Dog.bg Форуми : Как се спряхте на породата?

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
Страница 1 от 1
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

Как се спряхте на породата? ..за искрата запалила душата..

#1 Потребителят е офлайн   Дури Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 7742
  • Регистрация: 25-October 05
  • Gender:Not Telling

Икона за мнението  Публикувано: 10 November 2009 - 01:32 PM

Разкажете историята на вашето "влюбване" в породата.. wub.gif
За първия среден шпиц, който сте видели, на снимка или на живо..
За това какво откривате точно в тази порода..

Снимка (и)

  • Прикачена снимка

Прикачени снимки

  • Прикачена снимка


#2 Потребителят е офлайн   зоя Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 84
  • Регистрация: 13-July 09
  • Gender:Female
  • Location:софия

Публикувано: 12 November 2009 - 11:55 AM

Здравейте,реших да споделя с вас нашата история tb_195.gif ,по принцип аз харесвам големите породи кучета,винаги са ми били слабост,в къщи винаги сме имали коте,аз съм израснала с котета,имах и куче но то беше в двора,нещата се промениха когато преди година се омъжих и се преместих да живея при мъжът ми,един ден той предложи да си вземем малко кученце,от дребна порода за вътре,с което да си играе и гушка докато е в къщи,аз естествено исках голямо куче,но той не искаше,защото щяло да му е тясно искало много повече грижи,щяло да ни изяде мебелите,а и забравих да ви кажа той по принцип никога не е имал животинка в тях,но заради мен и моята любов към животните се примири,''може куче,но малко'' ab_041.gif ,и така един неделен следобед аз написах в гугала''малки кученца'' и излязоха снимки на всевъзможни миниатюри,една от тях беше снимка на бял шпиц бебе,дотогава дори не бях чувала за тази порода,толкова ми хареса малкото пухче от снимката,че на момента забравих,че не харесвам малки породи кученца,това трябваше да бъде моето кученце,показах му го той също го хареса много wub.gif ,след около седмица ние взехме нашето кученце,тогава то беше на 2 месеца,сега 5 месеца по късно,с гордост мога да кажа,че толкова много обичам това животинче не бих го заменила за нито едно друго куче от голяма порода,а мъжът ми който го купи заради мен,сега спи със Пуфи,води я на разходки,гушка я и я целува,тя просто вече не е нашият домашен любимец,а част от нашето семейство
ha_081.gif
User's Signature

Качена снимка

#3 Потребителят е офлайн   marapepelia6ka999 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 149
  • Регистрация: 30-June 09

Публикувано: 13 November 2009 - 10:36 AM

Пепи все едно съм писала аз.
Исках хъски.
Много ги харесвам.
В момента, в който най-добрият ми приятел и колега (на всичко отгоре съсед)си купи(сетихте се, че говоря за Цезар)бях готова и аз да си взема.
Дори се шегувахме, че моето ще е женско и ще го кръстим Клеопатра.
Докато се наканя обаче Цезар, който вземахме всеки ден с нас в офиса така ми влезе под кожата, че просто бях сигурна, че не мога да обичам друго хъски като него.
А все така исках да си имам свое кученце.

И тогава се сетих за шпица, който видях в дома на нашата клиентка.
Толкова жив, усмихнат, скачащ и лаещ.
Истинска малка бяла фурия.
И вече знаех, че моето куче ще е шпиц.
Сега обичам много и двамата.
Цезар, който е винаги на разходките с нас и много често вечер на гости в дома ми.
И Айси моето малко палаво момче.

Ето ги и първите ми срещи с тях.
Тук тъкмо сме го взели, беше любов от пръв поглед още нямаше име.
На 2 снимка още не знам дали кученцето ще е мое, нали отидох само да видя как изглежда бебе шпиц.

Снимка (и)

  • Прикачена снимка
  • Прикачена снимка

User's Signature

Качена снимка

#4 Потребителят е офлайн   monika_25 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1306
  • Регистрация: 03-June 07
  • Gender:Female
  • Location:България,София
  • Skype:

Икона за мнението  Публикувано: 13 November 2009 - 11:01 AM

Да разкажа и аз моята история.Аз още от малка много исках куче нямаше значение какво ще е ,но родителите ми не ми дадоха.Станах на 15 години и почнах да им говоря само за кучета,колко много искам и те само ме базикаха добре ще ти купим и т.н. Накрая баща ми се съгласи да си вземем (майка ми не искаше много и сестра ми) отидохме да търсиме хъски от Golden Nicole ,но един много добър приятел си беше взел мъжкото (Омега) и имаше само едно останало женско(което ако не се лъжа трябваше да заминава за чужбина) след това отидохме при други техни приятели.Но след много четене за породата се отказах ,защото били много своенравни,непослушни и т.н. и баща ми се отказа ,защото ставало голямо куче и щяло да отиде на вилата.Аз реших тогава да потърся кученце от малка порода ,то не бяха пинчери,йоркширски териер, ягдтериери всичко за което се сещах , но накрая видях в една обява или във форум един шпиц ,разглеждах,разглеждах разучих за минитата ,за помераните,за средните шпицове и се влюбих в тази порода.Намерих си Айс като го видях направо не можех да се отделя от него,но понеже трябваше да заминаваме и не мойехме да го вземем веднага трябваше да изчакам 2дни. ud_009.gif Запазих си го отидох купих му купички ,гребени и всичко неободимо (при една приятелка даже звънна да разбере как върви всичко там от където взех Айс) беше голяма радост.Дойде денят ,в които трябваше да го взема толко бях развълнувана,взех го ,заведохме го веднага до ветеринаря всичко беше окей и като слезнах от колата ,а Айсбеше в ръцете ми ,докато се къча в нас треперех цялата не можех да ходя от радост седнах на стол и го гледам колко малък мишок е. wub.gif Едва ли ще забравя всичко как стана от кога исках куче и как ми се сбъдна мечтата не можех да повярвам.. af_089.gif Сега Айс го глезя много навсякъде е с мен и не се отделяме,много рядко го оставям на селото ми при дядо и баба и колкото и да не ми се иска. :( wub.gif Тези кучета са страхотнииии още не мога да му се нарадвам.Като се сетя какво малко меченце беше а сега какъв е мечок,кога минаха 3 години (почти) ? Поздрави и много целувки от нас dog.gif
User's Signature

Качена снимка

#5 Потребителят е офлайн   marapepelia6ka999 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 149
  • Регистрация: 30-June 09

Публикувано: 13 November 2009 - 11:14 AM

Цитат(monika_25 @ Nov 13 2009, 11:01 AM) <{POST_SNAPBACK}>
кога минаха 3 години


Мони я кажи вярно ли след втората годинка стават по кротки. ab_041.gif
Тези малки беснотийки. Така ми харесва, че са толкова палави... wub.gif
User's Signature

Качена снимка

#6 Потребителят е офлайн   monika_25 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1306
  • Регистрация: 03-June 07
  • Gender:Female
  • Location:България,София
  • Skype:

Икона за мнението  Публикувано: 13 November 2009 - 11:56 AM

Цитат(marapepelia6ka999 @ Nov 13 2009, 09:14 AM) <{POST_SNAPBACK}>
Цитат(monika_25 @ Nov 13 2009, 11:01 AM) <{POST_SNAPBACK}>
кога минаха 3 години


Мони я кажи вярно ли след втората годинка стават по кротки. ab_041.gif
Тези малки беснотийки. Така ми харесва, че са толкова палави... wub.gif

Ами да може да се каже ,че са мъничко по-кротки поне при Айс не забелязвам много разлика,той винаги си е бил игрив ,весел ,постоянно се закача да го галиш или да си играеш с него.Но им анещо вярно де не е както преди беше много непослушен.. wub.gif Но аз си го обичам толкова много wub.gif
User's Signature

Качена снимка

#7 Потребителят е офлайн   rimela Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1748
  • Регистрация: 17-July 07
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 19 November 2009 - 07:48 PM

Сега да разкажа и аз нашата история.
Реших да си взема първото в живота ми куче няколко години след като си отиде котето ми. Исках отново да си имам домашен любимец, но не можех да си представя, че ще имам друга котка след моята, която още не мога да прежаля, а мина толкова време оттогава...
Никога не съм имала куче, даже не бях и общувала много с такива, та решението ми беше повече рационално, отколкото емоционално - то аз съм си зодия "Дева", при нас е малко по-особено! ab_041.gif
А Иван беше щастлив - винаги е искал и куче, и коте, и рибки - всичко!
Опитах се са обсъдя с него въпроса с породата, да разбера какво куче би искал да си вземем - не можа да ми обясни. Спомена за едни, дето много ги харесвал - едни такива, ъ-ъ, дето все се смеели - ама нищо повече не можа да каже, а накрая ми заяви "Аре оправяй се там сама, избирай, каквото ще избираш и казвай кога отиваме да вземем кученцето!"
Та толкова от него по въпроса с породата. wb_052.gif

Започнах дебело проучване. Открих директория в компютъра - DOG - където записвах свалената от нет-а информация за породите, снимки всякакви на кучета. Докато ровех по сайтовете - открих dog.bg и изчетох доста за породите и за отлеждането на кучета. Едновременно с теоретичната част вървеше и практическата - завъртяхме се в парка и се запознахме с кучкари, за да видим отблизо кучета от различни породи.
Всички кученца бяха сладури, ама ... все не бяха мой тип! md_064.gif

Измежду другите снимки в нет-а намерих и шпицове - харесаха ми, прочетох и темата тук във форума, но се колебаех и реших все пак да координирам за последно нещата. Подхванах разговора, докато си седяхме пред компютрите и си бачкахме - попитах харесва ли шпицовете. Иван ме изгледа подозрително - "Тия пък какви са? Не съм ги чувал. Режат ли им опашките, ушите?" - за него това последното е абсолютна идиотщина. Побързах да го успокоя, че никой не им реже нищо. А като му показах снимка на шпиц от нет-а - "Ами да, нали за тия ти казах - дето все се смеят!" smile.gif
Въпросът с породата започна да се избистря. Само че аз все още малко се колебаех - нали не съм виждала такова куче на живо, то снимките хубаво, ама... Само за размера нямахме колебания - среден. Нито дребосък, дето да те е страх, че ще го настъпиш, нито голямо куче - че нямаме място за него в къщи.

След няколко дни прочетох за кучешката изложба на поляните зад хотел Хилтън и заявих решително на Иван - "Ставай! Тръгваме!"

Изложбата беше на северни породи, имаше доста кучета и дълго зяпахме, докато видим куче, което приличаше на "нашата" порода - а ние тогава толкова му разбирахме от шпицове, не бяхме сигурни. Повъртяхме се малко наоколо, накрая сбутах Иван като по-оправен да се задейства и той заговори стопанката на кучето с баналното "Какво красиво куче! Каква порода е?"
Отговорът не закъсня: "Немски шпиц - среден".
Бинго! ae_085.gif
Иван нямаше проблеми - него всички кучета го обичат, бързо се сприятелиха. Аз пристъпих притеснена, клекнах до кучето. Беше много красиво, със снежно бяла козина, блестящи черни очи и розов език. Не знаех дали мога да го погаля - да не му разваля "фризурата", че след малко щеше да се яви пред съдията? Докато се чудех какво да правя - то реши нещата. Дойде при мен, подуши ръцете ми, после ги близна ... и ми се ухили с шпиц-усмивката си.
Когато се изправих, вече знаех - ще имам или такова куче, или никакво!

Кучето беше Волфи - тогава на около 9мес., а стопанката му - Дури.

После всичко се оказа лесно и просто. Тя ни запозна с развъдчика, който също беше на изложбата с кучето си, бащата на Волфи, а после и на Линда. Нямаше в момента кученца в развъдника, но предстоеше заплождане, а после трябваше още чакане докато се родят и достигнат възраст, когато могат да бъдат отделени от майка си... dh_188.gif

Пет месеца я чаках моята пикла, да се излюпи и поотрасне, за да си я взема - ама си е заслужавало чакането! ba_025.gif
Никога не съжалих, че ги избрах - най-хубавата порода и най-хубавото куче - нашето! ab_041.gif
Дано и Линда е щастлива с нас така, както ние - с нея.
wub.gif

#8 Потребителят е офлайн   marapepelia6ka999 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 149
  • Регистрация: 30-June 09

Публикувано: 19 November 2009 - 11:31 PM

Цитат(rimela @ Nov 19 2009, 07:48 PM) <{POST_SNAPBACK}>
Никога не съжалих, че ги избрах - най-хубавата порода и най-хубавото куче - нашето! ab_041.gif
Дано и Линда е щастлива с нас така, както ние - с нея.
wub.gif

Ще ми повярваш ли, че ме разплака (таква съм лигла понякога) Откога чакам вашата история.
Ще те помоля да нацелуваш мъжа си от мен. Такова точно определние не бях чувала до сега
"едни такива, ъ-ъ, дето все се смеели "
бога ми точно такъв е и моят мунчо, винаги усмихмат, само като посегна да го плесна ляга по гръб, вдига лапички във въздуха и усмивката му замръзва. Ееееее не мога да го бия. Дори когато нагличко си прави каквото си иска, въпреки, че му е забранено. Аз го взех без изобщо да обмислям и обикалям. В неделя вечер го реших и в понеделник купих вестник "Позвънете". Това чиста порода, родословие, гени, през ум не ми мина, но и представа си нямах, че и там се лъже. Мислех си щом в обявата пише породата на кучето- това е то. Във вестника обаче никой не продаваше шпиц. До офиса ми има два, три магазина. И там нямаше. Аз съм много нетърпелив човек. Като поискам нещо трябва да го получа същият ден. Пък, че съм сгрешила в преценката си...дори не се замислях колко безотговорно би било. И започва едно лудо търсене в мрежата. Няма. Не помня как по различен начин съм написала в търсачката, но ето попадам на обява от 14 февруари. Това става 40 дена по късно. Обявата е изтекла, но аз решавам да се обадя да питам кога ще има пак. И гледай ти. Оказва се, че е пусната в деня на раждане на кученцата. И има едно ама обещано. Вече го казах това няколко пъти. И се моля на човека да ми позволи да ида да го видя само. Да го пипна. Поне да знам как изглеждат на живо. Имах уговорен служебен ангажимент. Отмених го. Аз дето в работата си душата си влагам. Че и колегите повлякох с мен. Понякога съм толкова емоционална. намерих бързо адреса.
Бинго.
Както казва Римела. Роден на св. Валентин се оказа моето късметче за повече обич и топлинка в дома ми.
User's Signature

Качена снимка

#9 Потребителят е офлайн   rimela Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1748
  • Регистрация: 17-July 07
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 20 November 2009 - 09:32 PM

Цитат(marapepelia6ka999 @ Nov 19 2009, 11:31 PM) <{POST_SNAPBACK}>
....Ще те помоля да нацелуваш мъжа си от мен. Такова точно определние не бях чувала до сега
"едни такива, ъ-ъ, дето все се смеели "...

Нацелуван! fl_153.gif
ab_041.gif
А шпиц-усмивката наистина си е "запазена марка" на породата! ae_085.gif

Всяка история си е уникална, всеки има своя си път към любимата порода.
Честно да си призная, когато ме спират на улицата или в парка, радват се на Линда и ме питат каква порода е - винаги се старая да отговоря, да обясня. Тайно се надявам, че за някого това ще бъде първата среща с тези уникални кучета и искрата, запалила душата, за да гушне и случайният минувач един ден своя шпиц и да изживее всички радости, които ние сме щастливци да преживяваме с нашите любимци.
wub.gif

#10 Потребителят е офлайн   kamkata Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 446
  • Регистрация: 04-August 08
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 21 November 2009 - 08:35 PM

Цитат(rimela @ Nov 19 2009, 05:48 PM) <{POST_SNAPBACK}>
то аз съм си зодия "Дева", при нас е малко по-особено! ab_041.gif

ab_041.gif И аз съм Девица също!

Нашата история:
По-скоро майка ми искаше кученце за мен.Аз не се бях замисляла сериозно, след като се разделих с НОК-а си ми беше страшно гадно, бяха минали вече около 2 години.Та тя ми предложи да си купим и да си го гедаме двете.
След около 2-3 месеца "навиване" бях вече готова да си вземем нов член на нашето малко семейство smile.gif
Аз се колебаех между мопс и шпиц( бях го виждала шпица по аквариумите,никога на улицата),майка ми искаше или шпиц или йоркшир.
Честно бях чувала за развъдници ,но не си представях така нещата както в последствие прочетох че са тук.
Написах в гугъл -Развъдник за кучета и ми излезна име на една известна агенция,която всички знаем.Имаше телефон и ние се обадихме, казахме породите между които се колебаем те ни насочиха към шпиц,(в последствие разбрах че защото това имат в наличност и за това го предлагат веднага).Казаха ни адреса и ние тръгнахме натам, ама толкова и го бяхме запомнили.Първо минахме през един Зоомагазин(знам име ,но няма да споменвам) и само попитахме за шпиц , те веднага ни искараха едно топче ама много сладко и игриво и аз погледнах с едни жални очи майка ми :
- Айде да го вземем това, няма да ходим до "развъдника" , това е по сладичко?!
Тя се съгласи , тъкмо стигнахме до касата,когато малкото започна да ми кашля в ръцете,след това някак да се извива като гърч.И продавачката веднага каза:
-О забравих да ви кажа че то малко е настинало , няма проблем!
Незнам на мен какво ми стана, дадох им малкото и страшно се нервирах изредих им ги едни "хубави" и излезнах почти разплакана .Страшно ми стана жал за кучето.
Тръгнахме към "развъдника", влезнахме и питахме това ли е . Жената каза че не е това, но няма наблизо такъв развъдник с такова име, но те имали желаното от нас порода куче от "развъдник" в Унгария.
Показа ми паспорт на някакъв си език там и ние решихме че всичко е Ок,а като ни извади й Роро и го пусна в краката ми wub.gif беше си любов.Малкото започна да търчи да вади някакви пликове от бюрото на продавачката и да ги влачи из целия магазин , със свити ушички и плахо се приближаваше към нас.А когато майка ми го гушна си сложи главичката на рамото й ,миличкия мазник ab_041.gif .
Просто не мога да опиша толкова емоционално момента,както беше тогава...Вие всички знаете за какво ви говоря.Тогава когато взимате топчето в ръцете си .
Помня го сякаш е вчера!
User's Signature

Качена снимка

#11 Потребителят е офлайн   el Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 42
  • Регистрация: 02-February 09
  • Gender:Female

Публикувано: 07 October 2013 - 01:27 PM

Истината е, че нито аз, нито мама искахме куче. Не че не обичаме животни, много ги обичаме, но просто нямахме време да се занимаваме с него. Татко искаше кученце. И така един ден се появи с един бял пух в ръце. Всеки, който има шпиц знае колко са очарователни, особено като малки, и ние с мама го обикнахме от пръв поглед :) И така вече почти 5 години си я гледаме и си я обичаме много. Сега даже си имаме и потомство. Нашата е японка, а таткото на кученцата немец. Даже се колебаем с приятеля ми дали да не си вземем единственото ни момченце да си го гледаме двамата :dog:

Страница 1 от 1
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни