Приятели! Кученка се сдоби с ангел- хранител! Не аз съм му благодетелка, а едно скромно, красиво младо момиче, което даже не иска да се говори за нея. Тя е истински ангел! ИМА добри хора!!!!! Така започва един истински добър ден. Отиваш на работа, отваряш дог. бг и се каниш да ревеш за поредната кучешка драма и...получаваш ЛС: Искам да помогна с хотела, докато му се намери дом на милото кученце. Подскичих от радост. И така си взехме по един ден отпуска и към Галя -Пловдив (по желание на ангела на Мишо

) Кученцето се казва вече Мишо, защото милата му муцунка е като на мишонка сладка с чернички мистачета. Всички, които са имали досег с Мишо са единодушни, че е истинско съкровище.
Няма никаква проява на никаква агресия към хора, кучета, котки. Пъхнах се в кашона да му сложа нашийника и да го измъкна. Само трепечеше като лист. Водичката му беше замръзнала, а той беше на кълбо. След около половин час гушкане и галене, се разположи на задната седалка, слагаше главица ту на коляното ми, ту заспиваше в дланта ми. Няма такъв милчо! И нямаше и следа от треперене! Изключително спокоен. Вози се прекрасно!!!
При Галя, като влезе на топло, след радушното посрещане от няколко момчета, малката буболинка Христина и от котетата, се настани в гарсониерата си и се разля, все едно цял живот е бил там. Отварям после да му сваля нашийника, а нашия няма никакво намерение да излиза. Спокоен, спокоен, спокоен...Той е едно голямо и много мършаво коте.
Сега, мили приятели, да помогнем, да му дадем втори шанс да намерим добрият стопанин, който го заслужава.
Много съм щастлива, но ще съм още по- щастлив, когато се намери някой, който да отдели част от сърцето си и едно фотьойлче от дома си за Мишо.