Малко за двамата наистина легендарни в породата - Того и Балто, които наистина вдъхновяват!
Балто
Кучето, което се прославя като финиширащ водач при спасяването на много човешки животи през 1925 година при епидемията в Ном. Герой от небезизвестната анимация. Паметникът издигнат на впрегатните кучета и техният несломим дух, който се намира в Ню Йоркския централен парк носи неговото име.
Балто е роден през 1919 година и кръстен на Самюел Йохансон Балто (известен норвежец, приятел на Фритьоф Нансен)
Негов собственик е Леонард Сепала - норвежец, развъждащ Сибирци произхождащи от аборигенните кучета на чукчите в Сибир, мъшер, състезател и треньор.
Чисто черен на цвят, с тъмно кафяви очи. Той имал бели "чорапи", "лигавник" и частично светло оцветяване отдолу на корема и върха на муцуната, които се увеличили с напредването на възрастта, включително и светло оцветяване около очите, когато бил вече стар.
Балто не е имал поколение през живота си. Той е бил кастриран на около шест месечна възраст.
Балто умира през 1933 година - почти сляп и глух и страдащ от силен артрит на задните крайници. Когато това се превръща в страдание за него, той бил поверен на грижите на Кърли Уилсън и на ветеринарния лекар Р Пауъл, който смята за чест това, да се грижи за него в неговите последни дни. И така на 14 Март 1933 Балто умира от старост в ръцете на Пауъл след инжекция, която го освобождава от всички мъки.
Неговото тяло е препарирано и изложено в Кливландския природонаучен музей, където се намира и до днес.
Того
Кръстен на японският адмирал - Хейхачиро Того, участвал във войната между Япония и Русия.
Роден през 1913 в развъдника на Леонард Сепала в Литъл Крийк.
Негов собственик е Леонард Сепала
Того оставя многобройно поколение, като по-известни негови потомци са Кингийк, Пади, Билка и др., от които продължава развитието на породата. Интересното е, че в онлайн базата pawvillage могат да бъдат проследени и много от хъскитата днес, които се оказват негови наследници.
Того бил тъмен на цвят, т. нар. агути окраска (характерна и за вълците и затова често наричана вълча окраска) с кремаво и сивкаво оцветяване той бил също Сибирско хъски произхождащо директно от аборигенните кучета на Чукчите в Сибир. Той бил дребен на ръст за породата си и Сепала обичал да говори за него за времето на неговите състезателни дни като за "50 паунда мускули и борбено сърце"
Того умира в Поланд Спринг в дома на Елизабет Рикър - развъдчик и мъшер, добра приятелка на Сепала. През 1927 г. Сепала оставя Того при нея с голяма мъка на сърцето, за да изживее там по-добре дните на своята старост. Историята разказва, че когато Сепала се разделял с Того, той сложил лапата си на неговото коляно и го погледнал много тъжно, като че ли разбирал какво става. По-късно Сепала си спомня за този момент, като един от най-тъжните моменти в живота му. И вече на стари години Сепала споделя, "Аз никога не съм имал по-добро куче от Того. Неговата издържливост, лоялност и интелект, не биха могли да бъдат подобрени". Того умира от старост на 5 декември 1929 година.
Тялото му било взето в музей към Йейлския университет, и изложено там с други известни кучета. В последствие той бил преместен в Шелбърнския музей щата Вермонт. Там всяка година почитателите на сибирските хъскита идват да засвидетелстват своето уважение към кучето, което повече от всяко друго символизира думите написани под статуята на Балто.
Те гласят:
"Посветено на несломимия дух на впрегатните кучета, които доставили антитоксин, изминавайки 600 мили през неравен лед, през коварни води, през арктическите снежни бури от Ненана в помощ на засегнатия Ном през зимата на 1925 г.
Издръжливост.
Преданост.
Интелект"
Още за историята на легендарния Того, тук
Историята на Того
Надявам се да ви е било интересно!