Последната е Сара... Първо беше при жена, която живее в апартамент и отглежда 8 кучета /май толко бяха/. Сара е една от тях... потърсиха ни с молба да приютим временно Сара защото тя трябва да замине в София поради здравословни проблеми, кучето явно е по- доминантно /по това, което тя разказа/ и изгаря от енергия, но пък аз не съм на това мнение. От това, което видях тя е едно доста спокойно и уравновесено куче! Сара е млада- на около годинка. Не бяхме в състояние да подсигурим временен дом на кучицата, но пък мъжа на свекърва ми беше намерил дом за нея при негов колега... който наистина я взе, но на следващия ден Сара се оказа "избягала". Явно е било за заблуда на противника както се казва... "Стопанката" й още не беше заминала за София /така и не разбрах защо ни даде кучето четири дена по- рано. Тогава още нямах пряк контакт с нея или с кучето. Приятеля ми и майка му се занимаваха със случая, аз бях страничен наблюдател/. Казала, че няма как да го остави в апартамента при другите кучета за по- дълго време и ще го пусне да се скита, междувременно ние да му търсим дом, ако ли не тя като се прибере от София ще прибере и кучето. И наистина Сара се скита няколко деца из центъра на Монтана като бездомна нещастница. През това време свекърва ми намерила други желаещи осиновители- майка с две деца /децата да си играят/. Бях твърдо против, но нямахме друг избор- намерили кучицата с надежда за по- добър живот и... тръгнали към срещата. Още когато жената се срещнала с приятеля ми и със Сарка, той видял, че реакцията й не е каквато трябва да е, че е разочарована от това, което вижда, но тя взела кучето с уговорката да ни звънне ако се разубеди. Вечерта звъннала и казала, че децата й много се радват и си играят с кучето. Вече не знам и не мога да кажа колко време беше минало от въпросното настаняване на кучето в новия му дом, но в неделя приятелят ми звъни да взема ключовете от къщата /където живее брат ми и е настанен Шушко/. Отивам аз и гледам... той стои пред входа, а тя Сара милата седи кротко до него без повод. Заведохме я в къщата, срещна се със Шушко и с Берта /БОК-а на съседите/, която изгоних да си ходи в двора поради недоверие. Сара започна да нервничи, да ръмжи на моя гаспачов, да го гони да стои далеч от нея... Погледнах под опашката, а там едно уголемено "нещо"... И така, на мнение съм, че е разгонена. Същия ден бързо открихме желаещи за нея, семейство с две дечица близо до нашата къща. Обожават кучета и всякакви животни с огромно дворно място, на което Сара няма да е вързана. С децата се харесаха адски много, родителите останаха доволни от възпитаното куче- много нежна, въпреки огромния си размер! Следобяда приятелят ми отиде на работа, аз се прибрах да свърша работата, която си бях взела за вкъщи. Привечер свекърва ми ми звъни... Сара излязла от двора, децата ревът, родителите не знаят къде да я търсят... Явно е повдигнала мрежата, която е всъщност ограда. На едно място е само мрежа, без желязо отдолу или там както се казва...
Тези дни постоянно се оглеждам за Сара като ходя из разните му институции и звена из града. Приятелят ми я е търсил там, където е обикаляла първия път когато онази я пуснала. Най- накрая открихме свестни хора за нея, а тя...
Моля само да стискате палци да я открием защото тя е куче, което заслужава най- прелестното семейство... Наистина го заслужава! Дано късметът й да се покаже защото досега наистина го нямаше никакъв!
Ето още две нейни снимки, които успях да направя докато беше в моя двор при Шушко.