Dog.bg Форуми : Стандарт, история и представяне на породата

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
Страница 1 от 1
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Темата е заключена

Стандарт, история и представяне на породата

#1 Потребителят е офлайн   Дури Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 7742
  • Регистрация: 25-October 05
  • Gender:Not Telling

Икона за мнението  Публикувано: 05 November 2009 - 06:41 PM

С Т А Н Д А Р Т

НЕМСКИ ШПИЦ, ВКЛЮЧИТЕЛНО КЕЕСХОНД И ПОМЕРАН

(Deutscher Spitz, inklusive Keeshond und Pomeranian)

ПРОИЗХОД: ГЕРМАНИЯ

ДАТА НА ПУБЛИКАЦИЯ НА ОРИГИНАЛНИЯ ВАЛИДЕН СТАНДАРТ: 05.03.1998.

ПРИЛОЖЕНИЕ: ЗА ОХРАНА И КОМПАНЬОН

КЛАСИФИКАЦИЯ ПО FCI: ГРУПА 5 ШПИЦОВЕ И ПРИМИТИВИ, СЕКЦИЯ 4 ЕВРОПЕЙСКИ ШПИЦОВЕ.
БЕЗ РАБОТНИ ИЗПИТАНИЯ

UTILIZATION : Watch and Companion Dog.

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД: Немските шпицове са наследници на произхождащото от каменната ера торфено куче и « Canis familiaris palustris Rüthimeyer » и по-късния езерноживеещ шпиц (Pfahlbau); те са най-старата позната порода кучета в Централна Европа.
От тях са създадени многобройни други породи.
В не-немскоговорещите страни вълчите шпицове са познати като кеесхонди, а той-шпицовете като померани.

ОБЩ ВИД: Породите шпицове са очарователни с прекрасната си козина, която стои изправена с помощта на изобилен подкосъм.
Особено впечатляващи са гъстата, подобна на грива яка около врата и пухкавата опашка, носена гордо заметната над гърба.
Лисичата муцунка с жив поглед и малките заострени, близко поставени уши придават на шпица неговия уникално типичен, бузест вид.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Съотношението на височината при холката към дължината на тялото е 1:1

ПОВЕДЕНИЕ И ХАРАКТЕР: Немският шпиц е винаги нащрек, кипи от енергия и е извънредно посветен на собственика си. Много е податлив на обучение и лесно възприема.
Недоверчив е към непознати и липсата на ловен инстинкт го прави идеалното куче-пазач за дома и фермата.
Не е нито кротък, нито агресивен.
Най-забележителните му черти са непретенциозността, пригодността да живее при всякакъв климат и дълголетието.

ГЛАВА

ЧЕРЕПНА ЧАСТ: Шпица има средноголяма глава, гледана отгоре изглежда най-широка в задната част и се стеснява в посока към върха на носа.

Стоп: Средноизразен до дълбок, но никога рязък

ЛИЦЕВА ЧАСТ:

Нос: Носната гъба е заоблена, малка и чисто черна, тъмнокафява при кафевите шпицове.

Муцуна: Муцаната не е прекалено дълга и изглежда приятно пропорционална спрямо черепа.

При вълчия шпиц, големия шпиц и средния шпиц съотношението на дължината на муцуната и тази на черепа е приблизително 2:3, а при малкия и той-шпица приблизително 2:4.

Устни: Устните не са твърде разраснати, плътно прилепват към челюстите и не образуват гънки в края на устата. Напълно черни са при всички цветове, кафеви при кафевите кучета.

Челюсти/Зъби: Челюстите са нормално развити и с пълна ножична захапка с 42 налични зъба, съответствено на зъбната формула на кучето, т.е. горните зъби плътно припокриват долните и са поставени в равна редица в челюстта.

При миниатюрния и той (померанския) шпиц липсата на няколко премоляра се позволява.
Клещовидна захапка е позволена при всички разновидности на шпица.

Бузи: Бузите са нежно заоблени, не изпъкнали.

Очи: Очите са средни по големина, издължени, леко наклонени и тъмни. Ръбът на клепачите е черен при всички цветови разновидности, тъмнокафяв при кафевите кучета.

Уши: Малките уши са поставени високо и относително близо едно до друго, триъгълни и заострени.
Винаги са носени изправени, връхчетата не се клатят.

ШИЯ: Средно дългата шия е стабилно поставена между раменете, леко извита без подвес при гърлото и покрита с гъста, пухкава козина, която образува голяма грива.

ТЯЛО:
Гръбна линия: Гръбната линия започва от връхчетата на носените изправени ущши и се слива в нежна крива с късия, прав гръб. Пухкавата, бухнала опашка, която частично покрива гърба, заобля силуета.

Гръб и холка: Високо поставената холка се снижава видимо към възможно най-късия, здрав и прав гръб.

Поясница: Къса, широка и силна.

Крупа: Крупата е широка и къса, не е скосена.

Гърден кош: Дълбок и добре засводен, гръдната кост е добре развита.

Долна линия: Гръдният кош стига колкото се може по-назад, коремът е само леко прибран.

ОПАШКА: Опашката е поставена високо и е средно дълга.
Издига се нагоре и се завива над гърба, направо от основата.
Лежи плътно върху гърба и е покрита с много пухкава козина.
Допуска се да е двойно навита при връхчето.

КРАЙНИЦИ:

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Права, доста широка предница.

Рамене: Лопатките са дълги и добре наклонени назад.
Раменната кост, която е с почти същата дължина, образува ъгъл от 90 градуса спрямо лопатката. Рамото е добре замускулено и здраво свързано с гръдния кош.

Лакет: Лакетната става е силна, плътно прилепнала към гръдния кош и не се извръща нито навътре, нито навън.

Лакетна кост: От лакета до китката крайникът е със средна дължина спрямо тялото, здрав и напълно прав.
Задната част на крайника е богато окосмена.

Китка (метакарпус): Силните, средно дълги китки са разположени под ъгъл 20 градуса от вертикала.

Предни лапи: Предните лапи са възможно най-малки, обли и със свити пръсти, тъй наречените котешки лапи, с добре засводени пръсти.
Ноктите и възглавничките са черни при всички разцветки, но тъмнокафеви при кафевите кучета.

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:

Общ вид: Задните крайници са много мускулести и изобилно окосмени отзад. Задните крайници са прави и успоредни, гледани отзад.

Горно и долно бедро: Горната и долната част на бедрото са относително равни на дължина.

Скакателна става: Силна и само средно заъглена, не се обръща нито навън, нито навътре при движение.

Глезен (метатарзус): Глезените са средно дълги, много силни и вертикални спрямо земята.

Задни лапи: Задните лапи са възможно най-малки, с плътно прибрани и добре засводени пръсти, тъй наречени котешки лапи.
Възглавничките са груби. Цветът на ноктите и възглавничките е възможно най-тъмен.

ПОХОДКА И ДВИЖЕНИЯ: Немският шпиц се движи право напред с добър тласък, с плавни и пружиниращи движения.

КОЖА: Кожата е плътно прилепнала по тялото, без бръчки.

КОЗИНА:
Косъм: Немският шпиц има двойна козина дълъг, прав и стърчащ покривен косъм и къс, гъст и подобен на памук и вълна едновременно подкосъм.
Главата, ушите, предната страна на крайниците и лапите са покрити с къс и гъст копринен косъм.
Останалата част от тялото е с дълго, богато окосмяване.
Козината не е вълниста, къдрава или на шнурове, не се разделя на път на гърба.
Вратът и раменете са покрити с гъста грива.
От задната страна на бедрата има буйно окосмяване, от крупата до скакателните стави. Опашката е пухкава.

В) Среден шпиц: Черно, кафяво, бяло, оранжево, зонарносиво, други цветове.

Г) Малък шпиц: Черно, кафяво, бяло, оранжево, зонарносиво, други цветове

Д) Той шпиц (померан): Черно, кафяво, бяло, оранжево, зонарносиво, други цветове.

ЧЕРЕН: При черния шпиц подкосъмът и кожата също трябва да са черни, а цветът на покривния косъм да е бляскавочерен, без никакви бели или други цветови примеси.

КАФЯВ: Кафевият шпиц е едноцветно тъмнокафяв.

БЯЛ: Козината трябва да е чисто бяло, без следи от жълто (най-вече), което се случва често, особено на ушите.

ОРАНЖЕВ: Оранжевото трябва да е равномерно и приблизително в средата на цветовия обхват.

ЗОНАРНОСИВ (при кеесхонда): Зонарносивото е сребристо-сив косъм с черни връхчета.
Муцуната и ушите са тъмни на цвят, около очите има добре очертани очила, които приличат на деликатно нарисувани с молив наклонени линии, започващи от външния край на окото и до долния край на ухото, съчетани с видими белези и отсенки, образуващи изразителни къси вежди; грива и пръстен около раменете, по предните и заднителапи няма петна под лактите или скакателните стави, с изключение на леки щрихи по пръстите, връхчето на опашката е черно; от долната страна опашката и гащите са бледосребристосиви.

ДРУГИ ЦВЕТОВЕ: Терминът други цветове се отнася за всички отсенки на цветове като: кремаво, самурено-кремаво, самурено-оранжево (с черни връхчета на косъма), черно с подпал или партиколор
(бялото винаги трябва да е основен цвят).
Черните, кафеви, сиви или оранжеви петна трябва да са разположени по цялото тяло.

РЪСТ И ТЕГЛО:
Ръст при холката:

ВОЛФШПИЦ: 49 СМ. +/- 6 см.

ГОЛЯМ ШПИЦ: 46 см. +/- 4 см.

СРЕДЕН ШПИЦ: 34 см. +/- 4 см.

МАЛЪК ШПИЦ: 26 см. +/- 3 см.

МИНИАТЮРЕН ШПИЦ (померан): 20 см. +/- 2 см.
Кучета под 18 см. Са нежелателни.

Тегло: Всяка разновидност на немския шпиц трябва да има тегло, съответстващо на ръста.

НЕДОСТАТЪЦИ: Всяко отклонение от гореописаните точки следва да бъде смятано за недостатк и сериозността, с която се гледа на него трябва да е в точно съотношение с изразеността му.

СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:
-Проблеми с телосложението
-Твърде плоска или видимо ябълковидна глава
-Носна гъба с телесен цвят, също и клепачи и устни
-При вълчия, големия и средния шпиц липсващи зъби
-Проблеми с движенията
-При сивооцветените шпицове липса на видими щрихи по муцуната

ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:

-Агресивност или прекомерна срамежливост

-Отворена фонтанела

-Обратна захапка (излизаща напред горна или долна челюст)

-Ектропия или ентропия (завръщане на клепача навън или навътре)

-Полувдигнати уши

-Видими бели петна по шпицове, които не са изцяло бели.

Всички кучета, показващи явни физически или поведенчески аномалии следва да бъдат дисквалифицирани.
Забележка: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума
преводач: Eлена Павлова

#2 Потребителят е офлайн   Дури Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 7742
  • Регистрация: 25-October 05
  • Gender:Not Telling

Икона за мнението  Публикувано: 22 November 2009 - 02:43 PM

Отклонения в профила

Прикачени снимки

  • Прикачена снимка


#3 Потребителят е офлайн   Дури Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 7742
  • Регистрация: 25-October 05
  • Gender:Not Telling

Публикувано: 06 February 2010 - 10:15 AM

История на породата

Немски Шпиц

Произход и създаване

Немския шпиц има дълга история защото като член на групата кучета" Европейски шпицове" неговите предци могат да бъдат проследени назад до ловците - събирачи от каменната ера преди около 6 хиляди години.

Но и без да отиваме твърде назад в мъглите на времето, ако се вгледаме във времената по - близки до днешния ден, ще трябва все пак да се върнем до торфения шпиц.
То е било куче заровено в земята по случайност и съхранено в торфените блата ширещи се от северните равнини на Германия през почти цяла Дания.
Тъй като това е била мочурлива територия къщите са били построени върху тиня и в течение на времето добре запазени тела на хора и кучета са били намерени в образуваните торфища.

Обикновено се приема, че намерените такива образци от кучета са пра- родителите на немския шпиц.
Също така се счита, че ловният инстинкт е бил умишлено отстранен при тези кучета тъй като кучетата - пазачи и овчарските кучета са били от по - голяма полза, отколкото ловните кучета за тези уседнали народи.

От по - голямо значение било кучето да стои близо до дома и да сигнализира, когато приближат нашественици.
Според друга теория,
на почит е била бялата козина тъй като това е позволявало кучетата да бъдат лесно различавани от вълците и по този начин при схватка с вълци да се предотврати случайното убиване на кучета.

Трябва обаче да се подчертае, че описаните до тук :премахване на ловен инстинкт и предпочитания към бял цвят на козина си остават само теории и по никакъв начин не са доказани.

Със сигурност знаем обаче, че те са били добри кучета - пазачи от "старомодния тип".
Тоест пазили са не само фермите, но и лозята, складовете, транспортните шлепове, вагоните, каруците и биваците.

*Шпиц кучета - думата "шпиц" е
общо обозначение използвано за описание на кучета с остри уши и муцуна.
Всички те имат рошави опашки и гъста козина с подкосъм
ФЦИ различава пет размера немски шпиц.
Най - големите и най - малките са по - известни съответно като кеесхонд и померан.
Резюмирайки познанията ни за немския шпиц те се делят на Голям шпиц, Среден Шпиц и Малък Шпиц.
В допълнение много други страни си имат и собствени
шпиц - породи.

Семейство Шпицове е група породи винаги готова да нададе глас, наричали ли ги "mistbeller", което би могло да се преведе като "куче- лаещо- на хълма".

Шпиц кучетата са били развити по доста различен начин в различните страни.
Извършвали са най - различни дейности, например тичане край файтона( за охрана) или яздене на гърбовете на конете.

Различавали са се по размер и цвят;
тъй като винаги се е правело селективно кръстосване както и при всички други домашни животни.

През 18 век породата започнала да набира популярност в Англия.

Джордж Първи се качва на престола през 1714 година.
Съпругата му била германка, а наследниците им също се омъжват за германски аристократи, което била причина за " множество германски посетители в английския двор".

Те довеждат със себе си кучетата си, които именно са били предшественици на днешния немски шпиц.

Тогава са били наричани померани тъй като се вярвало, че произхождат от област наречена Померания( Померн)
някогашно княжество на Балтийско море, между днешна източна Германия и западна Полша .
Тези кучета обаче са били значително по - едри от породата, която днес наричаме померан.

Забележително е как куче, което е било основно селска порода е добило такава висока популярност в кралския двор и висшите класи.





#4 Потребителят е офлайн   Дури Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 7742
  • Регистрация: 25-October 05
  • Gender:Not Telling

Публикувано: 06 February 2010 - 10:17 AM

Кралица Шарлота - германската съпруга на крал Джорд 3- ти е довела със себе си два померана на име Феб и Меркюри в Британия през 1767г.
Там те са живели в Кю западен Лондон, където е живял и художника Генсбъро, който в своите произведения е представял тази порода.

Тези кучета могат да се видят в произведенията на известни художници по - специално Генсбъро и Стъбс.

По това време е било модерно, когато се рисува нечий портрет да се изобразява и домашния му любимец край него.

Днес, когато разглеждаме картини от онова време, на които кучето е изобразено заедно със стопанина си бихме могли да добием груба представа за тогавашния размер на померана.

На много от картините са изобразени бели кучета, но от особен интерес е кучето тип"Фино".
Което е черно - бяло на цвят.

Кралица Виктория, правнучката на кралица Шарлот има голяма заслуга за привличане на общественото внимание към чистопородното развъждане на кучета.

Тя била силно увлечена по тази порода и внасяла кучета вариращи по тегло между 3 и 7 паунда.
И наистина един от помераните на кралица Виктория на име Гона е бил един от първите представители на своята порода, спечелил награда на британска киноложка изложба.

Нейно величество се запознала за първи път с породата, когато е пътувала до Италия през 1888г. като е взела със себе си няколко кучета от Флоренция.

Едно от тях е било кучето Марко, който тежал 12 паунда и с когото кралица Виктория постига забележителен успех на киноложки изложби в това число изложбата Crufts, която е най - голямото
дог - изложение в Англия.

Голям любител на различни породи кучета, кралица Виктория
е притежавала кучило померани селектирани под префикса "Уиндзор".

Известна е една забавна история, когато нейно величество е пожелала да покаже на изложба три померана с цвят, който обикновено не е бил показван в Англия ето защо за нея бил създаден специален клас и две от нейните кучета са имали късмета да бъдат наградени с обща първа награда.

Кралица Виктория толкова е обичала породата, че даже на смъртното й легло померана й Тури бил край нея.

Една забележителна фигура в света на кучетата, Чарлз Хенри Лейн, е бил поканен да инспектира кучилото на нейно величество.
Той се е изказал много положително за статуса на кучетата и е наблегнал на факта, че за тяхното щастие са положени всички възможни грижи и внимание.

По отношение на външния вид той е описал шпицовете с израза"безцветни".
Макар, че някои от тях са били изключително хубави на екстериор.Въпреки, че някои са били по - едри, повечето били малки, до средни.

Господин Гладстоун е бил една друга известна личност със силно пристрастие към породата.
Твърди се, че е притежавал черен померан.

В началото на 20 ти век е имало израз " има пара в помераните", тъй като се продавали на цени до 250 паунда
( около 460$ в днешно време) една много висока цена за началото на века.

Помераните са били вероятно най - скъпата порода кучета, която някой би могъл да си купи по онова време.
Въпреки това предлагането твърде скоро надвишило търсенето и цената на породата бързо е спаднала.

Също така трябва да се отбележи, че в онези времена за съжаление е имало голям доза ин брийдинг, който скоро довежда до видими следи от дегенерация.

Например, ябълкоподобни глави ( изключително заоблени черепи) особено при малоразмерните индивиди, което се считало за твърде голям дефект на фона на изискването за типичната "лисича" глава при породата.

Отчасти с помоща на влиянието на кралица Виктория, както й благодарение на нестихващия интерес към породата
английския киноложки клуб официално признава померана през 1870 година.

#5 Потребителят е офлайн   Дури Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 7742
  • Регистрация: 25-October 05
  • Gender:Not Telling

Публикувано: 06 February 2010 - 10:19 AM

Клуба на Помераните разработва първият английски стандарт на породата през 1891година.

Многообразието от размери всред различните шпиц кучета било голямо.

И както при много други породи е било отдавано предпочитание на минитюризацията, както в Британия така и в континентална Европа.

В Европа кучетата от този тип са били разделени на
5 отделни породи:
-Волф шпиц в цветовете на кеесхонд, но по - едър;
-Голям с размера на кеесхонд, но с вариращ цвят;
-Среден сходен с известния немски среден шпиц;
-Малък сходен с известния немски малък шпиц;
-Шпица -джудже, който е еквивалента на британския померан;

В наши дни европейската ФЦИ запазва тази класификация от
пет размера, но самите им наименования са малко променени.
Волфшпица сега е породата, която познаваме като кеесхонд.
А шпица - джудже наричан в Германия "цверг шпиц" е днешния померан.

Трите междинни размера класифицирани като немски шпицове са обозначени като:
-Гросс(Голям);
-Мител( Среден);
-Клайн(Малък);

Във Великобритания е запазено името померан.

Макар да е нямало в онова време ограничение за височината, е имало такива за теглото; което се променя през годините.

През 1889 година разделителната линия е била прокарана на
10 паунда, но през 1896 г. е станала 8 паунда.

След това в началото на 20 ти век е бил разработен нов стандарт с разделителна линия на 7 паунда като кучетата над това тегло са били наречени померани, а под него "мини - померани".
С течение на времето интереса към по - големите кучета намалял.
И към 1909година се е изисквало кучетата да тежат три - четири паунда при мъжките, а женските да са по - едри от мъжките, около пет - шест паунда.
Било е важно женските да са по - едри от мъжките тъй като това подпомагало размножаването.

Все пак били са развъждани и по - едри кучета.
Така, че от време на време са се появявали по - едри екземпляри.

Макар да са били използвани главно като домашни любимци, а не за киноложки изложби, по - едрите женски са били полезни за размножаване тъй като при тях се наблюдавали по - малко усложнения.

През 1904 година в една публикация четем :"Няма друга такава порода куче - любимец на дамите, което да е достигнало такава световна популярност както померана".

В началото на 20 - ти век множество кучешки експерти са изразили мнението си за породата според госпожа Хамилтън, която редовно е вземала най - високи награди с тази порода нейния идеален померан бил:
"Жизнерадостно, малко същество, искрящо от живот и веселост, вярно на господарите си, споделящо с тях радости и скърби с максималното себеотдаване, на което е способно едно куче".

Госпожа Хамилтън казва, че се е срещала с много представители на тази порода, които са имали почти човешки качества по отношение на усърдност при възприемане и са били способни винаги да изразяват максимално съчувствие, когато усещат, че господаря им е нещастен.

Тя ги е смятала за равни по съобразителност на пуделите, по отношение на триковете и макар много възбудими по природа те никога не позволяват гнева им да надделее.

Развитие през последните десетилетия

В началото на 70 - те години на 20 - ти век британската любителка на померани Аверил Каутера решава, че желае да създаде бял померан.

И през 1975 година внася Тум -Тум - Ван ХетВлиндерхоф от Лирева ( "Тум- Тум") бял екземпляр от Холандия и го кръстосва с
черна женска Венещайнс Маурисия от Лирева (ВелВет);внесена през 1976г.

Скоро след като Каутера внася тези две кучета от Холандия,
друга дама на име Розмари Бриджман закупува един леко извънгабаритен померан на име Ейприл Фоли Ет Тордаун и заедно с госпожа Джанет Ал Хадад полагат сериозни усилия за признаването на по - големия размер шпицове.

В резултат на това, едрия по размер померан и клайн шпица се сливат в една порода.
И двете дами се опитват да уредят признаването им под името "Викториански померани" - едно очарователно и същевременно твърде многозначително име, ако си припомним привързаността на нейно величество кралица Виктория към породата.

По - късно гореспоменатите холандски кучета на А.Каутера
Тум - Тум и Велвет са станали собственост на Бриджман.
След това през 1979 година госпожиците Ал Хадад и Бриждман заедно с Джули Смит внасят още една женска от
Холандия Тефанра - Леонас Лейди Ксабрина
широкоизвестна като Минти.

По това време възникава объркване по отношение на регистрираните наименования на породата въпросната Минти е била
регистрирана в Холандия като "клайнер - кеесхонд", но в английския клуб я регистрират като кеесхонд - какъвто тя определено не е била!

Счита се, че Тум - Тум и Минти са били регистрирани като "клайнер - кеесхонд", но както по - късно се установява това не било така.

Британският киноложки клуб тогава променя породната регистрация на Минти на "померан", но междувременно тя е била показвана на киноложки изложби като "клайнер - кеесхонд" и това било наистина много объркващо!

Първият комплект СС сертификати присъдени на немски шпиц на киноложка изложба Crufts е през 1995г.

Съдия бил Крис Трендъл от Лъсам при когото е бил учреден и британския клуб на немския шпиц през 1982 година.

През 1981г.Джанет Ал Хадад внася бял клайн шпиц от госпожа Пинер във Виена.
Това бил Принц Шнеефлоке фон Котас, който е бил включен в британския регистър на помераните.

Вероятно няма да е изненада, че е имало огромна съпротива от страна на развъдчиците на померани и се приело, че по - големия шпиц ще има по - голям шанс да успее като самостоятелна порода ако се премахнат всички референции към померана.

Ето защо е било решено да се създаде клуб на породата с цел да се утвърди немския шпиц като отделна порода във Великобритания.

Прикачени снимки

  • Прикачена снимка
  • Прикачена снимка


#6 Потребителят е офлайн   Дури Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 7742
  • Регистрация: 25-October 05
  • Gender:Not Telling

Публикувано: 06 February 2010 - 10:22 AM

Представяне на породата

Първите изображения на подобни на шпицове кучета са намерени в гробниците на фараоните, на древногръцка керамика, римски монети и помпейски мозайки.

През вековете шпицът е бил използван като внимателен пазач на ферми, каруци и кораби.

Всъщност винаги е имало известни личности, пристрастени към очарованието на шпицовете: Микеланджело, Мартин Лутър, английската кралица Виктория, Моцарт, крал Вилхелм ІІ от Вюртемберг, Лудвиг Рихтер и Адалберт Стифтър.

Безброй шпицове може да намерите из приказките на братя Грим, както и в забавните рисувани истории на Вилхелм Буш.
*******
Здравей!
Аз съм немски шпиц среден!
И така, ти си търсиш нов приятел и си попаднал тук, и имаш представа за размера ни, идея какво може да очакваш от взаимното обвързване, което ще продължи някъде около петнадесет години о да, ние живеем доста дълго.

Ти питаш: Какво е средния шпиц?
Роднина съм на най-първото куче, което е съществувало преди 6000 години.
С времето съм изпълнявал различни задължения, пазач, охранител, но през последните двеста-триста години съм преди всичко домашно куче.
Бях представен в Англия заедно с померана един много по-едър померан от днешния, и са ме смятали за такъв доста време.
Неколцина от старите ми роднини са били собственост на кралица Виктория, която ги е извеждала на най-първите изложби Крафтс.
Харесвани сме от великия Моцарт и сме любимци на Братя Грим.

На европейският континент ние сме порода, която се среща в пет размера най-малкият е цвергшпица, известен още като померан, малкия и средния шпиц, и големите ми братовчеди големия шпиц и волфшпица, известен още и като кеесхонд.

Какво представляваме ние ли?
Е, аз съм средно на ръст куче, високо около 38 см.
Имам двойна козина, с мек подкосъм и груб покривен косъм. На формат съм квадратен.

Посветен съм на човешкото си семейство и ако ми позволят да командвам, скоро ще ви поставя под лапата си, тъй че още от самото начало трябва да сте твърди и да ме учите какво е позволено и какво не е.
Бих предложил да ме заведете на училище.
Някои от нас печелят всякакви награди в обучението.
Тези човешки майки и татковци, които искат да ни водят на изложби, трябва да ни тренират и социализират, за да се държим добре, когато сме на изложба.
Мнозина сред нас се справят прекрасно, печелейки дори титлата" Най-красиво куче на изложбата".

Имам супер темперамент, красив и елегантен външен вид, много добре се оправям с хората, за разлика от много породи, харесвам децата и ще си играя с тях.
Обожавам хубавите разходки, но ако ми предоставите достатъчно просторен двор, мога и само с него да се задоволя. Хубавата разходка е образователна, така свиквам да виждам други породи кучета и вместо да им ръмжа, аз ще им махам с опашка и ще им пожелавам добър ден.
Но все пак трябва да ме пазите в града винаги трябва да съм на каишка, защото не всяко куче знае правилата!

Прекрасната ми козина, макар че е двойна, не отнема много време да се поддържа в добро състояние, качественото разресване веднъж седмично ще поддържа очарователния ми вид.
Ние обаче се скубем веднъж годишно и всички мъртви косми трябва да се изресват.

Козинката на лапките ми трябва да се поддържа къса, както и козинката нагоре по краката ми до първата става.

Ако решите, че аз съм вашата порода, развъдчика би трябвало да ви даде указания за груминга ми.

За да завърша разкошния си изглед трябва да оформя обилна грива на врата и гърдите, заострени ушички и опашка, красиво навита на гърба и богато обрасла с козина.

Ще бъдете очаровани от интензивно променящия се външен вид- от среден шпиц- бебе до зрял , изискан шпиц.

Ще се влюбите в умните ни "засмяни "типично по северняшки очи.
Ще бъдете пленени от поведението ни -така възприемчиви и слънчеви сме
Дори когато сте строги с нас - ние ще ви обичаме още повече.

Освен незабравимия ни външен вид и богато, цветово разнообразие ние сме много здрава порода с малко наследствени заболявания.
Развъдчиците обикновено проверяват кученцата си, когато ни поставят първата ваксина.

Когато ме вземете , не забравяйте, че досега съм бил с мама, братчетата и сестрите си, а сега оставам самичък.

Ще се нуждая от мое собствено място във вашия дом.
Някои развъдчици ще ви дадат одеало с миризми, които познавам и то ще ми помогне да се устроя в новия дом.
Нещо, около което мога да се сгуша, за да съм спокоен и за нула време можете да започнете да ме учите на правилата вкъщи, но не прекалявайте с изискванията все пак съм само на около осем седмици.

За онези хора сред вас, които искат немски шпиц среден, слушайте развъдчика си, той ще ви обясни защо точно аз съм по-добър от другите в кучилото.

Идеално куче не съществува, но ако следвате онази хартийка, наречена стандарт, ще видите как се развивам.

Винаги приемайте предложените ви съвети на хора специалисти по моята порода.

В заключение аз наистина съм супер куче, наричат ме още куче -артист, чудесен съм за вкъщи и освен очарователния ми, елегантен външен вид, с който ще ви изпълвам с гордост, ще ви наградя с безкрайна любов и привързаност до края на живота си.
Искрено ваш:
Немски шпиц среден :)

Прикачени снимки

  • Прикачена снимка


#7 Потребителят е офлайн   Дури Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 7742
  • Регистрация: 25-October 05
  • Gender:Not Telling

Публикувано: 06 February 2010 - 10:24 AM

Постоянство и вярност на шпицовете

Какво обича и цени човек в кучето?

Най-вече това, което липсва в човешкото общество постоянство и вярност.

За да си представим по-добре характера на шпица, необходимо е да си спомним историята на създаването на породата, областта на използването й през времето, когато е започнала селекцията й и са създадени първите стандарти.

През XVII-XIX в. шпицове са имали основно капитаните на баржи, които са плували по реките и каналите на Северна Европа, дребните градски занаятчии, търговците с малки магазини, фермери, занимаващи се с животновъдство, лозарите.
От кучета, които живеят до дома, се е искало добро здраве, устойчивост към заболявания.

Необходимо е било те да могат добре да понасят климатични несгоди студ, горещина, дъжд.
Кучетата е трябвало да преживяват в не съвсем благоприятни условия, по някога с оскъдна храна.

Шпицовете е трябвало навреме да подават сигнал за злодеи, които посягат на имуществото на стопанина, следователно от тях се е искало внимание и бдителност, умение да запомнят многочислените роднини и съседи и да ги отличат от непознатите с лоши намерения.
Те е трябвало да бъдат съобразителни, да успяват да се разбират с други домашни животни и деца.
Да има тясно-специализирано куче е било не по джоба на човек със средни доходи.
Тези неголеми кучета не са били държани вързани.
Шпицът е трябвало сам да определи границите на територията си, без да преминава във владенията на други кучета и без да се пречка в краката на стопанина в своя си двор.
Склонността към скитане рязко намалява шанса на кучето да оживее и успешно да остави потомство.
В Европа по това време хранителните ресурси и местата за живеене са били ограничени.

Териториите в човешките селища, също както и храната, са били поделени между домашните кучета.
Самостоятелно куче, нямащо покровителството на човека, едва ли е могло да си извоюва място между другите кучета и храна.
Извън пределите на селищата неголямо скитащо куче най-вероятно би станало жертва на диви животни, глад, болест. Случаите на бяс били нередки, а скитащите кучета се изтребвали активно.
Вероятно, именно през тези години шпицовете, живеещи редом с човека, се научили да ценят дома си.

Без да имат никакви свръхестествени качества на характера или екстремален външен вид, шпицовете въпреки това успешно преминали изпитанията и останали да живеят заедно с хората.
Нещо повече те били популярни и любими сред народа.
Странно може би как човек, който се бори за собственото си оцеляване, ще храни и дава подслон на куче, което на пръв поглед не е така необходимо в стопанството, както другите домашни животни.
Разбираемо кравата дава мляко, коня помага да се пренасят тежести. А какво може да прави кучето?

Благодарение на оптималните си размери шпицовете са можели да съпровождат стопаните си навсякъде.
Едро злобно куче човек не може да вземе със себе си при пътуване.
То, разбира се, може да изплаши разбойниците и да защити имуществото на стопанина.
Но е трудно дабъде изхранено, изисква отделно място при нощуване и в транспортно средство, може да създаде проблеми на околните с характера си. Шпица е лишен от тези недостатъци.
Съпровождайки стопанина при пътуване по суша, той понякога е трябвало да бяга километри след каруцата.
На баржата или лодката той ще си намери малко местенце, където да не пречи.
Ще се задоволи с остатъците от вечерята, седейки в кръчмата до краката на стопанина.
Може даже да позабавлява подпийналата компания начело с господаря му, показвайки заучени трикове.
Той ще спи до сеновала и ще събуди хората с лай, ако някой злодей се опита да посегне към кесията на стопанина.
А при необходимост ще може да защити и себе си, и своя господар.
Той няма да гони домашните птици и котките просто защото си има много друга работа.

Ако стопанина живее във ферма малкият помощник не само ще охранява имуществото, но и ще следи дали козите не са навлезли в лехите със зеле, дали кравите са стигнали до пасището или са кривнали по полето с детелина.
Той ще прогони, а може и да хване пора, който напада домашните птици на стопанина.
Той ще унищожи мишлетата, които ще намери в тайното им скривалище.
Звънкият му лай ще бъде сигнал, че към фермата се приближава чужд човек.
Четириногият страж ще подреме малко в следобедния покой, изкопавайки си малко легло в земята или снега, за да може да не спи през нощта, а внимателно да се вслушва в тъмнината, обгърнала околността.
Шпицът не трябва да боледува стопанинът му може да няма пари за неговото лечение. За това той е здрав природата се е погрижила за това.
Дълги години бдителният страж, изпълнен със съзнанието за своята отговорност, ще се намира на своя пост.



Това е станало възможно, вероятно, поради добрия характер на тези кучета, тяхната жизнерадостност, досетливост, у
мение да бъдат до човека и едновременно да не се набиват на очи. Но най-важното качество, присъщо на тези кучета, е изнесено в заглавието.

Латинският девиз «Imutatus et Fidelis» - постоянство и вярност най-точно характеризира тези кучета.

Известна е романтичната история за предаността на любимия шпиц на кралица Виктория.
В деня на своята смърт през 1901г. тя заповядала да й доведат померана Тоури.
Малкият Тоури останал до нея и не искал да се отдалечи от господарката си даже след смъртта й.
Някак си цели столетия се е налагал стереотипа, че за охрана най-подходящи са едрите кучета, които само с вида си ще заставят крадеца да отстъпи.
А ако не са така едри то поне необичайно злобните кучета, които няма да отстъпят пред нищо и ще се забъркат във всяка конфликтна ситуация.
Но в реалния живот обикновените хора са били по-рационални и практични отглеждали са шпицове.

А това е така, защото шпицът, макар и невисок на ръст, е умеел навреме да вдигнве тревога, да подаде сигнал за опасност.
Известно е, че в пословиците накратко е формулирана народната мъдрост. Една от тях гласи Предупреден значи въоръжен.
При сравняване на малките и големите казват така Големият и силният иска да яде и да се бие, малкият иска да служи и да се размножава.
Малкото кученце не позволявало да бъдат изненадани спящите му стопани.
Освен това шпицовете не се отличават и със страхливост напротив.
Те могат смело да атакуват нападащ човек и да го заставят да отстъпи.
Само че те правят това не така, както обучените служебни кучета, а съобразно възможностите си.

Тактиката на дворните кучета подскочил, ухапал, отскочил е присъща на много от по-дребните кучета.
Те нападат отзад, хапят и мигновено отскачат, оставайки винаги зад гърба, като така не позволяват на нападателя да окаже реално съпротивление, без значение дали това е човек или животно.
Шпицовете действат основно така.
Нападайки с лай, кучето не само задържа врага, но и подава сигнал на стопанина си.
Този начин на атака може да се счита за естествен, относително безопасен за кучето и на-успешен от гледна точка достигане на резултат.
...
Така или иначе, имено шпицовете се оказали, от много гледни точки, едни от най-удобните кучета, за което свидетелства популярността им в редица страни на цивилизования свят.

Небиещата на очи, или по-точно обикновена външност не се е оказала пречка за всеобщото признание за нашия герой. Има кучета и по-импозантни, екзотични, с необичаен екстериор.
Но често именно тези особености на външността им, които привличат вниманието със своята неординарност, са всъщност слаби места относно физическото благополучие на домашните любимци.
....
Породите с екстремални черти често се нуждаят от допълнителни ветеринарни грижи.
Трябва да се помни, че понякога такива творения на селекционерите при цялата си миловидност и привлекателност за дилетанта, не са достатъчно жизнеспособни в обикновени условия.
Някои от тези кучета са неспособни даже да се реализират в достигането на кучешкия житейски успех, т.е. да оставят потомство без специална намеса на човека.
Шпицовете не се нуждаят от някакво специално допълнително внимание.
Може би в това се крие и загадката на шпица. Той може всичко сам.
Но той обича да бъде близко до човека, да бъде зает да му помага според своите способности и умения.
Шпицът обича знаците за внимание от страна на своя стопанина. На него му е необходимо такова общуване.
Да следва плътно по петите, всичко да наблюдава, във всичко да участва това е любимото му занимание.
Той бързо се учи. Едновременно с това той не е досаден натрапник.

Ако усети, че пречи се дръпне настрана и отдалече ще следи, докато не му покажат, че е необходима неговата помощ. Щпицът е постоянен в своята привързаност.
Той не е злопаметен и отмъстителен.
Ако се отнесете грубо с него той ще се опита да разбере причините за вашия гняв.
Ще се постарае да не ви се мярка пред очите, когато сте недоволни.
Но неговите черни очи ще ви следят през цялото време, докато сте в лошо настроение. И когато се успокоите ще дойде при вас и ще ви помогне да разберете причината за вашата досада.
И тогава стопанинът ще се засрами от своята несдържаност.

Заради своята естествена, първоначално незабележителна външност, шпицовете дълго време се намирали в сянката на славата на кучета аристократи.
Дълго хората не обръщали внимание на тези съкровища, които се намирали в краката им.
Но както Пепеляшка станала принцеса, така и шпицовете, най-сетне заели полагащото им си място в кучешката йерархия.
Както Пепеляшка е била обикната не толкова за красивата външност, а за добрия характер, отзивчивост и приветливост, така и шпицовете спечелили любовта на хората най-вече заради своя характер, вярност и постоянство.
И чак след това Пепеляшка получила бална рокля и кристални пантофки.

А шпица получил своята днешна, вече съвсем не ординарна външност. Цялата разлика е в това, че Пепеляшка станала принцеса за един миг, с едно помахване на вълшебната пръчица, а за превръщането на дворното кученце във възхитителен шпиц са били необходими не едно десетилетие и труда на няколко поколения развъдчици селекционери.

от сайта zoodrug.ru (Превод със съкращения)
Преводач от руски език : rimela

#8 Потребителят е офлайн   Дури Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 7742
  • Регистрация: 25-October 05
  • Gender:Not Telling

Публикувано: 06 February 2010 - 10:26 AM

Новата история на породата шпиц

Историята е запазила документални свидетелства за възникването на породата шпиц, започвайки някъде от края на ХIX век.
Най-рационално е да се разгледат фактите по създаването на породата по отделно за държави, клубове и развъдници, които са изиграли и продължават да играят водеща роля във формирането на съвлеменните шпицове.

Германия

13 април 1899г. Тази дата трябва да бъде записана със златни букви в историята на породата, както и името на Чарлз Камерер.
Именно на този ден в списание «Hundesport und Jagd» е публикувано писмото на хер Камерер към любителите на шпицовете с предложение да се организира клуб на породата, който трябва да се заеме с чистопородно развъждане и да спомогне усъвършенстването и облагородяването на породата.

Скептиците писал той заявяват, че шпицовете не са спортни кучета, тях не могат да ги развъдят така дълги като дакела, така тънки като хрътката, така едри като санбернара, така ъгловати, като булдога.
Това е вярно отговаря им Чарлз но също така е вярно, че, независимо от всички ваши усилия, интелекта на шпица не може да бъде сведен до нивото на Вашите ограничени умствени способности.
Породата шпиц е една от най-ценните по възможности за тяхното използване.

Крамер предложил да се разделят шпицовете на три типа в зависимост от от размера и възможностите за използването им.
Едрия волф-шпиц с ръст до 55см и тегло до 60 фунта (приблизително 20кг) е усърдно и силно куче-пазач.
Средните бели и черни шпицове, от една страна, по думите на Крамерер, са просто красиви, а от друга са удобни за отглеждане в градски условия.
Миниатюрните шпицове могат да бъдат прекрасни домашни любимци в стил лукс те са подвижни, смешни, а от друга страна не са така капризни като други стайни кученца.

Независимо от разликата в размерите, писал хер Камерер, всички шпицове се отличават с безупречна вярност и привързаност, бдителност, граничеща с дързост, висока интелигентност и изключителна привлекателност, даже в очите на дилетанта, приятна външност и здраво телосложение.

Ч.Крамерер се оплаквал от това, че шпицовете в Германия са доведени деца сред другите породи, лишени са от внимание и спортен интерес.
Споменавайки успехите, които имат шпицовете в Англия и Съединените щати, Чарлз призовал: Нека се погрижим за шпица, нека му помогнем да заеме тук, в родината му, това място, което той е заел самостоятелно в чужди страни!
Нека да дадем на шпица възможност заслужено да представлявя породата си в кучешкия парламент, да създадем такъв клуб на породата, който изцяло да се посвети на интересите на всички разновидности на шпицовете.
Да живее шпица! така завършва своето послание авторът.

В продължение на цялата 1889г. немските развъдчици Фриц Рейман и Карл Волфсхолц от Ербелфелд, Алберт Кул от Щутгарт и други провеждали активна организационна работа по обединяване любителите на шпицове.

Официалното основаване на Общество на любителите на немските шпицове се състояло през пролетта на 1900г.
В генеалогичната книга на немските шпицове по това време били регистрирани около 30 кучета.
В последните дни на септември 1900г. във Франкфуркт на Майн, в хотел Гросман, било проведено организационно събрание и създаден Немския шпиц-клуб, национална организация, която приела стандарт на породата, основала Племенна книга и ръководство за развъждане и регистрация. От този момент нататък немския шпиц получил официален статус.

Първата немска Племенна книга на шпицове била публикувана през 1913г.

Били записани 1050 кучета, повечето от които били родени в периода 1891-1898г.
От тях 669 големи, 247 бели, 222 черни, 221 сиви, 1 оранжев, 7 червени, 1 пъстър.
Височината в холката на големия и вълчия по цвят шпиц била определена 45см, но се предпочитали по едрите кучета. Шпицове, по-ниски от 38см се считали за средни.
Миниатюрните кучета с ръст около 25см били съвсем малко.

Малки кученца и по-възрастни кучета не се регистрирали в Племенната книга на Немски шпиц-клуб до тогава, докато не получат изложбени оценки ( «добра», «много добра» и «отлична»).
Не се регистрирали и кучета, ако преди това са минали през ръцете на ненадежни хора.

Забележително е, че в Немския шпиц-клуб са били приети редица етически норми и ограничения за членовете на клуба.
Възможно е именно високото етично ниво при развъждането на кучета в Германия през този период е станал основа за създаване и усъвършенстване на много породи кучета.
Клубът не е бил затворена елитарна структура, всеки можел да стане негов член, но правилата гласили :«Търговци, дог-дилъри и лица, занимаващи се с покупко продажба на кучета, користни и безотговорни хора, а също така организатори на изложби, считащи препродажба на кучета естествена част от дейността си, не могат да станат членове на клуба».
По-късно, през 1958г. в правилата били внесени допълнения.
Основавайки се на новите положения, специалистите на клуба отказвали регистрация за кучетата на хора, които ползват услугите на посредници прекупвачи, като за това били приведени следните доводи :«За съжаление, има някои развъдници, в които се развъжда безпланово, малко грижи се полагат за типа и качеството, рядко се показват кучетата на изложби, продават кученца на дог-дилъри.
Очевидно такива действия оказват много лошо влияние на породата».
...
В следвоенните години Немския Шпиц-клуб ( ГФР ) приел нови стандарти, които като цяло са много близко до съвременните.
Шпицовете били разделени на 5 ръстови разновидности ( волфшпиц, голям шпиц, среден, малък, миниатюрен), описани са възможните цветови варианти във всички ръстови категории.

Международната Киноложка Федерация е признала Германия за родина на породата.

В течение на няколко десетилетия немските развъдчици на шпицове се старали да развъждат своите шпицове, без да ги смесват с твърде декоративните кеесхонди и померани.

Те основно се ориентирали не толкова към привлекателните особености на екстериора, колкото на получаването на крепки здрави кучета, способни да изпълняват работа.

Обаче изложбените успехи на кеесхондите и помераните от английски и американски развъдници заставили немските развъдчици да обърнат внимание на тези кучета.
За това в последната редакция на стандарта, приета през 1998г., били внесени някои изменения, позволяващи сближаване на съществуващите стандарти за кеесхонд и померан с тази на немските шпицове.

Прието е двойно наименование на тези породи.
В последно време водещите немски развъдчици, успешно занимаващи се с породата, активно използват в работата си кучета от Англия, Канада, САЩ.
Именно кучета от смесения тип започват да олицетворяват породата немски шпиц.
Такива развъдчици, използвайки племенни производители кучета от различни страни, се опитват да обединят декоративните качества на американските и английски кучета със здравето и жизнеспособността на немските шпицове.

от сайта zoodrug.ru (Превод със съкращения)
Преводач от руски език: rimela

***
"Изключително съм благодарна за темата и поместените текстове. Докато бяхме като самостоятелна тема понякога Римела ни радваше с подобна информация.
Така систематизирана и отделена обаче може да се препрочита и лесно да се открива" - marapepelia6ka999

Страница 1 от 1
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Темата е заключена

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни