- (23 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Кучето само у дома
#1
Публикувано: 24 January 2006 - 08:10 PM
Всеки се нуждае от малко време насаме понякога, освен ако не е куче, страдащо от страх от раздяла. Кучетата със страх от раздяла показват проблеми в поведението когато са оставени сами. Обикновено проявяват драматично тревожна реакция за кратък период (20-45 мин.) след като стопаните им ги напуснат. Най-често срещаните прояви са:
- копаене, гризене и дращене по вратата или прозореца в опит за бягство и присъединяване към стопанина;
- вой, лай и скимтене в опит да се накара стопанина да се върне обратно;
- уриниране и дефекация (дори при обучени кучета) като резултат от стреса.
Заб. mil_: Ще добавя от себе си: дъвчене и унищожаване на всякакви подръчни предмети и стайни растения, изобщо невъобразима активност (вкл. накъсване и постилане на пода с 10 ролки тоалетна хартия или обилно наторяване с пръстта от саксиите, съсипване на всякакви, по възможност опасни кабели, натрошаване на сол на стъклени предмети и поглъщане на неизвестен брой части от тях, остри пособия или медикаменти); важна забележка: с приоритет са ценните вещи и недостъпните (по наивното ви мнение) места; в тежки случаи се стига до сериозно самонараняване.
Защо кучетата страдат от страх от раздяла?
Не разбираме напълно защо някои кучета страдат от страх от раздяла, а други при същите обстоятелства - не. Но е важно да се знае, че разрушителните действия и замърсяването на дома не са опит на кучето да накаже или да отмъсти на стопанина си за това, че го е оставил само. В действителност, тези неща са част от паническа реакция.
Заб. mil_: Кучето е социално животно. Членството в глутница (общност) е свързано с инстинкта за самосъхранение. За кучето да остане само е несвойствено, в някои случаи (тези, за които говорим) - травмиращо.
Страхът от раздяла е не само индивидуален, но и породен белег. Някои породи са предразположени в по-голяма степен от други.
Често страхът от раздяла се проявява:
- Когато куче, свикнало с постоянна човешка компания, е оставено само за първи път.
- След дълъг интервал, като ваканция, на която кучето и стопанинът са били непрекъснато заедно.
- След травматично (от гледна точка на кучето) събитие като престой в приют или пансион.
- След промяна в обичайния състав на семейството (например: дете, заминаващо в колеж, местене в нов дом, нов любимец или личност в дома).
Как да разберете дали кучето ви страда от страх от раздяла?
Тъй като има много причини за поведението, свързано със страха от раздяла, важно е правилно да се определи причината за това поведение преди да се пристъпи към лечение. Ако повечето или всички от следните твърдения са верни за вашето куче, най-вероятно то страда от този проблем:
- Подобно поведение се проявява изключително или предимно когато кучето е оставено само.
- То ви следва от стая в стая когато сте у дома.
- Демонстрира възторжено, неистово радостно посрещане, когато се прибирате.
- Проблемите се появяват всеки път когато ви няма, независимо за кратък или дълъг период от време.
- Кучето реагира с вълнение, потиснатост или тревога на подготовката ви да напуснете дома.
- Не обича да стои навън само.
Какво да правите ако кучето ви страда от страх от раздяла
За леки форми на проблема, следните техники ще ви помогнат. За по тежки случаи те трябва да се прилагат паралелно с процеса на понижаване на дразнимостта, описан в следващия раздел.
- Не правете от излизането и прибирането събитие. Например, когато се приберете, игнорирайте кучето в първите няколко минути, после спокойно го погалете. Може да ви е трудно, но трябва да го направите!
- Оставяйте на кучето някоя дреха с вашата миризма, например стара тениска, с която сте спали напоследък.
- Установете "условен знак" - дума или действие, които използвате винаги, когато излизате за кратко, и които показват на кучето, че ще се върнете. Кучетата се научават да свързват определени знаци с кратките отсъствия на стопаните си. Например, когато изнасяте боклука, кучето ви знае, че ще се върнете скоро и не се тревожи. Тъй че, полезно е да асоциирате някакъв условен знак с кратките си отсъствия.
Примери за условен знак са: оставяне на свирещо радио или работещ телевизор, или играчка (такава, която не е с опасен пълнеж и не може да бъде разкъсана на парчета). Използвайте редовно вашия условен знак. Със сигурност не го подавайте когато излизате за период от време, по-дълъг отколкото кучето може да понесе, ако го направите, ценноста на вашия условен знак ще изчезне. Оставянето на радиото да свири, за да прави компания на кучето, не е особено полезно само по себе си, но може да върши работа, ако редовно сте го използвали като условен знак. Ако кучето често се занимава с разрушително гризане на вещи като част от своето страдание от раздяла, оставянето на предмет за дъвчене е подходящ условен знак. Добър избор са играчки от много твърда гума, пълни с наградки.
Лечение с понижаване на дразнимостта за по-тежки случаи на страх от раздяла
Основното лечение за по-тежките случаи на страх от раздяла е систематичното привикване на кучето да стои само. Трябва да го научите да остава спокойно по време на "тренировъчни" излизания и кратки отсъствия. Препоръчваме следната процедура:
- Започнете обичайните си действия преди излизане (прибиране на ключовете, обличане на палтото), тогава седнете обратно. Повтаряйте тази стъпка докато кучето престане да показва признаци на тревога при тези действия.
- След това извършете тези действия и отидете до вратата, отворете я и седнете обратно.
- Още по-нататък, прекрачете извън прага, като оставяте вратата отворена, после се върнете.
- Накрая прекрачете навън, затворете врата, след това веднага се върнете. Постепенно привикнете кучето да стои самичко при затворена врата между вас за няколко секунди.
- Напредвайте много постепенно от стъпка към стъпка, като повтаряте всяка стъпка, докато кучето спре да показва каквито и да е признаци на тревога. Броят на повторенията може да варира в зависимост от тежестта на проблема. Ако по някое време в този процес действията ви предизвикат тревожна реакция у кучето, значи сте прибързали. Върнете се на предишната стъпка и я отработвайте, докато кучето спре да показва тревожна реакция, чак тогава преминете към следващата стъпка.
- Когато кучето може да понася да стоите от другата страна на вратата за няколко секунди, започнете краткотрайни отсъствия. Тази стъпка включва подаване на вербален знак (например "Ще се върна"), излизане и връщане след минута. Връщането трябва да е не-емоционално. Или игнорирайте кучето, или го посрещайте спокойно и тихо. Ако не показва признаци на тревога, повторете упражнението. Ако изглежда неспокойно, почакайте докато се успокои и тогава повторете. Постепенно увеличавайте продължителността на отсъствията си.
- Тренирайте колкото може повече отсъствия с продължителност под 10 минути. В една сесия може да правите няколко излизания, ако кучето се успокоява достатъчно между тях. Също така трябва да "разхвърляте" случайни излизания през целия ден.
- Когато кучето може да издържа кратки отсъствия (30-90 минути), то ще може да издържи и по-дълги интервали самичко и няма да се налага да повтаряте този процес всеки път когато планирате дълго отсъствие. Най-трудното е в началото, но работата става все по-лесна нататък. Но в началото трябва да напредвате бавно. Колко време ще отнеме да привикнете кучето си към стоене само зависи от тежестта на проблема.
Седни със задържане и легни със задържане
Друга техника за понижаване на страха от раздяла е тренирането на седни и легни със задържане с използването на пложително подкрепление. Целта е да можете да излезете от полезрението на вашето куче, докато то продължава да седи или лежи. По този начин го учите, че то може да остане спокойно и щастливо на едно място, докато вие отивате на друго. За да направите това, постепенно увеличавайте дистанцията, на която се отдалечавате от кучето. По-нататък можете да правите това и по време на обичайните си ежедневни занимания. Например, ако гледате телевизия с кучето до вас и станете да си вземете нещо за хапване, кажете му да лежи и напуснете стаята. Щом се върнете, дайте му награда или го похвалете спокойно. Никога не наказвайте кучето при тези тренировъчни сесии.
Междувременни (палеативни) мерки
Тъй като лечението, описано по-горе, може да отнеме време, а куче със страх от раздяла може да нанесе сериозни поражения на себе си или дома ви, междувременно имайте предвид тези предложения, които могат да ви помогнат краткосрочно:
- Консултирайте се с ветеринар за възможността за медикаментозно лечение. Добро средство е лекарство, което няма да седира вашето куче, а просто ще намали тревогата му докато ви няма. Подобно лекарство е временна мярка и трябва да се използва в комбинация с техники за модификация на поведението.
- Водете кучето си в дневен пансион за кучета.
- Оставяйте го с приятел, член на семейството ви или съсед.
- Вземайте го на работа със себе си, дори за половин ден, ако е възможно.
Какво няма да помогне на проблема страх от раздяла
- Наказания. Наказанието не е ефективен начин за лечение на страха от раздяла. Всъщност, ако наказвате кучето си щом се приберете, ще задълбочите проблема.
- Вземане на нов домашен любимец за компания на вашето куче. Това обикновено няма да помогне на куче със страх от раздяла, защото тревогата му е предизвикана от раздялата с вас, а не просто от това, че е само.
- Затваряне в клетка. И в клетката кучето ще изпитва тревога. Може да уринира, да вие или дори да се нарани в опит да избяга от клетката.
- Оставяне на включено радио (освен ако радиото не е "условен знак", както е описано по-горе).
- Обучение. Въпреки, че обучението винаги е добра идея, то няма директно да помогне при страх от раздяла. Страхът от раздяла не е резултат от неподчинение, той е паническа реакция.
©2002. Адаптирано по материали, развити от етолози в Dumb Friends League, Denver, Colorado. All rights reserved.
Източник: www.hsus.org
The Humane Society of the United States
#2
Публикувано: 24 January 2006 - 09:29 PM
Следващият ще е материал на руски специалист по поведение на кучета, според когото подобно поведение е доминантно. "Кучето изисква да сме при него". Лично аз не съм съгласна. И въпреки всичко, препоръките са сходни - понижаване на дразнимостта към самотата.
По принцип руската школа набляга на липсата на физическо и психическо натоварване, което не е засегнато в горния материал. Според мен е съществен елемент от "лечението", особено в млада възраст.
Подчертавам, че проблемът е сериозен и многостранен. Труден за решаване и индивидуален.
Не го пренебрегвайте, ако има признаци за това у кучето ви, започвайте веднага. Наслушали сме се на целодневен вой от съседния апартамент, натюхкали сме се на тревоги "какво е ставало" и имуществени загуби.
Знак ще ви даде първата нощ на малкото кученце у дома: иска ли да го гушкате и галите, скимти ли, или пък заспива спокойно без пет пари да дава.
#3
Публикувано: 24 January 2006 - 09:57 PM
незнам дали при нашия случей може да се каже,че е точно страх от раздяла... някои от дадените реакции съответсват,а други не...ще опиша точно поведението на моята дакелка за да прецените дали това наистина е страх от раздяла...
Значи ,когато започвам да се приготвям да излизам..да си обувам обувки..да се обличам..и т.н. тя идва при мен..застава до мен качва ми се на краката и започва да ме драска и да върти опашака....(може би си мисли,че ще я извеждам)...и също свърчи..! По принцип тя много ,ама много рядко остава съвсем сама в къщи...защото винаги баба ми е у нас,а тя рядко излиза,тъй че рядко е сама..! Но когато някой от семейството излезе ,тя се втурва към прозореца и се изправя и гледа жално как някой (от семейството) се отдалечава...! Но скрие ли се вече си тръгва от прозореца,успокоява се и си отива я в кошчет,я на някой стол...! Но в никакъв случей не мога да кажа,че е стресирана или травмирана от отсъствието на даден член освен ,когато аз или майка ми замине (към мен има по-особено мнение и към майка ми също..в смисъл ние най-много я глезим и тя най-много си ни обича..) тогава е по-обезпокоена..!
За посрещането ...аз по принцип явно првя точно обратното на инструкциите за посрещането на кучето...по-точно доста радостно! Винаги ,като се прибирам страшно въодошевено ми се радва и аз ,като се разлигава и почвам да я галя, да я целувам и тя се разтича!!! l) d)
Та проблема ми не е страшен,защото тя не го изживява толкова...само първите 10-15 минути и след това се успокоява...! d)
Ами аз не разбирам от страха от раздялата със стопанина,но вие ми кажете тя страда ли от този страх или по скоро не...!
Мил, инфото е супер..! Много неща ми се изясниха...
#4
Публикувано: 24 January 2006 - 10:38 PM
Ще те помоля да зарежеш този болдван шрифт.
Забравих да спомена, че идеята за тази тема е като за справочна тема. Ще оставя тук всякакви въпроси по същество. Ще отделя в друга тема постинги от типа "ихаа, яко" или "моето куче прави това, но не и онова" "уу, пък моето да видиш, прави онова, но не и това" "еее, кво да им се тревожим, дай да им чукнем среща".
#5
Публикувано: 24 January 2006 - 10:49 PM
ако искаш можеш да добавиш, че в най-тежките случаи се наблюдава обилно слюноотделяне и склонност към самонаряняване - разлизване на лапите или пък дори гризане. Също така не е рядкост кучетата с тревожност да губят контрол над физиологичните си функции (което пък да им носи бой и наказания, когато стопанинът се прибере) - т.е. те се облекчават физически, за да получат психически ефект.
Случва се кучета, които не са имали симптомите на тревожността при самота да "ги получат" след дълга отпуска или почивка на стопаните. Също така и при кучета, които са боледували и са били дълго време център на вниманието. Най-зле са кучетата, прибрани от улицата в ужаса си, когато останат сами, те унищожават всичко, което им попадне, развиват нещо като свръх-зависимост и непоносимост към самотата.
#6
Публикувано: 26 January 2006 - 12:09 PM
Ако не е за тази тема ще го махна.
Как бихте коментирали този случай?
Когато аз и Льова излезем без Князик, той плаче. Не го оставям сам, а с големия син или майка ми, но докато не се върнем той скимти. Когато са двамата с Льова сами в къщи, няма проблем.
#7
Публикувано: 26 January 2006 - 06:54 PM
Сега правя една уговорка. Следващият материал представя друга гледна точка: Че страхът от самота е доминантно поведение на кучето. Категорично не съм съгласна. Не само доминантното куче страда от страх от раздяла. Но го публикувам, за да представя и това мнение, освен това техниката за справяне с проблема, макар и същностно аналогична, е с друг нюанс - изразен контраст.
#8
Публикувано: 26 January 2006 - 07:07 PM
Тук е зададен въпрос с описание на конкретен случай, който ще добавя по-късно.
Това е един от разказите на онези стопани, които са се сблъскали с проблема страх от самота. Много хора смятат, че подобно поведение е предизвикано единствено от скука, която кучетата се опитват да прогонят по описания по-горе начин.
Ние считаме това мнение за абсолютно невярно. Ако се опитаме да си представим какво е скука, веднага възниква асоциацията със сънливост, прозяване и сън. Скуката на кучетата за нас изглежда крайно желателна. По време на отсъствието на стопаните те просто спят. Това е нормалното поведение в самота.
Каква е причината за ненормалното поведение, което по-горе нарекохме страх от самота?
Обикновено - това е доминантност. Какво е това?
Пропускам обясненията за това какво е доминантност, всичко е изяснено в темата за агресия и доминантно поведение във важни.
Обикновено водачът определя правилата и изисква тяхното спазване (доминира). Той винаги върви пръв, храни се пръв. Може да отнема храната на другите членове на глутницата. Той се явява инициатор на всички действия на глутницата, било то игра или лов. Водачът силно вие и лае, викайки своята глутница когато тя се е отдалечила, при това той доста нервничи.
Всеки, който се е сблъскал с проблема деструктивно поведение на кучето при отсъствие на стопаните, му е позволил да се държи така. Нашият опит показва, че никой от тези хора просто е нямал понятие, че кучето се счита за главно по отношение на него. Подобно поведение е заложено у кучетата от рождението им, то определя доколко жиснеспособна ще бъде тяхната глутница в естествени условия. Всяко куче се стреми да бъде водач.
Пропускам съветите за профилактика на доминантно поведение.
Проблемът с доминантността не може да се поправи като включим радиото или телевизора по време на отсъствието си. Нищо няма да се получи ако оставите играчка със записа на вашия глас. Кучето ще изисква вашето завръщане, тъй като сте му подчинен, а то, грубо казано, е ваш началник. Често дори присъствието в стаята на други животни или хора, които кучето не счита за членове на своята глутница, не може да предотврати вълнението му, лая, скачането по вратата и т.н. А ако го затваряте в една от стаите, подлагайки я на погром, какво ще спаси съседите ви от издавания шум?
За лечението на страх от самота трябва да се изпълнява следното упражнение.
Затворете кучето в стая или на балкона само и чакайте, без да влизате при него.
Ако скимти, драска или проявява друго безпокойство, игнорирайте го.
След три минути, ако не е престанало да се държи така, влезте в стаята, но така, все едно в нея няма куче. Не трябва да го пускате от стаята. Разходете се из нея, даже без да го поглеждате. Ако кучето скача, не го отблъсквайте, после излезте от стаята.
Почакайте малко. Ако кучето е млъкнало, влезте и го похвалете, дайте лакомство и пак го оставете. Ако отново скимти, влезте отново, минете, напълно игнорирайки го. Отново излезте и така, докато кучето не престане да скимти. Обикновено трябва да се повтори 5 до 12 пъти.
Веднага, щом престане да скимти, влизайте и хвалете. Всеки път увеличавайте времето, през което то стои спокойно. Тоест, първия път, когато престане да скимти, влезте веднага и хвалете, вторият път - след 10-15 секунди, после след минута и т.н.
Важно е първият път, когато правите упражнението, кучето да не скимти поне 3-4 пъти подред. За това може да потрябват 2-3 часа. Ако започва да скимти и дълго не престава, влизайте и игнорирайте.
Целта на това упражнение е да намали удоволствието на кучето от воя и безпокойството, тъй като ние преставаме да го хвалим за това. Напротив, хвалим го за спокойно поведение. В крайна сметка кучето разбира, че в самотата няма нищо страшно, а стопанинът, когато си дойде, хвали за това, че то е спокойно, а пък съвсем не го забелязва ако "хулиганства". За кучетата да не ги забелязват и да ги игнорират е много по-обидно от всяко друго наказание (викове, ругатни, бой и т.н.)
Освен от доминантност, страхът от самота може да се предизвика от това, че кучето просто не е свикнало да остава у дома само. Това става когато хората вземат кутре и постоянно стоят с него у дома, без нито веднъж да го оставят само. После обстоятелствата се променят и кучето няма с кого да остава. Много кучета, независимо от породата, не са в състояние да понесат такива резки промени.
Щом вземете кученцето трябва обезателно да го оставяте само. Като начало в стаята, като правите гореописаното упражнение. След това можете да излизате от дома за кратко, като постепенно увеличавате времето на отсъствие.
В резултат, смятаме, че всяка порода куче може спокойно да понася отсъствието на стопаните, ако, от момента на придобиване на кутрето, то се оставя само и с него се занимават по описания начин. Тоест, няма някакви свъх-породи кучета, при които напълно отсъства страх от самота. Опитът показва, че породи, считани за апартаментни, като ангрийски булдог, йоркшир териер, той териер, лабрадор, също могат да страдат от страх от самота. Той се явява по-скоро следствие от неправилно общуване с кучето и грешки във възпитанието, а не породна особеност.
Кучета, които нямат страх от самотата, могат да се оставят у познати, роднини. Те леко ще понасят това. С други думи, просто ще скучаят и ще спят.
Съществува мнение, че има породи, при които отглеждането в апартамент уврежда психиката. Това е заблуда. Има активни породи. С тях, като правило, трябва много да се разхождате. Затова на много хора им се струва, че те не могат да се гледат в апартамент. Мислим, че ако на кучето се осигури разходка, достатъчна за удовлетворяване на активността му, породата няма значение. Психиката може да се увреди по-скоро не от отглеждането в апартамент, а от неправилно общуване и грешки във възпитанието.
Надежда Хрипунова (кинолог, специалист в областта на поведение на кучетата)
www.dog-training.ru
Откъде го прочетох: http://www.ridge.ru/...e&pid=47&page=1
#9
Публикувано: 27 January 2006 - 12:32 AM
#10
Публикувано: 27 January 2006 - 11:05 AM
Цитат
Това, което става в главата на кучето е:
"Ето, ние сме заедно. О, тя излиза! Сега ще надам малко глас! Ауууу! Готово, тя се върна! l) Е, малко се кара, ама нали е при мен. А, пак тръгна да излиза, ама аз вече знам номера - Аууууу! - ето върна се!"
И така до безкрайност. Това е основната грешка - НИКОГА не се връщай да успокояваш кучето, когато си тръгнала да излизаш. Не се връщай и да му се караш - какво правиш за него няма значение, за него е важно, че е намерило начин да те връща при себе си КОГАТО СИ ПОИСКА.
За всичко останало - чети статията горе - има какво да се научи.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#12
Публикувано: 27 January 2006 - 01:22 PM
Цитат
Колко пъти си го оставял да лае "до припадък" или нервите ти или притеснението от съседите не ти позволява подобно действие?
За кратко у нас имаше кокер - сменил многократно собствениците си - лаеше нон-стоп, щом остане сам в продължение на 6 дена! След този период започна малко по малко да се успокоява. В момента има нови собстеници и не лае, когато остава сам. А в началото изглеждаше безнадежден случай!
За това питам - ти колко време си го оставял да лае?
Оставяш ли му играчки, за да има занимавка, когато излизаш? Използвал ли си коридора, в който искаш кучето да седи мирно, като място за наказания?
Когато всички в къщи излязат - пак ли лае и скимти? Ако не - значи просто "ви работи" - знае, че когато сте там - това е неговия начин да ви извика при себе си.
Проста рецепта няма да получиш - има много начини - трудни и постепенни - които се изпълняват бавно, внимателно и с упоритост, които могат евентуално да решат проблема.
Те са описани много подробно в горната статия!
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#13
Публикувано: 27 January 2006 - 05:10 PM
Връщането да се накаже кучето само ще влоши нещата и ще затвърди проблема.
Единственият начин са серии планирани отставяния - от секунди, та накрая до часове.
#14
Публикувано: 28 January 2006 - 10:00 PM
#15
Публикувано: 17 February 2006 - 03:26 PM
Страхувам се да го оставя сам вечер и не защото ще ми прави бели,ами защото ме е страх да не му стане лошо от чуството че е сам и изоставен!
#16
Публикувано: 23 March 2006 - 08:59 AM
#18
Публикувано: 23 March 2006 - 12:37 PM
Цитат
Добавям: зависи и от теб.
Цитатът е от първата статия, хора, четете внимателно. Тези статии не са за да ги прочетеш като обикновен постинг и да забравиш.
deni03, поздравления за решението да задържите кучето. Вашият случай е типичен: смяна на стопаните=травма. Ако е само това, може да отшуми лесно, но вероятно не е привиквано да стои само. В такъв случай не мога да ви обещая бърз резултат, трябва да се въоръжите с настоятелност в отработката и с търпение.
#19
Публикувано: 26 March 2006 - 04:18 PM
#20
Публикувано: 26 March 2006 - 04:18 PM
Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят![br]
- (23 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »