Dog.bg Форуми : Първа среща

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
  • (3 Страници) +
  • 1
  • 2
  • 3
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

Първа среща помниш ли, помниш ли...

#1 Потребителят е офлайн   Грахче Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 796
  • Регистрация: 26-November 08
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 07 January 2010 - 02:46 PM

Помните ли първата среща с вашето куче. Ама наистина най-първата, първият поглед, първата симпатия. Какво се случи тогава, как се "избрахте"? Сега като ги гледате порастнали /и поостаряли/ често ли си мислите за този момент и какви чувства и мисли ви минават през главата.
User's Signature

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.
Качена снимка

#2 Потребителят е офлайн   tey4e Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Група: Ветеринарен лекар
  • Мнения: 2478
  • Регистрация: 27-March 08
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 07 January 2010 - 08:32 PM

Още помня първата среща,все едно е била съсвсем скоро,а непреди почти 15 години.Бях на село,където прекарвах ваканциите си.Току що се бяхме върнали от морето,където хранехме едно куче.Тръгвайки си от там,то хукна след колата,аз ревнах,наште категорично отказаха да го вземем и така си ревах от морето до село.Оставиха ме и се прибраха в София.Минаха 14 дни и трябваше да дойдат да ме прибират за училище.Влизам в кухнята-те бяха пристигнали и какво виждам:малка гъвкава,кафява фурия,търчаща напред назад.Веднага изприпка до мен и ме боцна с влажното носленце и пак хукна нанякъде.Аз попитах-Чие е това кученце?..и като получих отговор-"Твое"! останах със зяпнала уста и бях най-щастливото дете на света.До ден днешен това е най-хубавия подарък,който съм получавала. smile.gif

Прикачени файлове


User's Signature

In memoriam
Качена снимка
За да си човек,бъди му приятел!

#3 Потребителят е офлайн   julianas Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 448
  • Регистрация: 15-February 09
  • Gender:Female
  • Location:пловдив

Публикувано: 07 January 2010 - 10:10 PM

Моя спомен е по пресен тоест та се два
Джули е видях около 20 април 2008 в магазин Зоомания скоро бях загубила котката си и не мислех за друго животно макарче мисълта за куче ме навестяваше
Въпросния ден влезнах за друго една приятелка имаше игуана и търсех нещо за подарък като влезнах видях един много красив шпиц като топка да търчи из магазина името и е Принцеса и се зачудих започнах да го закачам а тя ме налая хубаво даже посегна д а ме хапе и в този момент чух някакво драскане зад мен и тогава видях Джули една малка дакелска топка беше около 2 м имаше и други кучета но не ги помня взех е от клетката на ръце а тя едно близане по лицето и тогава едната продавачка каза че е от няколко дни 1-2 и още е стресирана и не с е държала с никой така до момента не е взех веднага незнаех дали съм готова за това мислих 1 седмица измислих името и защото е с рижаво червен цмят козита и остра муцунка и незнам защо се сетих за Джулия Робърцт и след 1 седмица имах пак работа в района бях с една колежка и като свършихме и споделих и казах дай да погледнем ако е тук ще е взема и още като застанах пред клетката тя беше там и ме гледаше много щаслива гушна се до главата ми и даже досега като и кажа гуше гуше го прави така и така станахме наи щасливата двойка стопанка и дакелка
За Джако е по различно след като взех Джули просто се влюбих в тази порода и търсех дакел на нейната възраст за компания но близо година не открих или по точно само веднаж но нещо не си допаднахме и така бях пуснала обява и точно 1 ден преди рождения ден на Джули на 10 02 2009 ми се обади един познат че е намерил дакел млад не повече от 2 годишен изгубен и ако искам да го видя
на другия ден отидохме и бяхме взели и Джули с нас за да видам как ще реагира макар че тя е много контактна и с животни и с хора но за всеки случай
Милия като видях беше толкова стресиран с подвита опашка но те се разбраха от един поглед и така се озавах с 2 дакела пуснах обяви дори по нова телевизия но никой не го потърси и така вече близо година
Джако се адаптира бързо беше здрав слава богу като идключим колита и други стомашни болки от това което беше ял навън и напукани лапи до кръв за 1 месец всичко се оправи и сега са едно щаслимо семейство дори имат бебета малки дунди които си имат стопани и са много обичани
Това е нашата история засега wub.gif


#4 Потребителят е офлайн   samotnata Икона

  • assajventress
  • Икона
  • Група: Без дом
  • Мнения: 4582
  • Регистрация: 23-September 04
  • Gender:Female
  • Location:София
  • Interests:Биология, животни...
  • Skype:

Публикувано: 08 January 2010 - 12:05 PM

Когато се нанесохме с моя приятел да живеем сами веднага поискахме куче. Единодушно решихме кокер. Аз исках черен, той кафяв. По онова време кучета по зоомагазините имаше рядко и ние докато съберем парите кокерите "свършиха". Една вечер приятеля ми се прибирал в един порой и докато чака на спирката една кола замалко да блъсне нещо на улицата. Той подгонва нещото, хваща го, увива го с якето и двамата подгизнали и кални се прибират у нас. Първата ми среща беше с нещо кафяво, кално, хърбаво, на фъндъци, което гледаше като застреляна сърна и се беше свило в якето и едвам дишаше. Беше обявено за мъжко. 3 мин след това се оказа, че е женско куче, което прилича на кокер и проблема с цвета беше завинаги решен.

Сара на 9-10 месеца, малко след намирането й и привеждането й в по-нормален вид:


Сара преди 2 месеца /на около 7 години/

User's Signature

Nothing but the best is good enough!

#5 Потребителят е офлайн   Снуупи Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 485
  • Регистрация: 18-September 09
  • Gender:Female
  • Location:Бургас
  • Interests:Кучета,Дизайн,Туризъм,Фотография
  • Skype:

Икона за мнението  Публикувано: 08 January 2010 - 07:33 PM

И аз помня първата ми среща с Чарли.Винаги съм искала да имам куче,от много,много малка купувах книжки за породите,изрязвах снимки на кучета от вестниците.Веднъж родителите ми донесоха един кашон и моята първа реакция беше да подскачам и крещя-куче,кучеее...оказа се малък телевизор ab_041.gif
Когато поотраснах сключихме сделка,аз влизам в избрано училище и за награда получавам куче...е...приеха ме и се започна голямото търсене.Обиколихме всички ветове и ги помолихме ако се появят кученца кокери да ни се обадят.Един ден това се случи и аз отидох да видя мъниците,които бяха заведени при вета за ваксини.10 малки кученца...майка героиня ab_041.gif
Хората случайно се оказаха наши познати,след няколко дни бяхме у тях на гости...имаше останали 2 момиченца и 1 момченце(изтърсачето).Е,само като го вдигнах,с тези уши стигащи до половината му тумбаче,малка кафява топка.Гушнах го...и не го пуснах повече.
Недостатъчно подготвени за животинката в къщи,незнаещи какво да очакваме...на другата сутрин майка ми ме събуди и каза:Ела да видиш какво те чака по средата на килима ab_041.gif unsure.gif
Е,това беше първата "торта" която ми се наложи да чистя...и така.....беше 1995,а днес изтърсачето вече го няма.

User's Signature

Липсваш ми момченце, никога няма да те забравя....спи спокойно и ме чакай...там някъде пак ще се срещнем. Чарли - (27.06.1995г - 26.12.2009г)
* АЗ ПОДКРЕПЯМ *
Качена снимка

#6 Потребителят е офлайн   dog.bg Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Root Admin
  • Мнения: 13834
  • Регистрация: 05-July 04
  • Gender:Male
  • Location:Sofia

Публикувано: 08 January 2010 - 11:42 PM

Хубава тема, поздрави ! ba_025.gif rc_036.gif

Първата снимка, долу вдясно, е първата му снимка, на която го видях, като беше вчера ...

На втората за първи път заедно, това е София, на летището wub.gif

И след пет години ... re_037.gif

Помня всичко. Мисля, че тези мигове не се забравят.

Снимка (и)

  • Прикачена снимка

Прикачени снимки

  • Прикачена снимка
  • Прикачена снимка


#7 Потребителят е офлайн   monkata95ss Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 117
  • Регистрация: 08-September 08
  • Gender:Female
  • Location:перник
  • Interests:животни , музика , танци , компютър , приятели

Публикувано: 09 January 2010 - 12:01 AM

Бях със родителите си . Беше краят на май . С роидтелите ми пътувахме за село . Никой не говореше за куче . Баща ми изведнъж зави по някакъв странен път . Реших ,че ще ме учи да карам . Не бях много ентусиязирана. Спрхме изведнъж в някакво село пред ена къща . Бащата без да каже ума слезе от колата и се забави доста . След много молене майка ми каза , че отива да си взме кученце . Върнаа се със един клепоух красавец . Пъровто нещо което си помиислих като го видях "Алеле как смърдииии.... " . Седна стаписан до краката ми и пъроначално лежеше . После почна да се съвзема и да се заиграва . Беше някакво малко същество което не пипнх около 1 час . Мислех как само със пипане ще го нараня . Бях в ужас , о и бях най-частлвия човек на света . Стигнахме на село и го пуснахме на двора . Изяде си всичко което му бяхме направили . Легна да спи бебока , а след това като отпочина започна да тича из двораи се отпусна . Ходешесамо пред краката ни а аз много му се радвах . Винаги ще помня този прекрасен ден :)
User's Signature

Животните са като човека , но с по-малко недостатъци !

Качена снимка

#8 Потребителят е офлайн   Furia_S Икона

  • Вещица
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 5912
  • Регистрация: 26-September 04
  • Gender:Female
  • Interests:Кинология, генетика на окраска, обучение на кучето, развъдна дейност, ЧАУ-ЧАУ.

Публикувано: 09 January 2010 - 01:09 PM

Нещ ми се дублират съобщенията, компа явно откача.
User's Signature

Чау - кучето, близнало небето...

#9 Потребителят е офлайн   Furia_S Икона

  • Вещица
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 5912
  • Регистрация: 26-September 04
  • Gender:Female
  • Interests:Кинология, генетика на окраска, обучение на кучето, развъдна дейност, ЧАУ-ЧАУ.

Публикувано: 09 January 2010 - 01:09 PM

Как няма да помня - аз го гледах цял месец в аквариума в зоомагазина. Не бях виждала бебе-чау до тогава, нещастното животно бе се появило там на възраст само 45 дена и цял месец седеше в изпражненията си в талаша на дъното на стъклената си клетка.
Кучкарка съм от дете, у нас винаги е имало кучета.След това в общежитието нямаше как да си взема куче, бяхме млади родители-студенти, местихме се от квартира на квартира, какви ти кучета. И ето че синът ни порасна, на последната ни квартира вече правихме планове за собствено жилище и започнах да убеждавам съпруга ми... Абе направо си мрънках, кого лъжа пък и аз? Искам куче та искам куче. Като си давах напълно ясната сметка че това ще е МОЕ куче, АЗ ще го гледам и ще се грижа за него. Синът ми се включи в мрънкането, искаше кокер - визията му допадаше. Аз нямах нищо против - за мен породата не бе от значение, просто така силно исках да имам куче отново че не ми бе до породата.
Хъм... Един ден замъкнах скъпата си Половина до зоомагазина и посочих радостно размахало опашката бебе-чау.
Искам куче та искам, нека да не е това, но в дома ни трябва да има куче.
Съпружето, който никога не бе гледал нищо освен рибки, бе много предубедено настроен: ми то ще цапа, ми то ще пика, ми то косми ще има вкъщи.
Аз ще чистя! В крайна сметка в тази къща чистя аз, споко!
Тогава той посочи чау-то и категорично отсече:
- Добре, ти спечели, ние ще имаме куче. Но ако ще имаме куче то да бъде точно това, никакво друго!
Опитах се да го разубедя, да ми даде време да потърся развъдник, но тук пък той се заинати: или това куче или друго няма да има. Има много умен поглед.

Ние с Лео се спогледахме с интерес и казахме двамата на съпруга ми:
- Добре!

Скоро той ще навърши 7 години. Много взаимни грешки сме допускали с него, взаимно се учихме и се опознавахме, но благодарение на него се влюбих в цялата порода като чау. От сърце и завинаги. Ще имам други чау-та, знам това, но няма да има друг като Рижавото ми Слънце.
User's Signature

Чау - кучето, близнало небето...

#10 Потребителят е офлайн   xael Икона

  • Perfect Stranger
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 3662
  • Регистрация: 30-April 08
  • Gender:Not Telling

Публикувано: 11 January 2010 - 10:42 AM

Всъщност аз имам цяло разказче, за това как с Джек се натресохме един на друг, но това е в най-общи линии...

Навсякъде пише, че от стопанин, който не е изчел всичко за породата, на която се е спрял няма да излезе добър стопанин.
Не отричам това. Винаги съм твърдяла, че съм калпава дори и за пишман стопанин.
Всъщност аз бях чела доста за обучението, отглеждането, развитието, стандарта....на лабрадорите. Макар в момента определено, да не са толкова привлекателни в очите ми, колкото хъскитата, тогава бяха. Това тогава беше края на 2007 до май 2008.
Бях решила да взема кученце-лабрадорче от приятелка, която заради собствен инатлък претупа нещата, но не ми се обяснява детайлно.
Всъщност стана така, че отношението към кученцата и майката, както и съвети на други познати, разтресоха жалката ми душица, на която не й се даваха 5-600лв за куче, а и се оказа че не останали свободни кученца(в последствие се оказа обратното, но беше твърде късно)
Така или иначе лабрадорчето ми се размина, а беше средата на април и бях решена, че тази година НАЙ-накрая ще имам куче.
Спрях се на голдън ретривър, НОК, хъски и лабрадор. (НОК е една от любимите породи на майка ми, сигурно още страда, че не избрахме овчарката) Може би не ги подредих правилно, хъскито трябва да е написано с червено и да е последно от изброените. Да забелязвате нещо странно в този избор. Наред с примерните кучета, съм наредила и откачалката измежду породите.
След проверка в развъдници за НОК и голдън ретривър, лабрадорът бавно отстъпи място на останалите, разбрах кога се очакват кучила, но продължих да се ровя. Случайно видях подфорума за хъски и още по-случайно видях темата за кучилата. И ето го там....не, не беше Джек.
Да си призная, не беше любов от пръв поглед с него. Искам да кажа...не беше любов от първа снимка. Той беше третия от фаворитите ми. Но беше и от кучилото, което най-малко очаквах да има свободни кученца. Всъщност очакванията ми бяха грешни.
Когато отидох да видя кученцата единствен той прояви интерес към мен. Какво неблагоразумие от негова страна!
(такъв горе-долу беше и когато за пръв път го видях)

Той е причината да заобичам породата, да искам второ хъски.
Ако сега имах възможност да избирам, сигурно пак бих избрала него, но за второ куче определено бих се постарала повече при избора си. Мда, второ куче...някой ден и ти ще дойдеш.
(онова дребното сега е това говедо)



User's Signature

Five exclamation marks, the sure sign of an insane mind.
Sindarin Siberian husky kennel

#11 Потребителят е офлайн   Грахче Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 796
  • Регистрация: 26-November 08
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 11 January 2010 - 11:18 AM

като говориме за НОК и се върнем в далечната 1992 година, когато аз и тогавашната ми половинка отивахме да гледаме едно кучило. Мен ко ще и с камъни ме бий овчарките си ги обичам, и толкоз... но тогава бях решила овчарка трябва да е. Отиваме, аз нахъсана на скъсване и гледаме - никакви овчарки няма, някакви сладурчета, но мелезчета. Много се ядосах, не защото са мелезчета, а в предварителния разговор онзи ме беше излъгал отвратително, пък и искаше един куп пари за тях. ud_009.gif

Тръгнахме си позорно и ядосано, аз в шок в предплачливо състояние /женско съм си, какво да ме правиш/. И мъж ми ме гледа, гледа...
"Слушай, продават тука едни домерманчета, да минем да ги видим..." mg_062.gif
"Абе какви добермани, какви 5 лева ... искам овчарка".
"Айде по път са ни, само да погледнем ... какво толкова! Никой няма да ни кара да вземаме..."

Отидохме в един блок нейде на Княз Борис беше, звъним, отваря се вратата и аз виждам широк коридор, в края му дюшече и на дюшечето седи едно черно муцуне, което ни гледа стреснато. 1 бройка, последното. Малко, черно с търпа муцуна и клепнали уши.

"Ама това е ротвайлер" - казвам много възмутено аз "изобщо не прилича на доберман!" eg_033.gif
Майка му излиза от стаята и ни разглежда с любопитство. Гледам я и аз - тя прилича на доберман, но малкото - не и не! dog.gif

Стопанинът ми изнася една лекция за трансформациите в доберманското тяло, а малкия доприпква и почва активно да се намесва в разговора. Нахалник... симпатичен нахалник... всъщност доста сладък мъник... ама и игрив, сладурче... ех, че хубаво. wub.gif

Та накрая си тръгнах с доберман в ръце. И още си вървя ... с доберман в ръка. Съдба...
Което изобщо не ми пречи да искам и овчарка, де ab_041.gif
User's Signature

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.
Качена снимка

#12 Потребителят е офлайн   фех Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 263
  • Регистрация: 19-March 09
  • Location:София

Публикувано: 11 January 2010 - 01:29 PM

Първото ни куче не беше също любов от пръв поглед, защото не го и видях.

Едната ми баба живееше доста далече, та я навестявахме 4-5 пъти в годината. Отиваме един ден на гости, малък съм бил и след дългия път тичам към тоалетната. Баба ми викна по мене да внимавам, че има куче. Кво ти куче братче, нищо не се виждаше в двора. Да ама не, една кална купчина скочи на дънките ми. Да ама под калния камофлаж се криело куче.
Малко, пинчеро подобно, с отличен камофлаж.

Е верно, че преди това доста бяхме врънкали със сестра ми за куче, но до тоя момент единствено заек бяхме гледали у дома.

Е покъртителния вид на първото и последно ми бабино куче, захвърлено софиянско куче от една съседка трогна и майка ми, та без много много да се налага да врънкаме куч отпътува с нас. И така израстнахме заедно.
User's Signature

Качена снимка

#13 Потребителят е офлайн   coolice Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Група: Dogo Group
  • Мнения: 903
  • Регистрация: 26-June 06
  • Gender:Female
  • Interests:dogo argentino , agility

Публикувано: 11 January 2010 - 08:05 PM

Беше есента на две хилядната година.Оформените бебочета видимо започваха да помърдват в корема на мама Дейзи...Ден след ден приближаваше края на бременността, а и с него най - щастливият и незабравим миг , появата на малките и сладки бебоци.
Тогава с приятелят ми, а сега вече мой съпруг живеехме на общежитие заедно.Ходенето на лекции и упражнения , не достатъчно свободно време да отделим на мама Дейзи, наложи нейното раждане да се състои далече от нас. В по малък град с прехвърлена отговорност от наша страна към моите родители.
И так вече наближи деня.В очакване телефона да звънне с радостната вест ,минаха вече два дни от датата на термина...Звън, зънннн ,зъннннн!
- Ало!
- Ало, маме ти ли си?
- Да.Какво става?Има ли нещо!?
- Да.Дейзи роди две мишлета, но само едното е живо...
- Как?Тя добре ли е?Май трябва да са повече от две!?Викнахте ли лекар да види?
- Не, не сме викали никой , но спокойно всичко е наред...
- Хващам първият влак и идвам...
Усетих че нещо се случва , нещо не беше наред с моето момиче Дейзи.
Часът беше 22.00.Влакът спря на гарата...С бързи крачки закрачих към старата къща, където ме чакаше моето момиче, щастливото мамче Дейзи...
Отворих вратата на стаята... Радостно въртене на дупе с малко опашле бях посрещната , няколко кръгови движения и лек подскок Дейзи ме поведе към нейното единствено бебче - Астричка...Тогава я видях! Тя бе толкова малка , събираше се само в едната ми длан...
Тук идва момента който винаги когато преразказвам се насълзявам.
Мама Дейзи не беше добре...Въпреки веселото посрещане, лъжливите движения , раждането не беше приключило.Видимо коремът беше подут. А операцията за изваждане на останалите плодове от нея бе направена твърде късно.Така моето момиче си отиде, отиде си взимайки със себе си частица от моето сърце и дарявайки ме с нова , но и незабравима любов, на нейното единствено живо-родено бебче, моята "голяма дъщеричка" - Астричка!
Така след упорита борба , за живота на Астра.На сменно ставане за тричасово хранене ...Ние успяхме! И ето тя е неразделна част от нас и нашето семейство да се надяваме за дълги години за напред.
Това е нашата история...Среща и раздяла с две любими мои същества.Но това е живота...
User's Signature

Качена снимка

Качена снимка

#14 Потребителят е офлайн   shrekky Икона

  • Snowflake*
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 3501
  • Регистрация: 30-August 07
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 15 January 2010 - 02:16 AM

Много хуабва тема.
Моя Ърни дойде при нас през 2000 година на около 9 месеца (тука ще ви излъжа за месеците,защото тогава бях малка и не помня на колко точно е бил)
Малко предистория.Старите му стопани(колеги на майка ми) не можели да се грижат повече за него,едно от децата им го сотавило те да го гледат,Ърни бил много малък и така той станал куче на родителите.Обаче дошъл момента,в които нямало време за него и трябвала да го дадът за да не страда.Майка ми и баща ми знаели за желанието да имаме куче и отишли да видят Ърни.От вратата Ърни се влюбил в майка ми,а от баща ми се стреснал(и сега си се плаши от него като няправи някоя беля и е време за назидание ab_041.gif ),само от два пъти ходене се разбрала,че това ще е нашето куче.

Мечтата става реалност.С моята сестра много молихме родителите си за куче.Исках ме някакво куче,но не знам защо,но ми се е запечатал спомена за далматинец ab_041.gif е разминахме с петнистия четирикрачко,но и до сега не съжалявам за Ърни.
Спомням си как един хубав топъл ден се пребирахме от градинката и наще тъкмо паркираха колата.Майка ми отвори вратата на колата и в краката й седеше една бяла топка с кални лапи.Малко плашливо излезе от колата,но ние със сестра ми надодахме родостни писаци и той в тръст дойде при нас на полянката и веднага легна по гръб за да му чешем коремчето,това никога няма да го забравя.Поиграхме си малко пред блока и после се прибрахме.Всички легнахме за една обедна почивка и аз от вълнение не можах да спя и само за него си мислих,накрая станах и отидох да го видя - тук вече ми се губи спомена,НО най-любимо ми беше,когато застана до стената и дигна крака и я подпика,аз го избърсах,той пак пишка,аз пак избърсах той пак и така няколко пъти ab_041.gif
Голям образ е т'ва мое магаре и пак казвам не съжалявам за него колкото и пъти да ме е хапал,да е бягал и да е прекарвал цяла нощ на вън и да не е слушал той си остава моето куче,което винаги ще заема специално място в сърцето ми!
User's Signature

"Грижа за тях - Аз помагам, а Ти?"
"Няма злобни кучета, има глупави хора"

#15 Потребителят е офлайн   denicc Икона

  • Advanced Member
  • Икона
  • Група: German Shepherd Dog
  • Мнения: 1912
  • Регистрация: 30-May 07
  • Gender:Female
  • Location:Пловдив

Публикувано: 15 January 2010 - 03:37 AM

Първата среща с първия любимец....... много отдавна.... 1995 година, много радост, много любов и много мъка, които ще помня винаги.
Винаги съм искала НОК, ноооо мама беше против, и компромисен вариант отглеждахме си котки.
Дойде деня, в който порастнах и се изнесох от вкъщи.Заживяхме с приятеля ми, сега мой съпруг и от първия ден аз започнах да му смърдя, че искам куче.Той и искаше, и не.Работехме много, нямахме време, и той винаги излизаше с оправданието Няма да имаме време за него.Случи се така, че протестиращия замина за две седмици извън страната, и точно тогава един познат ми се обади с въпроса Искаш ли куче?Е как да не искам!След два часа имах едно чисто черно овчарче Ричо, на няма и два месеца, уплашен, мръсен и гладен.Дори не питах от къде е и кои са му родителите, просто вече го обичах.И така след десетина дни се изтърсихме с Ричо на летището, да посрещнем нищо не подозиращия завръщащ се в България.Прие го изключително спокойно, с думите Знаех, че ще се случи, чудих се кога...Еми викам е на, сега!Мъкнех го навсякъде с мен, и спеше с нас на спалнята.Протестиращия го заобича повече от мен.
За съжаление Ричо се разболя....от гана.Почти направихме невъзможното за да го излекуваме, но не успяхме.
Дълги години не исках да чуя за куче, е сега имам две и двете са НОК, които познавам от първите им дни на този свят.И еднственно се моля, още дълги години ДА БЪДАТ С НАС!

П.П.А, майка ми която не искаше куче, вече 11-та година отглежда една безпородна Лиза, която сестра ми намери на улицата и домъкна в къщи. ab_041.gif
User's Signature

АКО ИСКАШ ДА РАЗСМЕЕШ ГОСПОД.......КАЖИ МУ, ЧЕ ИМАШ ПЛАНОВЕ....


"За величието на една нация, и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните" - Махатма Ганди



#16 Потребителят е офлайн   Sparky_TabY Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 299
  • Регистрация: 24-July 09
  • Gender:Female
  • Location:Пловдив

Публикувано: 15 February 2010 - 04:50 PM

Много хубава тема, предизвикваща толкова умиление wub.gif
Мойте истории са две и е малко дългичко.
Преди около 12 години отидохме с родителите ми нагости на Леля ми в Пазарджик, позвънихме на вратата и от апартамента се чу писклив непрестанен лай. Като се отвори вратата навън изхвърча едно черно малко създание с МНОООГО силен глас. Аз изпаднах в луда еуфория, баща ми в истеричен смях от тази малка въшка, а майка ми побягна към стълбите от страх. Така се запознахме с майката на моята Лорка - минипинчер. Аз две години мрънках за куче и използвах всеки удобен момент да ходим на гости в леля ми. И един ден се обадиха да кажат, че Сара ще има бебета. Аз твърдо казах, че ще вземем едно. Баща ми беше твърдо зад мен ( на него и крокодил да му предложиш ще приееме - и аз съм същата), но почнаха луди скандали с майками. Куче, вкъщи НЕ!!! Но ние с баща ми на собствена глава решихме и тръгнахме към Пазарджик когато бебетата станаха на два месеца без да кажем на никой. Отидохме и аз видях две супер сладки малки топчета момченце и момиченце. И двете бяха супер сладки, но момиченцето беше очарователно. Постоянно джавкаше, скочи от дивана на главата си и се изпишка под масата.Направо се влчбих в нея wub.gif Взехме си я и на връщане катастрофирахме доста гадничко. Но се пребрахме и тримата живи и здрави с няколко часа закъснение. Майка ми беше в ужас изпаднала и за всичко обвиняваше това тъпо куче, но на мен хич не ми пукаше. Бях много щастлива с Лорче и дълги години ми е приятелка и на майка ми също. Неразделни са ab_041.gif

Но аз пораснах и трябваше да се изнеса и да живея с приятеля ми. Нанесохме се в апартамента, направихме си го както ни харесва, всичко супер, но на мен ми беше празно. Все гледах да си ида вкъщи. Много ми липсваше Лорка. И започнах да искам друго куче. Не ми беше никак сложно да убедя приятеля ми. За щастие и той много обича животните. И така почнахме да търсим мопс, после Англииски булдог и накрая се спряхме на Френски. Поръчахме го и отиваме да ни го носят.
Боожжееее като го донесоха едно малко сбръчкано миризливо не приличащо на куче същество с физиономия на старчок. Ужас!!! Аз не бях виждала никога на живо френски булдог и си викам " Ужас, много е грозно. " Качихме се в колата, каквото е това е. И по пътя като взе да се гуши в мен. Един миличък миличък. Докато си стигнем до вкъщи вече никой не беше в състояние да ми го вземе от ръзете. Влюбих се в него безусловно. И така вече половин година си се гледаме и се ядосваме и се обичаме. wub.gif
Слагам една снимка каква нещастна физиономиика беше от първия му ден с нас. Спарки. И какво чудо е сега.
И на Лорче една снимка.

Снимка (и)

  • Прикачена снимка
  • Прикачена снимка
  • Прикачена снимка


#17 Потребителят е офлайн   Ники Колев Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 170
  • Регистрация: 10-December 07
  • Gender:Male
  • Location:София
  • Skype:

Публикувано: 17 February 2010 - 03:20 PM

Хубава тема...само защо на 45-годишен пергиш му се доплаква като я чете...
Първото...Беше толкова отдавна, че в първия момент си помислих, че не си спомням. Било е през 1980 сигурно. Прибрах се вкъщи и о, небеса (цял живот водех борба с нашите, но губех битките) и сега брат ми беше донесъл една малка бяла топка, която нарече с гръмкото име Кавказка овчарка. Излезе някакъв лайкоид, но на кого му пукаше. Навярно оттогава като видя малки на северни породи (като снимките на dog.bg и xael, страхотни са) и ми се стяга гърлото.
Второто или по-скоро първото ми куче във вече съзнателна възраст беше южноруска овчарка. Бях видял бобтейла на А.Мицулов и се влюбих в косматите, а когато видях първата ЮРО просто не можех повярвам, че има такова животно. След дълго търсене и питане стигнах до едно селце до Москва, където ме посрещна една свирепа кучка-бяла на сиви петна, а около нея в клеткат бодро ръмжаха две бели мечета. Бяха на около три месеца, вече сменяха зъби и общо взето оголваха само венци. Изобщо не можех да повярвам, че това е възможно. Собственикъ многозначително каза-тези кучета са като Калашник-ако можеш да боравиш с тях, няма нищо по-добро. Ако не успееш си самоубиец. Имаше голяма доза истина, но това е друга тема. Обучавахме се взаимно и така малко повече от 14г.
После дойде БОК. Него не си го спомням как го видях за първи път, но за сметка на това идеално го помня как като пристигнахме вкъщи се събираше в/у една теракотна плочка и около него имаше място и целия се заравяше в една лапа на руснака. Сега е 55-60кг и едно от най-забавните, големи, глуповати, чаровни животни с характер. Скоро (чукам на дърво) ще стане на седем.
А таз на аватара дълго я избирахме, ако трябва да съм точен първо сме я видели на снимка от ултразвук, после като гола мишка, и накрая ми я донесоха на Русе. Беше се вкопчила в жената, която я доведе, като котка. После опитах да я возя в коша на комбито, бях сам в колата и нямаше как да я гушна. Да, да-оказа се, че мрежата не е никаква пречка, прелетя и през задните седалки и се завря между предните. Едвам я убедих да пътува встрани от мен, а не върху мен. Тая борба се води и до ден днешен.
Ой то май беше само за първото, а аз се поулях. Добре, че не писах и за тези , които инцидентно се задържаха в къщи.

#18 Потребителят е офлайн   blueocean Икона

  • Терористка
  • Икона
  • Покажи галерията
  • Група: Без дом
  • Мнения: 7895
  • Регистрация: 17-December 07
  • Gender:Female
  • Location:София

Публикувано: 06 May 2010 - 01:59 AM

Да се разпиша и аз тук. Моят Макси другия месец прави 14 годинки. Мини малтийска болонка (или поне такъв се води :ab_041: )

Леля ми имаше болонец. Ние у дома винаги сме гледали котки. Имало е и овчарка, но не я помня, не знам и какво е станало с нея (страх ме е да попитам - страх ме е за другите, ако не ми хареса отговора). Имахме тайска котка, която наближаваше старостта. Въпросът у дома стоеше какво да е следващото животно - дали да се пусне котката да роди и да си оставим коте от нея или куче. Кучето брат ми го предложи. Аз бях за котето. Брат ми обаче излезе с номера, че нещо си вече съм била получила, та майка ми кандиса. Болонеца (Рони) на леля ми стана баща и ние отидохме да изберем кученце. Уговорката беше, че ние децата (особено брат ми) ще го извеждаме, мием, чистим, всичко по реда си за кучето. Съгласихме се. Брат ми беше безумно щастлив. Дори спорихме по пътя какво ще е името. Брат ми предложи Макс, аз Рекс :tb_195: Влязохме и една малка топка се затича към мен и се сви в прегръдките ми. Казах това е Максимилиан и той ще е наш. Честно казано дори не проверихме пола :ab_041: Е, брат ми не беше толкова ентусиазиран от самото отглеждане и винаги аз съм спасявала Макси при заплахите на майка ми да го изхвърли (след 3 часов опит за убеждаване на брат ми най-накрая да го изведе). А майката на Макси си отиде няма и месец след като го взехме - кученцата бяха раздадени на 20 дена, за да могат "стопаните" да си ремонтират вилата, а за мастита на мамата я бяха заведи на сърдечен хуманен лекар, който казал, че всичко й е наред :eg_033:

Аз се изнесох вече сама и познайте дали Макс остана при брат ми :ab_041:
User's Signature

PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !

Качена снимка

#19 Потребителят е офлайн   Camellia Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 636
  • Регистрация: 02-May 08
  • Gender:Female
  • Location:143040
  • Interests:143040

Публикувано: 07 May 2010 - 09:45 PM

Никога няма да забравя първата среща с моя Барс. Бях на 10 години. Врънках нашите за куче постоянно и най-накрая те поддадоха на напора! Наш приятел беше СПООРаджия и им се бяха родили малки СПООРаджийски НОКчета. Един ден баща ми ме качи в колата и тръгнахме нанякъде. Пристигнахме в село Игнатиево. Влязохме в един двор, в който се разхождаше голяма НОК - Моника. Излезе приятеля на баща ми и пусна от едно заграждение 6 малки сладки пухкави топчета. Много си избирах и много ги гледах. Едно дойде при мен и взе да ме ръфа. Казах си Той Е! Най-едрият, най-бесният, най-непослушният. Моето малко братче! :wub: Взехме малкия дундьо и доволни си тръгнахме за Варна. Барси вече ни беше избрал. Даже успя и да маркира колата като своя територия. :ab_041: От този момент бяхме вече неразделни. Ядях с него, спях с него и излизах с него. Не знаех какво е да обичаш толкова силно друго същество освен себе си. Той ме научи. Джобните си пари харчех за него. Ставах сутрин в 5ч за да го разходя, в най-голямата зима, защото бях първа смяна. Всичко давах за него, и той даваше всичко за мен.
Просто в момента, в който го видях за пръв път изпитах еуфория, каквато не бях изпитвала друг път. Хитрият поглед на Барс казваше "Аз съм малко дяволче. Готови ли сте да ме обичате такъв?" Бяхме готови на всичко! :wub:

#20 Потребителят е офлайн   Galka43 Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Покажи галерията
  • Група: Потребители
  • Мнения: 430
  • Регистрация: 28-July 09
  • Gender:Female
  • Location:Бургас

Публикувано: 10 May 2010 - 01:41 PM

Показване на мнениетоCamellia, в 07 May 2010 - 09:50 PM, написа:

Никога няма да забравя първата среща с моя Барс. Бях на 10 години. Врънках нашите за куче постоянно и най-накрая те поддадоха на напора! Наш приятел беше СПООРаджия и им се бяха родили малки СПООРаджийски НОКчета. Един ден баща ми ме качи в колата и тръгнахме нанякъде. Пристигнахме в село Игнатиево. Влязохме в един двор, в който се разхождаше голяма НОК - Моника. Излезе приятеля на баща ми и пусна от едно заграждение 6 малки сладки пухкави топчета. Много си избирах и много ги гледах. Едно дойде при мен и взе да ме ръфа. Казах си Той Е! Най-едрият, най-бесният, най-непослушният. Моето малко братче! :wub: Взехме малкия дундьо и доволни си тръгнахме за Варна. Барси вече ни беше избрал. Даже успя и да маркира колата като своя територия. :ab_041: От този момент бяхме вече неразделни. Ядях с него, спях с него и излизах с него. Не знаех какво е да обичаш толкова силно друго същество освен себе си. Той ме научи. Джобните си пари харчех за него. Ставах сутрин в 5ч за да го разходя, в най-голямата зима, защото бях първа смяна. Всичко давах за него, и той даваше всичко за мен.
Просто в момента, в който го видях за пръв път изпитах еуфория, каквато не бях изпитвала друг път. Хитрият поглед на Барс казваше "Аз съм малко дяволче. Готови ли сте да ме обичате такъв?" Бяхме готови на всичко! :wub:



Браво Ками! А може ли една снимка на твоя приятел Барси??
User's Signature

Качена снимка

  • (3 Страници) +
  • 1
  • 2
  • 3
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни