[mil_]

ВИДОВЕ АГРЕСИЯ

За да разбираме по-добре поведението на своето куче, трябва да имаме правилна представа от какво се мотивира то. Един от най-сложните за разбиране моменти - това е агресията. Кучето може да ръмжи на котка по време на разходка, да облайва случаен минувач, да лае на "брат по разум" при среща. Някои кучета могат да отговарят с озъбване, ръмжене или ухапване при опит на стопанина да отнеме играчка, храна, или дори опит просто да го изгони от дивана. Във всеки от тези случаи наблюдаваме агресивно поведение. Как да контролираме тази агресия, поощрявайки или потискайки я да постигнем желаната реакция?

С агресията са свързани най-много легенди и "народни" методи, водещи понякога до непредсказуеми резултати. Английски кокер, чиято доминантна агресия помагах да се коригира, рискуваше да се раздели с живота заради такива легенди. Млад ветеринарен лекар, виждайки как десетмесечното куче ръмжи на стопаните си по време на хранене, им съобщил, че кучето има "ген на агресивността" и трябва да бъде приспано. В противен случай лекарят им обрисувал перспективата цялото семейство да бъде убито през нощта. Ни повече, ни по-малко. На кучето му провървяло - преди да го приспят, решили да се посъветват с треньор.

За контрол над агресията трябва да знаем от какво се предизвиква тя и каква цел преследва кучето със своето поведение.

Доминантна агресия
Това социално поведение е свързано с йерархичните отношения в глутницата. Трябва да разберем, че кучето, живеещо в семейството на човека, пренася законите на отношенията в глутницата върху хората. Затова обект на доминиране могат да станат и стопанинът, и роднините, и децата. Често стопанинът контролира кучето, но доминантната агресия може да се прояви по отношение на често гостуващи роднини. Кучето познава тези хора и ги смята за "свои", но демонстрира превъзходството си, като ги поставя на място.

Може да се прочете по-подробно за доминантната агресия и методиката за потискането и в материалите:
- Доминантно поведение на кучето. Причини, прости методи за коригиране.
- Агресия на кучето към стопанина. Какво да правим?
- Проблемът на "втори номер", борба за място в йерархията на глутницата
(заб. mil_: тези материали ще публикувам в следващите постинги)

Териториална агресия
Този вид агресия също се отнася към социалното поведение. Но, за разлика от предишния вид, това поведение е насочено към членове на други, конкурентни глутници. Ръмжене и лай при почукване на вратата, облайване на минаващи близо до мястото - всичко това е териториална агресия. Едно и също куче може да се отнася агресивно към ваш познат у дома и въобще да не реагира на появата му на улицата. Ключовият момент при този вид агресия е, че тя се проявява на собствена територия.

Защитна агресия
Ако кучето или членове на неговата глутница са заплашени от опасност, кучето проявява защитна агресия. Вашият питомец може да облайва непознат по време на разходка, ако той се държи "подозрително": спира, гледа ви, опитва се да се приближи. Всички тези действия се приемат от кучето като пряка заплаха и то може да реагира агресивно. Трябва да се отбележи, че за хилядолетия съвместно съществуване с човека, кучетата са развили специфични реакции, които не са характерни за дивите животни. Така, много кучета дори във възрастта на кутре, реагират агресивно на страничен човек, носещ в ръце чувал или сандък. Тази реакция е вродена, кучета с такава реакция са се подбирали изкуствено като "най-съобразителни".

Ловна агресия
Агресивно поведение, храктерно за лов или игра с плячка.

По време на обучението, а така също и при ежедневното управление на кучето, е нужно да имаме ясна представа за вида на агресията на своето куче и грамотно да я използваме. Например, за да прекратим защитна агресия, страничният човек трябва да спре. В същото време при териториална агресия това няма да помогне, кучето ще атакува дотогава, докато човекът не напусне неговата територия. При обучение в защита най-добре е да се започне работа по развиване на ловна агресия, тъй като нервната система на кучето няма да се подлага на натиск.
За някои кучета резултат дава използването само на териториална агресия, за други - само защитна. Затова методиката за защитна работа трябва да се подбира индивидуално за всяко куче.

Източник: www.k-9.ru, 11 Февруари 2004
Виды агрессии
Редактор на разпратката: Андрей Сидельников

[mil_]

ДОМИНАНТНО ПОВЕДЕНИЕ НА КУЧЕТО. ПРИЧИНИ, ПРОСТИ МЕТОДИ НА КОРИГИРАНЕ

Редакция 11.06.2009
Тази статия се отнася за затвърдено поведение на що-годе отраснало куче. Не си правете изводи от нея за кутрета на възраст 2-3 месеца! Кутретата тогава са хиперактивни, от тях блика енергия, а социално съвсем не са узрели, че да имат претенции за статус. От опита в този форум 99% от стопаните, които за първи път имат кутре и прочетат тази статия, решават, че имат голям проблем с доминантност и започват тежки корекции с тръшкане, разтърсване за врата и в крайна сметка борба с нищо неподозиращото бебе. За вас, стопани на кутрета, е най-подходяща тази тема: Курс обучение на кутрето А от настоящата тема имайте предвид само профилактичните напътствия за лидерско ваше поведение.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кучето е уникално животно. Никое друго животно не притежава качества, позволяващи му не само да живее с човека, но и да се използва така разнообразно. Много от тези качества са изработени благодарение на това, че кучето е социално животно (животно, което живее в глутница).

Правилата и законите, действащи в глутницата, се пренасят от кучето върху обкръжаващите го хора, върху семейството, в което то живее. Стопаните, децата, познатите и съседите се възприемат от животното като представители на собствения вид. Затова преди да говорим за взаимоотношенията между човек и куче, ще разгледаме какви са отношенията между кучетата в глутницата.

Този въпрос е твърде обемен и е невъзможно подробно да се разгледа в рамките на един брой. Затова ще се спрем на онези моменти, които характеризират причините за проява на доминантно поведение.

Във всяка глутница съществува ясна йерархическа стълба, определяща всички взаимоотношения между нейните членове. Намирайки се на което и да е стъпало от тази стълба, всяко куче се старае да опази своята позиция от посегателства на низшестоящ и по възможност да се издигне нагоре. При това повишението на статуса не става отвлечено, а за сметка на смяна на местата с конкретен член на глутницата, който никога не се съгласява доброволно с тази смяна.

Какво дава на кучето по-високият рейтинг в ежедневния живот?
- По-добро място за сън. Водачът спи на най-доброто място. Другите (също нелоши) места заемат животните с много висок статус. Явните аутсайдери се старят да не навлизат в тази зона, тъй като веднага ги поставят на място (без бой, просто с ръмжене или поглед, борби при установени отношения практически никога няма).
- Право първо да се храни. Отначало яде водачът, после - останалите, при това не всички заедно, а в съответствие със своя рейтинг.
- Право да отнема плячката на стоящия по-ниско. "Несъгласието" на опонента обикновено означава йерархични претенции и мигновено се потиска.
- На стоящия по-високо в йерархията винаги отстъпват пътя.
- Водачът определя къде да се намира глутницата, колко дълго, накъде да тръгне ...

Кучето ще живее по тези правила и в семейството, искате или не.
Вгледайте се в своя питомец. Проследете поведението му е си задайте следните въпроси:
- Не се ли опитва вашето куче при влизане у дома или излизане да мине първо?
- Трудно ли ви е да го изпратите на мястото му?
- "Моли" ли кучето да нахраните първо него, а чак след това семейстото да сяда на масата?
- Ако сте заети (четете книга или работите с компютър), може ли кучето да дойде и да "помоли" за внимание?
- По време на разходка в парка кучето ли решава накъде да тръгнете?
- Случва ли се кучето да ви ръмжи? Може би пуска в действие и зъбите?

Ако отговорът на който и да е от тези въпроси е "ДА", то вашето куче проявява доминантно поведение.
Веднага ще кажа, че не трябва напълно да се "потиска" кучето, особено ако разчитате на него като защитник. Напълно подчиненото животно не е в състояние самостоятелно, без вашето участие и ръководство да атакува страничен човек, каквито и качества да притежава то.

Но ако кучето излиза от контрол, ако ви заплашва, ако е неуправляемо и вследствие на това - социално опасно, то проблемът с доминантността трябва да се реши незабавно.

Първото, което трябва да се направи, е да се започне обучение в курс на послушание. Звучи банално, но без обучение нищо няма да постигнете. Отработката на упражненията от който и да е курс ефективно понижава нивото на доминантност на кучето, тъй като много от тези упражнения предполагат установяване на контрол над животното. Отработвайки движение редом, седеж, лежане, стоеж, вие диктувате на кучето положението на неговото тяло. Отработвайки задържане, вие установявате временен контрол. В края на краищата, работата по всяка команда означава изпълнение на вашата воля и подчинение.

Кучетата с развита доминантна агресия атакуват своите стопани именно при отработка на прости навици на послушание. И да заставите кучето при това все пак да изпълни командата е най-ефективното "лекарство" срещу доминантност.

Искам да опиша един случай от своята практика (такива случаи има маса, просто този е най-показателен).

При мен в учебното подразделение учеше бъдещ инструктор - младеж, не висок, слаб, но със силен и даже суров характер. С него служеше мъжко куче немска овчарка, мощно и също така сериозно. Това беше личното куче на войника, което той отглеждаше у дома. И точно при преминаването на обучението кучето започна да се опитва да вземе надмощие във взаимоотношенията със своя стопанин.

Веднъж на три-четири дни те в прекия смисъл се биеха, това се случваше при отработка на навици на послушание. Естествено, когато кучето захващаше младежа за ръката и с ръмжене го гледаше в очите, той отстъпваше (ръцете не са от желязо). Назря остра необходимост нещо да се направи. По това време нашето началство по някаква причина се отнасяше с истерично негодувание към боя на кучета и уличените в това престъпление строго се наказваха.

Затова действахме подмолно. Младежът сложи на кучето намордник и отиде надалече в гората. Изпълнявайки моите инструкции, той тъпо давал само три команди: седни-легни-стой, доста силно дърпайки при това повода. Естествено, кучето го атакувало в първата минута. Тук на курсанта му дошли на помощ предварително приготвените импровизиран кожен камшик и грижливо изпилен ..... С помощта на инструментите, той всеки път постигал изпълнение на командите. Кучето престанало да му се нахвърля едва СЛЕД ДВА ЧАСА "занятия"!!!

Още час отишъл за работа без намордник (сега курсантът облякъл зимна армейска куртка, независимо от лятната жега, подпълвайки ръкавите с клонки).

Два дни кучето не яде (не се дава лесно смяна на рейтинга), но до края на курса това куче беше управляемо без повод и едва не попадна в сборната част по спортна дресура. При това никакви признаци на "обида" не се наблюдаваха, кучето предано се радваше на идването на стопанина, скимтеше при раздяла и т.н..

Тоест, намирайки се в системата на глутницата, кучето не мисли "да къса отношения", "да се обижда", то е все така предано и щастливо от общуането със стопанина. Въпросът е само в това, кой ще бъде водачът?

Освен обучението в послушание, статусът на кучето се понижава от изпълнението на някои прости правила.
- Винаги хранете кучето след като семейството се е нахранило.
- По време на обяд (закуска, вечеря) не позволявайте на кучето да стои в трапезарията и в никакъв случай не му давайте от масата. Вие мислите, че давате наградка, а по правилата на поведение в глутницата, отстъпвате част от храната си, преди да се се нахранили. Това рязко понижвава вашия статус.
- Кучето трябва да преминава през всякакви врати, проходи, стълби и асансьори само след вас.
- Никога не разрешавайте на кучето да се качва на кресла, легла, дивани. Тези места са само за водача.
- Въведете "забранени зони", в които кучето не трябва да се появява при никакви условия. Обикновено това са кухнята, спалнята, банята.
- След игра с апортировъчен предмет и други играчки винаги ги вземайте от кучето. Вие решавате кога да започне играта и кога да свърши.

Спазването на тези прости правила с едновременно обучение в послушание ще понижат нивото на доминантност на кучето и ще предотвратят проявата на доминантна агресия.

Но това трябва да се прави само по отношение на кучета, които действително го изискват. Не трябва да потискате куче, което напълно контролирате, особено ако планирате да използвате питомеца си като защитник.

Източник: www.k-9.ru, 16 юли 2001
Доминирующее поведение собаки ...
Редактор на разпратката: Андрей Сидельников

[mil_]

АГРЕСИЯ НА КУЧЕТО КЪМ СТОПАНИНА. КАКВО ДА ПРАВИМ?

Върнахме се от ваканция и възобновихме ежеседмичната си разпратка. Първия за тази година брой решихме да посветим на един от най-острите въпроси, зададени във форума на нашия сайт след новогодишните празници. Проблемът е много сериозен и от опит знаем, че с него се сблъскват много стопани на кучета, но само някои от тях се опитват да го разрешат, останалите така и си живеят с него.

Ето въпроса, зададен във форума на 17 януари от посетителката на сайта Ирина:

Имам забележително французойче, казва се Лексус, на година и седем месеца е. Обожава да спи на леглото и досега не сме му го отказвали. Ето какво се случи: веднъж мъжът ми полегнал и заспал, а до него, разбира се, дремел Лекс, мъжът ми се събудил от страшна болка, с усещането, че от носа му са остнали само парцали - Лекс го нападнал, защо? не разбрахме, остана ни само да гадаем, че мъжът ми в съня си някак го е притиснал или бутнал. Носът на мъжа ми зарасна, разбира се, останаха мъжествени белези - той даже не разбра ухапал ли го е Лекс или го е одраскал. Постепенно взехме да забравяме този инцидент. След известно време (минаха може би 3-4 месеца) нападението се повтори, т.е., мъжът ми лежал на леглото, но не спял, а Лекс заспал и силно хъркал, мъжът ми го пляснал, за да спре да хърка, а той, в ярост и без да отваря очи, се нахвърлил върху него, изражението на муцуната му било просто зловещо, мъжът ми едва се откопчил от него - Лекс го хапел където свари, след това мъжът ми започнал да го успокоява, да му говори, че е добро куче и Лекс отново мирно заспал. Мислех си, че такава реакция на моето кученце е насочена само към мъжа ми - може да ревнува! Но съм грешила.
Почти преди самата Нова година - на 30 декември, аз полегнах, а до мен Лекс, най-интересното е, че даже не го докоснах - той изведнъж започна силно да хърка, а после - скок и ме ухапа по лицето - отпечатаха се четири зъба и оток на бузата (хубаво лице за Нова година!), докато се защитавах той ми изпохапа ръцете, на помощ дойде мъжът ми и издърпа Лекс от мен. Не знам какво да правя, обожавам това куче, но какво да правя не зная - кучето вече е свикнало да спи на леглото, опитвахме да не го пускаме, той започва да хапе, после се обижда, прави локва в коридора, но да спим с него стана опасно - страхувам се, че ще ме захапе. Посъветвайте ни нещо, с какво е свързана такава реакция на кучето и защо се държи така.

Ясно е, че специалист с опит ще постави кучето на място за седмица. Но, от друга страна, опитният водач не би се сблъскал с такава ситуация. Затова ще се постараем, без да се поддаваме на емоции, да разберем причините за това поведение на кучето.

А причините са следните:
- При израстването на кучето са били нарушени основните правила за профилактика на доминантно поведение. Главното е - кучето са го пуснали на леглото, а това за него е още по-важно от правото да яде първо. Най-хубавото място за сън е за този, който стои най-високо на йерархическата стълба.
- Останали са без внимание опитите на животното да ръмжи, а после е простена и пряката атака.

Като имаме предвид, че кучето определено е с достатъчно силна нервна система, Лексус е използвал предоставения шанс сто процента. И за това не трябва да виним кучето, то се държи така, както му позволяват да се държи.

Подробно за причините за доминантно поведение на кучето и механзима на възникването му писахме в материала "Доминантно поведение на кучето. Причини, прости методи за корекция". Случаят с Лексус може да се нарече класически и всички препоръки, дадени в указания материал, са справедливи.

Но има още един момент, предизвикал дискусия във форума. Би могло да се предположи, че кучето, пазейки съня си, просто не е разпознало стопаните си. Действително, има моменти, когато кучето не разпознава човека.

Един мой познат, кинолог-граничар, си дошъл у дома на обяд. Влизайки във входа, той се сетил, че е забравил да остави на работа противогаза. Решавайки да се пошегува, той си го сложил и се приближил към апартамента си (няма да коментираме особеностите на армейския хумор). Вратата му отворила седемгодишната дъщеричка, която, меко казано, се изненадала. Неочаквана за бащата била не реакцията на дъщерята, а на любимото куче. Това бил двегодишен доберман, обучен по пълната програма и напълно контролируем от стопанина. Кучето взело единственото правилно решение и атакувало стопанина в крака (добре, че в крака). Кучето наистина не го познало! Но щом зъбите се оказали малко над коляното, кучето, усещайки миризмата на стопанина, паднало на земята и пълзешком се отправило към мястото си.

Може де се посочи не един пример, когато кучетата не разпознават стопаните. Особено опасно е да се разтървават биещи се кучета - именно в такава ситуация се получават повечето ухапвания на стопани от любимците им. Но веднага щом кучето разпознае стопанина си, то реагира съгласно своя йерархичен статус. Кучето не може "да се преструва", че не разпознава водача. И в ситуацията, описана от Ирина, животното прерасно знае какво прави.
В тази връзка препоръките, които дават във форума Андрей и Олга, бих нарекъл не шокиращи, а твърде меки.

Ирина има два изхода:
1. Да даде кучето в добри ръце. Специалистът винаги ще намери начин да постави животното на място (напомням, че той ще постави кучето на съответното стъпало само по отношение на себе си, няма да го направи за вас).
2. Да постави кучето на място сама.

Вторият вариант не е така очевиден и прост, както изглежда. Спазването на правилата, описани в материала "Доминантно поведение на кучето..." ще наложи рязка и кардинална промяна във всички отношения с животното. Не може да се очаква, че кучето отведнъж ще се съгласи с новото си място в глутницата. Както се казва, без бой няма да стане (и още какъв!). И ако в резултат на изясняването на отношения вие ще продължавате да отстъпвате на животното, както сте правили и преди, по-добре не започвайте.

Битува широко разпространено мнение, че специалистът-кинолог никога не вдига ръка на животно. Това е вярно, ако кучето е отгледано от кутре. Нали и най-малките опити да "надигне глава" се потискат още в зародиш, а за това е достатъчна команда или дръпване на повода. А сега е къде по-жестоко - кучето фактически е виновно само за това, че не го поставили на място навреме.

Честно казано, не вярвам, че Ирина и мъжът й ще се справят с Лексус. Могат да опитат, но нека се готвят да вземат крайно решение. Вече става дума за опасност за здравето им (не са написали имат ли деца).

Така че, ако искате мир - гответе се за война. И помнете - опитите да се постави кучето на място, не доведени докрай, само влошават положението ви. Искайте всичко и веднага и постигайте пълно изпълнение на исканията си, колкото и жестоко да ви изглежда това.

Източник: http://www.k-9.ru
Агрессия собаки по отношению к владельцу ...
редактор на разпратката: Андрей Сидельников

[mil_]

ПРОБЛЕМЪТ НА "ВТОРИ НОМЕР", БОРБА ЗА МЯСТО В ЙЕРАХИЯТА НА "ГЛУТНИЦАТА"

Във форума на нашия сайт, в различни броеве на разпратката често обсъждаме проблемите, свързани с доминантно поведение на кучето. Ако този проблем възниква на парктика, дори за професионалиста-кинолог става очевидно, че в отношенията с домашния любимец нещо трябва да се промени. Кучето започва да предизвиква дискомфорт не само у членовете на семейството, но и у стопанина. Ако нещо не се получава, на помощ идват професионалистите-треньори.

Но често се случва така, че животно, напълно контролируемо от стопанина, на свой ред се старае да контролира останалите членове на семейството. При това децата обикновено не се възприемат от животното като конкуренти "йерархията на глутницата", в резултат всички йерархични претенции се проявяват към някого от съпрузите, чието положение, по мнение на кучето, може "да се поправи". Съпругът или съпругата, разбира се, не се съгласяват с това мнение на кучето. Възниква проблемът на "втори номер".

За да разберем какво става, какви са първопричините за такова поведение на вашия питомец, трябва да разберем природата на глутницата. Тя не трябва да се разбира като отчетлива йерархична стълбица, където всеки заема съвсем определена позиция "над" или "под" конкурента. В природата конкурентната борба в глутницата се води постоянно и първо по полов признак. Тоест, мъжките изясняват отношенията помежду си, а женските - в своето съобщество. Работата се усложнява от това, че рейтингът може да се повиши и за сметка на този, от чиято благосклонност кучето се ползва. С други думи, рейтингът може да се сменя без пряко изясняване на отношения.

Разглеждайки йерархията в семейството, можем уверено да твърдим, че конкуренцията на кучето също зависи от пола. Най-тежкият случай е - женска се опитва да се постави над съпругата на стопанина. В такива случаи кучето често използва не само "меки" форми на борба, но може да пусне в действие заплаха с ръмжене, може даже да прибегне към пряка агресия. Също така сурово мъжкото куче се отнася към "главата на семейството", ако признава за водач неговата съпруга. Можете да не съмнявате, в този случай рано или късно той ще пусне в действие и зъбите.

В други съчетания конкуренцията за второто място не е така изразена, във всеки случай, кучето почти никога не проявява агресия. Например, мъжко куче, решило, че жената в семейството е с по-нисък от неговия статус, може да игнорира нейните команди, може да бъде неуправляемо, но рядко ще прибегне към заплахи. При това няма значение кой храни кучето, кой печели парите (независимо от легендите и митовете, които ходят из народа).

Често проблемът на "втори номер" се възприема от хората като нещо нормално, без да му придават особено значение да се опитват нещо да поправят. Но едва ли ситуацията може да се нарече нормална, ако някой от съпрузите трябва постоянно да контролира действията си, за да не стане обект на атака.

Познавам семейство, в което стопанката дори не се опитва да вдигне някакъв предмет, който току-що е изпуснала, тъй като кучето няма да й даде да направи това без команда на стопанина. Има семейства, в които стопанинът (стопанката) не може да влезе в стаята, ако кучето не е спряно със забранителна команда. Има и съвсем шантави случаи. Така от милицията беше застреляно мъжко куче, затворило стопанката с дъщерята в кухнята (стопанинът отишъл за три дни в командировка). Всеки водач на куче, активно общуващ с колеги по увлечение, може да посочи много подобни примери. Нарочно не споменаваме породите на кучетата, с които са се случили такива истории, защото проблемът не е в породата.

Защо хората не считат тази ситуация за проблемна? Защото те или са доволни, че поне някой може да контролира животното, или не знаят, че проблемът може да се реши.

Как именно може да се реши проблемът "втори номер"?

Вече писахме за потискането на доминантно поведение в материала "Доминантно поведение на кучето". Всички начини и методи, изложени там, ще подействат. Но има просто и ефективно средство за корекция на проблема "втори номер". Това средство се състои в това, че кучето трябва да се поставя на място с активното участие и съдействие на "водача". Нищо не отрезвява кучета така, както натискът от старана на човека, на който то се подчинява безусловно.

Нека "номер две" изисква от кучето спазването на същите правила, които бяха посочени в разпратката за доминантното поведение, а именно:
- Винаги хранете кучето след като семейството се е нахранило.
- По време на обяд (закуска, вечеря) не позволявайте на кучето да стои в трапезарията и в никакъв случай не му давайте от масата. Вие мислите, че давате наградка, а по правилата на поведение в глутницата, отстъпвате част от храната си, преди да се се нахранили. Това рязко понижвава вашия статус.
- Кучето трябва да преминава през всякакви врати, проходи, стълби и асансьори само след вас.
- Никога не разрешавайте на кучето да се качва на кресла, легла, дивани. Тези места са само за водача.
- Въведете "забранени зони", в които кучето не трябва да се появява при никакви условия. Обикновено това са кухнята, спалнята, банята.
- След игра с апортировъчен предмет и други играчки винаги ги вземайте от кучето. Вие решавате кога да започне играта и кога да свърши.

Освен това много е важно "номер две" да се позанимае с отработка на навици на послушание, като сурово изисква отчетливо изпълнение. Дори ако кучето е минало курс на обучение и е прекрасно управляемо от "водача", отработката на "седни-легни-стой" трябва редовно и упорито да се прави от "номер две", като така се дава на кучето да разбере, че трябва да се подчинява не само на "водача".

"Хитростта" е в това, че както при отработката на послушание, така и при изпълняването на шестте правила, изброени по-горе, до втория номер трябва да стои "водачът", който просто наблюдава поведението на животното. И в случай на "възникване на въпроси" от старана на последното (а те обезателно възникват), именно "водачът" въздейства на кучето.

Така, постепенно, от занятие на занятие, "номер две" засилва контрола над животното, при поддръжката на "водача". Скоро ще забележите, че в много ситуации "номер две" вече ще може да наказва животното, и кучето ще реагира адекватно на тези наказания. И именно поддръжката на "водача" ще помогне да се постави кучето на място - на третото място в йерархията на "глутницата".

Наистина, може да възникне проблемът на "трети номер", ако с вас живее свекърва, тъща или още някой (не става дума за децата, те ще се възприемат сериозно от кучето когато пораснат). Но това вече е проблемът на "третия номер" ;-)))

Източник: www.k-9.ru, 3 Февруари 2002
Проблема "второго номера" ...
Редактор на разпратката: Андрей Сидельников

[Nicholay Atanassov]

За Агресията

1. Природа на агресията.

Разликата между понятията агресивност, агресия, злоба и войнственост в своята изразеност не са така диференцирани, както понятието страх. Те не могат да бъдат поставени под общ знак. Освен това, специално за охарактеризиране на кучето като злобно, ние имаме известни резерви, въпреки че в литературата по кинология често се среща подобно определение. Изхождайки от класическата дефиниция, че злобата представлява чувство на омраза и недоброжелателност, което е придружено от особена раздразнителност, ние приемаме, че в естествената природа на кучето, без девиации в поведението, злоба не може да съществува. За нас това е човешко качество, присъщо за мислещи индивиди, обладани от користни цели. В същото време, ние можем да говорим за злонравие при кучетата (а и при други домашни животни) в случаите, когато човек се е отнасял с тях, особено в подрастващата им възраст, жестоко и грубо. Такива кучета често могат да развият в себе си своеобразно коварство и при удобен случай, който им се отдаде, да отвърнат с неконтролируема агресивност към всеки, който ги обслужва в момента или се намира в непосредствена близост.

В кинологията като агресия се квалифицира нападението, или намерението за нападение срещу друг представител от същия животински вид. Агресията по отношение на всички противници се проявява в различни аспекти на поведението (определяне на йерархическо положение, защита на територия, защита на храна, борба за полов партньор, защита на потомство и др.).

Агресията се степенува според наследствената програма. Кучето не може да бъде научено да проявява основните начини на нападение и демонстриране на заплаха. Тези начини се носят по рождение и никакво обучение не може да измени вродената форма, под която те се проявяват. Инстинктивната програма на агресията може да бъде допълвана чрез обучение, но не може да бъде изменяна.

Агресивността е емоция, която агресията освобождава и реализира. След тази реализация нивото на агресия отново спада.

При агресивното куче интерес представлява неговото отношение към хората. Способността за агресивни прояви при кучето спрямо човек се обяснява с принципа на матрицата (научаване-отпечатване). Това се осъществява през критическия период за отпечатване, който е от момента на проглеждане до 50 дневна възраст. Кученцето се старае да отпечата в паметта си образа на хората и животните, с които контактува.

Според повечето теории кучето възприема човека като същество от същия вид. От тук се търси и обяснение на стремежа при неправилно възпитание кучето да заеме позицията на водач, което го прави агресивно към своя стопанин или членовете на семейството. Особено ярко това се изразява при опит кучето да бъде отправено на мястото си като форма на наказание или опитът да му бъде отнета храната. Подобна е реакцията и при куче, което охранява своя двор. На лице е цялата гама на агресивни прояви - от ръмжене до нападение.

През 1946 г. Крушинский установява положителна корелация между формите на агресия при родители и потомци, а в свое изследване от 1947 г. ученият посочва, че възбудимостта се унаследява доминантно или с непълно доминиране. През 1958 г. (Scott) и 1963 г. (Barnett) в научния свят се представят неопровержими доказателства за наследствения характер на агресивността. През 1966 г. излиза от печат един от фундаменталните трудове на Лоренц, третиращ проблемите на агресията. Ученият развива тезата, че агресивността представлява наследствен спонтанен стремеж. В по-късни публикации на Скот и Барнет тезата се доразвива, като се добавя, че агресията има наследствен характер, но е зависима и от редица други фактори като опит, условия на средата, състояние на животното в момента и др. Аналогични са данните, които представят Polsky (1984), Wilsson (1984) и Goddard (1985). През 1986 г. Goddard посочва, че проявяването на страх също има генетическа зависимост. Lore (1986) проверява реакцията на отглеждани в кучкарник кучета към непознати хора. Ученият констатира, че кучките отбягвали непознатите хора независимо от техния пол. Мъжките кучета били по-резерврани към мъжете, отколкото към жените.

Представителите на Сем. Canidae образуват съобщества, в които йерархическата структура е ясно изразена. Местоположението на всеки индивид се установява чрез поведенческите му реакции. Основно значение има агресивното поведение. Неговото главно изразно средство е заплахата. Тя е ритуализирана форма, с която кучето показва готовността си за нападение. Изразът на заплаха при самоувереното куче се характеризира с набръчкване на горната устна, муцуната и челото, оголване на зъбите, отворена уста, насочени към противника ушни миди. Изключително характерен показател за агресията на кучето е погледът, който е пронизващ. Очите променят естествената си овална форма и изглеждат кръгли. Това е т. н. зъл поглед, който при някои кучета се характеризира и с особен рисунък на космената покривка над очите. Към заплашителния израз се прибавя настръхналата космена покривка по шията, плешките и гръбната линия. Опашката е вдигната, а специфичният звук, който се издава е ръмжене. При различните породи ръмженето се различава според дълбочината на тона, но във всички случаи тази дълбочина е всеобщ критерий за степента на агресивност.

Агресивността има ясна изразеност и в случаите, когато кучето защитава своя периметър, потомство или храна.

В редица случаи агресивността възниква при причиняване на болка. Изказани са много хипотези за фрустрационния характер на агресията (Miller, 1941). Това става причина в психологията да се обособи самостоятелно учение, според което агресията е резултат на фрустрация.

[Nicholay Atanassov]

Схематично изобразяване на Агресивността при кучетата (по К. Лоренц)

[Nicholay Atanassov]

2. Вродени задръжки на агресивността.

В социалния живот на кучето е биологически ефективно първата агресия да не се реализира, за да може агресивността да прояви своите ефективни задръжки. Тези задръжки се означават като вродени бариери на агресивността.

Първата бариера е формата на младото същество - затова възрастното куче не напада кученцата. Голяма толерантност се наблюдава и в поведението на кучето към децата, но това не може да се отнесе към куче, което е малтретирано от деца или е подложено на неправилно обучение (Собствени наблюдения).

Друга бариера на агресивността е полът на животното. Мъжкото куче не напада женската. Ако тази вродена блокада е нарушена, може да се предполага, че и други социални блокади са нарушени. Такова куче не трябва да се отглежда, а още по-малко - да се използва за разплод !

Трета бариера на агресивността е позата на победеното (на признаващото се за такова) куче. Когато съперникът приближава бавно и уверено с вдигната опашка, страхуващото се куче демонстира комплекс от поведенчески реакции: Ушите се притискат силно назад към главата и тила; крупата се отпуска и опашката се размахва ниско между краката или под корема; следва близване по муцуната; нежно, робско притъркване по тялото; повдигане на предната лапа и докосване, погалване на доминиращия индивид. Тази форма на подчиненост Шенкел (Schenkel, 1967) нарича активна. След като е демонстрирана цялата гама от гореизброените реакции, ако заплахата за страхуващото се куче не е преминала, то ляга на една страна или по гръб, притиска силно ушите си към главата, подвива опашка между краката, предоставя незащитените си шия и корем. Възможно е изпускане на урина. Тази завършваща фаза на подчинеността Шенкел определя като пасивна. Между активната и пасивната подчиненост понякога се наблюдават и междинни форми. При собствени наблюдения сме установили, че страхуващото се куче може да остане изправено, но да притърква предната част на тялото си по земята, активно да облизва доминиращия съперник, да му предоставя муцуната или главата си, които доминантното животно може да поеме в устата си, но не ги захапва. В някои случаи доминиращото куче се качва върху подчиняващото и симулира копулационен акт. В случая половата принадлежност на индивидите няма значение.

Действието на вродените бариери на агресивността има своите граници. При вълците има случаи, когато два индивида са в схватка върху губещия да се нахвърлят и останалите. В подобно групово нападение се наблюдава силно изразено агресивно поведение без никаква задръжка на хапането. Участват всички животни, включително и женските. Победеното животно се обгражда от всички страни. Обяснението за тази форма на поведение е следното: Първият и основен закон на глутницата е ефективната съвместна работа по време на ловуване и ефективно гарантиране на най-строга йерархия. Ако някой застрашава йерархията и не подобри ценностното си положение в нея, претърпявайки загуба, нарушава взаимните отношения и привлича върху себе си агресията на цялата глутница. Настъпва война за йерархическо преподреждане. Чрез груповото нападение на глутницата върху губещия се подпомага по-бързото възстановяване на спокойствието.

Така както толерантността на кучетата и преди всичко - на мъжките вълци има свои граници и се проявява единствено в тях, така също е ограничена и толерантността спрямо победения противник. В границите на емоционалната скала при кучето има дотолкова ефективна спирачка на агресивността, че често може да се наблюдава лъжливо захапване с растърсване близо до гърлото на победеното куче (върхова форма на захапване). Този акт се обозначава като самоволно разреждане на агресивността до безопасни размери. Ако агресивността достигне до върха на своя континуум (от англ. continuum - цялост), кучето хапе и разкъсва всичко, което му се изпречи. В това състояние то е способно да убива.

При здраво и нормално куче спирачките на агресивността са силни и се проявяват при всеки един конфликт.

Срещат се кучета, които имат наследствено нарушени инстинктивни бариери.

Между биологическите ограничения на действието на блокадите на агресивност и патологичното поведение на кучето има голяма и съществена разлика.

[Nicholay Atanassov]

3. Агресивността при вълците и при кучетата.

Когато се разглеждат агресивните прояви в природни условия, се наблюдава реагиране на един и същ дразнител по различен начин. Изменения в агресивността на вълците може да се наблюдава според годишното време. Като цяло агресивността е по-малка през лятото. При домашното куче през лятото доминиращият индивид предизвиква по-ниско стоящият от него към игра. През зимата може да се наблюдава противоположно поведение - доминиращият проявява агресивност и се стреми към нападение върху по-ниско стоящия.

Както при вълците, така и при кучетата агресивността нараства и при двата пола по време на разгонването.

Ако в глутницата възникне враждебност между два нейни члена, тя се отразява и на останалите. Вълчиците са по-неагресивни от вълците, но когато в глутницата възникне конфликт с незаглушено нападение (истинско хапане) между две женски се наблюдават два пъти повече нападения, отколкото между два мъжкаря.

Агресивността нараства и в периодите на глад, но когато гладуването продължи дълго време, агресивността се снижава.

Признаците на агресивност, открити при дивите представители на Сем. Canidae не могат директно да се пренесат при домашните кучета. При доместикацията на кучето развитието на агресивността се спира на една недоразвита степен (фетализация) в различни функционални пространства по нееднакъв начин. При наблюдения на Zimen (1971) степента на агресивност, с която възрастният кралски (голям) пудел защитава своята индивидуална дистанция отговаря на петмесечен вълк в същата ситуация.

[Nicholay Atanassov]

4. Различия между агресивност и ловна страст.

Ловната страст е коренно различна емоция от агресивността. Проявява се в други ситуации и с други изразни средства. Кучето, което преследва дивеча не проявява към него агресивност. Всички етологически проучвания върху вълци, преследващи едър дивеч са идентични - макар интензивността на емоциите в дадения момент да е много висока, преди нападението не се наблюдава никакъв признак на агресивно поведение. В моментите на най-напрегната съсредоточеност, характерна за ловното поведение, при самоуверените животни се наблюдават връзки с елементи на игрово поведение.

При наши наблюдения сме констатирали сблъсък между ловна страст и страх. Такова е поведението на кучета от неловни породи (в нашия случай - немски овчарски кучета), които нямат опит при сбивания с котки. Този сблъсък между ловна страст и страх се проявява в момента, когато преследваната котка не е в състояние да избяга и заема отбранителна позиция. Вътрешният конфликт в изразните средства се отразява по различен начин от конфликта между агресивност и стах. И в двата случая изразяването на страх е еднакво, но ловната страст се проявява чрез напрегната съсредоточеност и опит за нападение, които се нарушават от отбранителните дайствия на котката. Нито един от наблюдаваните от нас изрази при кучето не може да се сравни с признаците на агресивност, които сме разгледали по-горе.

Фигурантът, работещ със служебно куче трябва да знае, че щом животното показва зъбите си, ръмжи и наежва космената си покривка, не е добър отбранител. Кучето, което е добър пазач винаги потиска страстите си. Лае, понякога може да издава пищящи звуци, но никога на набръчква горната си устна, не се наежва и не ръмжи. При наши наблюдения (1989, 1990, 1994, 1996) по време на изпитания на немски овчарски кучета сме констатирали, че преди нападение голяма част от тях размахват опашка. По този начин чрез нея те се успокояват разтоварващо. Напрегнатото куче стои неподвижно, следейки фигуранта. При най-малко движение то е готово да го нападне. Не се наблюдава никаква проява на злоба. Ако фигурантът помръдне, кучето напада без да е демонстрирало предварително признаци на заплаха. При куче с изразена злоба в процеса на обучението се натрупва много напрежение. Това изисква прилагането на енергични методи на дресировка, за да се прекрати безпричинното нападение върху фигуранта.

[Nicholay Atanassov]

5. Агресивност на кучето и служебна кинология.

Отношенията на служебното куче към човека са две. Към някои хора то проявява приятелско поведение, към други - неприятелско. Преди развитието на етологията като наука двоякият характер на нападението на служебното куче върху човека не е бил обясним. Поради тази причина в кинологията се е очертал опитът да се квалифицират кучетата според нападателния или отбранителния инстинкт. Като израз на отбранителен инстинкт се е характеризирало нападателното поведение на кучето против човека, независимо дали той е предизвикал агресивност или ловна страст. Днес се знае, че двете причини трябва ясно да се разграничават, за да може характеристиката отбранителен инстинкт да има своя специфичен смисъл както за кинологията като цяло, така и в частност - за дресировката.

Необходимо е да се прави разлика между агресивност и войнственост, между агресивност и храброст. Храброто (смелото) куче има повишен праг за задействане на отбранителното поведение, но само поради тази причина не може да се нарече агресивно. Кучетата не могат да се разграничават на агресивни и войнствени, на агресивни и храбри, на неагресивни и войнствени и т. н.

В кинологията трябва да се наложи тенденцията самоувереното куче да има такива социални забрани, че нападение върху човек да се осъществява само при лична заплаха или при нападение над водача. Това трябва да важи с пълна сила в тези случаи, когато кучета от служебни породи са включени в обществения живот.

В работата на водача на служебно куче постоянно има мигове, в които агресивното поведение на животното е надеждна опора в рискова ситуация.

Агресивното куче не е за страхливи, нерешителни, безпринципни или с нисък обществен морал хора, които биха го използвали за цели, разминаващи се от предназначението, за което то е обучавано !

Необходимо е да се прави разлика между агресивност при здрави кучета и патологична агресивност.

Вроденото поведение може да бъде повлияно от външни фактори до настъпването на патологична хипертрофия на агресивното поведение при защита на територията, на храната, изясняване на йерархическа позиция и др.

За наследствени увреждания могат да се приемат тези отклонения от нормалната агресивност, които се забелязват не само при конкретния индивид, но и при неговите братя, сестри и странични родственици, живеещи в различни условия. Патологична агресивност се проявява и при някои заразни заболявания (бяс, токсоплазмоза и др.).

Ако естеството на работа не изисква, агресивността на кучето не трябва да се повишава. В същото време не трябва да се изпада и в другата крайност - отглеждането да е такова, че да потиска агресивността.

[the_mad_lady]

zdraveite, ot skoro imam koker4e , koeto sega e na 45 dni, znaia , 4e e o6te bebe i si igrae , no me obezpokoiava tova , 4e neprekasnato tarsi ne6to , koeto da hape. naiasno sam s tova , 4e sega mu rastat zabki i gleda da si gi 4e6e neprekasnato, no 4esto ryba i men i cialoto mi semeistvo, bilo to za rycete, krakata ili kydeto i da e bilo, 4esto hapaneto e syprovodeno s rymjene i miatane na glavi4kata, kato 4e li iska da othape , a i 4esto se slu4va da zahapva sys sila. vyprosyt mi e ima li miasto za bezpokoistvo ili vsi4ko e nared, imaiki v predvid, 4e o6te e mnogo malyk.predvaritelno blagodarq r)

[Nicholay Atanassov]

Цитат

zdraveite, ot skoro imam koker4e , koeto sega e na 45 dni, znaia , 4e e o6te bebe i si igrae , no me obezpokoiava tova , 4e neprekasnato tarsi ne6to , koeto da hape. naiasno sam s tova , 4e sega mu rastat zabki i gleda da si gi 4e6e neprekasnato, no 4esto ryba i men i cialoto mi semeistvo, bilo to za rycete, krakata ili kydeto i da e bilo, 4esto hapaneto e syprovodeno s rymjene i miatane na glavi4kata, kato 4e li iska da othape , a i 4esto se slu4va da zahapva sys sila. vyprosyt mi e ima li miasto za bezpokoistvo ili vsi4ko e nared, imaiki v predvid, 4e o6te e mnogo malyk.predvaritelno blagodarq  r)

Здравейте,

Отговорих Ви с лично съобщение.

Поздрави,

Николай Атанасов
http://www.cynology.info

[the_mad_lady]

izkliu4itelno mnogo vi blagodarq za syvetite i otdelenoto vnimanie :)
do sega biah se konsultirala s veterinaren lekar, koito be6e mi kazal 4e vsi4ko e normalno zaradi vasrastta o6te predi da 4ue problema do krai, no az sa6to kakto Vas predpolagah , 4e na tova hapane ku4enceto 6te svikne o6te ot malko i problemyt 6te se zadylbo4i , kogato to porasne i ve4e pridobie po-silna zahapka.
o6te vednyj mnogo Vi blagodarq za informaciata i otdelenoto vnimanie.

[Nicholay Atanassov]

Цитат

izkliu4itelno mnogo vi blagodarq za syvetite i otdelenoto vnimanie :)
do sega biah se konsultirala s veterinaren lekar, koito be6e mi kazal 4e vsi4ko e normalno zaradi vasrastta o6te predi da 4ue problema do krai, no az sa6to kakto Vas predpolagah , 4e na tova hapane ku4enceto 6te svikne o6te ot malko i problemyt 6te se zadylbo4i , kogato to porasne i ve4e pridobie po-silna zahapka.
o6te vednyj mnogo Vi blagodarq za informaciata i otdelenoto vnimanie.

Здравейте,

Вече Ви писах в личното съобщение. Ако има нещо, което Ви интересува и мислите, че е в рамките на компетентността ми, не се притеснявайте да ми пишете.

Поздрави,

Николай Атанасов
http://www.cynology.info

[gabipap]

Здравейте,
Имаме бебе НОК, което още няма 2 месеца, но вече проявява характер b) Не говоря за гризането и ръмженето на играчките, а за нещо по-сериозно.
Това е 3-тото ни голямо куче така, че ми се иска да избегна грешките при възпитанието на първите две. Затова още от деня, в който го взехме, Нортън си има място - постелка в спалнята и не се разрешава качването му по кревати и дивани. Не му се дава и храна, докато ние се храним. Когато се опитва да ми тегли панталона му се карам строго и даже се потупваме с един вестник. Когато го извикам, вече рядко се ослушва, а пристига бързо.
Какво ме притеснява обаче: Когато го вдигна, за да го пренеса /на този етап се налага b) /, той се опитва да се извърти и да ме захапе. Днеска дори ръмжеше сериозно при това, така че по-вероятно не е игра.
Не знам дали постъпих правилно, но го свалих на земята, търкулнах го по гръб и му говорих строго в тази му позиция, докато се предаде и спря да ръмжи. След това го пуснах и излязох от стаята, а малко по-късно го извиках и го погалих. r)
Имаме приятели, които са станали заложници на кучето си - то ги възпитава, а не те него s) . Нямам намерение да допускам такова нещо при нас, и искам да помоля по-опитните от вас за компетентен съвет - как да процедираме с възпитанието на малкия хулиган? Още повече, че имаме 4-годишна дъщеря, която трудно може да е строга към него oleeee

[mil_]

Цитат

Не знам дали постъпих правилно, но го свалих на земята, търкулнах го по гръб и му говорих строго в тази му позиция, докато се предаде и спря да ръмжи. След това го пуснах и излязох от стаята, а малко по-късно го извиках и го погалих. r)

bravoS bravoS bravoS

[desita]

здравейте. прочетох темата и разбрах че всъщност имам проблем. моята Ада е на 3 месеца и е абсолютно неконтролеруема. хапането по лицето и ръцете е ежедневие. аз мислех че това просто бебешки навик, който ще отшуми с времето, но явно съм в груба грешка. Знае много добре къде и е мястото, какво значи НЕ и какво не и е позволено, но много хитро се прави на глуха. Всичо забранено и е най-интересно. Аз и приятелят ми сме и играчка, ноучи се да спи при нас и е невъзможно да се събудиш нормално. отворя ли очи с/у мен буквално хвърчи едно куче, и целта му винаги е лицето ми. Явно не си играем, нали. Опитах да приложа метода на обучение с наградка,но още при първата тя губи интерес към това което правим и очаква още. Аз съм много против боя като метод на обучение, но какво да правя? Дали проблема няма да се задълбочи с времето? s)

[gabipap]

Цитат

... Знае много добре къде и е мястото, какво значи НЕ и какво не и е позволено, но много хитро се прави на глуха. Всичо забранено и е най-интересно. Аз и приятелят ми сме и играчка, ноучи се да спи при нас и е нев

Ако не вземеш по-категорични мерки е сигурно, че проблемът ще се задълбочи bl) , особено ако малката Ада ще става едро и силно куче /не пишеш каква порода е/.
Наши причтели имат 3 годишен доберман, който им беше жал да потупват и строяват като малък. Познай, каква е ситуацията сега - семейство заложници на кучето. s) Ако сутрин не получи бисквитка, ръмжи и не пуска жената да мине покрай него. Не могат да го оставят сам в къщи, защото това означава пълен погром - постоянно има човек с него. За разходките - само на повод и само с мъжа, защото само той го удържа.
Не става дума да пребиваш кучето, а само да му покажеш, че ако прави нещо нередно, последиците са неприятни. При нас чудесна работа върши един вестник, навит на руло. Кучето не изпитва болка като го тупнеш, но звука му е неприятен. И всичко е съчетано със строго "Не!". И не оставяй вестника, където кучето може да го вземе и да му отмъсти l)
Добре е да следваш и другите съвети от тази тема.
Ако си настойчива и последователна, би трябвало резултатите да са видими максимум до месец. Успех 1super

П.С. Нашия хулиган вече не прави и опит за ръмжане и хапане докато го вдигам и нося - след седмица ежедневни упражнения, поощрения и наказания b)

[desita]

Благодаря за съветите. още снощи се заехме с решаването на проблема. Не с бой. Опитах с весника, но не удрях нея, а в крака си. Изненадващо имаше резултат. Цяла вечер премина изненадващо спокойно, взимахме я на ръце, но в момента, в който решеше да хапе веднага я пускахме със строго НЕ. Породата е кокер. Разбирате, че само като ме погледне с тъжните си очи и ми се свива сърцето. Може и да ви е смешно, но исках да си изживее детството без забрани, каране и бой. Снощи например докато стоеше наказана в коша си виждах колко много и се играе. Аз изпитвам и вина че я оставяме сама по цял ден и затова и позволявам всичко вечер, но пък снощи за пръв път проведохме обучение с наградка bravoS Е, не беше перфектно, но все пак това е началото, имайки предвид предишните опити. Все пак бях изненадващо стога, и Ада сякаш разбра че номерата и няма да минат. Дори четох книга в леглото, което не ми се беше случвало отдавна, защото тя започва веднага да я гризе, но снощи си донесе играчки и се занимава сама. super best

[gabipap]

Може някой да ми се смее за това изказване, обаче според мен има много общи неща при възпитанието на малко дете и на малко куче b) И не мога да си представя, как може да стане вобще без забрани и наказания. Бебетата не знаят, че не трябва да пипат печката, кученцата - че е опасно да се гризе кабел например l) В такива случаи се налагат не само забрани, а понякога трябва и някое шамарче, колкото и да ми е мъчно s), за тяхно добро е.
А и малките деца, и кучетата много добре се ориентират къде им минават номерата, повярвай ми l) Наблюдавам го всеки ден - имам дъщеря на 4 години и овчарка на 2 месеца и 10 дена l)
Успех с маката сладурана 1super