Здравейте форумци ! НЯМА грозно куче. Ето моята история. До преди 25 години нямах куче, беше ме страх / сега се срамувам от това/. Когато в зората на нашата българска демокрация разбрах що народ сме, реших да си намеря верен приятел. Нищо не разбирах от породи. По обява от вестник си взех куче Тибетски териер. Чак тогава започнах да чета литература как се гледа животинка у дома. Вярвайте, но това куче имаше белезите и характера на тибетския териер, но не беше чиста порода. Живя с мен 11 години без да ме е притеснило и безкрайно му благодаря че преживя живота си с мен. След нея започнах да си търся ново приятелче. Обичам кучетата, но когато ходех из зоомагазините интересно не можех да си избера, защото подсъзнателно аз търсех нея, търсех нейната физиономия, нейните очи. Случайно попаднах на пазара за животни. Оглеждах, оглеждах докато един посредник ме попита какво търся. Тъй като нямаше Ши Тзу там, отговорих че търся точно тази порода. Отговори ми че има едно на 50 дни и може да ме срещне със собственичката да го видя и съответно да си го купя. След 2 часа на срещата като го видях се разплаках, защото точно това кученце търсех. Гушнах го и не го пуснах повече. Платих 200 лв и се прибрах. След известно време забелязах че това не е типично Ши Тцу и го заведох при специалисти. Те също бяха категорични че моето куче е Лхаса Апсо. Явно кръстоските не са били чисти и затова то се е върнало назад запазвайки външността и характера на Лхасата. Живо и здраво ми е до днес - 12 години. Единственият му дефект е че козината не е така гъста като на оргинала. Не съжалявам и за минутка че е с мен досега.
Та по темата заради която влязох в сайта. Прави сте че човек търсещ си приятелче без значение е породата. Но когато си гледал дадена порода, свикваш с нея, изучаваш я до подробно и почти винаги след това търсиш същата но с подобренията.
![Качена снимка](http://forum.dog.bg/uploads//1424342922/tn_gallery_152568_2648_281494.jpg)
А това са снимки на моето куче Брайти.