Възпитанието!
#223
Публикувано: 22 November 2008 - 02:52 PM
#225
Публикувано: 28 November 2008 - 10:16 PM
#227
Публикувано: 28 November 2008 - 11:02 PM
Цитат
Предишния ти пост е пълен с грешки във възпитанието. Не е лудо кучето, липсва му възпитание.
Не приемай това като упрек. Просто като статистика. Освен това за дете е трудно да възпита куче, без помощта на големите.
Пускай я само на места, на които е безопасно, колкото и рядко да е това.
За съжаление живота на огромен процент от кучетата минава само на каишка, именно поради липсата на възпитание. Уви - те плащат нашите грешки.
Но опасностите, сама си написала, никак не са малко, така че не рискувай.
Това е само една гледна точка, моята, може и да е грешна.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#228
Публикувано: 29 November 2008 - 09:46 AM
Дано да съм го обяснила както трябва ;)
#229
Публикувано: 29 November 2008 - 10:46 AM
bushkata аз не виждам места кадето кучето със сигурност няма да избяга.Преди Вики да отиде към улицата си мислех че този парк е безоопасен и тя няма да избяга.Защо не се направят големи паркове които са заградени и позволени за кучета :huh: а вместо това вече виждам на всяко паркче табела с надпис ЗАБРАНЕНО ЗА КУЧЕТА :'(Не е чесно :'(
#230
Публикувано: 29 November 2008 - 11:42 AM
В началото така ми хукна Сара. Уж в парка, уж заградено с храстчета, тая ми ти кокерка като хукна след... влака! изкарахме си ангелите. МъжО я е гонил като обезумял. СЛед това месеци наред не съм я пускала. Ходила съм с нея, тичала съм с нея, играли сме си вкъщи, но от каишката не съм я пускала. И... яко обучение. Ела, стой, до мен, от тогава това куче се разхожда на не повече от 10 метра от мен, при това само на изпитани места, на които рядко има какво да ни изплаши или подтикне да го гоним. Който има куче е длъжен да намери време и начин да го разхожда, обучава и да му отделя нужното внимание. И аз уча, и освен това и работя, освен това имам още 4 животни, мъж и къща... Отделям от времето за мен самата за да има достатъчно за кучетата. Който има желание, намира и начин.
Съжалявам, че съм леко рязка, не исках така да прозвучи, но понеже съм минала по този път и знам че може... се ядосвам понякога.
Животно вкъщи е отговорност. И хората е хубаво да я осъзнават и да я поемат, вместо да си намират оправдания. Оправдания е най-лесно да се намерят и винаги има. Другото е по-трудно.

Nothing but the best is good enough!
#231
Публикувано: 29 November 2008 - 12:11 PM
Бенджи го разхождаме без ролков повод. Но пък бягаме с него и аз, и децата /учудващо за мен самата, тъй като и през ум преди не ми е минавало да тичам, понеже мразя, пък и на тези години.../ Не че не можем да купим ролков повод, но се оказа, че това е по-добре за всички. Не мисля, че бягаме достатъчно за него, но не мога да го пускам още, защото ако няма кучешка компания ми е бягал и съм го гонила. Понеже го взехме по-голям, още му нямам доверие.
Освен това винаги преди да го нахраним правим 5-7 мин. тренировка вкъщи на основните команди, в това число "ела тук", "редом", "чакай", "яж". Прави го всеки от семейството, всъщност малката го тренира винаги, когато има време. Засега безотказно изпълнява всичко само вкъщи, навън - когато му скимне. Но и за това трябва време и постоянство. Мисля, че докато порасне, това е крайно необходимо.
Преди много години сме имали 2 кучета, които дори са нямали повод, ходеха си навсякъде с този, с когото са излезли. Ще взема и ролков повод когато той ще ми е необходим не толкова да контролирам кучето, колкото за наше удобство. Засега ще бягаме.
Та съветът ми е колкото и ангажирана да си, отделяй време за тренировки и у дома, и навън. Мисля, че е повече до нагласа, отколкото до време.
Дано съм била полезна, макар че сигурно и аз пропускам нещо във възпитанието, съдейки по резултата.


#235
Публикувано: 29 November 2008 - 01:31 PM
Цитат



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#237
Публикувано: 29 November 2008 - 02:16 PM
Ще е много хубаво да можеш да я пускаш без каишка. Но за да го направиш, трябва да положиш много усилия преди това. Не помня на колко години беше твоето кученце, но съм виждала кучета на по две години да се обучават тепърва, при това с успех. Предишното ни куче вкъщи, при родителите ми, беше на година и половина, когато го взехме и не знаеше команда "седни", а за няколко месеца се превърна в невеоятно послушна животинка. Почвай да събираш информация и когато имаш възможност да я разходиш по - дълго, правете "упражнения". Ще ти е забавно и ще ти става мило, като гледаш какъв напредък постигаш. Ние тук ще ти помагаме на всяка крачка, така че вярвам, че ще се справиш.
Сега основната грешка, която си направила в тази случка е да я набиеш, след като си я хванала. Колкото и да викаш кучето, когато в крайна сметка то дойде при теб, трябва да го огалиш. Така то разбира, че добре е постъпило да се върне при стопанина, в обратния случай редстави си го само, то най - сетне решава да дойде при теб и вместо похвала получава бой? Ами следващия път просто няма да дойде.
Носи си едно пакетче гранули или някакви кучешки бисквити в джоба и всеки път, когато направи нещо, което си поискала от нея - награда. Аз така научих Ава да идва при мен, когато я повиках. Първо произнасях ясно името й и й давах наградка, след това я пуснах и започнх първо да я викам, докато е още около мен и тя винаги идваше - нали имам бисквитки, а после започнах да увеличавам разстоянието и така...
Има цяла секция за възпитание на кучета, пълна с полези съвети, просто примерно събота и неделя или през ваканциите намирай време за тези неща. Можеш и на кучешките срещи да помолиш направо за показно някой друг, макар че кучето трудно ще се концентрира сред толкова много ушанковци.
Нещо много важно е, да не си истерична. Това е грешка, която аз съм правила някой път, когато примерно голямо куче се засили към Ава, а тя не го вижда. За да дойде при теб кучето, трябва да запазиш самообладание и да я викнеш с ясен глас. В обратня слузай то предполагам просто усеща паниката в гласа ти и се дърпа. Естествено, че ще се стреснеш, като я видиш да тича към улицата, но ако можеш да останеш сокойна, ще има по - голям ефект.
Събирай си парички за каишка за пет метра, но имай в предвид, че ако кучето не е добре възпитано, когато я вземеш, то тя само ще ти пречи. Мога да ти опиша много случаи от личен опит.
Така че спокойно, аз също съм правила много грешки във възпитанието на Ава, но с достатъчно търпение и слушане на по - умните от нас, всички се оказаха поправими :) Споделяй тук после как са минали уражненията ви и какво ново научавате.
Това с пускането на каишката е голяма смехория, моля те, недей, само си представи каква картинка ще представлявате, осен това не виждам как това ще те олесни (или улесни О.О, съвсем се обърках....)
#238
Публикувано: 29 November 2008 - 02:33 PM
#239
Публикувано: 29 November 2008 - 02:42 PM
А вашите защо не ти помагат?
#240
Публикувано: 29 November 2008 - 02:55 PM
ПП:Хайде да се преместим в говорилнята че спамим