[Дури]

Трудно ли е да бъде обучен?
Да и Не.

Много лесно е бъде обучаван, но знайте, че това не е механично действащо куче тази порода лесно се отегчава.

Не може да обучавате немски среден шпиц по начина, по който го правите с работно куче.

Тяхната независима природа подхожда на треньор, който обича игрите на ума, като по този начин тези кучета провокират треньора да разсъждава -"извън обичайното мислене", да е изобретателен.

Позитивното поощряване е абсолютно единственият начин да се въздейства, тьй като натиска неизменно води до заинатяване на мител шпица той веднага утихва и решава, че по-скоро ще си седи в колата или ще си души розите.

Те не са летни работници тази порода кучета обичат студения въздух, дъждовните дни и вятъра.

Ако сте наясно с неговите специални нужди, вие ще откриете, че мител шпица е живо и надарено куче.

АДЖИЛИТИ СЪСТЕЗАНИЯТА И ПОВЕДЕНИЕТО НА НЕМСКИЯ СРЕДЕН ШПИЦ

Ако сте свикнали на типа "повтарящо се обучение" и ежедневна работа с кучето, забравете за немския шпиц!

При тази порода нещата стават по следния начин:
мител шпица научава МНОГО БЪРЗО, че 2+2=4, и ако настоятелно продължавате да му задавате тази задача-въпрос, ден след ден, вашия шпиц ще почне нарочно да ви дава погрешен отговор след време.

2+2 може и наистина да е 4, но може и да е 6 или 8, или каквото и да е там друго, ако продължаваш да ме питаш, и освен това на кого му пука би ви отвърнал, ако можеше да говори.

Това не е проява на глупост това е просто кучешкият гений и непоносимостта на тази порода към безсмислени повторения, както и тяхната безпределна любов и жив интерес към предизвикателствата.

Голямо количество игри за разсъждение могат да се измислят с мител шпица, особено такива за избирателно чуване.

Ако не вярвате, че кучетата могат да мислят, просто наблюдавайте някой немски шпиц."

Информацията е от развъдника за немски среден шпиц
Merrifox Kennels 'German Spitz'Situated in New South Wales.

[Дури]

Обучение

1.БЪДЕТЕ ТЪРПЕЛИВИ
Вашето куче се учи чрез повторение, награди и корекции.
Кучето се обучава стъпка по стъпка.
Повтаряйте всяка стъпка докато кучето разбере какво искате от него.

2. ОСТАНЕТЕ СПОКОЙНИ
НЕ СЕ показвайте раздразнен тъй като няма да постигнете нищо.

Средния шпиц е много чувствително куче.
Ако го наказвате твърде строго то ще развие страх за цял живот.
Ако урока не върви добре, СПРЕТЕ!
Преминете към нещо, което кучето добре е усвоило.Винаги приключвайте обучението позитивно.


3. БЪДЕТЕ ПОСТОЯННИ
Always correct your dog when he makes a mistake or disobeys a command.
Винаги коригирайте кучето, когато сгреши или не се подчини на команда.
Неправилно е един път да го коригирате, а друг път да пропускате корекция за същата грешка.

4. ПООЩРЯВАЙТЕ КУЧЕТО СИ
Всеки път, когато кучето изпълни нещо добре го поощрявайте!Дори и ако се е наложило да го коригирате докато го изпълни правилно.

5. ГОВОРЕТЕ НА КУЧЕТО
Винаги използвайте щастлив тон в гласа си, когато общувате с кучето си.По този начин вие приковавате вниманието му към себе си.

6. ПОДАВАЙТЕ КОМАНДАТА САМО ВЕДНЪЖ
НЕ ПОВТАРЯЙТЕ команда!
В противен случай кучето скоро ще се сети, че няма защо да си прави труда да изпълнява командата от първия път.Ако е нужно, коригирайте го и след това го поощрете.

7. СЪОБРАЗЯВАЙТЕ ТРЕНИРОВЪЧНИТЕ СЕСИИ С ВЪЗРАСТТА НА КУЧЕТО
Идеалната продължителност на един урок за малко кученце е 3 - 5 минути на сесия, до три сесии на ден.
Възрастното куче може да бъде тренирано до 20 минути, два път дневно.

8. ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ
Винаги приключвайте всяка тренировка с игра.
В играта може да включите и усвоени вече умения за да повишите увереността на кучето.
http://www.fyreburst.com/train.html

[Archie_Bald]

Името ми е Диди а кучето ми се казва Арчи. Той е малък палавник. Обича да прави бели и много хапе , смени предните зъби и единият кучешки зъб. Той има много топчици играчки кокали и не свиква да не хапе. Аз го имам от новороден, зашото моето по-голямо куче Сара го роди и той бе само едничък. Искам да разбера какъв е по точно характерът му. Виждам само, че е своенравен. Трябват ми съвети за неговото възпитание от хора имащи опит с немските шпицове, по точно с калпазани като този.

[Дури]

Здравейте Диди,
най - вероятно характера на кученцето Ви ще е подобен като този на родителите му+ домашното възпитание, което ще получи.
Черта на породата шпиц е своенравието.
Това са кученца готови да направят всичко за стопанина си, изключително схватливи и удобни за обучение и ..големи инати.Особняци са.
Което в никакъв случай не означава, че Вие не можете да го научите на повечето неща, които бихте искали.
римела би могла да Ви даде много добри съвети, ще се радвам ако се включи в темата.
Поздрави на Арчи и стопаните му!

Снимка (и)

• 

[rimela]

Ами да се включа със скромния си опит....
То всички шпицове са палави и беладжии - в кръвчицата си им е!
Игриви - ами то няма да е шпиц, ако не е игрив!

За хапането - това е друга тема.
Всички малки кученца хапят - това е факт. Чешат си зъбките, опитват "на вкус" всичко достъпно, включително стопаните си - ами пробват, дали може, дали им е позволено.
Ако не им се забрани - ясно, точно, безкомпромисно - значи може, такава им е логиката.

Конкретно - моята Линда също се опитваше да хапе, докато беше малка.
Поставих си за задача да й покажа, че това е ЗАБРАНЕНО - абсолютно, при всякакви обстоятелства.
Като начало се въоръжих с въпросните кокалчета от пресована кожа - ама повечко, да си имам винаги по едно на една ръка разстояние, и в джобовете си си носех!
Почне кучето да хапе при игра, да "пуска зъби" - моментално строго НЕ, играта се прекратява, пъхвам кокъла в устата й и я игнорирам - не й обръщам внимание, занимавам се с нещо друго, излизам от стаята. Сърдита съм й! И тя разбра, че ако иска да играем - не трябва да ме хапе, а ако иска да гризка - то трябва да си гризка играчките или кокалчетата.
Научи се перфектно - и до ден днешен, а вече е на 2 год. и половина, си знае - като играем, "захапва" ръката ми, но не стиска зъби, ако й се гризе нещо - гризе си кокалчетата, винаги си има такива в изобилие, сама си ги крие някъде, сама си ги намира ... аз само пускам в оборот по някой нов от време на време!

Смешното е, че няколко пъти, докато беше малка, се налагаше при такива ситуации - най-важното в този момент е да се действа бързо, на място! - когато нямах кокалче под ръка трябваше да импровизирам. След НЕ - "не ми гризкай мен, а гризкай ... това" се наложи да пъхна в устата й това, което имах под ръка - пакетче хартиени носни кърпички.
Е, до ден днешен, вече две години, Линда е убедена, че пакетчето носни кърпички МОЖЕ да бъде нагризано и разкъсано на парчета. Нищо друго не пипа - ама кърпичките...
Няма как - сама съм си виновна, не й се карам, просто си ги прибирам. Право си е кученцето - преди две години сама й ги пъхнах в устата.

За по-сериозни провинения - хапане при агресия, опити на кучо за доминиране, за налагане на волята се над тази на стопанина - реакцията трябва да е друга.
Но това е друга тема...

Поздрави на Арчи и стопанката му и успехи в обучението - надявам се да съм била полезна.

[Дури]

Какво е това аджилити?

Аджилити - е нов вид спорт с куче, който е бил "изобретен" в Англия в края на 80 - те години и стремително набира популярност по целия свят.
Наименованието е образувано от английското agility - бързина, ловкост, пъргавина - качества, които трябва да притежава състезателя и неговия четириног приятел.

Главната задача в аджилитито изглежда проста и разбираема - по - бързо от всички да се пробяга по трасето, преодолявайки по пътя разнообразни препятствия.
По - точно, препятствията ги преодолява кучето, а спортиста го ръководи.

Но всичко това не е толкова просто, защото управляването на кучето е позволено само чрез глас и жестове, забранено е кучето да бъде докосвано, да бъдат докосвани спортните съоръжения, на кучето не бива да има дори нашийник.
Маршрута и разположението на съоръженията не знае никой до последния момент.
Преди началото на съревнованието, в течение на няколко минути, съдията позволява на спортиста да се запознае с трасето, уви, без кучето му.
Всяко трасе кучето пробягва винаги за първи път при това то е длъжно да го пробяга "бързо и чисто", тоест правилно да преодолее около 20 разнообразни препятствия(бариери, слалом, тунели, колело, греда и др.)

За съборените греди на бариерите и другите възможни грешки кучето получава наказателни точки, които могат да сведат скоростта му на "без преимущество".
Именно тук трябва да се прояви майсторството на спортиста, неговото тактическо мислене, и, разбира се, тренироваността и предаността на неговото куче.

Удивително, но аджилити, навярно е най - универсалният вид спорт, спорт за всички.
В този спорт няма градация на състезателите по физически данни, на равни начала се състезават и жените и мъжете, тийнейджърите и не съвсем млади хора, атлети и хора, които никога преди това не са се занимавали с никакъв друг вид спорт.
Кучетата се състезават в различни ръстови категории ( мини, миди, макси), и шампион може да стане и йорширски териер и пудел, и немска овчарка.
За малките и средните породи се намалява височината на някои препятствия, но дължината на трасето и скоростта се запазват.Често малките кучета преминават трасето по - бързо отколкото големите.

Що се отнася до породата, то тя може да е всякаква, или изобщо никаква (безпородните кучета не се допускат до състезания само при официалните състезания под егидата на FCI).

Главното е, кучето и стопанина му да се разбират един друг и заедно да получават удоволствие от заниманията.
Несъмнено достойнство на аджилитито като спорт е неговата зрелищност.По всеобщо мнение, аджилити е интересно не само за спортуващите го, но й за обикновените зрители.
Не случайно на големите състезания в Европа преданите запалянковци пристигат от своите страни на цели групи, които поддържат своите любимци така, както го правят феновете на футбола, баскетбола или хокея.
Състезанията се предават по телевизията, представят се в пресата.
В много страни по света излизат вестници и списания посветени само на аджилити.
Популярността на аджилити расте стремитено по целия свят от САЩ до Япония.
Този спорт е най - популярен в Германия, Италия, Франция, Дания, Норвегия.
Първият световен шампионат по аджилити е бил проведен в Швейцария през 1996 година, от тогава Световното по аджилити се провежда всяка година през първите дни на октомври.
По мнението на някои експерти има направени постъпки аджилити да бъде включен в програмата на Олимпийските игри съвсем скоро.
******
АДЖИЛИТИ СЪСТЕЗАНИЯТА И ПОВЕДЕНИЕТО НА НЕМСКИЯ СРЕДЕН ШПИЦ

Ако сте свикнали на типа "повтарящо се обучение" и ежедневна работа с кучето, забравете за немския шпиц!

При тази порода нещата стават по следния начин:
мител шпица научава МНОГО БЪРЗО, че 2+2=4, и ако настоятелно продължавате да му задавате тази задача-въпрос, ден след ден, вашия шпиц ще почне нарочно да ви дава погрешен отговор след време.

2+2 може и наистина да е 4, но може и да е 6 или 8, или каквото и да е там друго, ако продължаваш да ме питаш, и освен това на кого му пука би ви отвърнал, ако можеше да говори.

Това не е проява на глупост това е просто кучешкият гений и непоносимостта на тази порода към безсмислени повторения, както и тяхната безпределна любов и жив интерес към предизвикателствата.

Голямо количество игри за разсъждение могат да се измислят с мител шпица, особено такива за избирателно чуване.

Ако не вярвате, че кучетата могат да мислят, просто наблюдавайте някой немски шпиц."

Информацията е от развъдника за немски среден шпиц
Merrifox Kennels 'German Spitz'Situated in New South Wales

преводач :Дури
http://www.youtube.c...h?v=Q2kvgsfdRCY
http://www.youtube.c...feature=related
http://www.youtube.c...feature=related
http://www.youtube.c...3RnlOTOSck&NR=1
http://www.youtube.c...laynext_from=PL

Прикачени файлове

•  000.bmp (703.18K)
  Брой сваляния: 821
•  99.bmp (703.18K)
  Брой сваляния: 751
•  0.bmp (523K)
  Брой сваляния: 672
•  1.bmp (489.31K)
  Брой сваляния: 619
•  77.bmp (487.85K)
  Брой сваляния: 642

[Дури]

http://www.youtube.c...h?v=2x5N-hLNTCo

[Dani78]

Здравейте, шпицове и собственици на такива. Обръщам се към вас с молба за съвет и помощ. Имам куче от тази порода. Лъки е на 2 години и 10 месеца и е ужасно невъзпитан. Съзнавам, че вината за това е моя и на цялото семейство. Миналата седмица родителите ми заплашиха, че ако нещо не се промени ще го изхвърлят Много мислих какво да направя и единственото, което ми дойде наум е да го водя на училище. За съжаление нямам никакъв опит в подобни начинания, не знам къде да търся, не знам на кой да се доверя, не искам да попадна на инструктор, който само ще ми вземе парите, а ефект няма да има. Тогава вероятността кучето ми да се озове на улицата /или на което и да е друго място/ ще ми бъде в кърпа вързана. Дори не знам дали на тази възраст подлежи на обучение :( Разбира се, като напиша в Google "обучение на кучета" - училища и инструктори дал господ.... но откъде да започна?
Ще съм благодарна на всякакви мнения, препоръки и ако сте чували за някой добър инструктор за кучета - моля дайте го насам!
Предварително благодаря.

[Дури]

Здравейте Дани78!
"Имам куче от тази порода. Лъки е на 2 години и 10 месеца и е ужасно невъзпитан..
Дори не знам дали на тази възраст подлежи на обучение."

Ще опитам да дам, доколкото мога, отговор на поставените въпроси.
-кучето Ви не е твърде възрастно за да бъде научено на основни неща;
-първата възможност е да ходите заедно с кучето си на кучешко училище(от кой град сте?);
-другата възможност е Вие да се заемете с приучаването на кучето на конкретни неща;

Това, което бих препоръчала е Вие да се заемете с това под ръководството на инструктор, който да Ви показва кое, как и защо;
Това, което не препоръчвам е да дадете кучето си някому( да го оставите някъде)да Ви го учат;
Напишете подробности, като примерно, в кой град живеете( уви, не във всеки град има инструктор, към който може да се обърнете).
Какви точно неща не искате да прави кучето Ви.
От къде сте го взели( характер и темперамент се наследяват)виждали ли сте родителите му, те какви бяха на пръв поглед:спокойни, самоуверени или нервни, холерични, истерични?
Поздрав!

п.с.Заредете се с вяра и търпение защото ще е нужно време за постигане на резултат.

[rimela]

Сизар Милан
Това е линк за изтегляне на едно филмче за прочутия Повелител на кучетата - Сизър Милан (има тема за него тук във форума, в раздел " Възпитание, обучение, спорт"). Филмчето е с бг-субтитри и представлява записана негова лекция пред американските му слушатели, в която той обяснява популярно своя подход към решаване на проблемите при възпитанието на кучетата.
Мисля, че ще е полезно за всеки, който има такива проблеми - ако не за друго, то поне като информация и тема за размишление "къде сбърках".

[Dani78]

Здравейте отново!
Първо бих искала да благодаря на всички, които отговориха.
Пропуснала съм в бързината да уточня, че съм от София и със сигурност бих искала да водя кучето си при инструктор, който да обучава и мен заедно с него.

Няма да го дам в някое от онези училища където трябва да бъде оставен месец или два сам, защото съм чувала ужасяващи неща за методите, които изпозват там за обучение на животните.

За родителите на кучето не мога да кажа нищо, тъй като бях в провинцията, когато родителите и сестра ми го взеха преди близо три години и не съм виждала родителите му.

Знам и къде сбъркахме във възпитанието му.
Преди него имахме болонка, която умря на 21 години. Със сестра ми сме израснали с куче покрай нас, както се казва цял живот сме гледали куче.
Това важи и за родителите ми в голяма степен.

Взехме Лъки около една седмица след като умря болонката, защото вкъщи ужасно много ни липсваше кученце.
Предполагам, че това изигра значителна роля.
Съвсем наскоро бяхме загубили куче и новото ни кученцето беше душата на семейството, ако мога така да се изразя.
Гледахме нищо да не му липсва и.... го разглезихме ужасно.
Сега ни се е качило на главата.

Искам да го науча на основни неща - да се разхожда нормално навън, без да се дърпа на каишката като магаре, да слуша и изпълнява елементарни команди, като например да слиза от масата, когато му се каже "долу", да спре да се опитва да се навре в чинията ми, когато ям, да не лае неистово само защото не му давам нищо от чинията, от която ям, да спре да лае до безобразие всички хора, които идват вкъщи - не смея да си поканя гости.
Спирам дотук, защото вероятно картинката вече изглежда отчайваща.
Ще се опитам да постна снимки на моя сладур.

[Дури]

Здравейте Dani78,
това, че сте в София улеснява нещата.
Ще ви дам координатите на треньор, когото лично не познавам, но съм чувала добри думи за него от колегите от клуб"Сириус"( преди време бях техен член с голямото куче).
Свържете се с него и вижте какво ще Ви предложи той като схема на обучение.
* Венци Дачевски (квалифициран треньор на кучета)
GSM- 0885 274 258;
e- mail : vdachevski@abv.bg;
Горе главата, няма непоправими неща, когато човек има волята, търпението и времето да се вложи в ясно поставената цел!
Дръжте ни в течение какво се случва с вас.
Поздрав

п.с.Позволих си да преместя снимките на вашият сладур в темата "Снимки на нашите любими шпицове", където е нашата фотогалерия.
Дано не ми се разсърдите.

[Hrsina]

Здравейте! От два месеца си взех мини шпиц,но имам големи проблеми с възпитанието му може би защото за пръв път гледам куче и не знам как да го дресирам.Проблема може би е в мен ,зашото още като беше много малък му давах да ме гризка за ръката сега е на 3 месеца и много хапе знам ,че хапе и от зъбите ,но проблема е че хапе и когато се опитам да му махна нещо от устата (хапе със слоба) ,когато му се карам и го удрям с вестник по дупето ме ръмжи , лае и пак посяга да хапе.Как да го обуча да спре ,защото се притеснявам,че ще го приеме за нещо нормално да хапе?Може ли всее още да се обучи?