Близка среща с ветеринарния вид как минава посещението при ветеринаря
#1
Публикувано: 10 December 2009 - 12:24 PM
- преглед на много добро куче
-преглед на не чак толкова добро куче
- преглед на лошо куче, но с добър стопанин
- ужас и двамата
Интересно ми е вие в коя ценова група попадате?
Must Love Dogs. Must Care. Must Share.
#2
Публикувано: 10 December 2009 - 12:37 PM
#3
Публикувано: 10 December 2009 - 04:37 PM
Всички ветове по принцип много ни се радват, Сара стои мирно и не мърда докато не й разреша. Мога почти всичко да й направя без да гъкне. Само мляска. Супер много се радвам, че веднага след като я намерихме я научихме много бързо на какви ли не процедури по нея и сега при ветове съм спокойна.
Nothing but the best is good enough!
#4
Публикувано: 10 December 2009 - 04:42 PM
#5
Публикувано: 10 December 2009 - 04:57 PM
Моя видили само вратата на вет.клиниката почва да се дегли на другата страна,готов е да се удуши,но не и да отиде вътре
#6
Публикувано: 10 December 2009 - 05:20 PM
ужас
не ми се говори.
няма ни в тарифата
влизаме съвсем спокойно, сядаме си вътре и можем да седим мирно цял ден. Няма проблем - ич не му пука на дългия нос, но да ни пипне лекаря - забрави, абсурд!
Само като го види да посяга нейде из дълбокия гръден кош се надига едно такова ръмжене, че и глух да си няма да се навиеш да го преглеждаш.
Явно има добри причини да ги мрази толкова, но за мен всяко ходене до там е невероятен стрес
Must Love Dogs. Must Care. Must Share.
#7
Публикувано: 10 December 2009 - 07:30 PM
#8
Публикувано: 10 December 2009 - 07:35 PM
и нали все сме на някакви хапове странното е, че и тях май мисли за лакомства с нетърпение ме чака да му дам.
Лорче/пинчерката/е съвсем друга работа. Трета група определено! Ама от най-проклетите. Само като се качи в колата и откача. А в кабинета скимти, дърпа се, извива се. Добре че поне е страхлива и затова не хапе. Истински кошмар.
#9
Публикувано: 10 December 2009 - 07:35 PM
#10
Публикувано: 10 December 2009 - 07:38 PM
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#11
Публикувано: 11 December 2009 - 09:19 AM
#12
Публикувано: 11 December 2009 - 09:41 AM
с кучето от детството ми нещата стояха по съвсем друг начин.. никога не е обичал ветеринарите, но сме се справяли.. беше 15тина кг пуделоподобен... хващахме го здраво и вет си свършваше работата.. когато обаче поостаря и посещенията при вет станаха по-редовни, ричи беше научил маршрутите до кабинета и само да тръгнехме натам, той започваше да тегли в другата посока.. сменяла съм маршрута многократно, но всеки път като наближим и се повтаряше историята.. мъчение си бепе.. ветът беше през едно паркче от нас и беше по-лесно пеш отколкото с кола да ходим.. а и на куч му ставаше зле в колата дори и за кратко...
#13
Публикувано: 11 December 2009 - 10:48 AM
Вече му викам да се наеме да рекламира някой вет. кабинет да си изкарва "хляба" (демек гранулите ) като така се дърпа да влиза вътре
#14
Публикувано: 11 December 2009 - 11:00 AM
Все едно към портите на ада я дърпам... или бутам, или влача...
she offers me protection,
a lot of love and affection- whether I`m right or wrong..
#15
Публикувано: 11 December 2009 - 11:10 AM
Да не си посмяла повече да кажеш нещо за моята истеричка!
#16
Публикувано: 11 December 2009 - 02:48 PM
Да не си посмяла повече да кажеш нещо за моята истеричка!
Вие обръщате цели маси Само дето не викаме хора от улицата и те да държат
In memoriam
За да си човек,бъди му приятел!
#18
Публикувано: 21 December 2009 - 10:47 AM
Вече му викам да се наеме да рекламира някой вет. кабинет да си изкарва "хляба" (демек гранулите ) като така се дърпа да влиза вътре
Това само потвърждава теорията ми,че и сред кучетата има мазохисти И аз си имам няколко такива пациенти,каквото и да им правя,те примират от кеф,то едно близане,едно въртене на дупе.Даже на улицата ако ги срещна,ме разпознават и се радват
You may say that i'm a dreamer, but i'm not the only one
#20
Публикувано: 21 December 2009 - 11:14 AM