[Galka43]

Здравейте и от мен. Даааа никога няма да забравя първата среща с моята принцеса. това се случи на 29,06,2009 год. Отидох до един магазин за подарък на мъжа ми за Петров ден. Видях едно малко красиво същество,което беше като уплашено ,а много красиво Разпитах ,,,,,казаха ми че е пинчерче и родителите били от Гърция. Но няколко дни само за това кучунце си мислех, а мъжа ми не искаше куче в къщи. Започнах да го убеждавам колко красиво кученце съм си харесала, че то ще замести вече порастналите синове , а и внуци нямаме и той взе ,че се съгласи. Отидохме и малката принцеска веднага се гушна в него. Така без да разпитваме за потекло, за ваксини , за нищо..... решихме че тя е вече част от нас и набързо си казахме ,че за име на принцеса подхожда да е Сиси .......и така на 01,07,2009 осиновихме най-прекрасното същество ..............Тя е неразделна част от моя живот Дарявам я с много любов ,а тя ми връща стократно ...........а това са първите нейни снимки

Снимка (и)

• 
• 

[Camellia]

Може Гале, можеееее! Само дето не е от първата ни среща. Тогава нямаше цифрови апарати и снимките са ... някъде. Тези са от някои незабравими мигове.

[ДеSиHka]

Аз ще ви разкажа за моята първа среща с Ричко. Макар, че бях доста малка още помня първия път като го видях.
Беше през 2000 година и аз дълго обеждавах мама, че ще го гледам и ще му чистя и ще го разхождам. Е, сега осазнавам, че не ми е повярвала аз съм била само на 6. Накрая на нея и писна да и (меко казано) Мрънкам на главата. (Тогава майка ми се занимаваше с озеленяваме и много пътуваше) И един ден пак утиде някаде. След няколко часа разпитване на всички в къщи каде е, но без особен успех, тя се върна. Носеще един кашон и аз си мисля " Уф, Още цветя."
И мама го слага на земята и аз какво да видя една малка, рошава топчица. Тогава викане, скачане горкото кученце сигорно се изплаши от мене.
Така си живяхме 6 години и нещо докато не се роди сестра ми. Уж заради нея, уж заради дядо незнам и до днес защо точно, но мама го даде на един дядо жидеещ близо до нас. Кученцето беше болно и сигорно е починало, но така и не го видях повече. Както вуйчо се изказваше " Това куче майка му е пикинез баща му е КОТАРАК! " Но беше неповторимо красиво и до днес такова мелесче не сам виждала.

А другата седмица ще ви разкажа как е протекла срещатата с новото ми кученце. Мъничкото ротвайлерче което ще си вземаме в неделя с приятеля ми.

[ShiBumi_GirL]

Надявам се няма да е от зоомагазин или обява

[ДеSиHka]

Хах разбира се, че няма !!

[Galka43]

ДеSиHka, в 12 May 2010 - 03:48 PM, написа:

Аз ще ви разкажа за моята първа среща с Ричко. Макар, че бях доста малка още помня първия път като го видях.
Беше през 2000 година и аз дълго обеждавах мама, че ще го гледам и ще му чистя и ще го разхождам. Е, сега осазнавам, че не ми е повярвала аз съм била само на 6. Накрая на нея и писна да и (меко казано) Мрънкам на главата. (Тогава майка ми се занимаваше с озеленяваме и много пътуваше) И един ден пак утиде някаде. След няколко часа разпитване на всички в къщи каде е, но без особен успех, тя се върна. Носеще един кашон и аз си мисля " Уф, Още цветя."
И мама го слага на земята и аз какво да видя една малка, рошава топчица. Тогава викане, скачане горкото кученце сигорно се изплаши от мене.
Така си живяхме 6 години и нещо докато не се роди сестра ми. Уж заради нея, уж заради дядо незнам и до днес защо точно, но мама го даде на един дядо жидеещ близо до нас. Кученцето беше болно и сигорно е починало, но така и не го видях повече. Както вуйчо се изказваше " Това куче майка му е пикинез баща му е КОТАРАК! " Но беше неповторимо красиво и до днес такова мелесче не сам виждала.

А другата седмица ще ви разкажа как е протекла срещатата с новото ми кученце. Мъничкото ротвайлерче което ще си вземаме в неделя с приятеля ми.

Браво! А да не забравиш да пишеш защото ще чакеме! Желая Ви незабравими моманти с новия член на семейството Ви!

[rage1]

Срахотна тема:)
И така..беше 15.07.2008г. и прекарвах последният си работен ден,който трябваше да приключи в 3.00pm,когато трябваше да отида в "Сомфония",за да си взема подаръка.Едвам се говореше и дишаше около мен,защото броях всяка секунда до приключването на работното време и се бях изнервила много.Когато стана 3 часа,викнах едно такси и отпраших към срещата.Видях там(в кафето)седнала една русолява жена,а под нея малко рижаво същество,което спеше.Боже..направо няма как да опиша вълнението щом му зърнах очичките,защото това бяха най-хубавите очи на земята и до ден днешен са си такива.Срещата беше изнервяща,защото жената не спираше да ми дава глупави съвети как да го храня с хляб и кисело мляко и т.н.т. и то при положение,че бях заредила някакви си Роял Канини и какви ли още не скъпотии за него.Та трябваше да се съгласявам с нея,за да мога най-накрая да го грабна и да си го отнеса у дома.След един час нерви,аз най-накрая си го гушнах и понеже беше адска жега реших да го нося на ръце до нас.Малкият издаваше едни много смешни бебешки звуци докато го носих,а аз доста се озорих докато се прибера в Каршияка.Никога няма да забравя този ден,а той за мен е най-прекрасното същество на тоя свят и откакто е с мен правя всичко,за да бъде едно щастливо и здраво куче.Той се казва Rage и днес става на 2 годинки

Снимка (и)

• 
• 

[ShiBumi_GirL]

[gngpaint]

Ч.Р.Д. Rage!

[rage1]

Сърдечно ви облизваме по ушите gngpaint

[Грахче]

Честито на красавеца и на стопаните
Много години щастлив живот ви пожелавам!

[Galka43]

rage1, в 13 May 2010 - 11:20 AM, написа:

Срахотна тема:)
И така..беше 15.07.2008г. и прекарвах последният си работен ден,който трябваше да приключи в 3.00pm,когато трябваше да отида в "Сомфония",за да си взема подаръка.Едвам се говореше и дишаше около мен,защото броях всяка секунда до приключването на работното време и се бях изнервила много.Когато стана 3 часа,викнах едно такси и отпраших към срещата.Видях там(в кафето)седнала една русолява жена,а под нея малко рижаво същество,което спеше.Боже..направо няма как да опиша вълнението щом му зърнах очичките,защото това бяха най-хубавите очи на земята и до ден днешен са си такива.Срещата беше изнервяща,защото жената не спираше да ми дава глупави съвети как да го храня с хляб и кисело мляко и т.н.т. и то при положение,че бях заредила някакви си Роял Канини и какви ли още не скъпотии за него.Та трябваше да се съгласявам с нея,за да мога най-накрая да го грабна и да си го отнеса у дома.След един час нерви,аз най-накрая си го гушнах и понеже беше адска жега реших да го нося на ръце до нас.Малкият издаваше едни много смешни бебешки звуци докато го носих,а аз доста се озорих докато се прибера в Каршияка.Никога няма да забравя този ден,а той за мен е най-прекрасното същество на тоя свят и откакто е с мен правя всичко,за да бъде едно щастливо и здраво куче.Той се казва Rage и днес става на 2 годинки

Честит рожден ден на хубавеца! Да здрав и много да Ви радва!

Снимка (и)

• 
• 

[rage1]

Благодарим ви за пожеланията

[(archy)]

Не е минало много време,но не са минали и месец два...Помня първата ни срещща все едно беше вчера.Реших,че най накрая трябва да действам сама,защото искам куче откакто се помня.И преди три години заявих на родителите си,че искам или куче или нищо.Те естествено отказаха и реших,че щше си купя.НЕ исках оот улицата,защот ми трябваше малко по размери...Е започнах да издирва перфектното кученце...Обаждах се по борси зоомагазини,но не намирах каквото търсех...Накрая попаднах на обява,че се продават в зоомагазин пинчерчета и реших да отида,оговорих се с продавачката да ги докарат.ЙКогато отидох имаше 5 кучета пинчерчета,в тесни аквариуми.Веднага познах моето!Той беше с брат си в аквариум и бяха най-тихите.Когато отидох по-близо той стана и отиде на стъклото и застана на две крачета...Още щом го видях си казах той ще е...ОСтаихме го да порасте още малко,защото беше на месец и на рожденият ми ден го взех...Посрещнах родителите ми с куче в ръце...Е сега Арчи е част от нашето семесто!Ето снимкчица:

[Punky]

Когато бях малка родителите ми бяха категорични, че не искат куче в нас, а аз рев, та рев, преследвах ги с увещания, филми за кучета, книгите на Джерълд Даръл...След няколко години мрънкане и тръшкане ми бяха поставили ултиматум, който бяха абсолютно сигучни, че никога няма да постигна 6тица...по математика (другите бяха в кърпа вързани, но тогава изкарах моята единствена 6тица по математика за края на година) и пак отговора беше "не!"
След няколко месеца, случайно накарах майка ми да влезнем в един зоомагазин (който жената упорито отбягваше под претекст, че много "миришело" вътре, всъщност бях способна се седя и да бърша сополи 3 часа зад витрината) и ето ти аквариуми с големи, дебели палета, които се скъсваха от лай. И в единия аквариум сред 2 по-големички кучета се беше свила една малка, опикана топчица - дакелче. В същия момент и двете с майка ми се спогледахме, погледнахме и дакела, който ни изгледа с едни огромни очички на сърненце и разговора беше следният :
- оттук нататък, Ти ще го храниш, ТИ ще го извеждаш, ТИ ще се грижиш за него, само да си посмяла да кажеш "айде разходи го ти днес"
- Даааааа!!!
И така се прибрахме с един малък клатушкащ се дакел у нас и трябваше да измислим план как да сервираме новината на баща ми. измислихме го, като купихме една лепенка "Внимание зло куче" и я окачихме на вратата. Та последва един голям рев и скандал от страна на баща ми, който като видя малката и се развика, че това е най-грозното куче на земята и не иска да бъде в нас. След един месец вече спеше само с Шери (дакелчето) :D :D

[nedelina5]

Клара...
Подариха ни я през 2001 г. Това й е историята.Беше подарък на брат ми за рожденният му ден, но всъщност беше моя сбъдната мечта, защото малко преди това се бяхме разделили с Бимбо.

Бъфи...
Тук исторята е малко по-интересна С моя приятел бяхме решили да си вземем куче и то сетер.1-2 месеца се ровех навсякъде и накрая намерихме сетерче от Варна.Беше някаде около 6ти Май, защото се почиваше дълго време.Разбрахме се с човека след празниците.В Понеделник сутринта се обадих на фирмата, която щеше да го докара и се разбрахме как, къде и т.н. После звъня на човека 1-2 пъти- не вдига.На 3тия път ми вдига и казва, че продал кученцето.Викам на моя приятел "Край писна ми няма да си взимаме куче" и прегледах за последно пресните обяви и попаднах на синеоките сладурковци (едно от нещата които ми хареса, че мястото е Пловдив).Казах,че излизам, без да казвам къде.Отидох и видях 5 сладура, Бъфа дойде облиза ми крака и си викам "Това е нашто куче" взех я и точно на входа се засякохме с приятеля ми и така го изненадах.
ето и първия й ден в пъцете ни:

[ДеSиHka]

Galka43 еее забавих се, но съм обещала така че ще разкажа историята сега !!!!

Извеснтно време се рових из нета за развъдници, но някак си никое кученце не ми хареса. Просто незнам защо. Рових се по обяви и насам натам, но нищо. Изведнъж случаино попаднах на снимки на прекрасно кученце, малко, сладко, топчесто ротвайлерче. Обадих се на собственика(хубавото беше, че е от Търново, което е много близо )и той ми каза, че няма да има сега кученца(ако не се лъжа момчето(мъжът) с когото говорих е регистриран и тук в дог.бг, но както и да е .. ) Разплаках се... Приялтеят ми каза, че имал номер на един човек и щял да звънне... Званя, но уви кученцата бяха продадени... Аз казах "точка нейскам кучета умразна ми няма да имаме куче и точка ". Той видя, че ми е зле и нейскаше да ме убеждава и просто се сългаси с мен. След няколко часа трябваше да ходя до центара и минах да го видя на работа (той работи в магазин) и незнам защо го помолих да си даде телефона. Ходих аз до центара и тръгнах да се прибирам и случайно с последна надежда му се разрових в телефона. Изведнъж какво да видя, нашия умник убъркал номерата и аз стоя на сред центара и викам като луда (защо като :D:D:D) някафа голям кеф и всички стоят и ме гледат се едно току що са ме пуснали от лудницата :D:D:D . Званя аз (човека беше от Сливен и се оказа полицай, е от тогава много ги обичам се пак ми збъдна мечтата ) и той каза "да има кученца няма проблеми елате, можете да видите майката и таткото още следващата седмица " . И мене хептен ме хванаха лудите и вървя и си пея и всички ме гелдат ма какво ми пука на мене . И отидов при приятеля ми и спирам аз там пред магазина и той излиза и аз като се развиках " Ще имаме кучеееееее , ще имаме кучеее " Той ми вика "Чакай бе момиче побърка ли се какво ти стана" (преди около час, ревях щото няма да имаме сега се кефя, той незнаеше какво да каже)
И така минаха 5, 6 дена и тръгнахмее. На мене, както винаги еуфорията ми секна, защото на дълаг път винаги ми става лошо и на половината път вече ми идеше да скоча от някъде.
И постоянно питах "колко остава няма ли да стигаме вече". Накрая Илиян(приятеля ми) ми каза айде звъни му да се разберете и аз викам "А , не не . Немоа аз да говоря в това състояние" (честно казано той много се учуди, защото за 2 години, от както сме заедно аз никога на съм мълчала за повече от 2 мин, просто не ми се отдава :D:D:D ) и така той му звънна и се разбраха. Спираме да една бензиностанция и спира патрулка до нас и слиза едни мъж(аз си мислех ,че някои дядо той млад едар един такъв, имах чуството, че ще ме набие :D:D така ме гледаше ) И ни казва караите след нас и ние така правим. Слизаме пред една голяма врата, а зад врата се вижда нещо като площатка и той ни пита "Искате ли да видите майката" и ние "да " и както бяхме влезли навътре и вика само се дръпнете и той затвори и ходи къде ходи и изведнъж виждаме една муцунка сладка. Тя само скочи на вратата погледна ни строго и даже и "гък" не каза. Видяхме я и той утиде за кученцата. Бяха останали само две момченце и момиченце. Той ги пусна пред нас на земята и тогава го видях, моят Бък. Едно дебело топче с счупена упашчца и казахме "той ще е ". Млакия беше много уплашен. Приятеля ми каза това е Бък, защо и до днес незнам :D:D .

Малко дълго стана, но това е поздрави !!!

[ATINA PALADA-DONICHKA]

Прекрасни истории прочетох тук,и честно малко ми е тъжно като си спомня нашата първа среща.
Беше 2000г. -30 септември.Наближаваше рожденният ми ден.Цял ден бях на училищен концерт и когато се прибрах директно си легнах.След няколко часа майка ми ме събуди и ме вика в хола.Ставам аз,с мисълта сега пък какво има пак.Знаеха какво куче искам-рот,но със сестра ми решили голямо било не става в апартамента.И какво да видя в скута й-пинчер.Ред сълзи ред сополи.Крещя не го ща,махайте го тва и т.н.Избягах си в стаята със сълзи на очите.А това куче било на нейна колежка гледано на двор с големи кучета,болно,слабо до смърт,пълно с паразити(на всичко отгоре родословие дала,след години познат развъдчик ни съобщи-фалшиво е!).Сестра ми каза,че не я е виждала преди това иначе нямало да я вземе и то за подарък.Мина доста време докато свикна с мисълта,че това е моето куче.Родена на 19.09.1999г,дойде при мен на 1 годинка.
Така на 12 години се оказах стопанин на куче,което не исках,но не за дълго.Мина около 1 седмица и взех да се поокопитвам и да мисля за нея.Първото беше "ами,ако кака не я беше взела тя нямаше да е жива сега" това ме накара да се влюбя в нея.Спеше ми в гардероба с дрехите,не признаваше друг освен мен,бягаше за да ме намери.През какво ли не минахме за да се оправи и да е здрава.Името не си знаеше,на повод не знаеше как се ходи,хигиена нулева.Когато сега, вече след толкова време я видя да си спи спокойно на леглото, очете ми се пълнят със сълзи за това,че бях така несправедлива с нея тогава...
Така сме вече почти 11 години заедно и мога да кажа с ръка на сърцето -това е моята най-голяма любов в живота
Навсякъде е с мен сто квартири смених на сто местя живя милата и винаги е щастлива и доволна-кака е с нея и няма да я остави за нищо на света.
Моля се да ми е жива и здрава и да е с мен вечно,но знам че това е невъзможно,ще се старая до последно да е най-щастливата на този свят.

[MoonWillow]

Моята първа среща с моя бебок не беше въобще отдавна :д Беше преди около месец и половина :P Аз от много време исках куче,даже от прекалено много. Откакто съм проговорила сам искала куче. За всеки рожден ден и всяка коледа куче си пожелавах и други неисках. Даже помня като малка какви хубави играчки ми подаряваха и аз как ревях с часове че не съм получила куче. Та в продължение на 13 години аз обездавах майка ми да си вземам куче и отговара винаги беше категорично "НЕ!". И преди 2 месеца незнам какво и стана на тая жена,ама една вечер ми вика "Айде да си вземем куче". Аз онемяла си мисля че тя се шегува с мен,но не. И се почва едно търсене,майка реши че иска дакел,зашото били много сладки и били много малки и ставали за апартамент. Аз се навих защото ми беше все едно какво ще е кучето,просто да е куче. Обаче явно е било сезона на дакелите и на които да звънна все продадени. И един ден се ровя аз в някакви обяви и попадам съвсем случайно обява на малки кокерчета от Пловдив. Което ме уреждаше идеално,зашото нямаме кола и нямамше как да идем до друг град. И си пиша аз с жената,която продаваше кокерите с мисълта,че ние няма да си вземем такова куче и че майка ми ще каже че се е шегувала за всичко. Ама айде взех номера на жената и казах,че ако майка ми е съгласна ще идем да ги видим. И незнам майка ми как се нави,но на следващия ден отидохме. Влизаме ние в една стая и гледам три малки сладки бебета. Бяха две момчета и едно момиченце. Момчета веднага отидоха при майка ми и даже мен не ме забелязаха. Ки ара (момиченцето) обаче дойде при мен скъса ми чорапа и почна да скача по мен. Ето тогава си казах" Това е моето куче! " . Майка ми също я хареса и на другия ден отиваме да я вземем. Тя с двете си братчета заспала на дивана и не ни отразява като влизаме. Майка ми ме поглежда и ми вика " А сега ще си познаеш ли кое е твоето?" и в този момента госпожицата вдига глава. Взехме я и вече немога да си представя един ден без нея.

Снимка (и)

• 

[ElenaR]

Otnovo da se izvinia za latinicata...

Da, pomnia tozi moment, toi ne beshe i mnogo otdavna na 25.12.10 i nikoga nqma da go zabravia. Beshe edna malka jalta topchica, doide pri men i zapochna da mi grize prasta, taka razbrahme, che tova si e nasheto kuche, to ni izbra, ne nie nego.