[Xion]

Реших че е крайно време да представя моята гордост Ларка смеска м/у карачанка и нок взех я от приятел маика й мн красива но за бащата не сам сигурен но стига с произхода все пак аз си обичам кучето тази снимка е от деня в които я взех а от тогава минаха няколко седмици

Снимка (и)

• 

[hristov20]

Ето я мойта сладуранка на 1 год и 1 месец
Не е агресивна към хората,само гоним на поляната гаргите!

На паспорта пише кокершпаниол,а мен ме съмнява да не е немски птичар,давайте идей!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[blueocean]

Струва ми се, че бая отдалеч е минала покрай кокера, но е много сладка и всъщност не е нужна порода, за да ви дарява с любов. Или както се казва в едно послание: "приятелството няма порода" - няма нужда да търсите такава

[darsina]

Ще бъда много благодарна на всеки , който може да ме осветли поне малко относно външния й вид - на какво ви прилича.
Като характер е учудващо изпълнителна / когато поиска /
Съжалявам за двата поредни поста - просто не знам как да изтрия единия.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

Това мнение е редактирано от darsina: 16 August 2011 - 06:10 PM

[darsina]

Здравейте ! Да се представим и ние. Това е Ира . Подарена на две дечица , които не са могли да се справят с нея. Майка им и баба им също вдигнали безпомощно ръце.
Пускали я навън и тя играела с бездомните кучета. Така я видяла дъщеря ми . Наблюдавала я - игрива , дружелюбна , неконфликтна. Способна да увлече в игра дори и старите
кучета на улицата. Разбрала на кого е кучето, поразпитала - казали й , че му търсят нови стопани.
И един следобед ми се обади : " Мамо , искате ли да гледате кученце ?"
Признавам си , че се замислих много. На нея й се привидяло като хъски . И аз изтръпнах. Тя самата има хъски на година и половина - красив и див беляджия.
После ми обясни , че е мелез. Но с какво не можа да каже.
И така - мислене , молби , обсъждане по телефона с мен и баща й , един куп телефонни разговори.
Така след около три часа се оказа , че мъжът ми носи ?! кученцето към къщи. За нищо на света не искало да върви на повод.
Това , което видях при първата ни среща : две огромни уши на слабичка сива муцунка.
Та вече два месеца си имаме Ира . Не съжалявам , че я взехме. Осмисли по някакъв начин дните ни . Децата ни са вече големи и май ни липсваше
грижата за някого. А тя си е другарче . Май има нещо от малиноа и какво друго - никой не знае. И така - след дълго четене във форума реших, че сме си за тази тема.
/ Ако ни приемете..../
Това са снимки от първите й дни в къщи - взехме я на 7 юли.

[sissi54]

Здравейте,имам едно кученце,което взвх от улицата преди 15 години.Не зная кръстоска между какви породи е.Интересува ме дали има някои ,който да прави колички за кученца,на които задните крачета са парализирани? Моля,ако някой знае нещо по този въпрос да ми пише,защото не мога да извеждам малкият Рошко на разходка - влачи си задните крачета и ги наранява по асфалта или неравните тротоари...Когато го взвх преди 15 години в къщи се оказа,че е болен от Гана.И тогава имаше проблем с крачетата,но за кратко. Изправих го на крака с Нивалин,който му слагах по схема и тои тичаше както всички други кученца.Сега,когато остаря този проблем от младостта му се върна за съжаление...А може и да е нещо от рода на равматизма...Никои не успя да ми даде отговор на този проблем.

Снимка (и)

• 

[Reptile]

Здравейте! Това е Бъстър, кръстоска между боксер и лабрадор.Взех го на 30 дена, а сега е почти на 2 месеца. Много е игрив, където съм аз, там е и той, не допуска нещо да се случва без негово присъствие

[blueocean]

sissi54, в 23 August 2011 - 09:56 PM, написа:

Здравейте,имам едно кученце,което взвх от улицата преди 15 години.Не зная кръстоска между какви породи е.Интересува ме дали има някои ,който да прави колички за кученца,на които задните крачета са парализирани? Моля,ако някой знае нещо по този въпрос да ми пише,защото не мога да извеждам малкият Рошко на разходка - влачи си задните крачета и ги наранява по асфалта или неравните тротоари...Когато го взвх преди 15 години в къщи се оказа,че е болен от Гана.И тогава имаше проблем с крачетата,но за кратко. Изправих го на крака с Нивалин,който му слагах по схема и тои тичаше както всички други кученца.Сега,когато остаря този проблем от младостта му се върна за съжаление...А може и да е нещо от рода на равматизма...Никои не успя да ми даде отговор на този проблем.

Имаше тема във форума, потърсете "количка".

[nads]

Здравейте, искам и аз да представя моята красавица, порода "правена с любов" Търсех да си взема кученце и дори си бях харесала един невероятен сладур(от рубриката тук,"Без дом"). Ходих да го видя и на връщане вече си фантазирах как ще го взема и ще живее при мен. Слязох на метростанция "Люлин" и реших да нахраня кучетата там(който живее в Люлин знае колко много кучовци има там). Тръгнах си към вкъщи, но едно от кучетата тръгна след мен. Реших, че ще повърви и ще се откаже. Да,ама не. Вървя до целия път към вкъщи и въпреки опитите ми да се скрия от нея, тя все се появяваше до мен. Стана ми жал, гледам я-мръсна, гладна, любвеобилна и с този жален поглед... Не ми даде сърце да я оставя, а и беше толкова упорита да ме следва...Изкъпах я, нахраних я, обезпаразитих я, ваксинирах(в последствие и кастрирах) и вече от две седмици живее при мен. Страхотна е, много бързо се научи да ходи на повод и си върши работите само навън. Отначало ми беше много кофти заради другото кученце, което исках да взема(наскоро разбрах, че е намерило и то стопани, за което страшно се радвам!), но после си помислих "Ара сама си ме избра и желанието й да живее с мен, трябваше да бъде възнаградено". Името и Ара идва от Аранчия(на италиански "портокал"), защото е оранжева-портокалова. Невероятно социална е, обожава хора, кучета и всякакви животни(с изключение на врабчета, много ги гони). Хората от квартала я познаха(като "хубавото куче от метростанцията") и казаха, че била много добра и затова ходела при децата, а майките я гонели с камъни
Според мен кучетата от улицата също заслужават да бъдат обичани и гледани, а не да са считани за "втора класа". Те са уникални и по външен вид и по характер. Когато разхождам Ара по улицата, всички я заглеждат и много от хората дори се усмихват-това куче носи позитивизъм в забързаното им ежедневие! И много хора ме питат каква порода е и много се чудят като им кажа, че не е породиста(между другото, ако някой има идея, каква "смес" е Ара, да сподели )
Иска ми се да има повече хора като вас, които не са повърхностни и не се интересуват от породата, а от нещата, които не се виждат с очите, а само със сърцето.
Ето няколко снимки на принцеса Ара :

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

[blueocean]

Страхотна история! Ако можете да спомогнете за кастрацията и на другите кучета от метростанцията ще е добре. А на Ара й пожелавам да носи все така положителни емоции!

[Catt]

Усмихната красотичка! Много щастливи мигове заедно ви желая!

Между другото аз все си мисля, че животните си избират стопаните, а не обратното.

[hristov20]

Reptile
Все едно гледам моето куче когато е било на 2-3месеца,само че е женско с незнайна порода,като върви и върви на една страна и дупето си върти.
Бяло петънце на гушката имали?

[Tali]

Огромно сърце имате! И браво на Ара, че е била толкова упорита, и че е толкова добра... с упоритост и вяра се постигат на пръв поглед невъзможни неща и много далечни мечти! И ние има какво да учим от тях!!!
Очаквам с нетърпение много усмихнати снимки във фотогалерията.

[sisoranka]

Ето ни и нас.. Моята малка Чери, една жена я намерила с братчето и изхвърлени до кофата за боклук. Днес бяхме на ветеринар и той ни каза, че сме на 2 месеца, и че сме смеска между мини пуделче и териерче :) Имахме проблеми с червейте, но днес ни дадоха пастичка и се изакахме, но чакаме още.. Но иначе се надявам да ми оздравее и още дълго да ме радва

Снимка (и)

• 
• 
• 

[AndreShko]

Здравейте и от нас! Това е Макс на почти 3 години.Майка му е немска овчаркарка,но баща му не е чистокръвен.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[Tess_Kartofcho]

Здравейте всички, реших и аз да разкажа нашата история. Преди години като тинейджър имах куче, много бяхме щастливи заедно. Случи се така, че го загубихме. Много тъгувах по него, дълго време не исках да си взимам никакво животно, за да не изпитам такава мъка отново. Без животинка у дома обаче животът някак не е пълен. Вече семейна с 4 деца, които обичат животинки, реших че е дошло времето да преодолея страха си от загуба на приятел. Пък и за децата е добре да растат в среда с животински приятели. За съжаление живеехме под наем и нямаше как да вземем куче. Така се сдобихме със два заека, черен и бял и две морски прасенца. Сега вече сме си в собствено жилище, но пък осиротяхме, остана само белият зайко. На мен ми стана самотно, защото работата ми е такава, че си стоя в къщи и работя през интернет. Очевидно дойде момента за куче. След кратък семеен съвет решихме, че можем да споделим дома си с още един член на семейството. И така на следващия ден отидохме в приюта в Богров с надеждата някой пухкавелко от там да ни хареса и осинови и да се съгласи с нелеката задача да ме извежда редовно на разходки, че иначе може със седмици да не се покажа на вън. За наша радост намери се такъв смел кучо който реши да рискува с нас и нашето отглеждане. Красив кафяво черен със заострена муцунка, изправени уши, красиви умни леко тъжни очи които те гледат с мек кафяв блясък, приличен на течен шоколад. Това е той - Картофчо, на кратко Тофи. След няколко посещения в приюта от 05 май насам сме си всички у дома и се радваме един на друг. Просто не мога да ви опиша какво щастие ми донесе това куче. Безпороден, но най-красив на света или както аз му казвам - порода Приятел. Обожава да се гушка и е много изпълнителен младеж на 2 годинки (навършва ги следващия месец на 6-ти юни). Ето и малко снимки:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[sinioku4e]

Прекрасни сте! :)

[ShiBumi_GirL]

Aдмирации за постъпката да осиновите куче от приют
В БГ рядко се намират хора,които да не се срамуват да гледат безпородно куче,което е много тъжно.
Пожелавам Ви дълги години да се слушате и радвате взаимно

[Tess_Kartofcho]

Благодаря ви :)

Честно, не разбирам какво им има на животинките от приют, като имаш приятел не го подбираш по това дали е красив, богат или други подобни, избираш го защото ти е верен, както и ти на него, същото важи и за кучето или котето, те са първо приятели и след това идва външността. Истината е, че си ходим на разходка с гордо вдигнати глави и много самочувствие, защото сме си двамата :) Според мен тези животинки са изключително умни и здрави, за да оцеляват в такъв живот, това е просто неописуемо. Вероятно някой ден ще дам приемен дом и на други като моя Тофи, за да имат шанс.

[Tali]

Прелестен е! Желая ви много незабравими мигове, на цялото семейство!