябва търпение, докато му "узрее главата" и приеме условията. Понякога това струва доста време и нерви, но си струва - в един момент всичко си идва на мястото!

Та това е от мен и скромния ми опит с първото ми куче, което също умее идеално да гледа умилно и да проси снизхождение за всяко безобразничене, което реши да ми спретне. Е, някои номерца минават, ама тия от списъка със забраните - никога.

А иначе Линда спи в леглото ми, давам й да яде понякога преди аз да се нахраня и излиза през вратите преди мен...
Но има далеч по-важни според мен неща, които - слава Богу - й през ум няма да й мине да прави, защото е разбрала, че са ЗАБРАНЕНИ!

[Мил@]

mil_, в Apr 9 2009, 02:04 PM, написа:

Искам да кажа нещо, което ми прави впечатление. Всички прекалено се вторачвате в онези простички препоръки, които казват да ядеш преди кучето, да не го допускаш на леглото, да минаваш пред него. Тези неща имат хиляди пъти по-малко значение от знаците, които вие давате на кучето и вашето самочувствие, толкова насериозно се приемат като че ли са панацея, че чак съжалявам вече, че съм ги писала и превеждала. Сами по себе си те няма да помогнат на проблемни отношения. Моето куче спи на леглото ни когато ни е приятно, качва се по всички мебели, яде преди нас и пак си знае мястото.

Мил, с цялото ми уважение към теб и безценните съвети, които даваш, да не забравяме и друго. Има хора като теб, които с цялото си поведение и с всичко излъчват енергията на доминантния лидер и кучетата просто им се подчиняват, защото я усещат. Има други хора, които или не са такива, или тази им страна е скрита и от тях самите и не са я проявили в общуването си с кучетата. За тях са тези препоръки - да влизат първи, да ядат преди кучето и т.н., може би за да се почне отнякъде. Също и за да направят разлика между кучето, което не е човек, и бебето - защото хората често гледат на малките си кученца като на сладки бебешоци и оттам започват проблемите. Кучето може да е бебе, но е куче-бебе, затова отношението към него трябва да е като към КУЧЕ-бебе.

При нас с нашия хайванин, в началото си беше борба кой да мине през вратата първи, после дали ще дърпа повода или няма. За яденето винаги се е знаело, че ние ядем първи, ние даваме храната, след като той си изпълни "упражненията" и е достатъчно спокоен и т.н. Сега вече мога да му разреша да се качи на дивана, за да го гушкам, но когато кажа да слезе - слиза на секундата. Може да яде преди нас, но той знае, че храната я даваме ние и че трябва да слуша. Решаваме ние, хората, а не той. Така е и на разходка, и навсякъде. Като кажем да се качва в колата - качва се. Няма не искам, няма тича ми се още.

За мен тези елементарни препоръки на Сизар Милан са повече първо за хората, отколкото за кучетата. За хората, които трябва мислено да издигнат собствения си статус по-високо от този на кучето, и тогава нещата са наред. Така, както аз се научих да го правя. Днес ходихме в кучешки пансион, където смятаме да оставим Шаро, докато сме на почивка. Естествено, като влязохме в сграда (те имат три), повечето кучета се разлайвахъ. Към края на разходката си позволих да кажа "Не" и да щракна с пръсти на куче, което се дереше и хвърляше по мрежата към мен. Ами седна и млъкна. Тогава собственика ме видя до клетката му и каза - внимавай, че този хапе. Та така...