[Flashback]

Здравейте и от мен. :) Гарантирано чета много наоколо, не участвам толкова, само че. Информирам се, защото нашия малчо е първото ми куче.Този раздел го открих току-що и много ви се радвах на красивите кучета досега! :)))
А реших да пиша, за да пратя поздрави на семейството на Картофчо, с които се засякохме на тръгване от приюта и много им се радвах - едно голямо, хубаво семейство с едно голямо, красиво куче! Браво на вас! :)
И междувременно, мога да се похваля и с нашия абсолютно безпороден герой, който взехме на следващото посещение след срещата с Тофи.


Историята е обикновена история от живота. Човекът се почувства готов за първото си куче, след цял живот мечти и любов към всички кучета и една армия от прибрани от улицата котараци. Винаги съм вярвала в идеята. :) Колкото до кутрето, първоначално търсех порода, която да се разбира с котки, за да знам какво да очаквам и да няма изядени котараци накрая. :P В един момент разбрах, че ако си приятел на кучето и му покажеш, че котчиците също са приятели, никой няма да пострада и мога да рискувам със един непредсказуем характер. :)))
Много уважавам работата на прекрасните хора от Animal Rescue и постоянно следя какво се случва с тях, и накрая просто не виждах как мога да се обърна към някой друг. Те намериха и отгледаха нашето прекрасно кутре. Ние го взехме преди малко повече от месец, за който малкия шампион се научи на три команди, качи два килограма, научи се да плува, за да се подготви за морето и стана чудесен приятел на котките и на три познати кучета. Колкото до темата със смесените породи, попаднахме на чудесен характер, а екстериора ;), на 6 месеца е хлапето и тепърва чакаме развръзка. :))))

[Tess_Kartofcho]

Леле хора разплакахте ме, не съм очаквала, че сте ни забелязали, пък и запомнили. Идея си нямате колко се радвам за вас. Аз също следя с интерес работата на ARS и гледам да помагам с каквото мога, пък и също сме любители на котките и мислим да се сдобием с един пискун за компания на Тофи.
Аз също си ви спомням, тогава мислех, че сте от доброволците в приюта. Когато видях после новината за осиновения от вас юнак много се възрадвах.
При вас обаче е по-лесно с възпитанието, младежа ви е още бебе, нашия още свиква с живота в свой дом и за месец и малко се е научил само на командата "Ела тук", но пък не прави кой знае какви други неща, че да го учим. Ходи си кротичко на повод до нас, не гризе нищо, не се опитва да краде храна от масата, абе послушко е. Колкото до команди от типа "седни" и "дай лапа" за момента са чиста проба глезотии за нас, по-важно е Тофи да се чувства спокоен и щастлив. Имаме си вече две три приятелски кучета с които си играе, едното даже е богровче като него.
Имам идея даже да си организираме среща на "випуска" образно казано, ще е забавно да обменим опит и да запознаем кучовците, пък кой знае, може да стане традиция. Виждах във сайта на ARS, че дечурлигата в странство имат такива сбирки и пращат снимки от тях.
Нашия юнак вече преживя първата си разходка от Гевгелийски до Борисовата градина и беше забавно :)))))



Ето ни какви сме глезотни....

[Flashback]

О, ние със сигурност бихме посетили такова събитие! :))
Толкова ми е приятно, че ви намерих вас тук, със сигурност ще е приятно да се намериш така със още много хубави хора. :)
Съвсем съм "за" да организираме нещо.
Иначе, за възпитанието, има време за всичко. :) Колкото до пакостите - и аз виждам нещо такова, буквално сякаш се стараят да не правят нищо грешно, не знам, нали все пак е кутре, да не говорим в нашия случай - бебе, и въпреки това, всеки път преди да сръфа нещо те гледа въпросително, не знам, нямам думи аз за малката приютска душичка.
При нас тези команди дойдоха съвсем случайно. Това е първото ми куче, никога не съм възпитавала досега кутре, но съм склонна да вярвам, че при него наистина е по-лесно, защото се старае? Хахха, не знам. :)
Точно като при вас - от първия ден, в който дойде, той не е направил нищо грешно. Гонеше котараците да се гушкат, размахваше опашка на кучетата навън, научи се да идва като го извикам просто светкавично. Нямаше от какво да го отучвам."Седни" и "Легни" казвам случайно, защото му купих всевъзможни бисквити и реших, че мога да опитам да му ги давам само като седне, в началото, а след като се научи направо за норматив, го карах да легне. Накрая като видеше някой с бисквита в ръка, веднага лягаше.
И така, всички доволни - той яде лакомства, аз го обучавам.
А на една случка с "Дай лапа" така съм й се смяла... Давам му аз глезотийки, докато му държа лапата в продължение на няколко дни, като не бързам за никъде. И един ден, заведохме го на река, той плува вътре, и след цялата случка миришеше на убийствената комбинация от куче + река, направо на блатен дявол. Вкарахме го в банята, започваме да го търкаме с шампоана, а той, милия, притеснен се свил в ъгъла и вече се чуди как да се измъкне... и по едно време, явно, идеята му идва... дава лапа. :)))) Решила, малката душичка, че ще ни зарадва и ще го пуснем от банята. :)))
Идеята ми беше, нашето бебе учи, защото е любопитно и му се учи. А, разбира се, че най-важното е да сте спокойни и щастливи заедно. Много сте хубави и много ви се радвам! На гордия Картоф и на календара ще му се радваме тази година. :P
Много ми е приятно и поздрави!

Още една снимка ще кача и аз. :)

[blueocean]

Много сте хубави

[sinioku4e]

Много се радвам и много, много ми се иска да има все повече подобни представяния, снимки и хора :) Страхотни сте!

[samanta]

Ееее, браво, колко добре се е развил форумът за смесените породи Не съм писала и влизала от доста време, може би година и повече. Тоя Фб ми е изпил мозъка и там следя страниците за кучетата. Виждам щастливи стопани на още по-щастливи кучета:)
Ние с Макси сме добре. Кастриран вече. Преборих се най-накрая с мъжа ми за това. Голяма грижа ми беше. След като изчезна от вилата за 5 дни преди време и на моя му дойде акъла, че така не може повече да бъде. Инак имаме скорошно произшествие. Някой "умник" преди няколко дни го беше ударил не знам с какво по главата, че му счупил черепа най-отгоре и то без нищо. Кучето си седи пред вилата и явно някой минаващ да си копаее лозето го е ударил вероятно с мотика или нещо подобно. Мъжът ми също там, само , че в момента в другия край и чул, че кучето изквичало и веднага дошло при него и видял , че му тече кръв от главата и има дупка. За радост нищо сериозно, веднага го отведе на лекар, бил му антибиотик и му промил раната и ни успокои да не се притесняваме. Нищо сериозно не е засегнато и ще му мине. За съжаление обаче отношението на повечето хора в по-малко населените места е такова:" Куче ли е, да го пребием."

Поздрави на всички вас и на вашите добри приятели!

п.п. Извинявам се , това не трябваше да го пиша тука, а в друга тема, но не съобразих

[Flashback]

Много ви благодаря, наистина се радвам много!

[malkoto]

Здравейте и от нас.Днес се регистрирах тук и веднага се представяме.:)Още от малка винаги сме имали куче.Детството ми е минало в игри с нашите кучета по полето(аз съм от едно село много близо до София,но сега живея в София).И затова съм свикнала покрай мен да имам четриног приятел.Моята Тара почина преди 2 години и оттогава не съм си взимала друго куче.До това лято когато вече не издържах и усещах.че вече съм готова да давам любов на нов другар.Мога да кажа,че всички кучета,които сме имали не са били породисти,а смесица или просто сладурчета от улицата.Затова и исках сега да си осиновя или да си взема от приемем дом или обява за подаряване.Около месец и половина търсих,звънях(няколко пъти и удрях все на камък понеже ги бяха раздали) и бях вече отчаяна.Докато миналата седмица случайно не попаднах на една обява,в която пишеше,че се подаряват два сладура(майка-Дого Аржентино и баща-непородист,но много едър).Взехме си едното и така ето ни и нас с Нико вече щастливи заедно.:) Оформихме се новичко семейство(и за мен ново понеже от около половин година живея с приятелят ми) и се чувстваме идеално.Ще качвам снимки с развитието на Нико да видим какво ще излезе след такава кръстоска.Поздрави от нас.:) Малко снимков материал:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

[simona623]

Здравейте! На 17. 08. тази година, случайно или не, ме срещна едно прекрасно бяло кученце. Стоеше на спирката, търсеше храна и вода, защото беше ужасна жега. Точно тогава бях решила, че ще си взимам куче, първо мислех да взема голдънче, после си харесах едно бездомниче, а накрая ме грабна това захвърлено пале. Кръстих го Бари, просто това име ми се въртеше в главата от няколко месеца. Не знам как някой би изхвърлил такова хубаво същество. Постоянно му се усмихват по улиците и ме заговарят хора, най-честия им въпрос е каква порода е. Също доста често чувам хората по пътя как си казват "Виж, далматинче". Когато го взимах имаше едни хора, които ми казаха да се грижа за него, а преди това имаше и други, които подметнаха, че майка му е далматинка. Според мен това може и да са предишните му стопани, а за това че има нещо далматинско в него малко ме съмнява. Само едва забележимите точки, може би. Иначе е дребен, за сега, на около 3 месеца е 4 кила. За съжаление страданията му не са малко и от няколко дни момчето има гъбички. Въобще не мога да си обясня от къде ги е хванал, беше си чист и спазвахме препоръката на вета да не се среща с други кучета, заради ваксините нещо. Ето, че това ограничение заради ваксините мина, но милият още не може да си поиграе, за да не зарази другите кучета. Така скимти като види друго куче, толкова му се играе, че ми е наистина много жал за него.
Ето го и него:
Това е когато го взимах

Това е той сега

[starrkopf]

simona623, в 09 September 2012 - 10:38 PM, написа:

Здравейте! На 17. 08. тази година, случайно или не, ме срещна едно прекрасно бяло кученце. Стоеше на спирката, търсеше храна и вода, защото беше ужасна жега. Точно тогава бях решила, че ще си взимам куче, първо мислех да взема голдънче, после си харесах едно бездомниче, а накрая ме грабна това захвърлено пале. Кръстих го Бари, просто това име ми се въртеше в главата от няколко месеца. Не знам как някой би изхвърлил такова хубаво същество. Постоянно му се усмихват по улиците и ме заговарят хора, най-честия им въпрос е каква порода е. Също доста често чувам хората по пътя как си казват "Виж, далматинче". Когато го взимах имаше едни хора, които ми казаха да се грижа за него, а преди това имаше и други, които подметнаха, че майка му е далматинка. Според мен това може и да са предишните му стопани, а за това че има нещо далматинско в него малко ме съмнява. Само едва забележимите точки, може би. Иначе е дребен, за сега, на около 3 месеца е 4 кила. За съжаление страданията му не са малко и от няколко дни момчето има гъбички. Въобще не мога да си обясня от къде ги е хванал, беше си чист и спазвахме препоръката на вета да не се среща с други кучета, заради ваксините нещо. Ето, че това ограничение заради ваксините мина, но милият още не може да си поиграе, за да не зарази другите кучета. Така скимти като види друго куче, толкова му се играе, че ми е наистина много жал за него.
Ето го и него:
Това е когато го взимах
1.jpg
Това е той сега
2.jpg 3.jpg 4.jpg

Виждам че все още е с нагръдникът? Свикна ли да понася слагането и махането му?

[simona623]

Да, много добре се справя. Ако не бяхте вие, до сега сигурно щеше вече да ми е изял ръцете при тази процедура. Благодаря ви за всичко, което ни показахте. Сега като го извикам, за да му сложа нагръдника, винаги идва много бързо, сяда пред вратата и стои много спокойно, докато го поставям. Всичко това вече го прави без наградка. Преди бягаше, поставянето ставаше на сила и наистина беше мъчение. Още веднъж благодаря.Хапането също намаля, при разходки не се хвърля толкова към краката ми. Сяда, но все още само с наградка, ако не му дам сякаш полудява и почва да скача към ръката ми с ръмжене. В момента работим по идването, но когато има нещо много интересно не се получава. Тези дни мисля да опитаме да се справим с дърпането при разходки, прочетох полезни неща тук, ще видим дали ще мога да ги приложа.

[starrkopf]

simona623, в 10 September 2012 - 07:14 AM, написа:

Да, много добре се справя. Ако не бяхте вие, до сега сигурно щеше вече да ми е изял ръцете при тази процедура. Благодаря ви за всичко, което ни показахте. Сега като го извикам, за да му сложа нагръдника, винаги идва много бързо, сяда пред вратата и стои много спокойно, докато го поставям. Всичко това вече го прави без наградка. Преди бягаше, поставянето ставаше на сила и наистина беше мъчение. Още веднъж благодаря.Хапането също намаля, при разходки не се хвърля толкова към краката ми. Сяда, но все още само с наградка, ако не му дам сякаш полудява и почва да скача към ръката ми с ръмжене. В момента работим по идването, но когато има нещо много интересно не се получава. Тези дни мисля да опитаме да се справим с дърпането при разходки, прочетох полезни неща тук, ще видим дали ще мога да ги приложа.

Благодаря за мнението,но не смятам че съм направил кой знае какво...Ако се придържате към насоките които Ви дадох,успехът няма да закъснее!

[Flashback]

Ооо, не е честно да е такова съкровище!
Разкошна животина, много, много!
Много да сте щастливи заедно!

[Liutenicza]

simona623, в 09 September 2012 - 10:38 PM, написа:

Постоянно му се усмихват по улиците и ме заговарят хора, най-честия им въпрос е каква порода е. Също доста често чувам хората по пътя как си казват "Виж, далматинче". Когато го взимах имаше едни хора, които ми казаха да се грижа за него, а преди това имаше и други, които подметнаха, че майка му е далматинка. Според мен това може и да са предишните му стопани, а за това че има нещо далматинско в него малко ме съмнява.

Не че има някакво значение :) но според мен няма нищо далматинско :) Един от родителите е Дого Аржентино със сигурност. По-често да пускате снимки в другата тема, да му се радваме и да видим колко голям ще порастне :)

[malkoto]

Здравейте пак от нас.Нашият Нико вече е Арес.Впоследствие решихме да му сменим името.Обещах да качвам снимки с раъвитието му.Тук сме на почти 3 месеца.:)

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Flashback]

Тук се напълни с разкошници!
Петнисти разкошници със любопитни погледи.

[анет]

Това е моята Сара на 2,5 месеца, подариха ми я защото майката кокер спаньол си е харесала един ротвайлер. Та Сарка си е кръстоска от две породи, но пък е много сладка и умничка .За два дни се научи да ходи да пишка и ака където трябва, а сега учим и команди.

П.П. Освен нея имаме и един английски кокер спаньол на 5 години и булонка на 10 години.

[Tess_Kartofcho]

Отдавна не съм писала тук. Обаче трябва да се похваля с новото ни попълнение. Малчото е у дома от коледа, роден е на 3 ноември. Казва се Артур и е комбинация от булдог (майката) и лабрадор (таткото). скоро ще навърши 5 месеца и вече ходи на разходки и ги обожава. Голям лигльо е и се разбира страхотно с Картофчо Богровский. Даже го учи на разни магарии

Ето и снимки:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[petia-751]

Всички кучовци,са просто невероятни.Пожелавам ви от сърце, много любов и много хубави моменти заедно.

[Imagines]

Здравейте и от нас! Това е Хера- с майка Голдън Ретрийвър и баща Бернска Овчарка. Вече сме на 4 месеца , растем, дебелеем и лудеем
Търсейки информация за подбни кръстоски, като нейната ,попаднах на развъдници в Щатите главно и няколко в Европа именно за такъв микс. Нарекли са "породата" Golden Mountain Dog и се втрещих от цените, на които продават малките В крайна сметка това си остава една кръстоска, Да Мнооого красива , но кръстоска все пак и най- вероятно в близките 100 години , никой няма да я признае за официална. Безумно е да се търсят каквито и да е пари за подбно нещо