[Waikikii]

Има резон в думите ти Стаси. Може по-късно, след успешния завършек на социализацията на Жорко, да се обединят темите.
За момента, ще сложа линк към материала в голямата тема 'Съвети за кучета, малтретирани в миналото си от хора'.

[stassi]

През изминалата седмица нещата с Жорко се движеха много бавно.
Все още много се притеснява от хора, рядко излиза от клетката, няма настроение и през по-голямата част от времето стои свит.
Търпение му е майката, но на всеки му се иска някак, ако може, по-бързо да се движат нещата.
Наясно сме, че кучетата не рационализират получената информация, но ни се иска, ако можехме някак да му обясним, а той да разбере...

Малките напредъци, които постигнахме са:
- когато се приближим до клетката той обръща коремче, за да бъде почесан;
- ако има нещо наистина вкусно и миризливо (като риба) идва при нас за кратко, докато не я изконсумира и после на бегом към клетката;
- склонен е да се храни извън клетката.

Тази събота и неделя ще се постараем да засилим натиска за общуване.
Отработили сме даването на храна от ръка извън клетката, но в момента, в който няма повече хапки, той светкавично се изстрелва към клетката си.
Наближава момент, в който ще трябва да надскочим това и се чудя как да направя така, че да остава с нас и след храната. Май трябва да създам интерес към някаква играчка, макар че това ще е доста сложно имайки предвид неговата свенливост и страхливо сърчице. Съвети?

Снимка: Жорко се радва на снега, за миг забравил, че се страхува!



Снимката е огромна, моля, смалявай ги.
мод

[neofly]

Пробвайте ходене на дълги разстояния с повод по метода на Милан. Без да се замисляте, без да се оглеждате. Слагате го най-горе, въздишате дълбоко и двамата, и тръгвате и вървите, много, през градове, села и паланки, докато капнете и двамата. Като в серийките. Милан казва, че така се изгражда най-бързо доверието.

Намерих още 1 серия, която може да ви помогне точно за това, с подобен случай кученце:

http://nanoset.net/t...er%20Season%202

Свалете епизод 2 и гледайте за Сони.

[stassi]

Благодаря Neofly за съвета.
Нещо не се справих и предния път и сега със свалянето на тези клипчета. Просто не тръгват да се свалят и това е. Опитах какво ли не. В youtube материалите на Милан са отстранени заради авторските права.
Иначе сме още доста далеч от ходенето на повод. Но като стигнем до този момент, ще започнем разходките за синхрон.
Жужка е готова напълно да пътува, но Жорко май ще остане по-дълго да си доработва.

[Илит]

Жужка е готова напълно да пътува, но Жорко май ще остане по-дълго да си доработва.

Добре, така ще направим.

[d-r Bobadova]

аз...извинявам се, че ... не, писала съм и по-тъпи постове, но особено много ми се иска да кажа...
УААУ

[neofly]

Stassi,

в тази серия се разказва за едно куче, което е много наплашено от всичко. Стои само под едно бюро и не мърда. Май пак беше взето от приют. С месеци момичето се е мъчило да му помогне, но кучето не е се е променило изобщо. Сизър тогава й обясни, че така могат да продължават много време и то положението ще е същото. Той й обясни, че кучето ще й се довери, само ако се разхождат заедно под неин пълен контрол и то много, защото доверието се създавало в глутниците когато всички тръгнат на път. Обясни, че мозъкът така "превключвал" и страхът просто оставал на заден план, защото е в режим на работа.

[stassi]

ДЕН 7 / 8
Малък, но съществен напредък

Отново благодаря за всички съвети! Neofly, абсолютно е прав Милан, че колкото повече оставяме социопатите сами, толкова повече това поведение започва да се приема като в реда на нещата.


Време е да обобщим какво сме свършили до тук:

Временната ни цел по пътя на социализацията на Жорко е:
1) да накараме Жорко да излиза сам от клетката
2) да покажем, че контактът с нас = наградка.

Т.е. както се разбира, до момента Жорко възприема, че:
ние му показваме наградка - той идва да си я вземе
Ние искаме да преобърнем това и:
той идва да търси наградка, ние му я даваме

В общи линии става въпрос за преобръщане на комуникацията, където жорко трябва да се самоинициира, а ние ще осигурим похвала за това, че той е потърсил контакт, а не ние.

Започнахме с работа по излизането на Жорко от клетката, където минахме през следните фази:
Фаза 1:
а) идва само ако вижда наградка (вкл. не се оставя да бъде залъган, ако му се подаде празна ръка)
б) отнася наградката в клетката
в) чака отново да бъде примамен да излезе.

Само по себе си това е напредък, защото макар и в клетката, Жорко остава с внимание, концентрирано в нас (да си припомним, че миналата седмица той ни игнорираше).

Фаза 2:
а) идва ако вижда наградка
б) остава с нас да си изяде наградката
в) прибира се обратно, но във видима готовност да излезе отново

Тук важното беше да задържим Жорко повече време с нас. Т.е. наградка, почесване заради това че остава, втора наградка, почесване, трета наградка и така....


Фаза 3:
а) идва сам (не му се предлага примамка и той идва, за да си я търси)
б) остава с нас да си изяде наградката
в) не бърза да се прибира

Това беше много важна стъпка, защото успяхме да накараме Жорко сам да търси контакт и похвала, а не да чака да му се предложи такава. Трябва да отбележа, че във всяка фаза подобрявахме качеството (миризмата) на наградките: Фаза 1: хляб, Фаза 2: гранули, Фаза 3: кремвирши, Фаза 4: риба. Освен това предната вечер бяхме оставили социопатчето гладен!

В предните 3 фази Жорко избираше клетката като своеобразен "разделител" между наградка и повторно събиране на смелост за излизане. Целта му беше да събере максимално много наградки в рамките на едно излизане, защото влезе ли отново в клетката, минава време докато събере отново смелост да излезе.

Фаза 4:
а) идва сам
б) остава с нас без непрекъснато да му се тикат в устата награди (увеличаваме паузите м/у наградките)
в) не акустира в клетката (паузата за събиране на смелост изчезна или поне вече беше в рамките на нашето пространство)
--> а) идва сам

Затваряйки по този начин цикъла не беше много трудно да накараме Жорко да идва само бидейки повикан (без наградка в ръка), т.е.:
човек -- чесане -- наградка,
вместо:
наградка -- чесане -- човек.

Всичко това се вижда във филмчето, което заснехме. Към края му има и приятна изненада!

http://www.youtube.c...h?v=7r4A6F3Bch0

Та така... движим се бавно, но с много съществени ходове, които променят възприятията на момчето.
За наша радост - той всеки ден излиза сам по веднъж навън, за да се изхожда в двора, след което сам се прибира обратно (което е страхотен напредък откъм пространствата вътре-вън, с които имахме проблем в началото).
Или Жорко - хигиеничен и симпатичен!

[insult]

Евала, Чаши
Страхотна работа по дребния психопат! Пу, пу, все така да напредва!

[neofly]

Много добре се справяте. Скоро ми се струва ще ви се качи на главите тва Жоренце
Супер сте

[stassi]

Евала, Чаши
Страхотна работа по дребния психопат! Пу, пу, все така да напредва!

Ааа, получи значи съобщението!
Абе, стараем се зверски! Учим го на всичко, от което отучихме Кру и Берик - да не висят около масата и диваните и да досаждат! Няма какво да го правим иначе, бедното диване - трябва обратно на улицата!
След малко тръгваме към вас да видим има ли нови Сеславци за Коледа или не! ;) Цигари?

[bushkata]

Искам да споделя някои мои мисли, след като четох и гледах клипчето. Може да греша, просто споделям разсъждения.

Според мен Жорко е готов да се лиши от клетката. Даже в момента тя го дърпа назад. Би могъл и без нея, но се връща по инерция. Това прави нещата по-бавни, а ми се струва, че може да му се упражни "натиск". Имам предвид - да се сложи някаква постелка в клетката. След ден, когато е свикнал с нея, клетката да се махне и да остане само постелката. Според реакцията, която не мисля, че ще е паническа за него, от липсата на клетката - бих започнала да местя постелката към масата с хората. А празното място от клетката да запълня с мебели/кашони, за да няма опция да се връща там. Мисля, че ще свикне с новото място, което после да започне да се придвижва все по-близо до хората. Идеята е да свикне с близкия контакт и споделянето на пространството с хората. А това ще е ключа. Довери ли се да лежи близо до теб, да не се стряска, когато ставаш или минаваш покрай него, след време да го прескачаш - и изобщо да е спокоен, в близко присъствие на хора, вършещи своите си човешки неща - значи вече има доверие. Тогава могат да се правят и други неща, които са плашещи за него, но изискват първо да има доверие в хората.

[nort2005]

Мале мале, какво му дойде на Жорко на главата! Социопат бил, психопат, може би и аутист?
А питате ли се той какво си мисли? Например, "тия досадници защо ли си въобразяват, че за едно саламче ще тръгна да им се свалям, защо ми развалят кучешкото спокойствие? Имат си и други кучета, какво са се втренчили в мен?"
Няма да се учудя, ако и той си води дневник за вашето поведение, тайно разбира се. Например:
Фаза 1:
Тези гадняри вчера цял ден ме държаха гладен. Мразя ги. Сега ми размахват някакви ръце. Няма пък. Искам нещо вкусно. Внимавам. А, най-накрая, едно саламче май им се откъсна от сърцето. Я да отида да си го взема, докато не са размислили. И за по-сигурно, ще си го хапна тук, на моето си място.
И ако си въобразяват, че ще хукна пак към тях, няма да стане. Само ако отпуснат пак нещо вкусно, тогава. Много внимавам да не изпусна момента, защото съм зверски гладен.
Фаза 2:
Започва да ми писва от тези хора, но открих, че много обичат да ме почесват. Хайде, от мен да мине - щом това върви в комплект с манджата...
Фаза 3:
Тия мойте хора май не са от най-лошите. Стиснати са, дават по много малко храница, но пък става все по-вкусно. Я пак да ида да видя този път какво ли ще ми дадат?
Фаза 4:
И какъв е тоя зор да ме почесват непрекъснато, да не би да имам бълхи! Странни хора. Но си трая, какво друго ми остава, току виж пак ме оставили гладен!
И непрекъснато се консултират с някакъв си Милан. Абе кроят ми шапка нещо, но нямам избор, трябва да им пускам по малко гювеч, че иначе лошо, току виж ме върнали в оня коптор, където пък ме биеха...
Да, ще трябва да не се държа чак толкова надуто. И те са хора, а и как се стараят горките... Определено трябва да им обръщам повече внимание. И да се правя, че ми е приятно, когато ме чешат.

Извинете ме, много дълго стана, но Жорко е толкова сладък, с такъв интерес чета неговата тема, че се увлякох. Успех, Stassi, дано се преборите с това темерутче, всички ви стискаме палци!

[jani4ka]

nort2005, страшна си! А и сигурно много права!

[stassi]

Мале мале, какво му дойде на Жорко на главата! Социопат бил, психопат, може би и аутист?

Всъщност, този симпатяга така провокира чуството ни за хумор, че до вчера му викахме "Жорко - енергичния", а от днес вече му пеем: "Аз съм Жорко - хубавеца, .... влюбени са в мене всички и мушички и женички"

А за дневниците, незнам, но по-добре да ги е скрил на сигурно място, че видя ли ги.... ще има да сънува вкусни наградки!

бушка, ще я видим тая работа с клетката. И аз като гледам клипчетата назад от миналата седмица и тази - май, май, натам отиваме!

[stassi]

Да се похвалим! (все пак: Коледа е, време за подаръци за тези, дето са слушали през годината! )

Тъкмо се бяхме задръстили нещо с Жорковото развитие и се наложи да отсъстваме за няколко дни по празниците. Казахме си - няма как, като се върнем - започваме отначало. Жорко имаше напредък, но не можехме да се отделим от наградките. Абсурд да дойде просто ей-така да види какво правим. Някак - нямаше накъде повече да увеличаваме глезенето. Глезене, глезене, ама колко да е глезене! Страхува се момчето и това е!

Та, връщаме се ние след 3 дни отсъствие и какво да видим - Жорко пръв ни посреща - скача, ляга, скимти и квичи - ще се пръсне от радост! Нарежда се с другите и него да го чешат, бута се там момчето - "искам и аз, искам и аз! "

Брей! Не можем да му смогнем! Качваме се в спалнята - той след нас, сядаме на масата - той при нас! Върти дупе, кефи се нещо там, малкият герой!

Та така - оказа се, че като по сценарий сме изчезнали от фронта в правилния момент! Тъкмо навреме, че да се активизира малкото Ж и да напусне пасивността, която иначе му беше супер удобна.

Предстои ни най-сериозното изпитание - ходенето на повод! И до момента квичи, все едно го водим към Голгота!
Понеже до момента сме го вербували сериозно и му имаме вече уважението - все отлагаме момента с голямото изтезание (гарантирано последвано от регрес в отношенията), но няма как - ще се пробваме!

[nort2005]

Жорко се е отпуснал, радва се без притеснение - това е чудесно! Много, много се радвам за момченцето, а вас поздравявам за търпението, моите уважения.
Не съм специалист, но ми се струва, че при така създалата се ситуация, не бива да разваляте хармонията с разходки на повод. Да не вземе пак да се стресне пустото му джереме, да се затвори пак в себе си? Затвърдете хубаво и трайно постигнатия прогрес, и тогава преминете към новите неща.
Желая ви приятни мигове с любвеобилното вече кебапче, направо ви завиждам за радостта, която ви е доставил!

[NElvit]

Все едно гледах документален филм.Вие сте истински психолози.По добри няма да се намерят из лекарските среди
БРАВО!!!

[stassi]

ЖУЖКА!
Дами и господа!


Едно изключително чаровно, мило и грижовно момиче, което зверски се опитва да се хареса на всички!

[Cocoa__]

Лелееее , браво на вас...давате шанс за нормален живот на Жорко