Чудех се как точно да поставя темата! Излишно е да има още една тема изпълнена с тъга. От това няма как да се отървем...., но ще се опитам във всеки следващ пост да бъда позитивна! В крайна сметка, знам колко трудно е за всички в този форум. Знам как всеки ден сърцата ви се свиват, при поредната гадост, как ругаете, наум или на яве(прилично или не до там) и колко малко ни трябва понякога(макар постигнато с много), за да се усмихнем, събрали мъничко енерция за следващото нагорнище. Не за друго, ами защото им го дължим, на тези дето нямат глас и не могат да се защитят, тези в чийто поглед виждаме всичко! За нас техните думи са излишни, но за тях нашите са всичко!
Уважаема аудитория, представям Ви една дама, дедите на която са се подвизавали чак в Ирландия! Лошото е, че според доктора в приюта, тя се е "сдобила" с епилепсия, което не е сигурно, обаче!
Нека наддаването да започне сега! Начално вложение- малко желание!
Как да ни намерите:
Прикачени файлове
-
Doc3.doc (141K)
Брой сваляния: 563