Първа среща помниш ли, помниш ли...
#21
Публикувано: 10 May 2010 - 02:38 PM
#22
Публикувано: 10 May 2010 - 04:50 PM
#23
Публикувано: 12 May 2010 - 03:43 PM
Беше през 2000 година и аз дълго обеждавах мама, че ще го гледам и ще му чистя и ще го разхождам. Е, сега осазнавам, че не ми е повярвала аз съм била само на 6. Накрая на нея и писна да и (меко казано) Мрънкам на главата. (Тогава майка ми се занимаваше с озеленяваме и много пътуваше) И един ден пак утиде някаде. След няколко часа разпитване на всички в къщи каде е, но без особен успех, тя се върна. Носеще един кашон и аз си мисля " Уф, Още цветя."
И мама го слага на земята и аз какво да видя една малка, рошава топчица. Тогава викане, скачане горкото кученце сигорно се изплаши от мене.
Така си живяхме 6 години и нещо докато не се роди сестра ми. Уж заради нея, уж заради дядо незнам и до днес защо точно, но мама го даде на един дядо жидеещ близо до нас. Кученцето беше болно и сигорно е починало, но така и не го видях повече. Както вуйчо се изказваше " Това куче майка му е пикинез баща му е КОТАРАК! " Но беше неповторимо красиво и до днес такова мелесче не сам виждала.
А другата седмица ще ви разкажа как е протекла срещатата с новото ми кученце. Мъничкото ротвайлерче което ще си вземаме в неделя с приятеля ми.
#24
Публикувано: 12 May 2010 - 06:25 PM
#26
Публикувано: 13 May 2010 - 10:51 AM
ДеSиHka, в 12 May 2010 - 03:48 PM, написа:
Беше през 2000 година и аз дълго обеждавах мама, че ще го гледам и ще му чистя и ще го разхождам. Е, сега осазнавам, че не ми е повярвала аз съм била само на 6. Накрая на нея и писна да и (меко казано) Мрънкам на главата. (Тогава майка ми се занимаваше с озеленяваме и много пътуваше) И един ден пак утиде някаде. След няколко часа разпитване на всички в къщи каде е, но без особен успех, тя се върна. Носеще един кашон и аз си мисля " Уф, Още цветя."
И мама го слага на земята и аз какво да видя една малка, рошава топчица. Тогава викане, скачане горкото кученце сигорно се изплаши от мене.
Така си живяхме 6 години и нещо докато не се роди сестра ми. Уж заради нея, уж заради дядо незнам и до днес защо точно, но мама го даде на един дядо жидеещ близо до нас. Кученцето беше болно и сигорно е починало, но така и не го видях повече. Както вуйчо се изказваше " Това куче майка му е пикинез баща му е КОТАРАК! " Но беше неповторимо красиво и до днес такова мелесче не сам виждала.
А другата седмица ще ви разкажа как е протекла срещатата с новото ми кученце. Мъничкото ротвайлерче което ще си вземаме в неделя с приятеля ми.
Браво! А да не забравиш да пишеш защото ще чакеме! Желая Ви незабравими моманти с новия член на семейството Ви!
#27
Публикувано: 13 May 2010 - 11:15 AM
И така..беше 15.07.2008г. и прекарвах последният си работен ден,който трябваше да приключи в 3.00pm,когато трябваше да отида в "Сомфония",за да си взема подаръка.Едвам се говореше и дишаше около мен,защото броях всяка секунда до приключването на работното време и се бях изнервила много.Когато стана 3 часа,викнах едно такси и отпраших към срещата.Видях там(в кафето)седнала една русолява жена,а под нея малко рижаво същество,което спеше.Боже..направо няма как да опиша вълнението щом му зърнах очичките,защото това бяха най-хубавите очи на земята и до ден днешен са си такива.Срещата беше изнервяща,защото жената не спираше да ми дава глупави съвети как да го храня с хляб и кисело мляко и т.н.т. и то при положение,че бях заредила някакви си Роял Канини и какви ли още не скъпотии за него.Та трябваше да се съгласявам с нея,за да мога най-накрая да го грабна и да си го отнеса у дома.След един час нерви,аз най-накрая си го гушнах и понеже беше адска жега реших да го нося на ръце до нас.Малкият издаваше едни много смешни бебешки звуци докато го носих,а аз доста се озорих докато се прибера в Каршияка.Никога няма да забравя този ден,а той за мен е най-прекрасното същество на тоя свят и откакто е с мен правя всичко,за да бъде едно щастливо и здраво куче.Той се казва Rage и днес става на 2 годинки
#28
Публикувано: 13 May 2010 - 11:17 AM
#32
Публикувано: 15 May 2010 - 10:42 AM
rage1, в 13 May 2010 - 11:20 AM, написа:
И така..беше 15.07.2008г. и прекарвах последният си работен ден,който трябваше да приключи в 3.00pm,когато трябваше да отида в "Сомфония",за да си взема подаръка.Едвам се говореше и дишаше около мен,защото броях всяка секунда до приключването на работното време и се бях изнервила много.Когато стана 3 часа,викнах едно такси и отпраших към срещата.Видях там(в кафето)седнала една русолява жена,а под нея малко рижаво същество,което спеше.Боже..направо няма как да опиша вълнението щом му зърнах очичките,защото това бяха най-хубавите очи на земята и до ден днешен са си такива.Срещата беше изнервяща,защото жената не спираше да ми дава глупави съвети как да го храня с хляб и кисело мляко и т.н.т. и то при положение,че бях заредила някакви си Роял Канини и какви ли още не скъпотии за него.Та трябваше да се съгласявам с нея,за да мога най-накрая да го грабна и да си го отнеса у дома.След един час нерви,аз най-накрая си го гушнах и понеже беше адска жега реших да го нося на ръце до нас.Малкият издаваше едни много смешни бебешки звуци докато го носих,а аз доста се озорих докато се прибера в Каршияка.Никога няма да забравя този ден,а той за мен е най-прекрасното същество на тоя свят и откакто е с мен правя всичко,за да бъде едно щастливо и здраво куче.Той се казва Rage и днес става на 2 годинки
Честит рожден ден на хубавеца! Да здрав и много да Ви радва!
#34
Публикувано: 18 June 2010 - 05:21 PM
#35
Публикувано: 18 June 2010 - 06:18 PM
След няколко месеца, случайно накарах майка ми да влезнем в един зоомагазин (който жената упорито отбягваше под претекст, че много "миришело" вътре, всъщност бях способна се седя и да бърша сополи 3 часа зад витрината) и ето ти аквариуми с големи, дебели палета, които се скъсваха от лай. И в единия аквариум сред 2 по-големички кучета се беше свила една малка, опикана топчица - дакелче. В същия момент и двете с майка ми се спогледахме, погледнахме и дакела, който ни изгледа с едни огромни очички на сърненце и разговора беше следният :
- оттук нататък, Ти ще го храниш, ТИ ще го извеждаш, ТИ ще се грижиш за него, само да си посмяла да кажеш "айде разходи го ти днес"
- Даааааа!!!
И така се прибрахме с един малък клатушкащ се дакел у нас и трябваше да измислим план как да сервираме новината на баща ми. измислихме го, като купихме една лепенка "Внимание зло куче" и я окачихме на вратата. Та последва един голям рев и скандал от страна на баща ми, който като видя малката и се развика, че това е най-грозното куче на земята и не иска да бъде в нас. След един месец вече спеше само с Шери (дакелчето) :D :D
Beauty always comes with Dark Thoughts!
#36
Публикувано: 22 June 2010 - 09:49 AM
Подариха ни я през 2001 г. Това й е историята.Беше подарък на брат ми за рожденният му ден, но всъщност беше моя сбъдната мечта, защото малко преди това се бяхме разделили с Бимбо.
Бъфи...
Тук исторята е малко по-интересна С моя приятел бяхме решили да си вземем куче и то сетер.1-2 месеца се ровех навсякъде и накрая намерихме сетерче от Варна.Беше някаде около 6ти Май, защото се почиваше дълго време.Разбрахме се с човека след празниците.В Понеделник сутринта се обадих на фирмата, която щеше да го докара и се разбрахме как, къде и т.н. После звъня на човека 1-2 пъти- не вдига.На 3тия път ми вдига и казва, че продал кученцето.Викам на моя приятел "Край писна ми няма да си взимаме куче" и прегледах за последно пресните обяви и попаднах на синеоките сладурковци (едно от нещата които ми хареса, че мястото е Пловдив).Казах,че излизам, без да казвам къде.Отидох и видях 5 сладура, Бъфа дойде облиза ми крака и си викам "Това е нашто куче" взех я и точно на входа се засякохме с приятеля ми и така го изненадах.
ето и първия й ден в пъцете ни:
#37
Публикувано: 21 July 2010 - 07:00 PM
Извеснтно време се рових из нета за развъдници, но някак си никое кученце не ми хареса. Просто незнам защо. Рових се по обяви и насам натам, но нищо. Изведнъж случаино попаднах на снимки на прекрасно кученце, малко, сладко, топчесто ротвайлерче. Обадих се на собственика(хубавото беше, че е от Търново, което е много близо )и той ми каза, че няма да има сега кученца(ако не се лъжа момчето(мъжът) с когото говорих е регистриран и тук в дог.бг, но както и да е .. ) Разплаках се... Приялтеят ми каза, че имал номер на един човек и щял да звънне... Званя, но уви кученцата бяха продадени... Аз казах "точка нейскам кучета умразна ми няма да имаме куче и точка ". Той видя, че ми е зле и нейскаше да ме убеждава и просто се сългаси с мен. След няколко часа трябваше да ходя до центара и минах да го видя на работа (той работи в магазин) и незнам защо го помолих да си даде телефона. Ходих аз до центара и тръгнах да се прибирам и случайно с последна надежда му се разрових в телефона. Изведнъж какво да видя, нашия умник убъркал номерата и аз стоя на сред центара и викам като луда (защо като :D:D:D) някафа голям кеф и всички стоят и ме гледат се едно току що са ме пуснали от лудницата :D:D:D . Званя аз (човека беше от Сливен и се оказа полицай, е от тогава много ги обичам се пак ми збъдна мечтата ) и той каза "да има кученца няма проблеми елате, можете да видите майката и таткото още следващата седмица " . И мене хептен ме хванаха лудите и вървя и си пея и всички ме гелдат ма какво ми пука на мене . И отидов при приятеля ми и спирам аз там пред магазина и той излиза и аз като се развиках " Ще имаме кучеееееее , ще имаме кучеее " Той ми вика "Чакай бе момиче побърка ли се какво ти стана" (преди около час, ревях щото няма да имаме сега се кефя, той незнаеше какво да каже)
И така минаха 5, 6 дена и тръгнахмее. На мене, както винаги еуфорията ми секна, защото на дълаг път винаги ми става лошо и на половината път вече ми идеше да скоча от някъде.
И постоянно питах "колко остава няма ли да стигаме вече". Накрая Илиян(приятеля ми) ми каза айде звъни му да се разберете и аз викам "А , не не . Немоа аз да говоря в това състояние" (честно казано той много се учуди, защото за 2 години, от както сме заедно аз никога на съм мълчала за повече от 2 мин, просто не ми се отдава :D:D:D ) и така той му звънна и се разбраха. Спираме да една бензиностанция и спира патрулка до нас и слиза едни мъж(аз си мислех ,че някои дядо той млад едар един такъв, имах чуството, че ще ме набие :D:D така ме гледаше ) И ни казва караите след нас и ние така правим. Слизаме пред една голяма врата, а зад врата се вижда нещо като площатка и той ни пита "Искате ли да видите майката" и ние "да " и както бяхме влезли навътре и вика само се дръпнете и той затвори и ходи къде ходи и изведнъж виждаме една муцунка сладка. Тя само скочи на вратата погледна ни строго и даже и "гък" не каза. Видяхме я и той утиде за кученцата. Бяха останали само две момченце и момиченце. Той ги пусна пред нас на земята и тогава го видях, моят Бък. Едно дебело топче с счупена упашчца и казахме "той ще е ". Млакия беше много уплашен. Приятеля ми каза това е Бък, защо и до днес незнам :D:D .
Малко дълго стана, но това е поздрави !!!
#38
Публикувано: 11 August 2010 - 12:11 PM
Беше 2000г. -30 септември.Наближаваше рожденният ми ден.Цял ден бях на училищен концерт и когато се прибрах директно си легнах.След няколко часа майка ми ме събуди и ме вика в хола.Ставам аз,с мисълта сега пък какво има пак.Знаеха какво куче искам-рот,но със сестра ми решили голямо било не става в апартамента.И какво да видя в скута й-пинчер.Ред сълзи ред сополи.Крещя не го ща,махайте го тва и т.н.Избягах си в стаята със сълзи на очите.А това куче било на нейна колежка гледано на двор с големи кучета,болно,слабо до смърт,пълно с паразити(на всичко отгоре родословие дала,след години познат развъдчик ни съобщи-фалшиво е!).Сестра ми каза,че не я е виждала преди това иначе нямало да я вземе и то за подарък.Мина доста време докато свикна с мисълта,че това е моето куче.Родена на 19.09.1999г,дойде при мен на 1 годинка.
Така на 12 години се оказах стопанин на куче,което не исках,но не за дълго.Мина около 1 седмица и взех да се поокопитвам и да мисля за нея.Първото беше "ами,ако кака не я беше взела тя нямаше да е жива сега" това ме накара да се влюбя в нея.Спеше ми в гардероба с дрехите,не признаваше друг освен мен,бягаше за да ме намери.През какво ли не минахме за да се оправи и да е здрава.Името не си знаеше,на повод не знаеше как се ходи,хигиена нулева.Когато сега, вече след толкова време я видя да си спи спокойно на леглото, очете ми се пълнят със сълзи за това,че бях така несправедлива с нея тогава...
Така сме вече почти 11 години заедно и мога да кажа с ръка на сърцето -това е моята най-голяма любов в живота
Навсякъде е с мен сто квартири смених на сто местя живя милата и винаги е щастлива и доволна-кака е с нея и няма да я остави за нищо на света.
Моля се да ми е жива и здрава и да е с мен вечно,но знам че това е невъзможно,ще се старая до последно да е най-щастливата на този свят.
#39
Публикувано: 11 August 2010 - 03:31 PM
#40
Публикувано: 11 October 2011 - 07:09 PM
Da, pomnia tozi moment, toi ne beshe i mnogo otdavna na 25.12.10 i nikoga nqma da go zabravia. Beshe edna malka jalta topchica, doide pri men i zapochna da mi grize prasta, taka razbrahme, che tova si e nasheto kuche, to ni izbra, ne nie nego.
Die kalte Schnauze eines Hundes ist erfreulich warm gegen die Kaltschnäuzigkeit mancher Mitmenschen!
Ernst R. Hauschka