[JennyB]

Дали е необичайно аз като пациент да искам резултат? Защо като клиент отивам да си купя работещ телевизор от магазина и там са длъжни да ми осигурят работещ телевизор, а като пациент нямам право да търся резултативно лечение? Защо, питам!

Някъде да искам "да се оправи"? Говоря за резултативно лечение, а също така за насочване към определено лечение, именно към такова, което би имало ефект. Добре, нека да го кажа по лекарски: което е с доказани добри резултати. Никой не говори за вълшебства.

Но да насочиш, да убеждаваш пациента да предприеме най-доброто за себе си - това изисква време, изисква усилия, исисква упоритост. А не на последно място - твърда убеденост в диагнозата. Аз пък съм убедена, че ако доктори (ветеринари включително) подхождат по този начин, макар и по-бавен, поне 60-70% от пациентите ще ги послушат - ако не веднага, то във времето. Защото, ако аз като пациент изслушам една лекция на място за възможни странични действия и бъдещи най-лоши последствия от даден препарат, но не мога, да кажем,да си позволя лечение за 160 лв (което пък ми е разяснено като най-ефективно и възможно най-безпроблемно), аз (говоря условно) ще се върна вкъщи и за разлика от доктора, който ще е забравил вече за моя случай, защото е имал след мен още поне 4-5 човека да убеждава, но аз ще бъда в мислите си изцяло в думите му. Нещо повече, ще продължавам да обмислям врианта дни наред, в безсънни нощи и след много обсъждания с познати. Именно познатите пък довършват обикновено работата на доктора, като най-често некомпетентният човек констатира: Е, скъпо е, но нали здравето не струва пари...
И най-бедният ще намери пари,повярвайте, стига да знае, че си струва да ги даде! Нещо повече - ето тогава вече ще има истински завоювано доверие между лекар и пациент - когато пациентът разбере, че се мисли само в насока за неговата полза и се прилагат усилия да убедят него,непросветени и стрснатия. Моят случай с Вивавет беше точно такъв - въпреки, че от самото начало ми казаха, че нямат как да ми помогнат, хората подходиха с цялото внимание и ме информираха най-подробно кое, как и защо и какви проценти, вероятности. Имам доверие в тях. А в доктора, който след прегледа каза: "Микроспория е най-вероятно, мажете се с това и елате след 2 дена да ви видя." - сори, ама вече след такава констатация излизам и директно се мушкам в съседен кабинет. Доверие се гради, то не е по презумпция.

[JennyB]

Сори за моето многословие днес, а и не е особено по темата, май наспамих.

Млъквам, обещавам и отивам да изкарам една хубава вечер навън

[JL]

Все пак да кажа две три добри думи за Низорала, защото той си има и добри страни - става въпрос както за шампоана, така и за крема за мазане. И двата са ефективни и в малките концентрации, които се получават при този начин на прилагане, нямат опасните странични ефекти както при пиене. В края на краищата предпочитам, когато мога да се оправя по този начин, мазане с Низорал, вместо пиене на Итраконазол и мисля, че натоварването на организма така е по-малко, тъй като става въпрос за в пъти по-малки концентрации, които могат да бъдат погълнати или абсорбирани.

[д-р Коджабашев]

Удоволствие е да се работи с интелигентни клиенти като ЖениБ. Е, някои са по-интелигентбни и от мен, но какво да се прави.....:) За съжаление имаи от другата порода клиенти. На тях колкото и да искаш, както и да им обясняваш, все няма да те разберът. А ако се случи и да са подозрителни и да виждат в теб мошенника, който нищо не разбира и само иска да ти вземе парите, тогава направо не ми се работи....

Но да мина по същество. Не бива да се забравя, че микроспорията е зооноза и може да се заразят хора. Според статистика от едно четиричленно семейство притежаващо котка с микроспория все един ще се зарази. Освен това остават и изключително устойчиви спори, като на практика е почти невъзможно да се дезинфекцира едно жилище. Ако се наложи да се лекуват стопаните то това също може да изисква врме, пари и здрав черен дроб. Ако не е засегната главата заболяването може и да се лекува само с локални среедства /пробвал съм на собствена кожа/, но някои хуманни лекари се престарават май и предписват системно лечение за едно петънце само. Все пак те са специалистите, не аз, но и аз имам право да се съмнявам:)

[sally]

Поздравления,д-р Коджабашев!
Повторете го още 100 пъти-хората трябва да знаят колко неприятна и упорита за лечение е микроспорията. Аз работя с деца със специални образователни потребности,повечето от които са и от социално слаби семейства.5 пъти пращам на лекар едно дете с микроспория-класика.Вашият колега-хуманен лекар ми го връща с мед.бележка,че не е заразно
болно и с диагноза-"лишейчета".След една по-агресивна намеса от моя страна най-сетне постави въпросната диагноза
и изписа на хората Универтан-нямали пари,а той е най-евтин.
Без коментар!
А пък Вие ми говорите за накакъв си Низорал...

[д-р Коджабашев]

Сали, универтан не е средство за микроспория. Четейки обаче вашия посте се чувствам като идиот. Защото малко преди това обяснявах на загрижена стопанка, че не е никакъв проблем, че котката и не е акала цели два дена и половина......

[sally]

Разбира се, че не е!
Аз пък трябва ежедневно да давам най-доброто от себе си в тази идиотска среда...
Вае едно-купихме на хлапето Низорал-честичко ни се налага да поемаме и родителски функции .

Жалко!

[JennyB]

За съжаление имаи от другата порода клиенти. На тях колкото и да искаш, както и да им обясняваш, все няма да те разберът. А ако се случи и да са подозрителни и да виждат в теб мошенника, който нищо не разбира и само иска да ти вземе парите, тогава направо не ми се работи....

Докторе, недейте така. Ако опитате да влагате цялата си енергия за убеждаването на клиентите (в случая - пациентите), ще откриете, че отношението им към Вас ще се промени. Хората неслучайно са подозрителни, просто обществото ни на 80-90% вече е изпълнено с недоверие, знаем колко разпространено е шарлатанството на всички, всички нива. Хората са нащрек, особено, когато не те познават. Знаем, че в други страни, които ние наричаме "цивилизованият свят" нещата с доверието стоят другояче. И именно затова ние сме ги "цивилизовали". Но при нас дали някога ще стане така... малко разбойници си падаме.

Искам само да кажа, че хората не са виновни, такъв ги направи животът. И няма значение нивото на интелигентност, а по-скоро нивото на наивитет. Аз също работя с клиенти, и аз се сблъсквам с това. Забелязала съм категорично, че когато им отделиш малко повечко време, дадеш им различни варианти и покажеш, че хаеш за интересите им, те се променят. И ти остават верни и завинаги, на всичкото отгоре.

Но да мина по същество. Не бива да се забравя, че микроспорията е зооноза и може да се заразят хора. Според статистика от едно четиричленно семейство притежаващо котка с микроспория все един ще се зарази. Освен това остават и изключително устойчиви спори, като на практика е почти невъзможно да се дезинфекцира едно жилище. Ако се наложи да се лекуват стопаните то това също може да изисква врме, пари и здрав черен дроб. Ако не е засегната главата заболяването може и да се лекува само с локални среедства /пробвал съм на собствена кожа/, но някои хуманни лекари се престарават май и предписват системно лечение за едно петънце само. Все пак те са специалистите, не аз, но и аз имам право да се съмнявам:)

В това отношение нашето семейство явно е разбило класациите, защото се заразихме 3-ма от 4 Абсолютна истина е това, което казвате за дезинфекцията, много трудна задача. Ние изхвърлихме цялото си спално бельо, купихме ново, което пък гладехме по дълго преди вечер да си легнем в него. Да не говорим, че вкъщи вонеше на белина дълго време... Добре, че хазяите бяха запланували ремонт в апартаментчето, та като си излязохме го разбиха, така съм спокойна, че дружно сме изтребили гадната спора.

Но... при нас се случи нещо странно. Когато почина котето ни, всички бяхме ужасно покъртени, включително и аз. Дотолкова, че бях позанемарила майчинските си задължения да следя, кой с какво се маже и кога. Сещахме се за микроспорията само, когато някой от нас се почесваше. Но пък тогава се сещахме неизменно за котето и обикновено се отдавахме на мъката... И... като че ли таз микроспория умря от мъката ни! Седмица след смъртта на котето вече никой нищо не го сърбеше, а лечението ни беше крайно занемарено. Но прекъсна чесането! Хора, никой не обича мъката, ееей.

Разбира се, че не е!
Аз пък трябва ежедневно да давам най-доброто от себе си в тази идиотска среда...
Вае едно-купихме на хлапето Низорал-честичко ни се налага да поемаме и родителски функции .

Жалко!

Сали, от нашето човешко лечение от микроспория разбрах, че лечението при хората протича с абсолютно различни препарати. Низоралът не е никак подходящ за деца, лекарите го предписаха за нас (макар че аз в мислите си го бях проклела вече!), но за дъщеря ни - тинейджърка го забраниха категорично.

Ние и с лечението на хората сменихме 3 доктори , но това вече не беше по наше желание, а те самите ни препращаха при техни колеги, за които обясняваха, че са по-големи разбирачи на лечението и препаратите. И трябваха си доста изследвания в ХЕИ... Не им се сърдете, разбрах, че при хората е трудно да се постави диагноза за микроспория, особено ако не се спомене, че си имал контакт с котка. Но специално на дъщеря ми един и същ лекар й смени 3 препарата по време на лечението, а първите 2 бяха от "забърканите" - от тези, дето ги правят. Явно тази спора има и други критерии за лечение,които са по-индивидуални за всеки организъм...

[sally]

Мила Джени Б,неволно изместих центъра на тежестта на темата.Заприлича на"мозъчна атака"-проблем,генериране на идеи
и т.н.Със сигурност мненията Ви са полезни и за котетата,и за техните собственици.
Купхме Низорал-шампоан-по препоръка на друг чувствителен лекар,който безвъзмездно предостави на това семейство и
някакъв правен мехлем.Има видим резултат само за десетина дни.
Всичко хубаво Ви желая!

[mtruthsearcer]

Здравейте.Специално за тази тема се регистрирах, защото имам горчив опит и искам да ви го споделя, за да не допускате евентуално моята грешка...
Лекувахме котката ни именно от микроспория, доста пари отидоха по лечението и, а ефект - никакъв.Разбира се, спряхме лечението, като такова, види се, нямаше, само мъчение за животното.След година ходене по мъките попаднах на една статия в едно списание за готовите котешки и кучешки храни: те натравят организма на животните, причинявайки дългосрочни дерматити.Познайте мойта котка с какво я храним от 5 години насам.
Сега единодушно решихме да спрем тази храна и да я подложим на диета...Дано, ех, дано, все пак както са казали старите хора: който си има век, има си и лек...
Ранички по тялото има, козината и е доста увредена, а най-неприятното е, че на задните крачета, точно зад бутчето има някакви болезнени топчета, които почти я обездвижиха.
Честно казано,може да звучи жестоко, но по лекари не ми се ще да я водя.Лекуващият я вет толкова пари ни взе, такова самочувствие демонстрираше и дори не искаше да ни изслуша какво точно виждаме като промяна във физиката и настроението на котката.
Сега се надявам някой негов колега да прочете поста ми и да изкаже мнение поне за топчетата на крачката отзад.Не че гледам безплатното, но в днешно време трудно се намират добри специалисти, трябват повече от 2 мнения.
Предполагам, че няма да живее дълго моята котка с тези кожни проблеми и с тези увредени крака...Опасявам се, че ако е микроспория, може да се заразим ние самите.Но как да я изгоня или как да я приспя без да съм 100% сигурна, че я спасявам, а не - погубвам.
Така че, мили стопани, не си хрането животинките с тези храни, знам, че звучи някак загрижено да му вземеш Гурме голд или някоя скъпа лечебна храна...Но как котките по улиците, които се хранят с боклуци и мърша доживяват до дълбока старост?Обяснете ми този феномен?!
Нека не забравяме, че животните са си животни, организмът им е мнооого по-чувствителен от нашия и отровите им влияят скорострелно, а като се замисля ние какво ядем... как ли мутира ДНК-то ни, какви ли поколения ще има след нас... тръпки ме побиват.
Дано, дано някой прочете поста ми и се замисли без да се заяжда.Все пак нека разсъждаваме за най-доброто, което можем да дадем на нашите животни.

[d-r Bobadova]

Как точно разбрахте, че бездомните живеят до дълбока старост?
Аз пък съм супер доволна от гранулите. Ама безкрайно доволна. Кучето ми прилича на куче, а котките ми не драйфат всеки ден. А ся, обяснете ми тоя феномен. Как така никога, ама никога не са боледували от гъбички тия мойте?

[D-r Koko]

Как точно разбрахте, че бездомните живеят до дълбока старост?
Аз пък съм супер доволна от гранулите. Ама безкрайно доволна. Кучето ми прилича на куче, а котките ми не драйфат всеки ден. А ся, обяснете ми тоя феномен. Как така никога, ама никога не са боледували от гъбички тия мойте?

Тя и неговата котка няма гъбички, ама нейсе.
А относно тези топчета, според мен са реагирали лимфни възли и се дължат или на старото възпаление, което вашето животно има и не е лекувано или на някакво раково образувание.

[mtruthsearcer]

Как точно разбрахте, че бездомните живеят до дълбока старост?
Аз пък съм супер доволна от гранулите. Ама безкрайно доволна. Кучето ми прилича на куче, а котките ми не драйфат всеки ден. А ся, обяснете ми тоя феномен. Как така никога, ама никога не са боледували от гъбички тия мойте?

Ами съдя по тези около себе си :) Животните на село, които бедните хора хранят само с хляб или попари, пръщят от здраве, да чукнем на дърво, разбира се, дано са си все така жизнени
Може би не всички, но някои животни показват алергия от храната.Самият ветеринар ни каза сподели, че в последните 10 години от навлизането на тези "модерни" храни на БГ пазара има невиждан бум на кожни заболявания при животните.
D-r Koko, благодаря Ви за предположението, само да кажа, че майка ми е човешки лекар, има компетенции по болестите и казва, че според нея са лимфни възли, защото туморите са неподвижни, а и такова нещо като симетрични тумори в природата доколкото знам, няма Забравих това да спомена, та ви заблудих...
А какво лечение според вас трябва да се приложи?Майка ми и дава антибиотик в мн малки количества на два пъти и топчетата определено се повлияха, но самолечение като цяло избягваме...Иначе краката определено я болят, доста са и отслабнали, сякаш няма мускулче, имам чувството и че по цялото тяло не натрупва подкожни мазнинки, иначе си яде...
Извинявам се, че избягах от темата!

[D-r Koko]

Необходим ви е преглед от лекар, който разбира от болести по котките. Без гадаене.

[Dr.Stefanov]

Защо не помислите за котешка левкемия?.

[mtruthsearcer]

Така, направих снимки. Козината и е като сцепена на много места, кожата отдолу е силно зачервена, животното се мъчи, майка ми прилага често самолечение без да знам, иначе бих я възпряла, сега стана поредният скандал и изхвърлих абсолютно всички препарати, които е натрупала вкъщи.Казах и тежки думи "Ти я уби", защото ми писна нейното полубезразлично отношение.
Кажете ми как да я убедя да приспим котката, само при мисълта за това ми се насълзяват очите, но не може повече така, ми ако ни зарази, все пак съм жена, косата трябва да си отрежа, да не мога да имам интимности с мъж, не трябва да ви звучи жалко, такива мисли ми минават, имала съм кожен вирус, не знам как се справих с него, но заради това така се подтисках и избягвах контакти с хора, на никой не го пожелавам!Кожните заболявания носят и психически травми.
Пак избягах от темата, но в момента съм толкова афектирана, разкъсвам се между обичта си към котката ми и желанието си да се чувствам спокойна, когато съм си у дома, а не да не искам да се прибирам, защото само се разстройвам като я гледам как се мъчи и се гнуся и страхувам едновременно....
Надявам се лекарите в подфорума да споделят мнение какви са тези обриви и в предвид, че ги има вече повече от година, има ли някаква надежда въобще?...............

Снимка (и)

• 
• 

[rimela]

Първо се успокойте и не се афектирайте излишно.
Имате болно животинче в къщи - нужен ви е добър ветеринарен лекар и адекватно лечение.
Нищо друго!
Какви мъже, какви интимности, какво приспиване...
В клиниките ветеринарни докторки - жени! - лекуват болни животни, с гъбички, с краста, с какво ли не...
И ги излекуват, а и те са си живи и здрави, и всичко им е наред!
Не си блъскайте главата с неща, които ние не можем да разбираме, щото не сме вет-ове. Намерете си ДОБЪР ветеринар и му се доверете.
Това е.
Успех!

[mtruthsearcer]

Ми подфорумът е "Ветеринарен кабинет", предполага се, че точно тук би трябвало да има мнение по моя проблем.
Благодаря за успокоението, обаче не сте прочели постовете ми по-горе, при 3ма доктори сме я водили, като при 2ма от тях особено продължително и резултат: никакъв.А относно притесненията ми за мъжете и интимностите, еми в крайна сметка това е целта на всеки в живота, пък не може да съм заразена с микроспория и да бъда с някой, нали така... Всяко момиче би си помислило това на първо време...С тази болест шега не бива, така съм наплашена с тия кожни проблеми, че....

[elena07]

От кой град сте?
Как докторите доказаха микроспорията на вашата котка?

П.С.Наистина ли никой ли във вашето семейство не се сеща,че е възможно това да е резултат от безразборното даване на медикаменти!?

[mtruthsearcer]

Доказаха... знам ли, докторесата я гледа под микроскоп и така установи.Лекувахме я по предписание 2 седмици, осезаемо се подобри, живна.След което на 3тата седмица вече само за една нощ котката ми разви страхотни отворени рани на шията, според лекарката било наплюто от мухи и т.н и т. н и пак всичко отначало., а бъбречетата на котето докога ще издържат?!.....Защо само ви натоварвам, и аз не знам, но ви благодаря, че сте съпричастни, мили хора!