Сериозно за сериозните неща как да изпратим своя приятел
#42
Публикувано: 09 November 2010 - 08:35 PM
....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#43
Публикувано: 09 November 2010 - 09:04 PM
#44
Публикувано: 09 November 2010 - 10:32 PM
dog_lover87, в 09 November 2010 - 08:09 PM, написа:
Уважавам изживяванията и чувствата на всички, защото те са нещо лично и неповторимо, но с тези две-три изречения не мога да съглася. Писаното от Вас показва, че не сте изпадали в ситуация, в която да се налага да вземате подобно решение. Дано да не Ви се налага, а всичките Ви животинки да си отиват просто от старост, поглеждайки ви за последно и заспивайки завинаги.
Животните не приемат смъртта като хората. За тях тя е просто част от кръговрата на живота. Те не драматизират и не изпадат в ужас, защото са наясно, че това, което следва е част от непрекъснат процес. Затова в природата обикновено умират сами (разбира се, ако успеят да достигнат до този момент ). Кучетата съхраняват този праисторически инстинкт, без значение, че са одомашнени преди повече от 10000 години. Няма живо същество, което да желае да умре в агония и болка. Всички искат да умрат достойно, просто представите за това "достойно" се различават при хората и при животните. Това не означава, че животните нямат "душа", каквото и да разбираме под това понятие. Това не означава, че не трябва да ги обичаме така, както се обича живо същество. Това означава, че просто трябва да ги приемем такива, каквито са и да не им вменяваме човешка същност или мисли. Когато те боли силно страданието е реално и физическо, а не страдание по близък човек и това е смъсъла на решението да помогнеш на това живо същество да не го боли. Не става въпрос да се взема решение още при поставянето на диагнозата, говоря за момента, когато това, което виждаш е само болка и страдание и те отемат възможността на твоя четирикрак приятел да изпитва каквото и да било друго чувство и да бъде това, което е бил. Когато някой ти е дарил най-доброто от себе си и е бил до теб в добро и лошо, обичал те е безрезервно, въпреки всички твои недостатъци и глупави постъпки, той заслужава да си отиде достойно и най-малкото, което можеш да направиш за него е да му помогнеш да го направи, колкото и да те боли.
Мисля, че в случая Ариел е съвсем наясно какво и кога би трябвало да направи и се надявам да не й се налага да взема каквото и да е решение скоро.
"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi
#45
Публикувано: 10 November 2010 - 09:28 AM
2.Големите кучета живеят сравнително по-малко от по-дребните породи.
3.След 10-та година на Чара тялото и започна да се изменя.
Аз не бих приспал кучето си.Ето човекът как владее природата,според мен трябва да оставим тя да направи своето,а не да си играем със законите и.
#46
Публикувано: 10 November 2010 - 09:42 AM
Приятелю дано не ти се налага да взимаш това решение,защото е толкова трудно,но понякога е най-правилното нещо,което можеш да направиш за последно за твоето любимо същество.....................
#47
Публикувано: 10 November 2010 - 06:05 PM
....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#48
Публикувано: 17 November 2010 - 05:28 PM
....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#50
Публикувано: 17 November 2010 - 05:45 PM
Болката е силна...лекува се с времето....и с нов домашен любимец,който да дарявате и да ви дарява с любов.
Нека почива в мир!!!
#51
Публикувано: 17 November 2010 - 06:05 PM
Така ми липсваш, Арес!
#53
Публикувано: 17 November 2010 - 11:03 PM
Which is harder? To raise a child or train a dog? The child can talk and tell what he wants. Although this may not be displeased by what you do about him! The dog can not speak, to say what he wants. But this is not a barrier to retain his overwhelming love and respect to you! For a your dog you will be always best of best.
#54
Публикувано: 19 November 2010 - 11:57 AM
#55
Публикувано: 19 November 2010 - 10:10 PM
....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#58
Публикувано: 23 November 2010 - 09:13 PM
....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#59
Публикувано: 08 December 2010 - 09:41 PM
Това мнение е редактирано от Ариел: 08 December 2010 - 09:56 PM
....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#60
Публикувано: 08 December 2010 - 10:13 PM
Не знам,дали ще имам сили да преодолея някой ден загубата на двете бабички които гледам сега.Май ми омръзна да губя най-добрите си приятели.Но,не мога да си представя и къщата без бясно махаща се опашка при влизане/8 герои и аз не искам да го гледам повторно/.
Няма лошо куче,има лош стопанин.