[svetamops]

Стейси, в 26 March 2013 - 05:27 PM, написа:

Нашите космати момичета ги взехме от организация във Варна. Те ги спасиха, ние ги осиновихме!
Влюбихме се в нея: Женя


И в нея: Мила



Сега са около седем-месечни. Кастрирани, чипирани, обожавани!

Първи приятелки са:

Страхотни са ,честито, да са Ви живи и здрави котета!

[Стейси]

Благодаря!

Много добри котанки са! Женя е шефа, но добричък шеф. Грижи се за чистотата на табито като сестра. А Мила е палава и забавна, инициатор на белите. И гласът на дуета.( Женя не може да мяука, само пърка). Много гальовни котки са!

[ENJOY]

Да се отчета и аз... Ще започна с две котки, които вече не са сред нас, но ми се иска да ги спомена, много ми липсват.

Първата е Хърбичка.

Дойде пред къщата на родителите на годеника ми в Чепинци и там си остана. Отначало я мислехме за коте на не повече от годинка. Хърбаво, жив скелет, крачетата му колкото кутрето ми тънки. Беше досадна, изглеждаше зле и искаха да я изхвърлят. Ние тогава живеехме в Банкя и я прибрах при нас. Мина през ветеринар за кастрация и тогава всъщност разбрахме, че си е доста дърта котка. Зъбите й бяха зле. Тя не се буташе при другите, винаги ядеше сама и съответно никога не оставаше за нея. Взех й мека храна, за да й е по-лесно и я хранех настрана. За отрицателно време коренно се промени, стана голяма, пухкава, с лъскава козина, невероятно красива, въпреки кривите си задни крачета - леко сочеха навътре и ходеше много смешно :) Беше някаква кръстоска със сиамка, много мила и вярна котка. За съжаление, когато се преместихме на Волуяк, останахме без нея. Имаме немска овчарка, която не понася котки. Винаги я държим вързана заради тях, но Хърбичка се правеше на смела и се въртеше под носа й. Една вечер се прибрахме и... заварихме доста грозна картинка :( R.I.P.

Това е Зипи.

Тя е дъщеря на Памучето от Банкя (също котка, прибрана от улицата, снежно-бяла, роди общо 5) и си я взехме заедно с Хърбичка. За съжаление изчезна безследно. Надявам се просто да е избягала, но... факт е, че я няма...

[ENJOY]

Следва Амбър, сестрата на Зипи.

Тя още си е при нас и е ужасна лигла, все гледа да се бута, да се гали, обожава да се изпъне по гръб, за да й чешат корема. Непрекъснато мяука, което е доста досадно. Върви си и си мяука и съм сигурна, че и тя не знае защо :)
На 9 май роди три котета в склада до нас, но за два дни едно по едно си ги пренесе тука. Едното го смачка и не оживя, а другите вече почват да приличат на истински котета. Шареното е женско, а черно-бялото е момченце. Подаряват се.


Освен нейните, тя осинови и други две, които от два дена вече се нахвърлят на гранулите й. И двете са момиченца и също скоро ще си търсят дом :)


Още в понеделник смятам да се обадя за час за кастрация, преди пак да я изпуснем...

[ENJOY]

Стигнах и до Пуфи. Аз работя като куриер и докато чаках една клиентка да слезе да си вземе пратката, пред входа се появи това пухкаво и мило същество. Почна да се умилква, да мърка и веднага ме грабна. И най-вече - беше мноого бременна. Като си представих къде ще се родят тия малки и как ще оцелеят... Само изчаках жената да си тръгне и буф котката в колата. Беше доста кротка, лежа зад седалката ми през цялото време. Е, не се разбраха добре с Амбър и трябваше постоянно да ги пазим, когато и двете бяха в къщата, но сега поне се понасят :)


Прибрах Пуфи на 20 март вечерта, а на 21 март сутринта вече беше родила в едното чекмедже под леглото. Май само това е чакала :) Роди три сладки котета, съвсем различни едно от друго.

[ENJOY]

Имахме си черно момченце, което вече подарих и замина за Перник с името... Унуфри...


Единственото ни момиченце е Мия. Тя първа си смени цвета на очите.


И последен остана Роши, рижавият красавец със сини очи, когото всички обожават и искат да мачкат. С Мия не си ги давам :) Страшно си ги обичам, много са забавни, а в момента и двамата са ми се свили на краката и мъркат. Научиха се преди няколко дена :)


Та... те това са ми котките засега :)

[anelia_888]

И двете ни котета ги осиновихме от хора, намерили ги на улицата. От днес семейството ни е с един член по- голямо

[conundrum]

[img]https://www.facebook...&type=3&theater[/img

]:) цял живот съм гледала кучета..цял живот съм правила каквото мога за кучетата...цял живот съм обяснявала как аз и котките просто не се разбираме...е, кармата си е карма....преди малко повече от 2 седмици, една събота, се оказах в позиция да играя в Борисовата федербал с 5 годишната си дъщеря, когато чук някакво неистово мяукане - малък разбойник, най - вероятно подплашен от кучета, се беше качил на едно от големите дървета на централната алея, поне 4 метра...или изхвърлен, или изтърван по мое мнение...е, няма да разказвам каква гимнастика беше докато го свалим, особено в страната на кибиците.. където 10 човека цъкаха одобрително, но не ми помогнаха да мъкна и обърна 50 кг пейка , на която да се качим, нито ни държаха докато си играехме на цирк дъо солей по дървото....свалихме го...уж го пуснахме да си ходи с идеята, че каквото можах-направих, уж после ме загриза какво ще прави с кучетата в Борисовата, уж го занесохме в задния двор на офиса ми...все уж неща :) в понеделник семейния съвет реши, че имаме котка и от тогава си имаме нов шеф у нас - с детето стават двама и едва смогвам :) така вече 20 дни си имаме Алфред - -чудесен мъник:) обезпаразитен, ваксина след 2 дни, и такова диваче...ляга зад мен на дивана и се опитва да ми изгризе опашката, неколкократно обръща чашата ми с розе и ревнува от детето - буквално с нокти и от двете страни се борят за вниманието ми:) никой не вярваше , но за толкова малко време вече се питам как сме живяли досега без котка:) това е историята на нашия Алфред - 4 месечен мъжкар, без който никой от нас не мисли, че може да живее:)

[MechoPuh]

Много хубава история! Да ви е жив и здрав малкия Алфред и много да ви радва !

[tony63]

Здравейте на всички!Нека да ви представя и моите котешки лапички у дома.
1.Роксанка калпазанка я осиновихме от приюта в Русе преди 2години.



2.Сър Джордан-или агент XXL-прибран от улицата на 01,03,2013г.Снимките са в развитие-от началото до момента.
Или иначе казано,това са нашите мъркащи любимци.И си имат за приятел още една опашчица сладка-болонката Руби,която е осиновена благодарение на този форум преди 5години.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[jenni1989]

Tony63, котките ти са страхотни..изглеждат много мили и добрички, да са ти живи и здрави дълги години А за това, че си ги осиновила...

[didkap84]

здравейте аз се сдобих с моят красавец най случайно. Преди 7 години. Малко преди да стана студент една седмица може би по рано се прибирах от парка. Когато съзрях 2 пухчета в една дупка до пътя на около месец - едно сиво като улука и едно с цвят на дива котка. Това с цвят на дива котка по ми хареса. Погледнах го беше мъжко и веднага си го взех. Когато се прибрах майка ми ме прати да взема и другото но него вече го нямаше. Оказа се че и предното краче му е счупено. С помощ от близкия ветеринар се оправи за седмица. Сега е котарак на близо 8 години бизо 10 кг и е като мече. Оказа се кръстоска между ангорка и персийка. Очаквайте скоро и снимки на него и синат му 5 годишният Роки. А него го кръстих Мечо. заштото е пухкав като мече.

[milenage]

ENJOY, в 01 June 2013 - 08:34 AM, написа:

Да се отчета и аз... Ще започна с две котки, които вече не са сред нас, но ми се иска да ги спомена, много ми липсват.

Първата е Хърбичка.
PB130549.JPG
Дойде пред къщата на родителите на годеника ми в Чепинци и там си остана. Отначало я мислехме за коте на не повече от годинка. Хърбаво, жив скелет, крачетата му колкото кутрето ми тънки. Беше досадна, изглеждаше зле и искаха да я изхвърлят. Ние тогава живеехме в Банкя и я прибрах при нас. Мина през ветеринар за кастрация и тогава всъщност разбрахме, че си е доста дърта котка. Зъбите й бяха зле. Тя не се буташе при другите, винаги ядеше сама и съответно никога не оставаше за нея. Взех й мека храна, за да й е по-лесно и я хранех настрана. За отрицателно време коренно се промени, стана голяма, пухкава, с лъскава козина, невероятно красива, въпреки кривите си задни крачета - леко сочеха навътре и ходеше много смешно :) Беше някаква кръстоска със сиамка, много мила и вярна котка. За съжаление, когато се преместихме на Волуяк, останахме без нея. Имаме немска овчарка, която не понася котки. Винаги я държим вързана заради тях, но Хърбичка се правеше на смела и се въртеше под носа й. Една вечер се прибрахме и... заварихме доста грозна картинка :( R.I.P.

Това е Зипи.
PB130550.JPG
Тя е дъщеря на Памучето от Банкя (също котка, прибрана от улицата, снежно-бяла, роди общо 5) и си я взехме заедно с Хърбичка. За съжаление изчезна безследно. Надявам се просто да е избягала, но... факт е, че я няма...

моето коте изключително много прилича на твоята Хърбичка,направо се замислих,да не са някакви роднини :) Харесах я от продавалник и я взех,тя е наполовина симка и "тигрова",но на неразбиращите казвам че е сиамка таби :)

Снимка (и)

• 

[ENJOY]

Страшна сладуранка! Моята със сигурност имаше нещо сиамско. Ама имаше много смешни крачета, тънки като клечки. Тия дни попаднах на нейни снимки и ми домъчня. Колко мъка да направим котка от мършавото същество, което дойде от нищото и накрая...

[milenage]

И аз имах подобен случай,взехме най-мършавото коте от котилото от село, за 6 месеца стана най-едрото,но му беше тесничко да живее в общежитие и го върнахме там..и после изчезна..а в това село постоянно изтребваха котките и нямам надежда ,да е попаднал на по-добри стопанин .Нищо,дори и за кратко Хърбичка е била щастлива котка:)

[Angua13]

Здравейте! Голямо удоволствие е да имаш котка. В моя случай котарак. Това е Мъро. На достолепната възраст от 12 години.
И той дойде у дома от улицата. През 90-те години на миналия век / как звучи само!......./ намерих коте, което беше с изгорени лапички и т н. Всички сме виждали животни, с които са се гаврили. Порасна и стана страхонен ктарак. Имаше нещо общо със сибирската порода, заради окосмяването и това, че сам отгледа двете си поколения, които предварително бяха обещани. И до сега повечето от тях са живи и здрави, при добри стопани. Но, за съжавение в един момент, когато го изпуснах навън, той изчезна. Надявам се, че е при добри стопани. От второто поколение си оставих прекрасна ченра котка. Но тогава живеехме в Люлин, на 7 етаж, а бебето имаше огромното желание да излиза на балкона. През една ветровита нощ балконската врата се е отворила и ..... две седмици ревах. Дъщеря ми минавала през стария квартал и видяла едно циганче да влачи Мъро. Взале го срещу един сладолед. Беше току що прогледнал, още със сини очи. Отгледа го старонемската овчарка на дъщеря ми - Чара.
Та - нищо ново под Слънцето.
Мъро е изкючително гальовен, има кучешко поведение, посреща всеки гост на вратата и, когато хората седнат, се настанява в тях. А не е лек - почти 8 кг. Нощем спи при мен и, понеже и аз имам куче- един прекрасен нюф - и при него. Освен това и го възпитава. Ку,чо е 70 кг но Мъро се изправя на задни лапи, хваща кучешката муцуна и.... понякога му хъска, гледайки го в очите, а понякога просто му мие носа. Та така - у нас е весело!.............

Снимка (и)

• 
• 
• 

[ggladnichi]

И аз скоро се сдобих ск отка, но е предизвикателство докато свикнат с кучето :)

[Angua13]

Не се притеснявайте, свикват. През къщи са минали доста котки, но първо старонемската овчарка на дъщеря ми /която отгледа и възпита Мъро/, а после и сегашното ми куче, ги превъзпитават за максимум седмица. Въпроса е котката да разбере, че кучо няма да я нарани. После и става интересно и на края започва да го командва. Моя кучо е 65 кг, но се подчинява безпрекословно на котарака

[petty]

през пролетта на 2012 година,научих една страхотна новина:Котката на съседите,която първоначално живееше с мен,ще има малки котета.Много се зарадвах,понеже предишният ми котарак изчезна.
И така,юли месец,Точица роди три малки котета.Едно шарено и две бели.Получих котетата няколко дни след това,защото живееха в друг двор.Те бяха големи колкото мишка и бяха поставени в едно малко одеяло.Направих им от един кашон леговище и заживяха там.
За един месец пораснаха бързо и двете бели котета си намериха дом.Остана само шареното.Кръстихме го Мишо и сега е един голям и умен котарак.
На снимката са в София,защото зимата щеше да им бъде трудно на селото.

Снимка (и)

• 

[toramotora]

Снимката определено кърти :) Браво