Dog.bg Форуми : Сериозно за сериозните неща

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
  • (4 Страници) +
  • « Първа
  • 2
  • 3
  • 4
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

Сериозно за сериозните неща как да изпратим своя приятел

#61 Потребителят е офлайн   mgi Икона

  • Member
  • PipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 19
  • Регистрация: 26-January 11

Публикувано: 26 January 2011 - 01:06 PM

Здравейте и от мен . Ние също загубихме нашият приятел преди 11 дни . Беше на 11 години , добър , предан и верен приятел на цялото ни семейство. Не минава и ден в който да не се сещаме за него , дори нагръдника и купата му за храна си стоят на същото място .Така вярваме , че той е пак около нас . Наистина мъката е огромна , знам , че направихме всичко което зависеше от нас да му помогнем , но с този проблем - имаше тумор на сърцето , просто нямаше какво да се направи. Благодарни сме и на ветеринарните лекари , при които го водехме , защото това наистина са Лекари с главна буква. Ако в болниците за хора отношението към пациентите беше такова , просто нямаше да е такъв животът в България.

#62 Потребителят е офлайн   mgi Икона

  • Member
  • PipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 19
  • Регистрация: 26-January 11

Публикувано: 26 January 2011 - 02:09 PM

Ето това беше нашият красавец Найк
27.11.1999г - 15.01.2011г

Снимка (и)

  • Прикачена снимка


#63 Потребителят е офлайн   blueocean Икона

  • Терористка
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 7895
  • Регистрация: 17-December 07
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 27 January 2011 - 02:44 PM

Прекрасен!
User's Signature

PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !

Качена снимка

#64 Потребителят е офлайн   Грахче Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 796
  • Регистрация: 26-November 08
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 28 January 2011 - 08:56 AM

наистина прекрасен! не тъжете, той е бил щастлив с вас, вие сте били неговия късмет да живее един прекрасен кучешки живот за разлика от много негови събратя. Всички си отиваме рано или късно, важното е какво сме оставили зад себе си, а той очевидно е отавил много любов.
User's Signature

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.
Качена снимка

#65 Потребителят е офлайн   Артур_пужо Икона

  • Member
  • PipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 18
  • Регистрация: 02-February 11
  • Gender:Male
  • Location:София

Публикувано: 04 February 2011 - 10:50 AM

Най лошият ми кошмар се сбъдна, наложи се аз да взема решението да приспя най милият си другар но предпочетох аз да нося болката и товарът до края на дните си вместо да го оставя още няколко дни а може и седмица да се мъчи в адски болки... Виждал съм как от същата диагноза почина майката на един мой приятел и прецених че след като Артур не може да ме помоли / поради простата причина че не може да говори/ да сложа край на мъките му трудното решение да взема аз... Спомням си въпросният ми приятел как една сутрин ми сподели че през изминалата нощ майка му го помолила да вземе един меч който виси на стената в една от стаите и да сложи край на страданието, може и да съм сгрешил но по добре да нося аз този товар от колкото да го оставя да се мъчи още няколко дни...
User's Signature

pitbul_arthur@abv.bg

#66 Потребителят е офлайн   Артур_пужо Икона

  • Member
  • PipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 18
  • Регистрация: 02-February 11
  • Gender:Male
  • Location:София

Публикувано: 04 February 2011 - 11:09 AM

Показване на мнениетоmgi, в 26 January 2011 - 01:14 PM, написа:

Ето това беше нашият красавец Найк
27.11.1999г - 15.01.2011г

СЛАДУР като всички питбули и стфордшири..
User's Signature

pitbul_arthur@abv.bg

#67 Потребителят е офлайн   Fibsi Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1326
  • Регистрация: 11-May 07
  • Gender:Female
  • Location:Русе

Публикувано: 05 August 2011 - 07:17 AM

Отлагах писането тук. Не знам защо, сякаш пишейки признавам какво се е случило и то става още по-реално.
На 26.07.2011 изпратихме нашето слънчево момиче Ата. Тя беше на 12 години и 9 месеца. Знам си я от първите и минути на този свят и е толкова неестествено да не виждам очите и, да не чувам лая и, да не усещам мокрото и носле по ръката си.
Винаги съм си казвала, че спре ли кучето да се храни и да се движи, моментът е дошъл. Но в действителност не става точно така. Дори само очите на любимото ти кученце ти дават надежда, че това е временно, че е криза, която ще отмине и че има още време за щастие заедно. Тези очи до последно не се промениха.
Както казва леля ми, нашите кученца са наши учители. Учат ни на обич, любов, грижа, търпение, толерантност, съпричастност. А последният им урок е най-труден- как да ги загубим.

Нашето малко слънчице.
Ата- 07.10.1998- 26.07.2011.

Снимка (и)

  • Прикачена снимка

User's Signature

www.liebern.com

Дарк 07.10.1998- 08.02.2010 /// Ата 07.10.1998- 26.07.2011
Тичайте волни, мили мои кученца...

#68 Потребителят е офлайн   Ариел Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1895
  • Регистрация: 20-August 09
  • Gender:Female
  • Location:Пловдив

Публикувано: 05 August 2011 - 08:04 AM

Човек се учи цял живот.По-често от грешките си,по-рядко-от чуждите.Има и такива,които пък правят една и съща неизменно.Както ги гледаме,така и трябва да ги изпратим и да се простим с тях.С неизменната любов и безмерна болка,но и като хора-с разума,който ни е помагал и по време на щастливото ни съжителстване да не се водим само от емоциите,а и да възпитаваме с трезва глава едно балансирано и дисциплинирано същество.Важно е с каква презумция хората си взимат домашен любимец-защото искат компаньон?Защото са самотни?За кардиото?Да,погребах моя любов,която ме озаряваше мимолетните 20 месеца.И взех друга,не защото имах нужда да запълня някой от гореизброените дефицити.Взех същество с диагностицирано потенционално фатално заболяване (здравословно състояние),ясно осъзнавайки,че всеки ден с него ни е подарен.И на двама ни,защото бяхме щастливи.За два месеца.Това е трудното-да знаеш,че няма нищо вечно,да осъзнаваш колко са ти малки шансовете да си с него до естествения му край и....да си подготвен да го изпратиш още приживе.После емоциите те заливат като потоп.Но си дал на някоя душичка щастие,уют,грижи.И лично аз пак ще взема,не за да имам нещо,а за да ДАВАМ.Кучкарството е призвание и не приключва с изпращането на любимото ти същество.И не се задоволява,когато си купиш от любимата ти порода-с елитни родители.Няма значение какво е по "вкус и по цвят".Важно е какво и доколко му даваш.Всички са душици и искат само едно-някой техен човек.
User's Signature

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....

#69 Потребителят е офлайн   Hera_mp Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 293
  • Регистрация: 08-June 11
  • Gender:Female
  • Location:Plovdiv

Публикувано: 05 August 2011 - 09:26 AM

Съжалявам за загубата ви, наскоро и ние се разделихме с нашата мила и обичана приятелка. Не издържахме и седмица без кученце, и си взехме друго, не че ще я замени, но знам че ще запълни празнотата ни. Толкова се привързваме към тях. Аз също не съм и прибрала нещата, и дори да зная , че малкия палавник ще изскочи зад врата все още очаквам и тя да ме посрещне.
Дори когато пиша тези редове, сълзите ми не спират. Толкова много ни лиспва. Почивай в мир милото ми кученце, надявам се че си на много по добро място. Винаги ще бъдеш в СЪРЦАТА ни. :dog:

#70 Потребителят е офлайн   ivanov_km Икона

  • Member
  • PipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 28
  • Регистрация: 18-August 06

Публикувано: 31 January 2012 - 10:14 AM

И аз загубих моето слънце на 14.3 години порода Доберман, милата тя беше приспана на 21.01.2012 г. след като страшно много отслабна през последните 3 месеца тя имаше тумори по тялото и е налегна старческият диабет.До 13.5 годишна възраст беше в прекрасно здраве и кондиция. В дена на приспиването тя престана да се движи нямаше сила милата и тогава пристъпихме към автеназията милата получи незнайно от къде и една рана на задното краче която не искаше да заздравее заради диабета и непрекъснато се увеличаваше. Не мога да Ви опиша колко скръб има в мен от загубата. Никога няма да забравя как е внесох на ръце в къщи и как на ръце изнесох и телцето и. Боже! защо тези два момента ми се струват толкова близко? Много е жалко да виждаш как свещичката гасне и нищо не можеш да сториш, стигне ли се до този момент направете и последното добро дело за вашият верен другар той го заслужава! Не бъдете егоисти, много боли много се плаче и още плача не може да си представите болката от погледа в празното и легълце но какво да се прави няма е вече. Много искам пак да имам Доберман но ме е СТРАХ, пред очите вечно ще ми е момента раздялата и някак си не съм готов пак за това. Нямам сили вече да страдам и да гледам отново гаснеща свещичка !

#71 Потребителят е офлайн   Ариел Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1895
  • Регистрация: 20-August 09
  • Gender:Female
  • Location:Пловдив

Публикувано: 26 May 2012 - 02:19 PM

Сега пък малко искам да разведра атмосферата, че в главата ми зазвуча вече траурния марш на Бетовен.За тези, които се страхуват да си вземат нов домашен любимец, за да не се случи пак непрежалимото: аз минах на практиката времене дом.Защото давам шанс за по-добър живот на някое нещастниче.И веднъж преживяла кошмара да погреба своето съкровище, сърцето ми е празно, ако не давам любов на друго.В същото време колкото и то да ми липсва, след като поеме към бъдещия си дом, болката не е същата и ако страдам, взимам пак и пак.Съдбата взе живота на моите рано, но защо аз да не помогна с по-добра съдба на други?
User's Signature

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....

#72 Потребителят е офлайн   ShiBumi_GirL Икона

  • Dog Lover
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 9508
  • Регистрация: 21-January 08
  • Gender:Not Telling
  • Interests:Dogs,Schutzhund,BH, IPO

Публикувано: 26 May 2012 - 02:33 PM

Ариел :rc_036:
Имам доста приятели,които не смея да си вземат куче след като вече са загубили приятеля си веднъж,независимо колко аргументи вадя.Но за това не се бях сещала да ги агитирам за приемен дом.
Благодаря!
User's Signature

Dog Lover
The Ultimate Breed-German Shepherd Dog!!!
Качена снимка
[url=http://www.minidog.info]Качена снимка

#73 Потребителят е офлайн   mi6eto_i_ashley Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 848
  • Регистрация: 28-January 05
  • Gender:Female
  • Location:София
  • Interests:Retrievers, AGILITY
  • Skype:

Публикувано: 26 September 2012 - 12:09 PM

Има ли изобщо идея в София да се направи гробище за домашни любимци? Разбрах, че във Варна имало някъде... Как стоят нещата с тези неприятните събития?
User's Signature

The more people i meet, the more i like my Golden Retrievers!
SKYPE: mi6eto_i_ashley
Качена снимка

#74 Потребителят е офлайн   ShiBumi_GirL Икона

  • Dog Lover
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 9508
  • Регистрация: 21-January 08
  • Gender:Not Telling
  • Interests:Dogs,Schutzhund,BH, IPO

Публикувано: 26 September 2012 - 09:42 PM

Не знам във Варна да има-мисля в Пловдив има....
User's Signature

Dog Lover
The Ultimate Breed-German Shepherd Dog!!!
Качена снимка
[url=http://www.minidog.info]Качена снимка

#75 Потребителят е офлайн   John Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 361
  • Регистрация: 22-December 05
  • Gender:Male
  • Location:София
  • Skype:

Публикувано: 10 April 2014 - 05:34 PM

Отдавна не съм писал във форума.И,сега не ми се иска,но моята принцеса Рона на 14 год. е много зле .Моето момиче се бори с туморите доста години,но накрая,те победиха.Утре ще се сбогувам с нея и ще я приспят.Някой беше писал за хора които,извършват кремация на домашни любимци.Дайте връзка с тях ако,може.Поне ,символично,ще разпръсна праха и над любимите и места.Все пак живя щастливо обградена с много обич. http://i62.tinypic.com/264kehd.jpg
User's Signature

Няма лошо куче,има лош стопанин.

#76 Потребителят е офлайн   wind Икона

  • Упражнението за мозъка е мисълта
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 3566
  • Регистрация: 07-April 08
  • Gender:Female
  • Location:Варна

Публикувано: 10 July 2015 - 03:46 PM

Показване на мнениетоdog_lover87, в 10 November 2010 - 09:28 AM, написа:

Аз не бих приспал кучето си.Ето човекът как владее природата,според мен трябва да оставим тя да направи своето,а не да си играем със законите и.


Наскоро една колежка ми разказа за тяхната котка. Вече на възраст, развила тумори. Страдала е много и се е мъчила, плачела на глас. И какво направили?
Баща й я взел в едно елече и я извел навън, на студеното, където я оставил...

Не мога да съдя хората, всеки действа според своите си възгледи, но за мен няма съмнение за решението, което трябва да се вземе и изпълни.

Преди години намерих дребна бабичка, пекинез, с рани по гръбчето. Явно изхвърлена от стопаните си заради старостта и проблемите. Намерихме й бързо дом. Оказа се, че за няколко месеца тумор започна да разяжда устата й. Новите й стопани ми се обадиха аз да я евтаназирам, че те не можели. Оставих бабичката при мен още около месец и нещо. Тя се чувстваше добре, не изпитваше болки. Но туморът упорито ядеше плътта до момент, в който бабичката просто нямаше как да преглъща. Нито веднъж не е изплакала, нито веднъж не се е залежавала. Прилагах й единствено Рейки. В началото стоеше, но към края започна да се дърпа още от момента, в който положех ръце върху нея. Сякаш ми казваше - "стига вече, знам, че няма накъде повече". Заведох я при ветеринарите с натежало сърце. Беше спокойна, притихнала. Прегръщах я до последно, докато поставяха инжекцията. А точно преди да издъхне помаха два пъти с опашка. Радостно. Цялото й телце беше спокойно, само размаха опашчица. За сбогом. И да ме увери, че е радостна ...

Към момента едно от кучетата ни, на почти 15 години, се възстановява от инсулт. Много мъки преживяхме преди по-малко от два месеца. Беше неподвижна, с близане си разрани ужасно дясната страна, раните не можеха да заздравеят поради неподвижността й, въпреки, че й сложих яка. Ветеринарят препоръча евтаназия, но ... бях решила да й дам още 3 седмици - време, за което щеше да е ясно дали ще се движи отново.

Същия ден, след като ветеринарят си отиде, запитах бабичката: Рита, готова ли си да напуснеш този свят? Да не те мъча тук напразно?
Много ясно чух в съзнанието си весело и бодро "Не още, не още".
Три дена след това Рита се изправи за първи път. Сега се борим най-вече с раните, но и те лека полека заздравяват.
Когато нещата тръгнаха на добре, изпитвах благодарност към целия свят, към всички хора, към всички същества.
Знам, че на бабичката не й остава още много, вероятно е да дойде ден, в който да ми се наложи да взема трудното решение, но засега съм щастлива.

Иска ми се да спомена и това, че всеки може да говори с животните, дори с растенията. Заложено ни е, но не си спомняме за тези наши способности. А неверието допълнително ги затрупва.

В началото може да ни се струва, че чуваме отражения на своите си мисли. Че говорим сами със себе си. И това е така. Но с повече практика и повече вяра постепенно започваме да долавяме и гласът на животните...
User's Signature

Качена снимкаКачена снимка

  • (4 Страници) +
  • « Първа
  • 2
  • 3
  • 4
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

2 потребители четат тази тема
0 потребители, 2 гости, 0 анонимни