Двамата младежи ще се възползват временно от удобствата у нас докато заминат. Само че ще почакат, защото са страшно несоциализирани. На снимките се налага аз да ги държа и да снимам със свободната ръка. Иначе се вижда къде се крият в момента, в който вляза при тях, зад печката ми. За съжаление нямат доверие в нашия вид, а и честно казано след гледките в изолатора това не ме изненадва.
В Сеславци тези двамцата бяха сред няколко, които въобще не излизат от къщичката. Първия ден пищяха щом ги хвана.
И да се похвалим с първия пробив - вчера след нагушкване Чико не се скри веднага като го пуснах, а се сви на кълбо и остави да го помилвам. После си отдалечих пръста с 2 мм и той си намести нослето. Малка крачка, но важна.
Просто ще бъда безкрайно щастлива в момента, в който видя опашлетата им размахани, а не свити между крачетата.
Ето да видите какви са мишоци
