Вход
Регистрация
Помощ
Имам мини пинчер на две години и полвина и досега се е налагало 5 пъти да му пукаме аналните жлези.Симптомите бяха все различни.Първия път кученцето започна да скимти и стана неспокойно,втория път отказа да яде и пие вода само лежеше,третия път гръдния му кош започна да се раширява при дишане и пулса му беше страшно ускорен!Бих искала да знам нормално ли е толкова често да се възпаляват аналните жлези?и на какво се дължат тези възпаления?
аналните жлези
Горе
Цитиране +
#3
choko_an 
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 331
- Регистрация: 05-November 05
Публикувано: 13 January 2006 - 06:45 PM
Всички тези оплаквания са преди да му спукат аналните жлези.Преди процедурата нашия доктор го преглежда преслушва ,разпитва какво е ял и-------пука жлезите и винаги се оказва че вече са набрали достатъчно да предизвикат инфекция.След процедурата кученцето се оправя може би на 5 минута.
#4
agalina
- Advanced Member
-
- Група: Без дом
- Мнения: 6537
- Регистрация: 22-October 05
- Gender:Female
Публикувано: 14 January 2006 - 09:05 PM
Възпалението се дължи най-просто казано на липса на храна ,която да прави изпражненията твърди и липса на достатъчно движение на кучето.Това е най-най-общо -другото ще ти го каже твоя лекар.
PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#5
choko_an
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 331
- Регистрация: 05-November 05
Публикувано: 15 January 2006 - 10:14 AM
Това по принцип го зная-за храненето-вечер яде гранули е не винаги защото много не му харесват но не е страдал от растройство дори напротив акото винаги му е твърдо дори малко спечен ми изглежда.А за разходките наистина този сезон не е добър за нас понеже е студено и си стоим в къщи,но като се стопли сме на двора. d)
сега след като спукаме жлезите доктора бие две инжекции една мускулна една във вратлето подкожна а след това му давам витамини-доктора каза че това е антибиотик за възпалението ---------аз искам да знам това ли се прави и дали има друго лекарство за това ,и дали профилактично може да пукаме аналните жлези, и през колко време ако може,докато не е станапо вече инфекция!
сега след като спукаме жлезите доктора бие две инжекции една мускулна една във вратлето подкожна а след това му давам витамини-доктора каза че това е антибиотик за възпалението ---------аз искам да знам това ли се прави и дали има друго лекарство за това ,и дали профилактично може да пукаме аналните жлези, и през колко време ако може,докато не е станапо вече инфекция!
#6
RozaLiq
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 1357
- Регистрация: 05-May 05
- Gender:Male
- Location:София
Публикувано: 15 January 2006 - 12:38 PM
Аз искам да питам във връзка с това.. има ли нещо като .. период на който трябва да се проверяват желзите? Не знам как точно да се изкажа oleeee
Имам дакел на 7 месеца, до сега не са му стискани желзите? Кога трябва това да се направи?
Имам дакел на 7 месеца, до сега не са му стискани желзите? Кога трябва това да се направи?
#7
animal.dr
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 82
- Регистрация: 20-February 05
- Location:СОФИЯ- animal.dr@abv.bg
Публикувано: 15 January 2006 - 02:16 PM
Тъй като има много мнения по-този въпрос сред ветеринарните лекари, аз споделям лично своето!
- Липсата на движение, меките изпражнения, изтискването им от доктора, според мен не са пряка причина за възпалението на "окоаналните жлези/сакове".
- Те могат да бъдат възпалени още когато кучето е бебе, а да проявят клинични признаци след години в зависимост от здравния статус на кучето, вида бактерии предизвикали възпалението и не на последно място, големината на самата жлеза и количеството на насъбралият се секрет!
- "Околоаналната жлеза" може да бъде причина за появата най-често на заболяванияа на кожата, куцоти, слабост на задницата, общо неразположение.
Хронично болната жлеза би могла да бъде причина или предразполагащ фактор за голям брой заболявания.
- Аз препоръчвам на стопаните при наличие на гной в жлезата тя да се лекува чрез промивки и поставяне на антибиотик. При хроничните случаи профилактика на всеки 3-6 месеца!
- При често рецидивиращи случаи препоръчвам и оперативно отстраняване на жлезите!
- Липсата на движение, меките изпражнения, изтискването им от доктора, според мен не са пряка причина за възпалението на "окоаналните жлези/сакове".
- Те могат да бъдат възпалени още когато кучето е бебе, а да проявят клинични признаци след години в зависимост от здравния статус на кучето, вида бактерии предизвикали възпалението и не на последно място, големината на самата жлеза и количеството на насъбралият се секрет!
- "Околоаналната жлеза" може да бъде причина за появата най-често на заболяванияа на кожата, куцоти, слабост на задницата, общо неразположение.
Хронично болната жлеза би могла да бъде причина или предразполагащ фактор за голям брой заболявания.
- Аз препоръчвам на стопаните при наличие на гной в жлезата тя да се лекува чрез промивки и поставяне на антибиотик. При хроничните случаи профилактика на всеки 3-6 месеца!
- При често рецидивиращи случаи препоръчвам и оперативно отстраняване на жлезите!
www.doctoranimals.com
#8
Mini
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 528
- Регистрация: 09-December 04
- Gender:Female
- Location:София
Публикувано: 15 January 2006 - 06:43 PM
Цитат
Имам дакел на 7 месеца, до сега не са му стискани желзите? Кога трябва това да се направи?
Само ако прояви признаци, че има нужда!
Ако се храни правилно и се движи достатъчно, тази процедура ще ти бъде спестена!
#9 Guest_Даниса_*
Публикувано: 02 February 2006 - 09:44 PM
Рота ние на близо 5 години, при лекар сме само за ваксина едноразово в годината, никога не му е стискана жлезата.Не е имал проблеми.Чувала съм разни мнения, но като че ли повече вярвам на тези-ако от малко почне да му се стиска жлезата-цял живот трябва да се прави.
#10 Guest_Guest_Tyson_*
Публикувано: 04 February 2006 - 11:00 AM
За възпалението на аналните жлези битуват много митове. Приписва им се роля за възникване на редица проблеми, касаещи опорно-двигателния апарат, кожата и какво ли още не. Тези твърдения са абсолютно необосновани и за съжаление са насаждани от ветеринарни лекари.
Аналните жлези са повърхностно разположени от двете страни на ануса. Изводните им канали се отварят на мястото, където лигавицата на правото черво граничи с кожата. Те се срещат при повечето представители на разред Хищници порове, кучета, котки, хиени и др. При кучето жлезите имат комуникативно значение. Секрета им се отделя при всяка дефекация, при енергични движения и махане с опашка. Консистенцията и количеството силно варират при отделните индивиди, а миризмата е тежка, прилепчива и неприятна. ТОВА НЕ Е ПАТОЛОГИЯ. Секрета на аналните жлези е своеобразна визитна картичка, носеща информация за физиологично състояние, пол, статус и т.н.
Каква е шаблонната ситуация? При възникване на проблем, най-често куцота или кожен сърбеж , жлезите се набеждават като причина, същите биват изцеждани и паралелно с това се поставят кортизонови препарати (глюкокортикоиди), които действат противовъзпалително и противоалергично. Т.е. ако се замислим, в случая жлезите са непричом и подобрението е в следствие на приложените медикаменти. Проблема отшумява за известно време, след което рецидивира. Всичко се повтаря отново и отново, пак тези жлези, трябва по редовно, те създават много проблеми и т.н. и т.н. до безкрай, без да се потърси сериозна причина за дадения проблем. Освен всичко друго, честото дразнене предизвиква продукция на по-вече секрет, което прави редовното изцеждане наложително добър начин някои да си осигури работа. Това не означава, че аналните жлези не се възпаляват, но тогава нещата протичат както при всяко повърхностно възпаление. Може да има абсцес, запушване на каналчетата или тумор; но в никакъв случай признаци на алергия, ревматизъм и пр. нелепи диагнози. Един организъм не може да си навреди посредством собствените си секрети.
Имам ужасяващото усещане, че трябва да се сменят поне две поколения, за да бъдат осмислени и изкоренени тези изсмукани от пръстите твърдения, лекомислено натрапени от хора с изкуствено самочувствие.
Аналните жлези са повърхностно разположени от двете страни на ануса. Изводните им канали се отварят на мястото, където лигавицата на правото черво граничи с кожата. Те се срещат при повечето представители на разред Хищници порове, кучета, котки, хиени и др. При кучето жлезите имат комуникативно значение. Секрета им се отделя при всяка дефекация, при енергични движения и махане с опашка. Консистенцията и количеството силно варират при отделните индивиди, а миризмата е тежка, прилепчива и неприятна. ТОВА НЕ Е ПАТОЛОГИЯ. Секрета на аналните жлези е своеобразна визитна картичка, носеща информация за физиологично състояние, пол, статус и т.н.
Каква е шаблонната ситуация? При възникване на проблем, най-често куцота или кожен сърбеж , жлезите се набеждават като причина, същите биват изцеждани и паралелно с това се поставят кортизонови препарати (глюкокортикоиди), които действат противовъзпалително и противоалергично. Т.е. ако се замислим, в случая жлезите са непричом и подобрението е в следствие на приложените медикаменти. Проблема отшумява за известно време, след което рецидивира. Всичко се повтаря отново и отново, пак тези жлези, трябва по редовно, те създават много проблеми и т.н. и т.н. до безкрай, без да се потърси сериозна причина за дадения проблем. Освен всичко друго, честото дразнене предизвиква продукция на по-вече секрет, което прави редовното изцеждане наложително добър начин някои да си осигури работа. Това не означава, че аналните жлези не се възпаляват, но тогава нещата протичат както при всяко повърхностно възпаление. Може да има абсцес, запушване на каналчетата или тумор; но в никакъв случай признаци на алергия, ревматизъм и пр. нелепи диагнози. Един организъм не може да си навреди посредством собствените си секрети.
Имам ужасяващото усещане, че трябва да се сменят поне две поколения, за да бъдат осмислени и изкоренени тези изсмукани от пръстите твърдения, лекомислено натрапени от хора с изкуствено самочувствие.
#11
Tyson
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 197
- Регистрация: 13-January 05
Публикувано: 04 February 2006 - 11:16 AM
Цитат
За възпалението на аналните жлези битуват много митове. Приписва им се роля за възникване на редица проблеми, касаещи опорно-двигателния апарат, кожата и какво ли още не. Тези твърдения са абсолютно необосновани и за съжаление са насаждани от ветеринарни лекари.
Аналните жлези са повърхностно разположени от двете страни на ануса. Изводните им канали се отварят на мястото, където лигавицата на правото черво граничи с кожата. Те се срещат при повечето представители на разред Хищници порове, кучета, котки, хиени и др. При кучето жлезите имат комуникативно значение. Секрета им се отделя при всяка дефекация, при енергични движения и махане с опашка. Консистенцията и количеството силно варират при отделните индивиди, а миризмата е тежка, прилепчива и неприятна. ТОВА НЕ Е ПАТОЛОГИЯ. Секрета на аналните жлези е своеобразна визитна картичка, носеща информация за физиологично състояние, пол, статус и т.н.
Каква е шаблонната ситуация? При възникване на проблем, най-често куцота или кожен сърбеж , жлезите се набеждават като причина, същите биват изцеждани и паралелно с това се поставят кортизонови препарати (глюкокортикоиди), които действат противовъзпалително и противоалергично. Т.е. ако се замислим, в случая жлезите са непричом и подобрението е в следствие на приложените медикаменти. Проблема отшумява за известно време, след което рецидивира. Всичко се повтаря отново и отново, пак тези жлези, трябва по редовно, те създават много проблеми и т.н. и т.н. до безкрай, без да се потърси сериозна причина за дадения проблем. Освен всичко друго, честото дразнене предизвиква продукция на по-вече секрет, което прави редовното изцеждане наложително добър начин някои да си осигури работа. Това не означава, че аналните жлези не се възпаляват, но тогава нещата протичат както при всяко повърхностно възпаление. Може да има абсцес, запушване на каналчетата или тумор; но в никакъв случай признаци на алергия, ревматизъм и пр. нелепи диагнози. Един организъм не може да си навреди посредством собствените си секрети.
Имам ужасяващото усещане, че трябва да се сменят поне две поколения, за да бъдат осмислени и изкоренени тези изсмукани от пръстите твърдения, лекомислено натрапени от хора с изкуствено самочувствие.
Аналните жлези са повърхностно разположени от двете страни на ануса. Изводните им канали се отварят на мястото, където лигавицата на правото черво граничи с кожата. Те се срещат при повечето представители на разред Хищници порове, кучета, котки, хиени и др. При кучето жлезите имат комуникативно значение. Секрета им се отделя при всяка дефекация, при енергични движения и махане с опашка. Консистенцията и количеството силно варират при отделните индивиди, а миризмата е тежка, прилепчива и неприятна. ТОВА НЕ Е ПАТОЛОГИЯ. Секрета на аналните жлези е своеобразна визитна картичка, носеща информация за физиологично състояние, пол, статус и т.н.
Каква е шаблонната ситуация? При възникване на проблем, най-често куцота или кожен сърбеж , жлезите се набеждават като причина, същите биват изцеждани и паралелно с това се поставят кортизонови препарати (глюкокортикоиди), които действат противовъзпалително и противоалергично. Т.е. ако се замислим, в случая жлезите са непричом и подобрението е в следствие на приложените медикаменти. Проблема отшумява за известно време, след което рецидивира. Всичко се повтаря отново и отново, пак тези жлези, трябва по редовно, те създават много проблеми и т.н. и т.н. до безкрай, без да се потърси сериозна причина за дадения проблем. Освен всичко друго, честото дразнене предизвиква продукция на по-вече секрет, което прави редовното изцеждане наложително добър начин някои да си осигури работа. Това не означава, че аналните жлези не се възпаляват, но тогава нещата протичат както при всяко повърхностно възпаление. Може да има абсцес, запушване на каналчетата или тумор; но в никакъв случай признаци на алергия, ревматизъм и пр. нелепи диагнози. Един организъм не може да си навреди посредством собствените си секрети.
Имам ужасяващото усещане, че трябва да се сменят поне две поколения, за да бъдат осмислени и изкоренени тези изсмукани от пръстите твърдения, лекомислено натрапени от хора с изкуствено самочувствие.
Написано от мен в темата "Доберман" и в някои други форуми.
Пейства се тук-там при нужда super
#12
mil_
- Advanced Member
-
- Група: Без дом
- Мнения: 11311
- Регистрация: 04-October 04
- Gender:Male
- Location:София, Борово
Публикувано: 04 February 2006 - 12:49 PM
Ето още малко по въпроса:
Секретът, който се изработва от тези жлези, е със специфична миризма и служи за маркиране. Знаете, че кучетата се душат отзад при запознанство, това е тяхната идентификация. Повечето животни изпразват жлезите сами - при движение и дефекация. Може да се случи при силен страх (като скункс - плаши с миризмата).
Причини за невъзможност това да става естествено могат да бъдат:
- недостатъчно движение;
- меки и твърде малки по обем изпражнения (при хранене с ниско съдържание на влакнини);
- вродени по-тесни отвори.
Проблемът е по-често срещан при дребните породи, но може да се случи при всяко куче.
Признаци - ако животното трие дупето си по земята постоянно (това обаче може да е признак и за други проблеми - паразити, алергии)
При невъзможност да се изпразнят жлезите, секретът става от течен кремообразен или твърд, животното се дразни, гризе си дупето или си гони опашката, може да получи обриви, изтечения от очите, дори да е потиснато. В крайна сметка може да се стигне до абцес. За да се избегне това, е необходимо принудително механично изпразване на жлезите. По въпроса дали това води до стимулиране на секрецията и съответно постоянно препълване на жлезите, не намерих информация. Че това е така съм чувала от ветеринар.
Като заключение - индивидуално е за всяко животно. Преценява се в зависимост от състоянието му и консултация с ветеринар.
Темата е коментирана вече във Ветеринарен кабинет Ето тук
ПС: Жлезите не се пукат. По принцип е неправилно да се каже, че жлезите се пълнят, но така е разпространено. Жлезите секретират, а секретът се събира в околоанални торбички.
Секретът, който се изработва от тези жлези, е със специфична миризма и служи за маркиране. Знаете, че кучетата се душат отзад при запознанство, това е тяхната идентификация. Повечето животни изпразват жлезите сами - при движение и дефекация. Може да се случи при силен страх (като скункс - плаши с миризмата).
Причини за невъзможност това да става естествено могат да бъдат:
- недостатъчно движение;
- меки и твърде малки по обем изпражнения (при хранене с ниско съдържание на влакнини);
- вродени по-тесни отвори.
Проблемът е по-често срещан при дребните породи, но може да се случи при всяко куче.
Признаци - ако животното трие дупето си по земята постоянно (това обаче може да е признак и за други проблеми - паразити, алергии)
При невъзможност да се изпразнят жлезите, секретът става от течен кремообразен или твърд, животното се дразни, гризе си дупето или си гони опашката, може да получи обриви, изтечения от очите, дори да е потиснато. В крайна сметка може да се стигне до абцес. За да се избегне това, е необходимо принудително механично изпразване на жлезите. По въпроса дали това води до стимулиране на секрецията и съответно постоянно препълване на жлезите, не намерих информация. Че това е така съм чувала от ветеринар.
Като заключение - индивидуално е за всяко животно. Преценява се в зависимост от състоянието му и консултация с ветеринар.
Темата е коментирана вече във Ветеринарен кабинет Ето тук
ПС: Жлезите не се пукат. По принцип е неправилно да се каже, че жлезите се пълнят, но така е разпространено. Жлезите секретират, а секретът се събира в околоанални торбички.
#13 Guest_Guest_*
Публикувано: 04 February 2006 - 03:40 PM
CURRENT VETERINARY THERAPY
SMALL ANIMAL PRACTICE
KIRK XIII EDITION
Mark S. Tompson Columbia, Missouri
Лечението на заболявания, асоцирани с аналните жлези дълго време бяха част от ветеринарната практика. Независимо от честотата с която практикуващите ветеринарни лекари се срещат с този проблем, диагностиката и терапията на болестите на аналния сак продължава да бъде объркваща и често погрешно интерпретирана. Грешките се дължат на липсата на познания за нормалното състояние, съдържание и функция на аналните жлези.
Аналния сак е образувание, намиращо се между вътрешния и външния анален сфинктер. То често е наричано "анални жлези", макар че този термин е по-подходящо да се използва за означаване на апокринните туболоалвеоларни жлези, намиращи се в субмукозата на границата между кожата и ануса. Всеки анален сак и изводния му канал, който се отваря латерално на ануса, са покрити със сквамозни епителни клетки.. По вътрешната повърхност се намират множество апокринни жлези, които отделят своя секрет в празнината му. Има и мастни жлези, които са повече по епитела на изводните каналчета.
Секрета на аналния сак се състои от секретите на апокринните жлези, десквамирани епителни клетки, бактерии и мазнини и обикновено се отделя навън когато кучето дефекира. Нормалния цвят варира от жълто към сивокафяво, а консистенцията от течна към вискозна. Течността може да съдържа твърди частици и да е гранулирана. Тези нормални вариации понякога водят до грешна диагноза за "възпаление". Секретът има обикновено зловонна миризма, която вероятно се дължи на бактериалното му разлагане. Тази миризма също варира в широки граници при различните кучета.
Разпространени са мнения, че секретът играе роля за маркиране на територия и че е сексуално привлекателен, но няма научни изследвания доказващи това. Едно изследване на кучки в еструс е показало, че мъжките са били привличани от миризмата на вагиналните изтечения и урината на кучките, но не и от миризмата на секрета от аналния сак /Doty & Dunbar, 1974/. Друго изследване на същите автори не е намерило връзка между хормоналния статус на животните и цвета, обема и миризмата на секрета.
ПАТОФИЗИОЛОГИЯ
Патофизиологията на заболяванията на аналния сак не е добре позната. Те могат да бъдат разделени на пренапълване, възпаление /сакулит/, абсцес и неоплазия. Предразполагащи фактори за пренапълване са намален мускулен тонус при малки и затлъстели кучета, хронична диария и увеличена секреция, съчетана с генерализирана себорея. Логично е да се предположи, че много меките изпражнения не притискат достатъчно аналния сак и не водят до изпразването му. Понеже изводния канал е релативно малък, всеки проблем, водещ до възпаление и едем на перианалната област може да предразположи към пренапълване вследствие частично запушване на изводните канали. Задържането на секрета може да стане предпоставка за възпаление, но не винаги. Абсцеса е обикновено следствие от сакулит.
КЛИНИКА
Признаците са подобни при пренапълване, сакулит и абсцес. Най често те са близане и чесане на перианалната област, тътрене на дупето, дискомфорт при сядане, болка. Трябва да се отбележи, че много заболявания имат подобна клиника. Ухапвания от бълхи например често водят до сърбеж в основата на опашката. Атопичен дерматит и хранителни алергии също водят до перианален пруритус. Други заболявания с подобна клиника са вагинит, проктит, перианална фистула, паразитози, перинеална херния и др. Кучетата със сакулит имат повишена гъстота и обем, както и силно неприятна миризма на секрета. Тези изтечения са често гнонйни, а понякога и кървави. Може да има еритема и влажен дерматит в тази област. Аналния сак обикновено е с увеличен размер при пренапълване, но може да не е уголемен при сакулит. При абсцес има зачервяване, оток, болка и фистула при разкъсване на абсцеса. Температурата може да е повишена. Поставянето на диагноза е проблем, понеже има голяма прилика в секрета на на нормалния и заболял анален сак.
ПРЕНАПЪЛВАНЕ
При пренапълване има разширение на единия или двата анални сака, но без данни за възпаление. Поради нормалните различия в големината на аналния сак при различните кучета е трудно да се постави диагноза "пренапълване" чрез палпация. Секретът тогава обикновено е по-гъст и със сив, сивокафяв до кафяв цвят. За да бъде изпразнено съдържанието е необходимо по-голямо усилие, като секрета може да излиза като тънки пръчици. Както беше отбелязано по-рано характеристиките на нормалния секрет варират в широки граници и може да има гъсти изтечения без клиника. Диагнозата следователно трябва да се постави на база клиниката и на второ място отговора след изцеждане на жлезите.
САКУЛИТ
Това е бактериално възпаление. Култури от възпалителен секрет показват растеж на различни бактерии, но тези същите микроорганизми ги има и в нормален секрет. Така че цитологични изследвания и бактериални култури са трудни за интерпретация и са ненужно оскъпяване на лечението. Клинициста трябва да се ориентира повече по симптомите и отговора на терапията, като винаги трябва да се съобрази с другите причини за перманентен сърбеж. При абцедиране си има типична клиника и поставянето на диагноза е лесно. Кожата е зачервена, гореща, има оток и болка.При руптура има гнойни изтечения.
ЛЕЧЕНИЕ
При пренапълване се изисква отстраняване на секрета чрез внимателно притискане с пръсти. За предпочитане е това да стане като показалеца е в ректума. Ако проблема е само пренапълване, то той се решава веднага след отстраняване на секрета. В случаите когато това често се среща, трябва да бъде потърсена предразполагаща причина. Препоръчва се затлъстелите кучета да отслабнат, а диетата да съдържа повече влакнини. Болестни процеси /алергии например/, които предразполагат към перианален едем и последващо частично запушване на изводните канали, трябва да бъдат идентифицирани и лекувани.
При кучета, които имат често пренапълване може да се прави периодично изпразване чрез притискане. Тази процедура не бива да се прилага при асимптоматични пациенти. Редовното притискане може да доведе до възпаления и не се препоръчва.
Терапията на сакулит включва изпразване на сака и промиване със стерилен солев разтвор. Ако има болезненост, процедурата може да изизква седация и аналгезия. След промивката през изводния канал може да бъде прилаган антибиотичен лосион. Понеже са лесни за употреба, в практиката много често се използват интрамамарни препарати. Важно е да се напомни, че повечето от тях съдържат кортикостероиди.Понеже се предполага, че сакулита е бактериален процес, не е уместно да се ползват кортикостероиди освен за кратък срок. Ако абсцеса на аналния сак е отворен, то се правят промивки с недразнещи дезинфектанти. Ако не е, може да се наложи хирургическо отваряне вентрално.
Понякога се налага и употреба на системни антибиотици, освен тези прилагани локално.
Постоянно повтарящи се пренапълвания, сакулити или абцедиране могат да доведат до необходимост от отстраняване на аналния сак. Усложненията след тази процедура не са чести, но може да има незадържане на изпражнения в резултат на травма на аналния клон на n. pudendus, или да се образува фистула след непълно отстраняване на аналния сак. Понеже незадържането на изпражненията е сериозен проблем, който често води до евтаназия, то това възможно усложнение винаги трябва да бъде обсъждано и да се предпочита медикаментозно лечение. Неоплазията е абсолютна индикация за отстраняване на аналния сак.
Аналната сакулоектомия е била традиционно компонент от третирането на перианална фистула при кучетата. Най-новите изследвания показват, че хирургическото третиране на това заболяване и асоциираните с него неврологични последствия могат да бъдат избегнати при много пациенти чрез употреба на циклоспорин /Matews & Sukhiani 1997/.Третираните с циклоспорин кучета са имали значително подобрение с чувствителна редукция на възпалената кожна повърхност и намаляване на дълбочината на фистулата. При контролната група е имало задълбочаване на заболяването за същия период. Пълно заздравяване на перианалната фистула е имало при 85% от третираните кучета. Неповлиялите се кучета са изисквали допълнително третиране с циклоспорин или хирургично лечение. Хирургичната намеса е била по-лека и по-малко радикална, когато е била предшествана от циклоспорин.
НЕОПЛАЗИЯ
Единствената описана неоплазия е аденокарцинома на апокринните жлези на аналния сак.Среща се предимно при възрастни женски и е типично наличието на плътни маси вентролатерално на ануса. Тези тумори често секретират паратиреоиден хормон, което води до хиперкалцемия, хипофосфатемия, полидипсия, полиурия. Хирургическото отстраняване е добро лечение ако няма метастази. Ако вече ги има, може да се опита и те да се отстранят. Аденокарциномите на апокринните жлези са много злокачествени и има чести рецидиви.В някои случаи е опитвана химиотерапия, но са необходими бъдещи изследвания за доказване на ефикасността и.
Заболявания на аналния сак има, макар и много по рядко и при котки.Патогенезата, клиниката и лечението са подобни на описаните при кучетата.
SMALL ANIMAL PRACTICE
KIRK XIII EDITION
Mark S. Tompson Columbia, Missouri
Лечението на заболявания, асоцирани с аналните жлези дълго време бяха част от ветеринарната практика. Независимо от честотата с която практикуващите ветеринарни лекари се срещат с този проблем, диагностиката и терапията на болестите на аналния сак продължава да бъде объркваща и често погрешно интерпретирана. Грешките се дължат на липсата на познания за нормалното състояние, съдържание и функция на аналните жлези.
Аналния сак е образувание, намиращо се между вътрешния и външния анален сфинктер. То често е наричано "анални жлези", макар че този термин е по-подходящо да се използва за означаване на апокринните туболоалвеоларни жлези, намиращи се в субмукозата на границата между кожата и ануса. Всеки анален сак и изводния му канал, който се отваря латерално на ануса, са покрити със сквамозни епителни клетки.. По вътрешната повърхност се намират множество апокринни жлези, които отделят своя секрет в празнината му. Има и мастни жлези, които са повече по епитела на изводните каналчета.
Секрета на аналния сак се състои от секретите на апокринните жлези, десквамирани епителни клетки, бактерии и мазнини и обикновено се отделя навън когато кучето дефекира. Нормалния цвят варира от жълто към сивокафяво, а консистенцията от течна към вискозна. Течността може да съдържа твърди частици и да е гранулирана. Тези нормални вариации понякога водят до грешна диагноза за "възпаление". Секретът има обикновено зловонна миризма, която вероятно се дължи на бактериалното му разлагане. Тази миризма също варира в широки граници при различните кучета.
Разпространени са мнения, че секретът играе роля за маркиране на територия и че е сексуално привлекателен, но няма научни изследвания доказващи това. Едно изследване на кучки в еструс е показало, че мъжките са били привличани от миризмата на вагиналните изтечения и урината на кучките, но не и от миризмата на секрета от аналния сак /Doty & Dunbar, 1974/. Друго изследване на същите автори не е намерило връзка между хормоналния статус на животните и цвета, обема и миризмата на секрета.
ПАТОФИЗИОЛОГИЯ
Патофизиологията на заболяванията на аналния сак не е добре позната. Те могат да бъдат разделени на пренапълване, възпаление /сакулит/, абсцес и неоплазия. Предразполагащи фактори за пренапълване са намален мускулен тонус при малки и затлъстели кучета, хронична диария и увеличена секреция, съчетана с генерализирана себорея. Логично е да се предположи, че много меките изпражнения не притискат достатъчно аналния сак и не водят до изпразването му. Понеже изводния канал е релативно малък, всеки проблем, водещ до възпаление и едем на перианалната област може да предразположи към пренапълване вследствие частично запушване на изводните канали. Задържането на секрета може да стане предпоставка за възпаление, но не винаги. Абсцеса е обикновено следствие от сакулит.
КЛИНИКА
Признаците са подобни при пренапълване, сакулит и абсцес. Най често те са близане и чесане на перианалната област, тътрене на дупето, дискомфорт при сядане, болка. Трябва да се отбележи, че много заболявания имат подобна клиника. Ухапвания от бълхи например често водят до сърбеж в основата на опашката. Атопичен дерматит и хранителни алергии също водят до перианален пруритус. Други заболявания с подобна клиника са вагинит, проктит, перианална фистула, паразитози, перинеална херния и др. Кучетата със сакулит имат повишена гъстота и обем, както и силно неприятна миризма на секрета. Тези изтечения са често гнонйни, а понякога и кървави. Може да има еритема и влажен дерматит в тази област. Аналния сак обикновено е с увеличен размер при пренапълване, но може да не е уголемен при сакулит. При абсцес има зачервяване, оток, болка и фистула при разкъсване на абсцеса. Температурата може да е повишена. Поставянето на диагноза е проблем, понеже има голяма прилика в секрета на на нормалния и заболял анален сак.
ПРЕНАПЪЛВАНЕ
При пренапълване има разширение на единия или двата анални сака, но без данни за възпаление. Поради нормалните различия в големината на аналния сак при различните кучета е трудно да се постави диагноза "пренапълване" чрез палпация. Секретът тогава обикновено е по-гъст и със сив, сивокафяв до кафяв цвят. За да бъде изпразнено съдържанието е необходимо по-голямо усилие, като секрета може да излиза като тънки пръчици. Както беше отбелязано по-рано характеристиките на нормалния секрет варират в широки граници и може да има гъсти изтечения без клиника. Диагнозата следователно трябва да се постави на база клиниката и на второ място отговора след изцеждане на жлезите.
САКУЛИТ
Това е бактериално възпаление. Култури от възпалителен секрет показват растеж на различни бактерии, но тези същите микроорганизми ги има и в нормален секрет. Така че цитологични изследвания и бактериални култури са трудни за интерпретация и са ненужно оскъпяване на лечението. Клинициста трябва да се ориентира повече по симптомите и отговора на терапията, като винаги трябва да се съобрази с другите причини за перманентен сърбеж. При абцедиране си има типична клиника и поставянето на диагноза е лесно. Кожата е зачервена, гореща, има оток и болка.При руптура има гнойни изтечения.
ЛЕЧЕНИЕ
При пренапълване се изисква отстраняване на секрета чрез внимателно притискане с пръсти. За предпочитане е това да стане като показалеца е в ректума. Ако проблема е само пренапълване, то той се решава веднага след отстраняване на секрета. В случаите когато това често се среща, трябва да бъде потърсена предразполагаща причина. Препоръчва се затлъстелите кучета да отслабнат, а диетата да съдържа повече влакнини. Болестни процеси /алергии например/, които предразполагат към перианален едем и последващо частично запушване на изводните канали, трябва да бъдат идентифицирани и лекувани.
При кучета, които имат често пренапълване може да се прави периодично изпразване чрез притискане. Тази процедура не бива да се прилага при асимптоматични пациенти. Редовното притискане може да доведе до възпаления и не се препоръчва.
Терапията на сакулит включва изпразване на сака и промиване със стерилен солев разтвор. Ако има болезненост, процедурата може да изизква седация и аналгезия. След промивката през изводния канал може да бъде прилаган антибиотичен лосион. Понеже са лесни за употреба, в практиката много често се използват интрамамарни препарати. Важно е да се напомни, че повечето от тях съдържат кортикостероиди.Понеже се предполага, че сакулита е бактериален процес, не е уместно да се ползват кортикостероиди освен за кратък срок. Ако абсцеса на аналния сак е отворен, то се правят промивки с недразнещи дезинфектанти. Ако не е, може да се наложи хирургическо отваряне вентрално.
Понякога се налага и употреба на системни антибиотици, освен тези прилагани локално.
Постоянно повтарящи се пренапълвания, сакулити или абцедиране могат да доведат до необходимост от отстраняване на аналния сак. Усложненията след тази процедура не са чести, но може да има незадържане на изпражнения в резултат на травма на аналния клон на n. pudendus, или да се образува фистула след непълно отстраняване на аналния сак. Понеже незадържането на изпражненията е сериозен проблем, който често води до евтаназия, то това възможно усложнение винаги трябва да бъде обсъждано и да се предпочита медикаментозно лечение. Неоплазията е абсолютна индикация за отстраняване на аналния сак.
Аналната сакулоектомия е била традиционно компонент от третирането на перианална фистула при кучетата. Най-новите изследвания показват, че хирургическото третиране на това заболяване и асоциираните с него неврологични последствия могат да бъдат избегнати при много пациенти чрез употреба на циклоспорин /Matews & Sukhiani 1997/.Третираните с циклоспорин кучета са имали значително подобрение с чувствителна редукция на възпалената кожна повърхност и намаляване на дълбочината на фистулата. При контролната група е имало задълбочаване на заболяването за същия период. Пълно заздравяване на перианалната фистула е имало при 85% от третираните кучета. Неповлиялите се кучета са изисквали допълнително третиране с циклоспорин или хирургично лечение. Хирургичната намеса е била по-лека и по-малко радикална, когато е била предшествана от циклоспорин.
НЕОПЛАЗИЯ
Единствената описана неоплазия е аденокарцинома на апокринните жлези на аналния сак.Среща се предимно при възрастни женски и е типично наличието на плътни маси вентролатерално на ануса. Тези тумори често секретират паратиреоиден хормон, което води до хиперкалцемия, хипофосфатемия, полидипсия, полиурия. Хирургическото отстраняване е добро лечение ако няма метастази. Ако вече ги има, може да се опита и те да се отстранят. Аденокарциномите на апокринните жлези са много злокачествени и има чести рецидиви.В някои случаи е опитвана химиотерапия, но са необходими бъдещи изследвания за доказване на ефикасността и.
Заболявания на аналния сак има, макар и много по рядко и при котки.Патогенезата, клиниката и лечението са подобни на описаните при кучетата.
#14
Furia_S
- Вещица
-
- Група: Потребители
- Мнения: 5912
- Регистрация: 26-September 04
- Gender:Female
- Interests:Кинология, генетика на окраска, обучение на кучето, развъдна дейност, ЧАУ-ЧАУ.
Публикувано: 04 February 2006 - 06:37 PM
Страхотен материал, гостенино! Моля ви, може ли да посочите източника на статията? Предварително много ви благодаря!
Чау - кучето, близнало небето...
#16
dakel_fenka
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 1166
- Регистрация: 08-October 05
- Location:София
Публикувано: 04 February 2006 - 08:04 PM
Имам познати , които кучето им имаше проблем с аналните жлези , и у тях дойде лекар и му я изтискаха! Занчи аз до сега не знаех нищо за този проблем! Имам дакел на 6 години! Понякога си влачи дупето по килима!!! Няма проблеми със стомаха или изпражненията! Не се е чувствала зле или унила! Това има ли връзка с аналните жлези???
#17
Furia_S
- Вещица
-
- Група: Потребители
- Мнения: 5912
- Регистрация: 26-September 04
- Gender:Female
- Interests:Кинология, генетика на окраска, обучение на кучето, развъдна дейност, ЧАУ-ЧАУ.
Публикувано: 04 February 2006 - 08:25 PM
Цитат
преводна статия от реномиран американски източник
CURRENT VETERINARY THERAPY
SMALL ANIMAL PRACTICE
KIRK XIII EDITION
Mark S. Tompson Columbia, Missouri
CURRENT VETERINARY THERAPY
SMALL ANIMAL PRACTICE
KIRK XIII EDITION
Mark S. Tompson Columbia, Missouri
страхотен/страхотна сте.
Благодаря за инфото отново)
Чау - кучето, близнало небето...
#18
Vabank
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 1492
- Регистрация: 09-August 04
- Location:София
Публикувано: 04 February 2006 - 11:32 PM
Не съм лекар, тъй че предварително се извинявам за тук-там неправилно използвана терминология b)
Преводната статия беше извънредно интересна. Благодаря!
Склонна съм обаче да не се съглася с мнението на Тайсън, че "ефектите" на възпалените анални жлези са общо-взето локални и нямат общо с екземи, дерматити, ревматизъм и т.н.
ДА, факт е, че немалко ветеринари се стараят да си създадат пациенти, като им изцеждат аналните жлези, т.е. сакове bl) по-честичко или даже съвсем редовно и нерядко - без изобщо да има нужда. ДА, секретът е смрадлив и гнусен по принцип, което кара хората да вярват, че е "развален" дори ако не е.
НО, съдейки по собствения си бая-годишен и бая-кучест опит, нещата НЕ стоят точно така.
Преди всичко държа да подчертая, че от време оно не съм маниачка на аналните жлези и гледам да ги забравям най-старателно, както и да не им приписвам някакви свръх-разболяващи свойства (т.е. да търся под вола теле).
Факт е обаче, че - както от болен зъб с гнойник в корена - възпалителен процес в "сакчето" може да доведе до най-разнообразни последствия за организма, които на пръв, втори и петнайсти поглед нямат абсолютно нищо общо с въпросната жлеза и гнойната маса, образувала се в сака.
Като започнем от много типичното за подобно състояние рязко схващане (кучето не може да се изправи или се изправя трудно), стигнем все пак до куцота (понякога даже плаваща, т.е. мести се от крак на крак) и продължим през състояния на... да го наречем "видима интоксикация" - кучето се чувства зле, не се храни, не е в настроение, лошо му е... ще мре ;) ... та дори си заслужава да споменем мъртвородени и умиращи "за нула време" бебета.
Всичко това - резултат от най-обикновено и банално възпаление... в случая без значение КЪДЕ точно (същите ефекти могат да се получат и от... абсцес в белия дроб примерно).
С други думи, лично мое мнение е, че ГОЛЯМ процент от подобни състояния се дължат на възпаление и нерядко източникът му е в "аналните жлези".
Тук ще си дам няколко примера, за да не съм голословна:
- навремето едната ми догиня се схвана мъчително една сутрин; най-простото изцеждане на секрета реши проблема за точно 3 секунди - при това нашите доктори тогава не ползваха "вълшебни инжекцийки и промивки"
- куче на приятели, което няколко дни лекуваха от "не се чувства съвсем добре" внезапно и решително се оправи след изцеждане на аналните жлези
- пак преди години, един куцащ далматинец скочи внезапно оздравял от масата...
Това са просто "от ход" случаи, за които се сещам и са "очебийни".
--
За да не съм голословна, ще дам и два-три други примера, пак свързани с възпалителни процеси:
- пак преди години друга една догеса роди 14 бебета, от които 7 мъртвородени, останалите починаха в рамките на около 36 часа; оказа се, че всъщност е имала абсцес на млечна жлеза, развивал се тихинко и неусетнинко и "дал цвят"
- преди няколко години имах възможността да гледам няколко мастифа; една от женските - 6 или 7 годишна - беше със съмнения за сърдечни проблеми: трудно ставане, бързо уморяване и т.н. Общо-взето - баба мастифка с нормални проблеми на старческата възраст... тя взе, че легна, предаде се и умря за няма и един ден - буквално докато дойдат да я вземат с кола, за да я заведат на лекар. Както показа аутопсията, единият й бял дроб представляваше огромен абсцес... oleeee
С други думи: де го удряш, де се пука... ouu
--
От тази гледна точка, наличието на НЯКАКЪВ възпалителен процес в организма никога не бива да се пренебрегва като причина за заболявания, а, парадоксално или не, зъбите и аналните жлези са чест източник на такива "чудеса"...
--
Между другото, лично мое наблюдение е, че кучето "волево" изпразва аналните си жлези най-често в ситуации на стрес или силен страх и много по-рядко с цел да маркира територия пред съперник примерно. Така че на практика липсата на силни емоции - било то страх или радост; с други думи - залежалият и монотонен живот, по-скоро е причината за задържане на излишен секрет и съответното развитие на бактерии в него.
Преводната статия беше извънредно интересна. Благодаря!
Склонна съм обаче да не се съглася с мнението на Тайсън, че "ефектите" на възпалените анални жлези са общо-взето локални и нямат общо с екземи, дерматити, ревматизъм и т.н.
ДА, факт е, че немалко ветеринари се стараят да си създадат пациенти, като им изцеждат аналните жлези, т.е. сакове bl) по-честичко или даже съвсем редовно и нерядко - без изобщо да има нужда. ДА, секретът е смрадлив и гнусен по принцип, което кара хората да вярват, че е "развален" дори ако не е.
НО, съдейки по собствения си бая-годишен и бая-кучест опит, нещата НЕ стоят точно така.
Преди всичко държа да подчертая, че от време оно не съм маниачка на аналните жлези и гледам да ги забравям най-старателно, както и да не им приписвам някакви свръх-разболяващи свойства (т.е. да търся под вола теле).
Факт е обаче, че - както от болен зъб с гнойник в корена - възпалителен процес в "сакчето" може да доведе до най-разнообразни последствия за организма, които на пръв, втори и петнайсти поглед нямат абсолютно нищо общо с въпросната жлеза и гнойната маса, образувала се в сака.
Като започнем от много типичното за подобно състояние рязко схващане (кучето не може да се изправи или се изправя трудно), стигнем все пак до куцота (понякога даже плаваща, т.е. мести се от крак на крак) и продължим през състояния на... да го наречем "видима интоксикация" - кучето се чувства зле, не се храни, не е в настроение, лошо му е... ще мре ;) ... та дори си заслужава да споменем мъртвородени и умиращи "за нула време" бебета.
Всичко това - резултат от най-обикновено и банално възпаление... в случая без значение КЪДЕ точно (същите ефекти могат да се получат и от... абсцес в белия дроб примерно).
С други думи, лично мое мнение е, че ГОЛЯМ процент от подобни състояния се дължат на възпаление и нерядко източникът му е в "аналните жлези".
Тук ще си дам няколко примера, за да не съм голословна:
- навремето едната ми догиня се схвана мъчително една сутрин; най-простото изцеждане на секрета реши проблема за точно 3 секунди - при това нашите доктори тогава не ползваха "вълшебни инжекцийки и промивки"
- куче на приятели, което няколко дни лекуваха от "не се чувства съвсем добре" внезапно и решително се оправи след изцеждане на аналните жлези
- пак преди години, един куцащ далматинец скочи внезапно оздравял от масата...
Това са просто "от ход" случаи, за които се сещам и са "очебийни".
--
За да не съм голословна, ще дам и два-три други примера, пак свързани с възпалителни процеси:
- пак преди години друга една догеса роди 14 бебета, от които 7 мъртвородени, останалите починаха в рамките на около 36 часа; оказа се, че всъщност е имала абсцес на млечна жлеза, развивал се тихинко и неусетнинко и "дал цвят"
- преди няколко години имах възможността да гледам няколко мастифа; една от женските - 6 или 7 годишна - беше със съмнения за сърдечни проблеми: трудно ставане, бързо уморяване и т.н. Общо-взето - баба мастифка с нормални проблеми на старческата възраст... тя взе, че легна, предаде се и умря за няма и един ден - буквално докато дойдат да я вземат с кола, за да я заведат на лекар. Както показа аутопсията, единият й бял дроб представляваше огромен абсцес... oleeee
С други думи: де го удряш, де се пука... ouu
--
От тази гледна точка, наличието на НЯКАКЪВ възпалителен процес в организма никога не бива да се пренебрегва като причина за заболявания, а, парадоксално или не, зъбите и аналните жлези са чест източник на такива "чудеса"...
--
Между другото, лично мое наблюдение е, че кучето "волево" изпразва аналните си жлези най-често в ситуации на стрес или силен страх и много по-рядко с цел да маркира територия пред съперник примерно. Така че на практика липсата на силни емоции - било то страх или радост; с други думи - залежалият и монотонен живот, по-скоро е причината за задържане на излишен секрет и съответното развитие на бактерии в него.
Почивайте в мир, мили ангели!
#19
animal.dr
- Advanced Member
-
- Група: Потребители
- Мнения: 82
- Регистрация: 20-February 05
- Location:СОФИЯ- animal.dr@abv.bg
Публикувано: 07 February 2006 - 08:36 PM
Започвам с усмивка да се възхищавам на реномирани Американски източници и от страшно развити родни умове в следствие на литературни справки!
Цитирам:Патофизиологията на заболяванията на аналния сак не е добре позната
достатъчен аргумент, за да приема скептично достоверността и вложения професионализъм в статията. Всичко друго, което е изложено може да се напише без затруднения от един студент първи курс по ветеринарна медицина!
Съжалявам за анонимния пост, за колегата евентуално, които се срамува да застане зад името си, още повече да цитира умове за които не е познато понятието фокална инфекция и допускам, че нямат един ден клинична практика зад гърба си.
На мен лично ми се струва, че е безлично да се приемат статии с образувателно съдържание за основа на личностни твърдения.
За 12 години практика съм събирал десетки изследвания посветени на фокалната инфекция и още толкова описани и документирани клинични случаи!
Не един, а хиляди са пациентите които страдат от възпаление на околоаналните жлези, това го доказва практиката, изследванията и клничния опит! И максимата от която се ръководя е:
" Предпазвай, за да не лекуваш"
Другата страна на въпроса е също тревожна, когато се приема че на всеки един пациент болеста му минава през аналната жлеза. Това са просто две различни гледни точки!
И не става дума за печелбарство или набиране на пациенти, а за профилактика и лечение на проблемите свързани с околоаналните жлези.
Не участвам във форума за да споря или да защитавам докторат. Изказвам своето лично мнение, което никого не задължавам да смята за миродавно.
Цитирам:Патофизиологията на заболяванията на аналния сак не е добре позната
достатъчен аргумент, за да приема скептично достоверността и вложения професионализъм в статията. Всичко друго, което е изложено може да се напише без затруднения от един студент първи курс по ветеринарна медицина!
Съжалявам за анонимния пост, за колегата евентуално, които се срамува да застане зад името си, още повече да цитира умове за които не е познато понятието фокална инфекция и допускам, че нямат един ден клинична практика зад гърба си.
На мен лично ми се струва, че е безлично да се приемат статии с образувателно съдържание за основа на личностни твърдения.
За 12 години практика съм събирал десетки изследвания посветени на фокалната инфекция и още толкова описани и документирани клинични случаи!
Не един, а хиляди са пациентите които страдат от възпаление на околоаналните жлези, това го доказва практиката, изследванията и клничния опит! И максимата от която се ръководя е:
" Предпазвай, за да не лекуваш"
Другата страна на въпроса е също тревожна, когато се приема че на всеки един пациент болеста му минава през аналната жлеза. Това са просто две различни гледни точки!
И не става дума за печелбарство или набиране на пациенти, а за профилактика и лечение на проблемите свързани с околоаналните жлези.
Не участвам във форума за да споря или да защитавам докторат. Изказвам своето лично мнение, което никого не задължавам да смята за миродавно.
www.doctoranimals.com
#20
Furia_S
- Вещица
-
- Група: Потребители
- Мнения: 5912
- Регистрация: 26-September 04
- Gender:Female
- Interests:Кинология, генетика на окраска, обучение на кучето, развъдна дейност, ЧАУ-ЧАУ.
Публикувано: 07 February 2006 - 09:19 PM
Въпрос - какво да правя с аналните жлези на моят пес? Чета ви и все повече се отчайвам - ами сега? От жлезите му веднъж на 3-4 месеца изцеждат не само сив секрет но излизат нещо като съсиреци. различни ветеринари са ми ги показвали с видимо неодобрение. Лошото е че след промивки с катетър така или иначе неприятната миризма скоро пак почва да витае около него - даже при ресане на бедрата секрета почва да блика от ануса на изхвърлящите се капки.
нима това е в реда на нещата? че се притеснявам и ми съветват да махнем жлезите по оперативен път, но не съм сигурна трябва ли да го правя.
нима това е в реда на нещата? че се притеснявам и ми съветват да махнем жлезите по оперативен път, но не съм сигурна трябва ли да го правя.
Чау - кучето, близнало небето...