Кучето само у дома
#21
Публикувано: 17 April 2006 - 04:05 PM
Започнах да го затварям в една стая за известно време, първоначално лаеше и скимтеше, след мое `Не`-млъкваше. Сега-година-две след първите опити по `отделянето` му в друга стая или коридор нещата са по-спокойни. Друг е въпросът , че няма как да разбера дали лае/вие,скимти/ след като изляза навън/седяла съм ,слухтейки до външната врата,усеща ме /.
В момента е в кухнята, при затворена врата, тишина и спокойствие b) ..
За протокола: 1super ротвайлер, 5 годишен.
В тъгата потънах самичка, неразбиране в смях се обръщаше,[br]моята стара усмивка от бездушие се поглъщаше..[br]В скута ми леко потъна лапа,а поглед човешки с топлина ме обгърна...[br]`Само хората правите грешки`.
#23
Публикувано: 04 May 2006 - 10:58 AM
Имам голям проблем по тази тема - кучето ми е боксерка на 1г. и близо 2 м. Гледам я от малко бебе. Още от мъничка я обграждах с цялата си любов и внимание, единствения човек в семейството, който се грижи за нея съм аз. Винаги съм я хранила само с първокласни храни, няма и една нощ, която да е прекарала извън моето легло, дори и сега, когато е над 50 кг. Научила съм я на основните команди доколкото мога. Изобщо, когато е с мен - било то навън или вкъщи - е куче с прекрасен характер, или поне аз съм си доволна от нея. Разбира ме и без думи. Да не говорим че когато се е случвало да съм болна и да не мога да стана от леглото и тя не мърда от там, може и дни да и се наложи да стои до мен. Просто не иска да стои, да се занимава или да играе с никой друг. Големият проблем обаче е болезнената и привързаност към мен, за която имам огромна вина. Не я свикнах да стои самичка от малка. Когато сме вкъщи тя не ме изпуска от поглед - непрекъснато стои до мен с широко отворени очи и ме следва из стаите като сянка. Непрекъснато търси да я гушна. n) Ако се наложи да изляза за по-дълго време ( защото вече нямам възможност да си стоя само вкъщи ) и я оставя при семейството, нито яде, нито пие вода, само си лежи на нейното място ( а иначе е много енергично куче ) и нищо не признава. Майка ми казва че не е виждала живо същество така да тъгува. s) Дотук добре, макар и не много.....Лошото е, когато е съвсем сама вкъщи. Картинката от първия постинг с боксера и разхвърляната къща е нищо в сравнение с това, което заварвам, като се прибера n) Да кажем че и това не ме притеснява толкова - преживях след основен ремонт да се върна две години назад заради нея. Съседите обаче ще ме изселят от блока, или ако не мен - то със сигурност нея. Как си покажа носа навън, и всеки който ме срещне, започва да се оплаква, правят ми забележки, карат се..... s) Става все по-страшно. Изчела съм всичко из форума за проблема - прилагала съм го на практика. И до днес няма резултат. Ако съм вкъщи всичко е наред - като и кажа На място си отива на мястото, казвам и Там и не мърда като се разхождам из стаите, затварям я в друга стая да стои сама, пак няма проблем, но тя просто знае че съм си вкъщи. При съседите на етажа като отида някак разбира че съм там, макар нарочно да се обличам и оправям уж за дълго излизане, уж се качвам в асансьора, после се връщам тихомълком - с часове съм седяла при тях за да я слушам, нищо. Когато изляза за повече от 30 мин. извън блока обаче се започва един сърцеразирателен вой - в началото им беше жал, сега вече се сърдят и аз ги разбирам, особено ако ми се наложи да позакъснея вечер не могат да спят. Какво да правя? Ако съберат подписка могат ли да ме принудят да си махна кучето? Толкова много съм дала от себе си за нея, да не говорим малкия ми син как ще го преживее s) . Вече ни се карат и пред него и той е уплашен да не ни я вземат. Другия ми въпрос е къде и как мога да получа помощ в това отношение? Съжалявам за объркания постинг, но такова ми е състоянието в момента s) . Знам, че грешката е в мен, но ( само ) обвиненията няма да ми помогнат. Търся решение, което да изключва напълно варианта раздяла с нея.....
Друго, което си мисля е, ами ако тръгна на море, лекарите на сина ми настояват, защото той има дихателни проблеми - мислила съм да я взема с нас, но детето ми е малко, иска грижи, разходка, плаж, а за боксера знам че горещините не са много препоръчителни. И да измоля да я пуснат в хотела, ще унищожи всичко там. Приятелите ми са ангажирани, работят. Родителите ми са възрастни, не могат да се справят с нея - особено с разходките навън, както споменах тя не признава никой друг, освен мен. Варианта е само да я оставя в добър хотел за кучета - как ли ще го преживее? Няма ли да се травмира много?
Винаги съм живяла с куче вкъщи - последното ми беше пак боксерка, но такова чудо никога не е било..... s)
#24
Публикувано: 04 May 2006 - 11:40 AM
Можеш да я оставиш на хотел за една нощ - оставяш я привечер, и я взимаш на другия ден, примерно по обяд. Този първи престой ще е много показателен за това, как ще понесе раздялата.
Болезнено привързаните кучета, наистина понасят трудно престоя на чуждо място, но ... има го и момента със смяната на обстановката. Кучето има нови задачи - да се запознае с новата обстановка, с миризми, хора, евентуално (ако се разбира) с други кучета.
Според реакцията й, ще се мисли как да се действа по-нататък. Има много варианти - да се опитва пак, и пак, докато разбере, че след всяко оставяне - отново ще бъде с любимите си хора. Има голяма вероятност и да не й се отрази зле, да го понесе като "гостуване".
За съжаление има и кучета, които наистина НЕ понасят раздялата. Но от моя опит мога да кажа, че досега това са били само 2 кучета, от всички, които са минали през нас.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#25
Публикувано: 04 May 2006 - 05:44 PM
Малко ме учудва, че докато усеща твоето присъствие, макар и в друга стая или у съседите, е спокойна. Обикновено е точно обратното: в този момент започват да "те викат" с лай и вой най-настойчиво.
Знам колко е трудна описаната в началото терапия, но това е начинът. Серии планирани излизания. То не става само с "опитване", а с методична работа, която изисква време. Посвещавали ли ли сте на тези опити няколко часа през почивните дни? Казано е, че може да се наложат междувременни мерки като медикаменти.
Възможно ли е да й се е случило нещо лошо при твое отсъствие? При моето куче знам как точно стана: първият път, когато беше оставен съвсем сам за цял ден се случи най-голямата лятна буря за последните пет години, не бяхме затворили всички прозорци, а човеците нямаше как да се приберем по-бързо, кой в задръстване, кой под някой навес ... То не бяха светкавици, не бяха гръмотевици! А по принцип няма страх от гърмежи, представям си ако имаше ...
За морето не се притеснявай, не бих лишила кучето си от това изживяване. В горещината - ами, има море, мокро куче от горещо не се бои. Има чадър. Те си копаят грамадни дупки в пясъка и се настаняват на хладно. По-скоро изберете не Слънчев бряг, а някой по-бохемски курорт и не ходете юли-август, а юни или септември. Изберете бунгало, а не хотел. Нужни са някои компромиси b)
Идеята на Бушката с пробното оставяне за една нощ е много разумна.
#26
Публикувано: 16 May 2006 - 08:49 AM
bl) bl) bl) Господи, Мила!!! Иглика нещо ми спомена за токов удар в събота, ама аз не схванах. И как да схвана - понятие си нямах. Леле малкият ще те побърка. Божичкоооо, колко съм удивена. Ах сърцето ми още хлопа от ужас. Жив да ти е - на рожданната му дата май трябва всяка година курбан да правиш, че дяволът май няма мира. Ах жив и здрав да ти е bl) Ама ти на лекарства ще минеш покрай него. Ох, ох, ох. Шашната съм тотално. Добре че си реагирала бързо и адекватно. Браво. Браво на късмета и съдбата. Ах немирникът a). Аз Кора винаги я оставям с намордник у нас. Тя си свикна - все е дно е каишката й. И неотдавна си викам - порасна поуспокои се, послушна е и кротка... Айде без намордник един ден - И ПОСЛЕДЕН!!! Същата работа - кабела на хладилника. Е - беше поиграла и малко с черженце, цветя, расад на майка ми, балатум - голяма веселба е паднала... но като видях зад хладилника кабела bl) bl) bl) Аха, аха - до жичка. Как само се радвах и я прегръщах и благодарих на който й да е, че не е станало нещо страшно. Как се упреквах и се ужасявах от възможността да я намеря опържена ouu oleeee ouu s) Ще се види без намордник следващия път чак на девет години. a)
Ох, колкото й да внимаваш само Господ да ги пази - никога няма да си способна да ги опазиш, ако им дойде някоя гениална идея. Боже, Мила, добре че се е разминало - а дано повече никога не посегне и да му е за урок. Слава Богу, че е жив.
#27
Публикувано: 16 May 2006 - 08:58 AM
А не се ли пробва сама да си го махне? И най-важното не успява ли?
"Благородният дух има прекрасното качество да се вдъхновява за достойни неща!" Сенека
#28
Публикувано: 16 May 2006 - 09:11 AM
Относно намордника много пъти съм го мислила като вариант - не за вкъщи, а за навън, за да спре да яде всякакви буклуци, НО точно защото после има възможност тъпкано да ми го върне не го и направих! Мисля, че това действа по-зле, защо кучето да не си израстне нормално без да се тормози с намордник и да разбере кое може и кое не, а не цял живот с намордник, ' щото "Охоооо, тая днеска ми го махна - е са кфо ще и направя къщичката". Относно Шели, моя съвет е НЕДЕЙ! Това е дакел, най-ужасното инатесто куче, ще направи сичко само и само да ти съсипе живота в мига в който махнеш това "чудо" от муцунката и l) Вервай ми! Вече за лабрадорите не знам, нямам наблюдения r)
#29
Публикувано: 16 May 2006 - 03:54 PM
#30
Публикувано: 16 May 2006 - 11:28 PM
Дияна, я да го махаш!!!!!!!!! a)
Не наказвай куч така!!!! Тя трябва да се научи. Ти представяш ли си ако някой ден забравиш да го сложиш???
Намери начин, обезвреди каквото те притеснява, нека някой да я наблюдава като го махнеш, пробвай може би през почивните дни и не го слагай повече! Така куч ще прави още повече бели!
Лабрадорите са чувствителни същества и УМНИ, те знаят, че не бива това и онова! Надявам се само наморника да няма общо със случката ви на улицата! Нека Кора да се чувства като у дома си у вас!!!
И да я нацелуваш от брат й и бъдещия и мъж!!! w)
А за всеки случай се консултирай с някой компетентник за тоя наморник!
#31
Публикувано: 17 May 2006 - 06:51 AM
Инцидента с Танго е станал докато е имало хора в къщи, просто трябва повече внимание къде са и какво правят кучетата ти. Иначе от нищо не можем да ги предпазим на 100%.
#32
Публикувано: 17 May 2006 - 09:00 AM
Но според мен това е изхода - обезопасена стая.
#33
Публикувано: 17 May 2006 - 10:15 AM
[B][U][COLOR=blue][SIZE=3][FONT=Arial]ако не можеш да помагаш на другите,поне не им пречи
#34
Публикувано: 17 May 2006 - 12:12 PM
#35
Публикувано: 17 May 2006 - 12:43 PM
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!
#36
Публикувано: 17 May 2006 - 01:06 PM
Ама, за да успокоя всички тук, че не си малтретирам кучето ще допоясня. Намордник й слагам от малка, защото се возим в градския. Свикнала е с него колкото и с повода. Колкото садистично да ви изглежда едно детенце да е вързано и дърпано за врата по улиците, толкова е и повода на нашите питомци, такъв е случая и с намордника.
Остава сама в къщи не повече от един, два пъти седмично и то за по два-три часа, през което време просто спи, както прави и по цял ден де.
Самият намордник й е много широк и е от пластмасовите - нито я спарва, нито й пречи, нито я убива. Има дупки отвсякъде и не само може да пие вода, но и да яде, ако и подавам отпред лакомство.
Купата за вода й е достатъчно дълбока и широка и винаги пълна с чиста вода.
Единствено не може да лапа неща, които не съм й подала. А това е и основното предназначение на намордника. Така Кора може да си щъпури навсякъде и на балкона да си излиза ако иска да си зяпа, и в стаята си да си ходи да спи, и в банята да си пие вода, и в антрето да спи на хладно. Само не може да лапа вреднотии. А спете спокойно.
#37
Публикувано: 17 May 2006 - 02:00 PM
Дано го разберат някой ден и да ни слушат повече.
#38
Публикувано: 17 May 2006 - 02:28 PM
It is true that Pitbulls grab and hold on. But what they most often grab and refuse to let go of is your heart, not your arm.
#39
Публикувано: 17 May 2006 - 03:13 PM
Цитат
Единсвеното, което би си похапнал с удоволствие, ако го намери е крем за ръце. И то само този, който използваме със съпруга ми. Явно му напомня на нас b) . Никога не е имало надъвкани кабели и т.н.нито вкъщи, нито у свекървата като сме го оставяли, дано така и да продължава.
#40
Публикувано: 17 May 2006 - 03:31 PM
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!