В памет на ... Последно сбогом :(
#21
Публикувано: 12 May 2010 - 02:05 PM
Синьокуче бъдете силни знам колко много боли да загубиш член на семейството
#22
Публикувано: 12 May 2010 - 06:00 PM
#23
Публикувано: 12 May 2010 - 07:47 PM
sinioku4e моите искрени съболезнования!
#28
Публикувано: 11 June 2010 - 05:10 PM
Нека почива в мир душичката и !
#29
Публикувано: 17 June 2010 - 02:18 PM
Лара беше и моя любимка - уникално куче......Сигурна съм, че е щастлива там горе в рая !
Akita Bagatur Ken
за връзка тел.088 7 982 645, 088 8 982 645
"АКО ВЕДНЪЖ ВЛЕЗНЕШ ВЪВ ФОРУМ ЗА КУЧЕТА, НЯМА КАК ДА НЕ СЕ НАУЧИШ ДА ХАПЕШ"
Петя Кръстева
#31
Публикувано: 24 June 2010 - 12:46 PM
#32
Публикувано: 25 June 2010 - 11:45 PM
Може би е добре да кажа какво се случи... В старата тема "Смесени породи", преди да бъде създаден отделен подфорум е ставало дума, за това някои знаят за нейната болест.
На 21 Ноември 2009, Лара получи някакво неразположение на задните крака или по-скоро безсилие, което след почивка изчезваше за кратко. Стана внезапно, бяхме на път, а на следващия ден веднага посетихме ветеринар. Влоши се много бързо, вечерта вече не можеше да се изправи. Диагнозата беше поставена на 4тия път. Болестта е Миастения Гравис и по принцип трудно се диагностицира (дори и при хората). Характеризира се с мускулна слабост, както и се превежда всъщност и е автоимунна, в повечето случаи хронична.
Тогава продължи да се влошава до степен - пълно обездвижване, невъзможност за преглъщане и трудно дишане. Все пак след около месец борба и лекарства постепенно се стабилизира и вече беше на крака. Малко по малко се върна цялата й жизненост, лекарствата се пиеха редовно и всичко беше наред до 20 Март. Тогава всичко започна отначало, минахме по почти същия път. След почти цял месец към края на който съвсем се бяхме отчаяли тя отново се подобри и се изправи. За съжаление само за 2 дни. Получи се друго усложнение - вследствие от дългото отсъствие на мускулен тонус, прешлените и връзките м/у тях се бяха разхлабили и разместили (може да не съм съвсем точна, но това е което разбрах). Не можеше да се направи нищо, това което я очакваше беше парализа.
Решението се взима трудно, но в такава ситуация е единствената възможност, която можеш да дадеш на любимото си същество, за да предотвратиш едно напълно безмислено страдание. Най-тежко е това, че беше съвсем млада...
Още веднъж, благодаря за всички хубави думи и съпричастност. Радвайте се на всеки ден заедно с вашите любимци, защото те дават страшно много, но за съжаление живеят по-мъничко от нас. Всяка кучешка усмивка, беля и завъртяна опашка е прекрасен спомен, който никак не се забравя...
#34
Публикувано: 26 June 2010 - 06:42 PM
Макар и тъжна тема и да е трудно да говорим нека всеки сподели как си е отишъл любимеца му,защо.
#35
Публикувано: 26 June 2010 - 08:30 PM
Просто погледни напред и мисли за утре. Другото така или иначе е вече минало...
We make a Living by what we get... We make a Life by what we give...
#36
Публикувано: 28 June 2010 - 09:39 AM
А за Ида ... с нея ви запознах в този подфорум преди няколко месеца.Там сте виждали и снимките.
Историята е грозна,жестока и ... непростима.Ида беше здрава,красива,млада и ... моята голяма,кучешка любов.
Кастрирах я,тя си разпори шевовете.Току-що описах цялата случка в темата за кастрацията във вет.кабинет.Не мога отново.
#37
Публикувано: 02 July 2010 - 03:03 PM
MickeyYP, в 28 June 2010 - 09:44 AM, написа:
А за Ида ... с нея ви запознах в този подфорум преди няколко месеца.Там сте виждали и снимките.
Историята е грозна,жестока и ... непростима.Ида беше здрава,красива,млада и ... моята голяма,кучешка любов.
Кастрирах я,тя си разпори шевовете.Току-що описах цялата случка в темата за кастрацията във вет.кабинет.Не мога отново.
Ооооо не Миме много съжалявам, чак сега виждам. Ида беше невероятно куче имах възможността да се запоная с нея и да и направя дупчица от ръка и коляно в която тя да провре главичка и да се сгуши за малко ласки....милата Уффф нямам думи ужасно е :(((((((( Бъди силна.Ако имаш нужда от нещо обади се .... Ида беше страхотна!!!
#38
Публикувано: 15 July 2010 - 07:57 PM
Аз съм виновна за смърта му!Аз съм виновна,че през последният месец от живота му не беше при познатите си хора,а беше при този изверг.Мина доста време,но все още ме боли за него...Сега преглеждах темичката му,където в продължение на месец отчаяно се опитвах да си го върна.Всичко започна така:малко кученце се появи при училище и естествено аз се заех.Беше в приемен дом при грижовни хора,докато му търсех стопани.Един ден се обади човек,беше запознат с отглеждането на кучета(с копи пейст по скайп),а приемното му семйство не можеше да го държи вечно.Бяхме се отчаяли и много се зардвахме на човека,който о поиска.Дойде на време дадохме му кучо,а той започна да пише в един друг форум.И така след месец ми съобщи,че кучето е мъртво.Оказа се,че го е изхвърлил на следващият ден,но понеже то се върнало го убил.Помня как като видя,че идвам се сгуши в кашончето си и задъвка играчката си.Беше толкова добро и хубаво кученце,а аз пропилях живота му.Още се обвинявам са случилото се и се ядосвам,че няма кой да накаже виновния.
Сбогом Оскар ще ми липсваш и ще бъдеш винаги в сърцето ми!