Няма да забравя как за Бари Уайт с приятелката ми почти се сбихме, та не мога да не разкажа.
Пихме кафе, тръгнахме си който накъде е и по пътя срещнахме двумесечния болен и отвратителен Бари. Аз тъкмо се бях преместила в новата си къща, оставяйки старата котка от детските ми години при татко ми, защото тя го обича много повече отколкото който и да е друг. Приятелката ми имаше вече една котка вкъщи и това всъщност ми беше основния довод в бясната разправия.
Работата е там, че години наред се бях надявала да срещна някъде чисто бяла котчица, защото... не знам точно защо. Това, в което вярвам, е някаква измислена система от езически вярвания
, кои истински и съществували някога, кои - не и бялата котка беше един вид тотем.
И така, стискахме двете клетата котчица и тя казваше "Ама аз го намерих първа!", а аз "Да, ама ти вече имаш една котка, пък тази е бяла, нали знаеш, че вярвам в това!".
Не, все още не ходя на терапия.
В крайна сметка тя ми даде да го прибера вкъщи и след това и двете получихме по един урок. Аз разбрах, че тотемът ми е пълна простотия, защото котката се оказа глупава като з@дник и всеки ден ми съсипва дома и живота.
Приятелката ми пък намери своя собствена бяла котка няколко месеца по-късно. А-ха да си помислиш, че може би наистина има нещо
, но не, нейната бяла котка е също толкова неадекватна и глупава колкото моята. Може би това е специалното нещо на белите котки.
Работата с Рижик е още по-сериозна. Той е като Ниблър от Футурама.
Няколко месеца след случката с Бари, с приятеля ми го чухме, когато се прибирахме от работа, пищеше под капака на една паркирала кола. Не можах да го извадя, виках го, носих храна, той не излизаше и накрая се прибрахме, а на мен щеше да ми се скъса сърцето. Няколко часа по-късно дойдоха приятели да пием кафе вкъщи и просто влязоха с една потресаващо слаба, миризлива и омазана в масло рижава котка с думите "Ето ти едно коте." Питах ги откъде са го взели, оказа се, че след двигателя на колата, малчото се преместил във входа на блока, а случката която приятелите ми видели на влизане е как някаква съседка казва на хлапето си, тръгнало да изхвърля боклука "На излизане вземи хвърли навън и това коте, защото много мяука." Беше ноември и валеше много. Както и да е.
Рижкото се оказа супер странен - опитва се да ходи на задни крака и яде с ръце, и когато му се скараш се тръшва едно такова "Мяяя!", направо се заяжда. И има малка глава и огромни, извънземни очи. Та така дойде теорията, че Рижик всъщност не е от тук.
И корабчето му се е разбило на паркинга пред блока, а под капака на колата е търсил някакви части, с които да го поправи, а писъците са били от недоволство, че тази машина е твърде примитивна. И сега се хвърля през глава всеки път, като се отвори прозорец, защото иска да се измъкне от тази маймунска планета.
Ако не си давах всички пари за животинска храна и катерушки, може би щях да ходя на терапия, но ето на - вместо това споделям тук с вас.
Вход
Регистрация
Помощ
Та сега е голямо зверче 
НОК на 10г. и Сибирско хъски на 5 месеца бягат от него, защото той ги гони и ги бие 
А и забравих да спомена, че е с различни очи (синьо и зелено) и в нас си имаме 3 сини и 1 зелено око (2 сини на хъскито и синьото и зеленото на Пухчо) 
Горе
Цитиране +
. Едно момиче беше успяло да ги извади от гаража му и да ги отгледа . А Дио ....... видя ме, покатери ми се, открадна ми сърцето и буквално ме остави без избор 
