[toni_mark]

Отиде си любовта на моя живот...
Сбогом, Марки!
Вече те няма да обикаляш с нас България - подал главичка през отворения прозорец, с изплезен език, опитвайки се да лапнеш всяка кола минаваща покрай нас...
Вече те няма да посрещаш с лай от балкона... и да чакаш входната врата да се отвори, та да ни посрещнеш с махаща опашка и засмяна муццунка..
Вече те няма - да пазиш съня ми и спокйствието ми с цената на всичко...
Вече те няма да тичаш след пръчката на полянката до блока...
Вече те няма да пиеш след разходка вода с пресъхнала от игра уста и да си играеш с водата, а после да превръщаш целия апартамент в следи от мокри лапи
вече те няма да ядеш от любимата си паничка, любимото си ядене - консерва Джери с хляб и вода...
вече останаха само спомените...
Няма те!

а казват че добрите отиват в Рая!

Може би част от вас помнят, когато го бях изгубила и какъв ужас преживях 24 часа...как сега ще се справям с този ужас цял живот?
Има ли лек за това, кажете ми...защото сърцето ми го няма, остана погребано в едно розово одеало под земята в село Рударци днес...
Живее ли се без сърце, само с хаос от спомени?
Живее ли се, кажете ми...

[tihkata]

Страшно много съжалявам че трябва да се преживее такава голяма загуба.Нека да почива в мир и да тича спокойно през големиге и красиви зелени поля на рая.Наистина е трудно да се понесе такова нещо но колкото и да е изтъркано времето наистина лекува болката и остават само хубавите и весели спомени за нашщите на добри приятели.Каквото и да кажа в момента е безмисленно но за съжаление такъв е живота.Знай че твоя приятел ще остане вечно в сърцето и мислите ти.Наистина много съжалявам за загубата ти и съм сипричастна с голямата ти мъка.

[samanta]

Просто не се стърпях, няма как и да стане, плача, защото точно така се чувствах преди 2 години, не мога да спря съзлите си. Искам да кажа нещо успокоително и не мога, поне днес, нито утре ще помогне. Някога.... след време ще утихне, но спомнеът изниква винаги и боли ужасно. Единствената ми утеха тогава бе.....той беше едно щастливо и обичано куче, живя добре с нас , но всичко има край, не може да се върне времето назад!

Ужасно съжалявам за загубата, знам , че нищо не дава покой, но един съвет: Колкото и да е трудно, не правете като мен, вземете си ново куче скоро, аз сгрешиш и съжалявам до ден днешен.

[dora7511]

И аз нямам думи!Преживяла съм го няколко пъти ...преживяла май не е точно, и сега ме налягат спомени и от време на време си поплаквам.Само че аз съм погребала няколко душици мои любимци, а улични колко не ми се брои.
Това в подписа ви има ли връзка със случилото се?Какво имате пред вид с нечестна смърт?

[toni_mark]

Просто не се стърпях, няма как и да стане, плача, защото точно така се чувствах преди 2 години, не мога да спря съзлите си. Искам да кажа нещо успокоително и не мога, поне днес, нито утре ще помогне. Някога.... след време ще утихне, но спомнеът изниква винаги и боли ужасно. Единствената ми утеха тогава бе.....той беше едно щастливо и обичано куче, живя добре с нас , но всичко има край, не може да се върне времето назад!

Ужасно съжалявам за загубата, знам , че нищо не дава покой, но един съвет: Колкото и да е трудно, не правете като мен, вземете си ново куче скоро, аз сгрешиш и съжалявам до ден днешен.

Отиде си любовта на моя живот...издъхна сам, без да каже дума, без да даде поглед за Сбогом...Дойде в живота ми със сълзи от радост преди 5 години, отиде си със безкрайни сълзи от мъка.Отиде си Марк...моят Марк...Отиде от другата страна на дъгата....Обичам те мило мое!До смърт!
http://www.facebook....100000206111042

Мъжът ми не спира да ми повтаря това цял ден, да вемем друго куче, а зне искам и да чуя, някак си не знам дали ще мога да обикна другото, така както съм обичала Марк...
След поста ти се замислям...
Може ли и някой друг да даде съвет....

[toni_mark]

И аз нямам думи!Преживяла съм го няколко пъти ...преживяла май не е точно, и сега ме налягат спомени и от време на време си поплаквам.Само че аз съм погребала няколко душици мои любимци, а улични колко не ми се брои.
Това в подписа ви има ли връзка със случилото се?Какво имате пред вид с нечестна смърт?

Не, подписа ми няма нищо общо, слаган е преди години, когато се регистрирах и помагах за спасяването на няколко кучета от този форум.Факт, е че те са живи и здрави, осигурен им е дом и обич, а моето го няма...
Моето си отиде вчера внезапано, заради преобърнат стомах, задушил се е за час и половина...сам..

[майната]

Моят съвет е: вземете си куче.

Аз бях в подобна ситуация, но с тази разлика, че вече бях решил да не взимам - точно заради раздялата. Той обаче сам ни намери - разхождахме се, а той беше на 30 дни и скимтеше от глад - сега лежи изтегнат на леглото и ме гледа, все едно усеща, че за него пиша.

Ще бъда и леко нахален като предложа да си вземете уличник някой - след като веднъж го сторих - никога не бих се върнал целенасочено към порода. (лично предпочитание естествено)

[dmm]

Съжалявам за случилото ви се. Нека почива в мир Марк!
Също съм на мнение да си вземете друго куче. Никое друго няма да е като Марк и не трябва да правите сравнение.
Но нов 4-ног приятел ще ви върне усмивката. Направете друго куче щастливо и обичано.

[tihkata]

Аз също като теб съм преживяла вече раздяла с моя любимец и понеже се побърквах от мъка и мъжът ми ми доведе сегашният ми прекрасен любимец Хектор.Да си призная в началото неможех да го приема неможех да си представя че ще мога отново да обичам толкова силно друго куче но повярвай ми не е така.Сега немога да си представя живота си без Хектор но никога няма да забравя и Макс.Така че просто наистина си вземи друго кученце и ще видиш че то ще те направи отново щастлива.

[deni_avr]

Съжалявам за случилото се. Но аз защо съм останала с впечатлението, че вие бяхте осиновили и едно куче на Агалина - Мърфи? Объркала ли съм се?

[lucy60]

Знам отлично какво ви е, така се чувствах, когато си отиде Душата ми преди година и половина...все още целувам кичура козина, който запазих и плача...Повярвайте ми, единственото спасение от ужасната болка е друго куче ,иначе вакуума и тъмнината са ужасни.

[lgdani]

Много съжалявам за загубата ти дано животинката е на едно по-добро място!

Аз всеки ден чета в "Без дом", но много рядко пиша - тук обаче не мога да не ти дам съвета, който смятам за 100% правилен.  Имам прекрасно куче, което безумно обичам, но знам, че отиде ли си Брус от този свят /дай Боже да не се случва скоро/ веднага ще бъде заменен от друго куче. Не се замисляй взимай ново и ще видиш, че е по-лесно с другар до теб! 

[dora7511]

Какво е мнението на специалистите, този обърнат стомах от какво е или би могъл да е причинен?

[Nickey]

Какво е мнението на специалистите, този обърнат стомах от какво е или би могъл да е причинен?

Подуване и превъртане на стомаха
Ужасното превъртане

[toni_mark]

Какво е мнението на специалистите, този обърнат стомах от какво е или би могъл да е причинен?

Подуване и превъртане на стомаха
Ужасното превъртане

Да, това се е случило, ужасното превъртане, само че мен ме нямаше, за да му помогна...отиде си сам без да си взема Сбогом с него, това никога няма да си простя,ако се бях върнала малко по рано, ако не бях се забавила еди къде си, ако...ако....безумни обвинения и предположения....
ще ме преследват цял живот....
събуждах се над 10 пъти тази нощ, за да се събудя от кошмара и да видя и гушна най-хубавата муцуна на света...но уви кошмара си е абсолютна истина,продължава и никога няма да спре...
Снимки, спомени, всяко място в апартамента напомня, че ТОЙ липсва...полянката пред блока е празна, повода си остава завинаги мълчалив и тъжен на закачалката, задната седалка в колата е празна....една оргомна дупка навсякъде....И си задавам въпроса- ще мога ли да обичам следващия Марк, така както обичах, този който си отиде?
Ще мога ли да обичам, след като вчера погребах сърцето си ?

Осиновихме Мърфи, да, преди 3 години, Мърфи е добре, безумно обичан, живее в Попово с майка ми и другото куче Макс , което след тежка борба и лечение спасихме от изполатора в Сеславци.Аз се омъжих, преместих се в апартамента на съпруга си и Марки остана при нас, а Мърфче и Макс отидоха при мама и дядо.Живи и здрави, обичани.


Марк е гледан от бебе, от една шепичка големина, порасна с изключителна любов и внимание, беше си счупил крачето на 3 месеца и си мислех, че това е най-големия ужас...МИналата година се загуби, беше следващия най-голям ужас ... до 29.10 тази година, когато вече разбрах, че ужаса този път дойде, за да не си отиде никога.
Ако съм сигурна, че следващото бебе ще ме избави поне малко, мъничко от всичко, което изпитвам сега - бих си взела веднага, но не съм сигурна, не съм готова, една стихия има в мен, че винаги ще бъде сравняван с Марк...че нещо все няма да достига да спре безумната мъка...и после пак години обич, и пак ще дойде тази болка...
През годините, когато Марки беше до мен, допусках, че с мен може да се случи с нещо и се тревожех, че аз ако си отида, какво ще стане с него, кой ще го гледа, кой ще го обича колкото мен?Не допусках, че аз ще съм тази, която ще го погребе, някак си беше нереално...Сега сблъсквайки се с тази смъртоносна реалност не знам как се живее, незнам кое би било правилно, незнам какжо бих причинила на себе си за годините напред с един нов малък Марк...защото ако взема бебе, той ще се казва Марк....но не започвам ли със сравненията още от сега....
Объркана съм много....

[blueocean]

Съжалявам за загубата ти. Болката винаги остава - това няма как да се промени, щом си обичал/а. А твоята любов е била огромна. Мога само да те посъветвам - вслушай се в себе си. Сърцето ти ще ти подскаже дали си готова за друг другар. И недей да го наричаш Марк - това е имато на прекрасното куче, отишло си така нелепо. Новият другар (когато си готова за него) ще има своята уникалност и трябва да има уникално име за теб. Той няма да измести Марк, по-скоро ще ти помогне да се съвземеш по-бързо. Защото новите занимания, обучения, новите лудории и бели - те ще ти помогнат да се върнеш към живота и да преживееш ужаса. Но това трябва да стане, когато ти си готова. Когато сърцето ти трепне при среща с друго куче, когато трепне при вида на някое кученце на снимка. Сама ще усетиш кога си готова. Не се насилвай. Спомена винаги ще боли, за това сме истински хора. Не се обвинявай. Марк е до теб и винаги ще пази сънищата ти, само че от другата страна. Той иска ти да си щастлива.

Аз съм погребвала само котета (дай се Боже кучето ми да живее още дълго с мен). Последното си отиде внезапно, докато бях извънредно на работа. После се обвинявах, че съм отишла, че не съм отказала на шефа си. Но как да предположа, че малката ми Джиджи има слабо сърчице и то ще я предаде само на годинка... Наистина другите ми котета и кучето много ми помогнаха да изляза от дупката - да знаеш, че някой зависи от теб, че има нужда от теб. Но човек трябва да е готов за това. Познавам жена, която след смъртта на обичното й куче, се зарече никога повече да не вземе куче. Признава, че не може да понесе мисълта, че тя би могла да го надживее. Обърни се към себе си. Прибери нещата на Марк на едно място. Те са негови и докато не го почувстваш, не ги давай на новия другар, който надявам се един ден ще си готова да приемеш.

Почивай в мир, сладък Марк.

[Иванова]

Споделям болката Ви. Днес и аз изгубих безвъзвратно своя тримесечен любимец, на когото не успях да помогна да се възстанови след преболедуването му от кошмарният вирус - Паровироза. Сълзите ми не спират, липсва ми .... За съжаление - това е част от живота.....

[toni_mark]

A бяхме толкова щастливи...едно момиче и едно момче...



Отидох на кино тази вечер, да не мисля поне час-два, не успях, нищо не разбрах от филма, поне успях да не плача...
После входната врата, отключването...и сълзите тръгнаха, изпаднах в най-тежкия рев през последните три дни...Вместо да идвам на себе си, имам чувството, че ставам по зле...Не съм готова за нищо, не съм готова дори да повярвам, че вече го няма...

[lucy60]

Вижте, щом си е отишъл значи е изпълнил задачата си на този свят. Със сигурност ви е направил повече хора и ви е подготвил за нещо ново- винаги е така. И ако изпаднете в депресия няма да можете да разберете кога той пак е при вас и ви дава знак. Може би има някой друг, който отчаяно се нуждае от вас, животно или човек?

[tihkata]

Наистина знам какво е нещото което преживяваш.Аз също имах чувството че с всеки изминал ден мъката ми става все по голяма и всичко около мен ми напомняше на него.Лягах и заспивах със снимката му, ставах и поглеждах снимката и всички негови неща и исках пак да е до мен ,пак да лудее и да ме биди сутрин.Съветвам те наистина да си вземеш друго кученце .разбери че цялата тази обич която имаш а сега няма на кого да я дадеш е за кученцето което те чака там някъде и което ще осмисли отново живота ти.