Как да си взема сбогом със тебе...
#21
Публикувано: 01 November 2009 - 05:12 PM
Навремето много ми беше харесало това "Завещание на едно достойно куче", дано да ти помогне да вземеш решение, когато измине време.
#22
Публикувано: 01 November 2009 - 10:59 PM
Ще си преместя поста там и ако икате я махнете...
Искам да кажа какво се случва, защото имам чувството, че тук единствено някой ме разбира и е съпричастен към болката ми, хората около мен им е малко чуждо, непонятно как се изпитва такава мъка, просто съм едно....куче.
Да, но това беше моето куче, моето сърце, преминало с мен хубави и лоши моменти, никога не ме предаде, за разлика от всички хора покрай мен, до един. Само неговата чиста любов усещах и само на неговите очи вярвах.А сега нямам никой, толкова отвратително сама се чувствам, осоебно сред неразбирането на хората около мен.
Реших сутринта - искам куче, не сърце, искам просто куче, защото сърце никога няма да имам вече.Загубих слънцето, но реших да потърся поне малко светлина.
Ходихме насам натам, гледах и милвах едни мили и добри бебета, но нищо не потрепна в мен, нищо.В спомените ми е само момента в който ми подадоха Марк на 12.06.2004 и как часове наред навръх рожденния си ден плаках от щастие.
Как дадох всичката си любов и как получих насреща си през тези години милиони пъти по толкова в замяна.
Най - накрая нахлуха едни спомени, че в паспорта на Марк , пишеше че първата му ваксина е поставена в с.Зверино, обл. Враца.Марк беше подарък за рожденния ми ден, много желан и много чакан,обичах го още преди да го имам.
Не беше от развъдник, просто моите приятели бяха отишли до пазар за животинки и го купили.Нямах никаква идея какви са родителите му, макар, че много пъти през тези години седях усмихната и го питах:Коя майка те роди толкова прекрасен и кой те прати при мен да ме обичаш толкова и аз теб?
Отворих Гугъл, написах с.Зверино, немска овчарка ... и хоп какво ми излезе, че се продават 5 бебета момичета овчарки във въпросното село.Нещо ме накара да се обадя и да попитам дали случайно преди 5 години....
Жената се сети, даже ми каза от кой пазар са го купили моите приятели, разплаках се и й разказах какво се е случило.
Помолих я поне да отида да видя майката на Марк.За съжаление Багира е починала педи 2 години, но сега имали друга от която са мъничките , но те вече са продадени.Помоли ме д ай пратя снимки на МАрк, изпратих...
Към 5 часа днес вече се уморих да плача и помолих мъжа ми да идеме до селото, да видя майката на Марк поне на снимки...Отидохме, срещнах се с едни прекрасни хора, видях къщата от която е тръгнал Марк за да дойде в живота ми и да ми подари толкова много любов.Не знам защо, но това означаваше много за мен.Натъжих се, ч етолкова години не се сетих да го направя, да потърся тези хора, да им покажа какво невероятно същество са ми позволили да имам.
Поканиха ни хората, влезнахме и там едно мъничко подскачащо бебе - момиче.Оставили си едничко, за тях.Моето сърце не трепна, но мъжа ми грейна....
Седнахме и дойдоха снимките...нямаше как това да не е майката на Марк, ушите, очите...всичко беше като него, само дето мама беше малко по дългокосместа и аз толкова години се чудех защо Марк не е с толкова къс косъм ,както при 'оригиналните' немски овчарки.Но видях майката и разбрах.
А бебето щъка около нас и мъжа ми вече ме моли...моля те, моля те, да я вземем.Нищо не усещам, нищо не изпитвам,разбрах, че никога няма да мога.Хората разбраха мъката ми, споделиха че Багира е била най-невероятното им куче, че следващото е взето да запълни дупката, но не успява, че винаги е сравнявана и че онази безумна обич е останала само и единствено за Багира.Те говореха за нея, аз говорех за Марк, и все едно и също, едно и също...все едно само за едно и също куче говрехме.
Сега знам, че никога няма да имам същество, което да обичам толкова колкото Марк, не и докато нещо не трепне и не ми потекат сълзи от радост.Сега знам какво е да си безумно сам в мъката си и да споделяш с непознати хора пред компютъра болката си, защото най-близките ХОРА до теб не те разбират.А МАрк разбираше всичко, знаеше кога и какво чувствам, изпитваше всичките ми радости и тревоги.С Марк нямах нужда да споделям дори на глас, той ме усещаше, защото беше моето сърце.Сега го нямаи се чувствам толкова изгубена в тази човешки и подъл свят, никога не съм била толкова сама, а ме чака един цял човешки живот....
Сега знам, че и света да обърна никога няма да намеря този Марк, който изгубих, че нищо няма да е същото никога, че никой в живота ми няма да бъде наречен Марк и че никога повече няма да обичам никого...
Прокачам снимка на мама Багира, родила най - прекрасното същество на този свят

Мод: Снимката е прекалено голяма за подпис.
http://photos-g.ak.f...9_7667412_n.jpg
Сбогом моя любов, аз не плача...
#23
Публикувано: 02 November 2009 - 01:08 AM

#24
Публикувано: 02 November 2009 - 12:19 PM
Когато аз преживявах това направих следното - отказах да се прибирам в къщи 4 дни, защото само от вратата започвах да се задушавам в сълзи. След като се престраших прибрах всичко нейно в кутийка и го скрих под леглото - това ще останат завинаги нейните неща, и никой друг няма да ги притежава. Започнах да живея с мисълта, че не мога да обичам никой друг повече, че няма да понеса да ми се случи втори път. Тогава един приятел ми разказа неговата история - преживявайки същото, след като 2 седмици не бил излизал от вкъщи изпаднал в безтегловна депресия осъзнал, че колкото и да се крие, колкото и да плаче, кучето няма да се върне, а точно в този момент сигурно някоя душичка плаче за топъл дом.
До това обаче човек стига сам, както трябва да направиш и ти. И да, никога повече няма да обичаш куче ТАКА. Ще го обичаш различно, но ще го обичаш също толкова безумно.
#25
Публикувано: 02 November 2009 - 01:35 PM
Запитах се, ще издържа ли?
Запитах се, заслужавам ли тази мъка, защо се случи на мен, а аз не бях подготвена, той беше само на 5 години, дори не бяхме преполвили общия си път заедно....поредното неразбиране от страна на мъжа ми, че не съм поела семейните си задължения да направя кафе, че съм мислела само за себе си.Задуших се, избягах, взех само повода, погребах Марк с нашийника му...взех една кутийка с едно негово бебешко зъбче, което си пазех и избягах от нас, оттам където вместо да ме подкрепят ме обвиняват за мъката ми...ще ида на гробчето днес, а после...а утре...това не е моя живот, това не съм аз.Има ли някой с който мога да се срещна от вас, който може да ме разбере, защото това неразбиране у нас и тези обвинения ме подлудяват.Аз искам да изжвиея мъката си просто, моля хората около мен да ме оставят да я изживея, да я изплача...но никой не разбира.
Моля, ако може да се срещна с някой - да ми пише ЛС ...
Аз съм с лаптопа в колата и ще проверявам ....

Мод: Снимката е прекалено голяма за подпис.
http://photos-g.ak.f...9_7667412_n.jpg
Сбогом моя любов, аз не плача...
#26
Публикувано: 02 November 2009 - 01:48 PM
#27
Публикувано: 02 November 2009 - 02:00 PM
Защо го лишаваш от това, което се е случило с теб!
Това малко кученце може да не е твоя Марк, а да е неговата Маркуша ...
Не би ли се радвала да гледаш дори отстрани, друга щастлива двойка. Също както теб и Марк преди?
Съзнаваш, че ти и Марк не сте единствените щастливци, нали? Защото и ние бяхме такива. Допреди 1 година. Повече от година. Моят Балкан си отида от старост. Сърчицето му го предаде. А такова добро сърце имаше... Бях до него. Не боли по-малко. А очаквах този момент от 2 години. Толкова дълго ..., толкова пъти преживявах смъртта му, а той все надвиваше и когато дойде моментът ... не можех да повярвам...
Сега при мен е един от неговите улични приятели - Бруно.
Не е същото!
Съвсем не е същото. Дори не мислех, че изпитвам към него нещо различно освен отговорност. Да бъде нахранен, разходен, сресан, защитен. И се разболя ... Трябваше ли да се случи, за да разбера, че сега Той е Моето Куче? Толкова различен!
Моето Куче Бруно!
#28
Публикувано: 02 November 2009 - 02:01 PM
Напълно разбирам какво ти е, защото и аз го преживях преди 2 години. Първото ни куче - безпороден, безобразно умен Дино, си отиде на 3 годишна възраст от обръщане на стомаха. Издъхна в ръцете ми, в клиника, но лекарите не успяха да помогнат.
Живяхме 20 дни с болката и всички вкъщи решихме, че не можем без куче. Да, новото куче не е същото, не замести другото, все още ни липсва Дино, но пък сега обичаме Бъди също толкова и той ни дарява цялата си любов. Ако имате място в сърцата си, вземете си друго куче - когато сте готови. Дали ще е същата порода или друга, дали ще дадете подслон на някоя страдаща душичка - това само вие ще решите, но като чета колко обичате Марк, мисля си, че ти и съпругът ти не може да не дарите тази обич на друго кученце. Може би ще е по-добре да е съвсем различно на вид, за да не ги сравнявате постоянно.
Кураж! Сега те тичат волно и заедно по вечните ловни полета.
Ето Дино, когото загубихме:

А ето и Бъди, в деня в който дойде при нас:

#29
Публикувано: 02 November 2009 - 02:27 PM
#30
Публикувано: 04 November 2009 - 09:39 PM
Много е отговорна и отделя много време да се занимава с Дикси- новия пинчер. Не искам да мисля за най- лошото,но това е човешката съдба! Да живеем с лоши и хубави неща. Ето я палавата Дикси- навсякъде е с нас, неразделни сме. В детето си създадох едно прекрасно чувство - да обича силно!
#31
Публикувано: 05 November 2009 - 11:57 AM
Откакто вчера прочетох за твоята скръб не мога да си намеря покой и да не ти пиша. Вчера много плаках ..........не че сега не де.............но ми се иска по-малко да страдаш. Има и други които чакат да им дадеш от твоята любов, да бъдеш усмихната Сърцето ти е много наранено и ти тъгуваш по красивия Марк ,а тъгата убива. Марк те вижда от горе и му е тъжно за теб. Любовта Ви е била голяма и той не иска ти да страдаш толкова.
Ако кажа........бъди силна ........ще те излъжа защото не го мисля Не можеш на този етап да си силна,но може да не лишавш от любовта си поне друго кученце то сигурно някъде те чака ..............
#32
Публикувано: 05 November 2009 - 12:19 PM
Върнах се отново в твоята тема, защото знам как аз преживях нашата раздяла с моя незабравим Макс. Също така знам как мина известно време в което бяхме като в сън , многото въпроси, съмнения, ако , дали и подобни. Струва ми се обаче в твоя случай болката е допълнително подхранвана от обвиненията към самата себе си. Ти се чувстваш виновна за смъртта му, защото " ако се беше прибрала по-рано". Освен моето куче , съм губила и кучета за които се грижа в квартала. След такъв случаи дни наред си повтарях" ако бях минала днес по-рано, ако бях..... може би щях да помогна.
Повярвай ми , излишно е това. Не може да върнем времето назад. Има само днес , защото вчера е минало и не може да го променим, каквото и да правим, а утре може да не изгрее слънцето. Когато нашето куче умря бяхме предплатили хоел на морето за няколко дни. Случи се точно 2 дни преди да отидем. Много се чудехме какво да правим. Преценихме, че ще е добре да се разсеем малко. Отидохме. Честно казано не ни помогна. Спомням си че само спяхме , аз цялата бях в пъпки от стреса , подута от плач. Трудно, много трудно. Нямаше нищо което да ме разведри, да ме зарадва. Така сме устроени човеците за съжаление, вглъбяваме се в болката и пропускаме много неща да ни подминат. Тогава се реши- НИКОГА КУЧЕ ПОВЕЧЕ . По-скоро мъжът ми беше категоричен за това, аз се надявах тайничко , че ще вземем. И така 2 години и няколко месеца, аз се радвах на хорските кучета, гушках и галех уличните, четях всякакви обяви, надявах се да имам ново кученце у дома. Но съдбата бе решила друго. Хората казват, не търси куче, то само ще те намери. При мен се случи точно така. Сега като си помисля , че не съм дала цели 2 години шанс на някое бездомно същество да е щастливо и вероятно вече е загинало на улицата.....а би могло да е друго. Естествено любими за мен и на сърце си остават боксерите, може би се надявам тайничко някога пак да имам, може би не, но всеки друг избор е правилен. Говорила съм с хора , които гледат безпородни, всичките са имали и загубили породно и са решили да спасят някоя душа, а не да търсят отново такова. Не го пиша за агитация, просто споделям мои впечатления и преживявания. Съжалявам , че това при нас не се случи по -рано, но мъжът ми не искаше, просто стечение на обстоятелствата когато се намери сегашния Макс. В общи линия, цялото ми послание към теб е да спреш да се обвиняваш. Всеки преживял загуба на любимец се е питал...какво ли би било ако..?
Желая ти успех, разбирам те и те подкрепям и се надявам скоро да излезеш от тази депресия.


#33
Публикувано: 06 November 2009 - 03:08 PM
Благодаря за човечността, за времето да прочетете тази тема, за съпричасността към моята-чуждата болка.
Благодаря дори на тези, които са прочели тази тема и без думи са били съпричастни в ужаса ми.
Благодаря ви мили хора!Някой ден и аз като вас ще се опитам да утеша някой чужд, защото вие ми помогнахте много!
Помогнахте ми да преживея най-дългата седмица в живота си.
Четвъртък ще остане най-омразния ден в живота ми, вчера цял ден се чувствах зле, особенно около 18 часа, нахлувайки спомените за една седмица назад по същото време...Но престраших се днес, излезнах на терасата, събрах купичките, вдигнах пухкавото килимче, което приютяваше сънищата на Марк месеци наред, събрах разпиляните щипки за простиране от пода, които беше бутнал предната вечер преди да си иде...НЕ ЗАПЛАКАХ, УСМИХНАХ СЕ!
Защото най-накрая осъзнах, че той е в мен, че сърцето ми си е там, в мен,ЧЕ няма къде да иде, защото аз никога няма да допусна Марк да си иде от мислите ми, от спомените ми, от душата ми!Той е тук, около мен, в мен -винаги и завинаги.
Години преди да имам Марк, знаех, че ще имам куче, ще се казва Марк, че ще го обичам до смърт.Той просто дойде в живота ми, даде ми обич и преданост, научи ме на много неща, научи ме да познавам себе си.През всичките години си мислех за този ден, мислех си кой ден от календара, коя цифра от кой месец ще ми отнеме Марк.Плачех още тогава само като си помислех.Сега, знам отговорите.Не ми е по леко,но времето с Марк ми даде много уроци.
Той гледа от снимките в рамките, от десктопа на монитора, и всяка снимка-носи един различен спомен.Всеки ден да си припомням по една негова лудория, по една негова прегръдка - ще имам топлина за цял живот.
Да, Марк си отиде от големия свят,но той е жив в моя мъничък свят, пълен с любов и спомени.
Марк си отиде,никой никога няма да го замени...Марк,както казват моите приятели беше уникален,беше моето дете.В сърцето ми остава завинаги цялата любов и преданост,която си дадохме взаимно.Но пустота и празнотата в къщи беше голяма.И Марк ни показа, че имаме нужда от още любов, че можеме да дадем още много и да направим един Кристофър щастлив...Оттук започва общия ни път с НАШИЯТ Крис...
Да, мили хора, пропътувахме 600 км онази нощ, за да го вземем, цялото ми същество знаеше, че това ще е нашето куче,нашия нов приятел, нашето ново всекидневие.През целия път знаех, че това ще е той, не го бях виждала дори на снимка :) И ето го - красив, сладък 6 месечен Кристофър, единстевно по породата си приличащ на Марк.Олекна ми, че няма да прилича на него, олекна ми, че дори за миг не си помислих да го кръстим Марк.Усещах, изпитвах радост,бях жива, оживях!Гушнах го и го взех, за да тръгнем заедно на път през първите си 300км заедно, един малък пътешественик, чиято муцунка галех и докато мъжа ми изреждаше дестеки имена как ще се казва, аз просто се усмихнах и казах:Това е Кристофър, това е нашия Крис!
Усмихнахме се и двамата, замълчахме.
И ето вече не е толкова празно, вече има за кой да се притесняваме, да се скараме кой да го изведе, да се скараме, че мъжа ми му се кара, а аз само го гушкам...
Марк продължава да гледа усмихнат от снимките, и знам, че и той вече е щастлив някъде отгоре заедно с нас...
Мили хора, представям ви Крис, НАШИЯТ КРИС, роден на 01.05.2009 в Русе, от вчера жител на сърцата ни :)

Мод: Снимката е прекалено голяма за подпис.
http://photos-g.ak.f...9_7667412_n.jpg
Сбогом моя любов, аз не плача...
#34
Публикувано: 06 November 2009 - 04:30 PM
Дано болката все някога да спре преди да рухна.
Тони,желая ти щастлив и дълъг живот със Крис,той е извадил късмет със стопанин като теб.
#35
Публикувано: 08 November 2009 - 09:19 AM


#36
Публикувано: 08 November 2009 - 08:23 PM
#37
Публикувано: 16 November 2009 - 01:01 PM
Мили хора, представям ви Крис, НАШИЯТ КРИС, роден на 01.05.2009 в Русе, от вчера жител на сърцата ни :)
Това е Истината!
Радвам се, че успя толкова бързо да стигнеш до нея!
И не! Няма да те успокоя! Времето не лекува ... Колкото повече време минава, толкова повече осъзнаваш какво си загубил. Боли все повече и повече. Другото куче те разсейва с нови и нови проблеми или с хубави разходки и незабравими моменти. И внезапно си спомняш! И болката те пронизва. По-силна от всякога.
Не зная как ще е при теб. Аз дълго време разхождах две кучета. Едното - всички го виждаха. Другото - само аз. Накъдето и да погледна все него виждах. Размаха някоя кучица опашка към нас и аз виждам покрай мен да минава широкият златист гръб на старото ми куче. Но не, вместо него се стрелне черният, жилав нов кучо. Мина покрай тихо кътче с пейка и виждам до нея да си почива моето куче. Вдига глава и ме поглежда с огромните си черни очи и се усмихва...
Отиде си! Завинаги!
Желая ви дълги, дълги години да сте заедно. Крис да е най-обичаният и най-обичащият. Но не и единственият! Защото винаги има място поне и за още един от "най-обичаните".
#38
Публикувано: 20 November 2009 - 02:44 AM
Разхождаме се и всички питат Къде е Марк?Преодолях поне сълзите пред хората когато изричам;Няма го вече...
Ходя в Рударци 2 пъти в седмицата и там над купчинката пръст изливам всичката мъка, разказвам му и седя.
После ми олеква и се прибирам при снимките и спомените, и така...до следващия път.Виждам го често в облаците и звездите, звездните очички, ушите, муцунката...после облаците се разпръскват и оставам пак сама...
Не го сънувам, нито веднъж до сега.Една нощ преди няколко дни скочих от леглото и виках:Марк, Марк ела..и отивах към него сънена...и когато го намерих разбрах, че това е Крис.Мислех, че това се случва само по филмите ...
След целия шок, стрес, след цялата мъка и здравето си каза думата, стигнах до посещения при лекари и лекарства.
А минаха само три седмици...има дни в които мисля, че съм преодоляла страха и болката, че всичко е малко по различно , но нормално...но има дни, в които просто не спирам да плача.Успокоява ме единствено това, Че Марк беше безумно обичан от мен, че никога не съм го пренебрегвала заради някой или нещо, не съжалявам, че за псоледните 5 години се лиших от море, а ходехме по вили под наем в Рибарица и бяхме щастливи, че му дадох всичко...че дори и сам в смъртта си... през цялото време аз мсилех за него и бързах да се прибера, както винаги.Винаги ме беше страх, че може нещо да му се случи...и ето страховете се превърнаха в реалност.Крис е щастлив,расте, започва да прави сладките номера на Марк, и се опитвам да се усмихвам, макар, че сърцето ми плаче при всяко нещо с което ми напомня за Марк.
Да, живота продължава,но аз не съм същата...и въпреки това Крис дава смисъл да продължа трудно, но все пак напред.Не, не го сравнявам с Марк, забранила съм си, справям се с това.Само се моля дано него да успея да го опазя по добре от Марк....
Ето едно момче, което расте и лекува колкото може раните ми...
Крис,
нашият Крис :)

Мод: Снимката е прекалено голяма за подпис.
http://photos-g.ak.f...9_7667412_n.jpg
Сбогом моя любов, аз не плача...
#39
Публикувано: 20 November 2009 - 03:34 AM
Сега имаме този красавец Рекс.
http://picasaweb.goo...efanova/JXQjQE#
#40
Публикувано: 20 November 2009 - 08:29 AM
със сълзи на очи ще кажа ... съжалявам за загубата ти! А тя е огромна .... Раздяла като тази не се преживява, просто се свиква. Изключително много ме трогна историята ти. Пожелвам ви много красиви мигове с малкия Крис - едно прекрасно куче, което няма да запълни празнината в сърцата ви, но ще ви пренася в един по-щастлив свят от този на отчаяние и мъка ...