Как се сдобихте с вашия мяукащ приятел :)
#1
Публикувано: 30 December 2009 - 02:44 AM
#2
Публикувано: 13 February 2013 - 08:42 PM
#3
Публикувано: 15 February 2013 - 03:52 PM
#9
Публикувано: 21 February 2013 - 06:19 PM
Пихме кафе, тръгнахме си който накъде е и по пътя срещнахме двумесечния болен и отвратителен Бари. Аз тъкмо се бях преместила в новата си къща, оставяйки старата котка от детските ми години при татко ми, защото тя го обича много повече отколкото който и да е друг. Приятелката ми имаше вече една котка вкъщи и това всъщност ми беше основния довод в бясната разправия.
Работата е там, че години наред се бях надявала да срещна някъде чисто бяла котчица, защото... не знам точно защо. Това, в което вярвам, е някаква измислена система от езически вярвания , кои истински и съществували някога, кои - не и бялата котка беше един вид тотем. И така, стискахме двете клетата котчица и тя казваше "Ама аз го намерих първа!", а аз "Да, ама ти вече имаш една котка, пък тази е бяла, нали знаеш, че вярвам в това!". Не, все още не ходя на терапия.
В крайна сметка тя ми даде да го прибера вкъщи и след това и двете получихме по един урок. Аз разбрах, че тотемът ми е пълна простотия, защото котката се оказа глупава като з@дник и всеки ден ми съсипва дома и живота. Приятелката ми пък намери своя собствена бяла котка няколко месеца по-късно. А-ха да си помислиш, че може би наистина има нещо , но не, нейната бяла котка е също толкова неадекватна и глупава колкото моята. Може би това е специалното нещо на белите котки.
Работата с Рижик е още по-сериозна. Той е като Ниблър от Футурама.
Няколко месеца след случката с Бари, с приятеля ми го чухме, когато се прибирахме от работа, пищеше под капака на една паркирала кола. Не можах да го извадя, виках го, носих храна, той не излизаше и накрая се прибрахме, а на мен щеше да ми се скъса сърцето. Няколко часа по-късно дойдоха приятели да пием кафе вкъщи и просто влязоха с една потресаващо слаба, миризлива и омазана в масло рижава котка с думите "Ето ти едно коте." Питах ги откъде са го взели, оказа се, че след двигателя на колата, малчото се преместил във входа на блока, а случката която приятелите ми видели на влизане е как някаква съседка казва на хлапето си, тръгнало да изхвърля боклука "На излизане вземи хвърли навън и това коте, защото много мяука." Беше ноември и валеше много. Както и да е.
Рижкото се оказа супер странен - опитва се да ходи на задни крака и яде с ръце, и когато му се скараш се тръшва едно такова "Мяяя!", направо се заяжда. И има малка глава и огромни, извънземни очи. Та така дойде теорията, че Рижик всъщност не е от тук. И корабчето му се е разбило на паркинга пред блока, а под капака на колата е търсил някакви части, с които да го поправи, а писъците са били от недоволство, че тази машина е твърде примитивна. И сега се хвърля през глава всеки път, като се отвори прозорец, защото иска да се измъкне от тази маймунска планета. Ако не си давах всички пари за животинска храна и катерушки, може би щях да ходя на терапия, но ето на - вместо това споделям тук с вас.
Жил был щенок с весёлой глупой мордой, один из тысяч городских дворняг.
Был вчера щенок обычный, а сегодня рок-звезда
Жизнь исправил на "отлично" как и ты, он навсегда!
#10
Публикувано: 22 February 2013 - 02:35 PM
Чудесни истории и съвсем си си добре, никакви терапии ...само ще ти промият мозъка. Всъщност истината е някъде там и аз съм на мнение, че няма случайни неща.
Моята мацорана няма чак толкова специална история. С годеника ми си търсехме коте, защото аз му умрънках живота, че не мога да живея без домашен любимец (все пак от дете съм заобиколена от животни) и прилагах тактика всекидневно да му показвам разни малки и големи, пострадали и здрави, "грозни" и красиви и т.н.
И в един момент почна да поддава, онова колко било сладичко, ама това момиченце ли било и т.н. До момента в който се предаде... иии съответно след 2 дни правех уговорка за едно коте от обява на която бях попаднала. Освен, че дребоса беше от Варна, са го намерили полу живо, силно опаразитено и т.н.
Нямам представа какво ме привлече в нея точно, може би, защото приличаше на първата ми котка от детинство, но се влюбих веднага....а бях прегледала маааса обяви.
И така нашата Варненка след известно време пристигна в София, имаше известно време на лечение, но сега е доволна царица.
А по повод на "разговорите" ние редовно си ги провеждаме (боже мислех си че само нашата не е наред) като и се скараме чувам съвсем същото намръщено "Мя" което на мен ни звучи като троснато "Не" и "няма пък" .Като се прибирам и я питам дали е правила белички, тя винаги отвръща "Ммммяя" което ми се струва, че звучи като "М нее" Обикновено доста я лигавя и освен с името Шани отговаря и на "Мами" ..много я мамосвам, не знам защо... та като я викна с "мами" веднага отвръща със почти същото "Мя мя" нещо подобно
хаха то няма как да пресъздам звука с думи, но направо Мама си ми казва. А нещото което най- много ме шокира в началото, а сега ме забавлява много е , че постоянно ни се бърка в разговорите с годеника ми. Като седнем да пием кафе или вечер като сме си легнали и си говорим, тя най-тактично сяда някъде срещу нас и почва с едно "Мя Мяк як якяк" едно такова странно аз му казвам "кякане" предполагам всички се сещате за какво говоря, мисля си, че няма котка която да не го е правила я за някоя муха, я за нещо друго на прозореца. Идея си нямам какво значи, но го прави когато си говорим двамата или когато се обърна към нея да я питам иска ли да яде или да излезе на балкона (защото там и е тоалетната) и винаги ми отговаря. Абе направо си разговаряме. (Сега като се замисля, май дружно трябва да ходим на терапия)
Та си мисля, че май всичките от котешкия вид са си леко извънземни, е не всички може би блестят от велик ум , но всяка котка си носи чара по някакъв начин.
Ето и снимки да я видите какво беше и сега каква ми е хубава бърборана
В това се влюбих.
Тука се препича
А тук е с налудничевия си поглед, когато нощта преобразява котките
#11
Публикувано: 22 February 2013 - 04:02 PM
Интересното е, че освен мило бебе, след като е пораснала пак изглежда очарователно.
Не знам дали ще се съгласиш, но това, което аз виждам е, че повечето котки (всъщност мъжките котки, май при женските не е точно така, те са винаги по-красиви) когато пораснат стават с едни глуповати лица. Моите поне със сигурност. И този от офиса. И още десет познати.
Доказателствената част:
Та, твоята е красавица. Браво!
Колкото до говоренето, Рижик кряка винаги, когато кучето се разлае. Ама ВИНАГИ - дори и да спи, да яде, каквото и да прави, обажда се и от тоалетната - ако песчето започне да лае, той оставя всичко и започва заедно с него: "Мя. Мя-мя-мя. Мя. Прррр-мя. Мя." Това така и не разбрах защо го прави, обаче много се забавлявам, защото много ги обичам като са такива едни... вокални.
П.С. Принципно, стигнал ли си дотам, че да живееш с котки, терапията винаги е добре дошла.
Жил был щенок с весёлой глупой мордой, один из тысяч городских дворняг.
Был вчера щенок обычный, а сегодня рок-звезда
Жизнь исправил на "отлично" как и ты, он навсегда!
#12
Публикувано: 22 February 2013 - 05:53 PM
О да, мъжките винаги се различават като пораснат. Освен, че са по.. как да кажа, изглеждат бабитски, самата им муцунка си има по груби черти.
И изглеждат някой доста дебилно
А за това мякане не знам, много ми е смешна, а ето че твоя пък с кучето си лафи... може би го пита какво става
Но в едно се убедих, че ако хората се учим от котките, на това как да си постигаме целите си с такт и малко манипулация, ще станем велики без войни и агресия.
Например, моята не е от най-гальовните и не обича много, много да се гуша... като я гепа седи,но иначе сама идва само сутрин.
Съответно часовия пояс е между 5-6 когато или е гладна, или се е наспала и си търси компания , я нещо друго. Промъква се от краката ми (защото там спи) едно бавно и лигаво с включена пърпоретка на пълни обороти и започва да си бие главата в лицето ми. И като казвам бие е буквално...не да се погали или отърка, а идва и директно "бум" забучва глава в носът ми... след малко прави нова засилка "бум" в устата ми. Разбира се съвсем нежно и деликатно не ме боли, но е достатъчно да ме събуди и след като постига целта си да съм будна, ако е гладна почва още по голяма лигня с целувки милувки въргаляне по гръб и т.н. абе цял спектакъл и всичко това пред/върху лицето ми
И ако се окаже,че не е гладна и съответно целта и е само да ме събуди, момента в който стана мислейки да и сложа храна тя се прави на заспала...ама буквално се преструва не преувеличавам.. и след това е доволна,че не само тя е будна.
Абе луда работа, ама е толкова сладка, че как да и се ядосам... пък и като е единственото време от деня в което е толкова любвеобилна
Иначе някаква снимка на бялото "късметче" имаш ли?Розовия нос е много чаровен
А това е котарака който остана да живее с майка ми, на снимката е малък сега е даже с още по респектиращ поглед.
И като говорим за тъповати изражения.. тука е нещо от сорта на "Ъъъ"
#13
Публикувано: 22 February 2013 - 07:50 PM
А черньото прилича на Тайра Бенкс, като модел е! При теб са все красиви.
Намерих едни стари снимки на Бари, на около 6-7 месеца, тъкмо преди физиономията му да стане тъпа.
Слагам ги и се спирам, защото омазах темата.
Водихме го на гости при едни симпатични хлапчовци, които му извадиха зъбите със зъболекарски комплект за Коледа.
Жил был щенок с весёлой глупой мордой, один из тысяч городских дворняг.
Был вчера щенок обычный, а сегодня рок-звезда
Жизнь исправил на "отлично" как и ты, он навсегда!
#14
Публикувано: 23 February 2013 - 12:01 PM
Не успявам да кача снимката. А бе спи ми на възглавницата върху главата ми.
#15
Публикувано: 23 February 2013 - 02:00 PM
#17
Публикувано: 24 February 2013 - 10:07 AM
Иначе Flashback така като гледам, белия хубостник никак не е възразявал прегледа при "стоматолозите"
Много се радвам,че всички сме се сдобили с най-прекрасните котета, а именно бездомните и отритнати от обществото, които са с най-невероятния късмет
#19
Публикувано: 03 March 2013 - 08:49 PM