![Качена снимка](http://www.usask.ca/wcvm/herdmed/applied-ethology/images/anxdog.jpg)
Всеки се нуждае от малко време насаме понякога, освен ако не е куче, страдащо от страх от раздяла. Кучетата със страх от раздяла показват проблеми в поведението когато са оставени сами. Обикновено проявяват драматично тревожна реакция за кратък период (20-45 мин.) след като стопаните им ги напуснат. Най-често срещаните прояви са:
- копаене, гризене и дращене по вратата или прозореца в опит за бягство и присъединяване към стопанина;
- вой, лай и скимтене в опит да се накара стопанина да се върне обратно;
- уриниране и дефекация (дори при обучени кучета) като резултат от стреса.
Заб. mil_: Ще добавя от себе си: дъвчене и унищожаване на всякакви подръчни предмети и стайни растения, изобщо невъобразима активност (вкл. накъсване и постилане на пода с 10 ролки тоалетна хартия или обилно наторяване с пръстта от саксиите, съсипване на всякакви, по възможност опасни кабели, натрошаване на сол на стъклени предмети и поглъщане на неизвестен брой части от тях, остри пособия или медикаменти); важна забележка: с приоритет са ценните вещи и недостъпните (по наивното ви мнение) места; в тежки случаи се стига до сериозно самонараняване.
Защо кучетата страдат от страх от раздяла?
Не разбираме напълно защо някои кучета страдат от страх от раздяла, а други при същите обстоятелства - не. Но е важно да се знае, че разрушителните действия и замърсяването на дома не са опит на кучето да накаже или да отмъсти на стопанина си за това, че го е оставил само. В действителност, тези неща са част от паническа реакция.
Заб. mil_: Кучето е социално животно. Членството в глутница (общност) е свързано с инстинкта за самосъхранение. За кучето да остане само е несвойствено, в някои случаи (тези, за които говорим) - травмиращо.
Страхът от раздяла е не само индивидуален, но и породен белег. Някои породи са предразположени в по-голяма степен от други.
Често страхът от раздяла се проявява:
- Когато куче, свикнало с постоянна човешка компания, е оставено само за първи път.
- След дълъг интервал, като ваканция, на която кучето и стопанинът са били непрекъснато заедно.
- След травматично (от гледна точка на кучето) събитие като престой в приют или пансион.
- След промяна в обичайния състав на семейството (например: дете, заминаващо в колеж, местене в нов дом, нов любимец или личност в дома).
Как да разберете дали кучето ви страда от страх от раздяла?
Тъй като има много причини за поведението, свързано със страха от раздяла, важно е правилно да се определи причината за това поведение преди да се пристъпи към лечение. Ако повечето или всички от следните твърдения са верни за вашето куче, най-вероятно то страда от този проблем:
- Подобно поведение се проявява изключително или предимно когато кучето е оставено само.
- То ви следва от стая в стая когато сте у дома.
- Демонстрира възторжено, неистово радостно посрещане, когато се прибирате.
- Проблемите се появяват всеки път когато ви няма, независимо за кратък или дълъг период от време.
- Кучето реагира с вълнение, потиснатост или тревога на подготовката ви да напуснете дома.
- Не обича да стои навън само.
Какво да правите ако кучето ви страда от страх от раздяла
За леки форми на проблема, следните техники ще ви помогнат. За по тежки случаи те трябва да се прилагат паралелно с процеса на понижаване на дразнимостта, описан в следващия раздел.
- Не правете от излизането и прибирането събитие. Например, когато се приберете, игнорирайте кучето в първите няколко минути, после спокойно го погалете. Може да ви е трудно, но трябва да го направите!
- Оставяйте на кучето някоя дреха с вашата миризма, например стара тениска, с която сте спали напоследък.
- Установете "условен знак" - дума или действие, които използвате винаги, когато излизате за кратко, и които показват на кучето, че ще се върнете. Кучетата се научават да свързват определени знаци с кратките отсъствия на стопаните си. Например, когато изнасяте боклука, кучето ви знае, че ще се върнете скоро и не се тревожи. Тъй че, полезно е да асоциирате някакъв условен знак с кратките си отсъствия.
Примери за условен знак са: оставяне на свирещо радио или работещ телевизор, или играчка (такава, която не е с опасен пълнеж и не може да бъде разкъсана на парчета). Използвайте редовно вашия условен знак. Със сигурност не го подавайте когато излизате за период от време, по-дълъг отколкото кучето може да понесе, ако го направите, ценноста на вашия условен знак ще изчезне. Оставянето на радиото да свири, за да прави компания на кучето, не е особено полезно само по себе си, но може да върши работа, ако редовно сте го използвали като условен знак. Ако кучето често се занимава с разрушително гризане на вещи като част от своето страдание от раздяла, оставянето на предмет за дъвчене е подходящ условен знак. Добър избор са играчки от много твърда гума, пълни с наградки.
Лечение с понижаване на дразнимостта за по-тежки случаи на страх от раздяла
Основното лечение за по-тежките случаи на страх от раздяла е систематичното привикване на кучето да стои само. Трябва да го научите да остава спокойно по време на "тренировъчни" излизания и кратки отсъствия. Препоръчваме следната процедура:
- Започнете обичайните си действия преди излизане (прибиране на ключовете, обличане на палтото), тогава седнете обратно. Повтаряйте тази стъпка докато кучето престане да показва признаци на тревога при тези действия.
- След това извършете тези действия и отидете до вратата, отворете я и седнете обратно.
- Още по-нататък, прекрачете извън прага, като оставяте вратата отворена, после се върнете.
- Накрая прекрачете навън, затворете врата, след това веднага се върнете. Постепенно привикнете кучето да стои самичко при затворена врата между вас за няколко секунди.
- Напредвайте много постепенно от стъпка към стъпка, като повтаряте всяка стъпка, докато кучето спре да показва каквито и да е признаци на тревога. Броят на повторенията може да варира в зависимост от тежестта на проблема. Ако по някое време в този процес действията ви предизвикат тревожна реакция у кучето, значи сте прибързали. Върнете се на предишната стъпка и я отработвайте, докато кучето спре да показва тревожна реакция, чак тогава преминете към следващата стъпка.
- Когато кучето може да понася да стоите от другата страна на вратата за няколко секунди, започнете краткотрайни отсъствия. Тази стъпка включва подаване на вербален знак (например "Ще се върна"), излизане и връщане след минута. Връщането трябва да е не-емоционално. Или игнорирайте кучето, или го посрещайте спокойно и тихо. Ако не показва признаци на тревога, повторете упражнението. Ако изглежда неспокойно, почакайте докато се успокои и тогава повторете. Постепенно увеличавайте продължителността на отсъствията си.
- Тренирайте колкото може повече отсъствия с продължителност под 10 минути. В една сесия може да правите няколко излизания, ако кучето се успокоява достатъчно между тях. Също така трябва да "разхвърляте" случайни излизания през целия ден.
- Когато кучето може да издържа кратки отсъствия (30-90 минути), то ще може да издържи и по-дълги интервали самичко и няма да се налага да повтаряте този процес всеки път когато планирате дълго отсъствие. Най-трудното е в началото, но работата става все по-лесна нататък. Но в началото трябва да напредвате бавно. Колко време ще отнеме да привикнете кучето си към стоене само зависи от тежестта на проблема.
Седни със задържане и легни със задържане
Друга техника за понижаване на страха от раздяла е тренирането на седни и легни със задържане с използването на пложително подкрепление. Целта е да можете да излезете от полезрението на вашето куче, докато то продължава да седи или лежи. По този начин го учите, че то може да остане спокойно и щастливо на едно място, докато вие отивате на друго. За да направите това, постепенно увеличавайте дистанцията, на която се отдалечавате от кучето. По-нататък можете да правите това и по време на обичайните си ежедневни занимания. Например, ако гледате телевизия с кучето до вас и станете да си вземете нещо за хапване, кажете му да лежи и напуснете стаята. Щом се върнете, дайте му награда или го похвалете спокойно. Никога не наказвайте кучето при тези тренировъчни сесии.
Междувременни (палеативни) мерки
Тъй като лечението, описано по-горе, може да отнеме време, а куче със страх от раздяла може да нанесе сериозни поражения на себе си или дома ви, междувременно имайте предвид тези предложения, които могат да ви помогнат краткосрочно:
- Консултирайте се с ветеринар за възможността за медикаментозно лечение. Добро средство е лекарство, което няма да седира вашето куче, а просто ще намали тревогата му докато ви няма. Подобно лекарство е временна мярка и трябва да се използва в комбинация с техники за модификация на поведението.
- Водете кучето си в дневен пансион за кучета.
- Оставяйте го с приятел, член на семейството ви или съсед.
- Вземайте го на работа със себе си, дори за половин ден, ако е възможно.
Какво няма да помогне на проблема страх от раздяла
- Наказания. Наказанието не е ефективен начин за лечение на страха от раздяла. Всъщност, ако наказвате кучето си щом се приберете, ще задълбочите проблема.
- Вземане на нов домашен любимец за компания на вашето куче. Това обикновено няма да помогне на куче със страх от раздяла, защото тревогата му е предизвикана от раздялата с вас, а не просто от това, че е само.
- Затваряне в клетка. И в клетката кучето ще изпитва тревога. Може да уринира, да вие или дори да се нарани в опит да избяга от клетката.
- Оставяне на включено радио (освен ако радиото не е "условен знак", както е описано по-горе).
- Обучение. Въпреки, че обучението винаги е добра идея, то няма директно да помогне при страх от раздяла. Страхът от раздяла не е резултат от неподчинение, той е паническа реакция.
©2002. Адаптирано по материали, развити от етолози в Dumb Friends League, Denver, Colorado. All rights reserved.
Източник: www.hsus.org
The Humane Society of the United States