Цитат
Първата стъпка е осъзнаването, че проблемът не е вън, а вътре във вашите взаимоотношения. Комбинацията от доминантност на вашето куче и вероятно мекота и толерантност във вашия характер, от които кучето се възползва.
Иначе всичко е описано в статиите. Трябва да започнете с дребни знаци. Ако се надвесите над кучето ръмжи ли? Ако побутвате паницата докато се храни? Да, ръкавици ще помогнат, дори са необходими, защото няма да се страхувате от ухапването, а страхът е нещо, което не можете да скриете от кучето. Учете команди на повод. Започнете от А и Б. Ако трябва използвайте намордник. Правете тези неща целенасочено, не стойте в очакване на следващия инцидент, защото днес всичко е наред и кучето не ви е изръмжало. Това няма да отшуми от само себе си.
Аз осъзнавам,че един от факторите за това поведение е моята толерантност и голяма обич която изпитвам към Кида,но понеже никога до сега тя не се е държала към мен тъка ,търся причината навсякъде включително и в мен.
Сега,като се връщам назад си давам сметка че започнах да я гледам съвсем неподготвена и всичко което съм правила с нея е било подтикнато само от моята интуиция и малкото съвети които други са ми дали.Този сайт посещавам отскоро и едва сега научвам толкова много неща които явно съм пропуснала в възпитанието и.Що се отнася до ръмжането - когато си е в нейната къщичка и аз посегна към нея -винаги ме е ръмжала- но аз съм си мислила че това енормално защото е нейния дом.като си яде храната не ме ръмжи но ако дъвче кокал и аз посегна ръмжи,а играчката ми я дава ,но трябва да я вадя от устата и r)
от командите изпълнява седни,хоп -за скок ,и идва когато я повикам (почти винаги)Това е целия ни арсенал от знания cl)
Не мисля че няма да се справя,още повече че това поведение беше еднократно и след разгонването сме малко на вие bl) както ме посъветвахте.
а що се отнася до характера -не ми толкова мек a) -просто много я обичам и тя сигурно го усеща.